Аделаида

Специално по темата считам, че най-големите вредители и причини за болестите са: Стреса, гнева, яростта, вината, липсата на Любов към себе си, съответно и към останалите. Прошката, положителната мисъл, любовта, вярата, водят към здравето и щастието.

Съвети по темата е трудно да се дават. Всичко зависи едниствено от тях двамата и както се казва "Божа работа"... Но зная едно със сигурност, че точно кавгите няма да ги заведат до правия път, а може би точно обратното особено ако са на тази тема. Не бива да са вкопчени само в тази мисъл, защото това по някога пречи, а както знаем напрежението е враг номер 1. Трябва да са спокойни на първо място и да не губят надежда и отчаяние.

За сезона в момента много обичкам миш - маш и чушчици сурови пълнени със сиренце магданоз и малко доматче, разбира се не забравям никога и таратора.

Не.

И може би не случайно сте заедно.

Уауу, това много ми хареса. В България има много по-красиви и чудати места, отколкото съм предполагала някога.

Също няма да е зле да няма дървета около пътя, ако и да са били пазили сянка и да е по добре за асфалта...какво от това колко жертви взимат иначе, защото челните удари в дърво взимат много жертви по пътя.

Учителя казва, че колкото и да е болно детето, ако майката се моли силно и от сърце, ако иска да се оправи детето й, то със сигурност ще оздравее. И аз вярвам в това, защото мисълта е енергия, а връзката между детето и майката е може би най-силната.

Миналото лято имах превилегията да посетя О.Св.Тома на място. Това място наистина е прекрасно, гледката може да те докара до екстаз. Вълшебно място, удивително и очарователно. По-късно може да сложа и снимки от там.

Чувството за вина може да те докара единствено до болест и мъка, ето това. Нито ще изкупиш вината си ако имаш такава, нито ще я преживееш по-лесно, нито ще стане по-добре. Чувството за вина трябва да се изключва веднага и по-скоро да се работи над себе си. Прошка към себе си на първо място и към останалите, това е ключа, а вината - това са едни тежки окови за душата, които после на физическо ниво излизат и под формата на различни болести.

Аз съм гледала филма, а книгата скоро подарих на свекърва ми за рожденния й ден и скоро мисля да я попрегледам.

Според моя "водометър" считем, че трябва да се пие не по-малко от 1,5 - 2 л. дневно, може и повече, дажо още по-добре. Аз лично пия много вода и то не защото така трябва и така се говори постоянно, а защото изпитвам нуждата от нея и честно казано никакви Коли, Фанти и прочее боклуци не могат да я заменят. Обожавам ВОДАТА. И колкото повече пия, толкова повече ми се пие и я обичам все повече и повече. Зимата пиех неистови количества чай, като водата не оставаше на заден план, но сега предпочитам водата. Считам, че пия достатъчно.

Аз лично вече няколко пъти си купувам дистилирана вода от аптеката в шише от литър и пия от нея струва около лев-лев и нещо.

Ще дам и аз своя отговор базиращ се на личен опит. От няколко години и ние сме почти изцяло на минерална и взеха нещо песъчинки да се явяват и каво ли още не...До като си пиех чешмяната проблеми нямахме. Не казвам че това е причината разбира се просто споделям наблюдения, иначе като съм на селото на мъжа ми си пием изворна от близките села, където е пълно с такава, слагам в голяма бутилка сребърна паричка обаче. Зимата често замръзявах и след размразяването и пиехме такава вода, но без бялата утайка на дъното, която се получава при замръзяване.

Здравейте приятели. Моите баба и дядо се нуждаят от помощ, тъй като са сами, в друг град, възрастни и със заболявания! Проблема е, че ние от далече трудно им помагаме, а не искаме да са в старчески дом и търсим човек за в къщи да им помага, но засега напразно. Моля мви ако знаете сайт или някакво инфо из нета или каквото и да е друго да го пишете в темата, отворена съм за всякакви съвети. Става въпрос за град Плевен!

Благодаря Ви приятели!

Откакто съм в пчеларско семейство винаги си носа спиртен извлек на пчелен прополис и си пия разтрорени по 15-30 капки във вода според случая. Перфектно е при неочаквани рани, за гърло, венци и още много други неща. Иначе в дамската чанта освен шишенце с прополис винаги имам сухи и мокри носни кърпички.

Няколко чаши гореща вода.

Да имаше прекрасни игри. Аз лично съм се прибирала лятото дори след 10 часа вечерта често пъти, защщото навън е било весело и забавно. Правихме какви ли не щуротии и игри, дори си ги измисляхме сами игрите. Тъжно е, че сега повечето деца играят само на компа или на ТВ игри...и все по рядко навън. За това всеки един родител трябва да се замисли и може би да си играе с детето докато е малко, да му покаже този свят на игрите, а след това остава да има и късмет да играе навън, ако може да намери такива приятели със същите интереси.

Има постове в темата и за Невена и за Копривата, наскоро преглеждах книгата на Мария Требен за билките и лечебните им качества и ми направи силно впечатление, че при ракови и туморни заболявания препоръчла приема на отвара от равни количества невен и коприва.

Христос Воскресе! Нека Бог Ви благослови! Мир и Любов в сърцата и душите Ви!

Христос Воскресе! Во истина Воскресе! Най - светлия празник, най-великия ден-Великден! Днес се молим, искаме прошка, обичаме ближния си повече от всякога, весели, сме, засмени и щастливи, прощаваме си грешките и какво ли още не? Защото Христос Воскресе и то заради нас! И си мисля, защо само около великден се сещаме какво е вяра, какво е обич, какво прошка, покаяние, добро. Защо на този светъл ден можем да повярваме във всичко свято и добро, а иначе сякаш през другото време вярата я губим и тя напуска сърцата ни. Не, не само днес трябва да са пълни сърцата и душите ни със вяра и любов, а постоянно, не трябва да губим священният огън на вярата към Бог и вярата в себе си и любовта да ни напуска, а трябва да я носим като запалена свещ винаги в нас. Защото Христо Воскресе, Воскресе за нас! Благословени бъдете!

Истински се зарадвах днес и вчера и онзи ден, че имах възможността да отида за няколко дни при баба си и дядо си, при моите любими, прелюбими баба и дяда. Сърцето ми беше пълно с любов, която преливаше и се разливаш към тях, хората, които обичам и обожавам, моите слънца, моите любими. Няма такива сладури, толкова мили и добри, тъй мъдри и сърдечни, тъй раздаващи се хора. Радос е, че ги познавам, радост е че ги имам. Тъжно е обаче, че са тъй далеч от мен, а тъй като са възрастни имат огромна нужда от помощ и внимание...сърцето ми се къса... Радвам се, че милата ми баба, която напоследък няма грам апетит покрай мен тези дни успя да си хапне макар и малко, успя да се усмихна, успя да види слънцето, успя да се зарадва. Дядо пък успя макар и за малко да усети моята помощ и подкрепа, като го отмених в ежеднивните му грижи. Това ми стига за да съм щастлива, това ми е нужно за да се усмихна и зарадвам.