Аделаида

V tozi red na misli ,za men vaji su6toto,i mejdu druigoto sled kato si izqsnix ne6tata,az imax doblestta da se izvinq i da priznaq nedorazumenieto si. I iskam da te popitam:-prili4a li na edno duxovo sa6testvo da zapla6va po tozi na4in,i ako az sum zla i napadatelna, kade e tvoeto smirenie,kade e lubovta ti? Kade e jelanieto ti da pomaga6 na 4ove6kite du6i? Predstavi si 4e az sam savsem nov 4ovek koito tepurva navliza v Duxovnite ne6ta, ne trqbva li da ste malko po-tolerantni i da ima edna dobronamerenost kum vsi4ki,a o6te pove4e kum tezi koito vi se protivqt? Ako tozi forum e samo za opredelen krug ot priqteli i ne turpite ne6ta koito ne galqt u6tite i samolubieto vi-o.k,az 6te se otteglq,qvno ne sum popadnala na pravilnoto mqsto i 6te si tursq duxovni xora s koito istinski da ob6tuvam i da se povdigam,za6toto az tova tursq-su6testva ot koito da se obogatqva du6ata mi i na svoi red da dam ne6to cenno ot svoqta. Моля Ви оставете лошият тон, все пак всеки има право на мнение и нека то не прераства във вражда, виждайте хубавото. Между другото Силвия СД има аватар в момента, който е много красив, скъпоценен камък, скъпа е и трябва да я пазим, това ли е посланието ти, защото аз по скоро се загледах в красотат на ватара отколкото в това кокво си искала да кажеш с него... Но все пак аватарите са нещо второстепенно, и не винаги с пълна точност ни описват, по нагоре бяха обърнали внимание на това, какво мислим за начина за писане и подписите ни. вендор право беше казъл очите са пътя към душата , сърцето и същността на човека, но тук не всички се гледаме в очите нали? аз лично обръщам повече внимание на интересните постве и въобще литератирута, която е в сайта..За това е най-добре след време както имаше тема да си направим жив форум и ще се опознаем най-добре.

Кафето аз студено го предпочитам, и хич не е боза, изпепеляващата Любов по-скоро е страст, но много важно е каво имаш предвид точно под изпепеляваща. И още нещо ми е ентересно да знам, какво смятате вие за давственоста, табу ли е тя вече за хората или няма по-карсиво да се дадеш девствен/девствена на човека който обичаш с цялата си сърце или всъщност не?

Ако човек, успее да я познава точно, тя е нещо много ценно, защото никога не лъже и винаги е една крачка преди събитията. Знаейки добре какво мказва тя и уловявайки я умело човек много добре може да контролира разни събития, защото е усетил, че те идват.Общж взето тя е най-верния и най-точния пътеводител.Нашият "Помощник".

Розово. Цвета на Любовта, на Бога. Роклята е пищна и по скоро ще привлича вниманието със плътността си, щом си я избрала ти харесва..обичаш любовта, но не се разкриваш на 100. Свежа, изчистена, розова...

А забелязвати ли, че Ради всъщност е гордо изправен, но оръжието му не е в ръка , а е прибрано...говори само с поглед и осанка.

И ..Много умни и готови да помагат-точно като него

Ето, че Мона е задала един интересен въпрос, който може да е една чудесна тема за размисъл от всички нас. Дали по някога не е по-добре да проведем един монолог от колкото диалог? Или имаме нужда и от двете..? ------------------------------------------------------------------------- Монолог пред едно огледало, в което няма отражение С години пътувам и нямам къде да пристигна. А годините - зимни. Оставиха преспи в очите. Износих напразно вълшебните златни обувки - така и не станах на някого личната приказка. Не помня къде, не помня и как ме забравиха. Дали беше в ъгъл, или в коша за мръсните дрехи? Но помня Големия Студ... И едно огледало, пред което разбрах: нямам вече дори отражение. Ала тръгвах отново... С какво ме задвижваше, Господи? Каква беше тази проклета навита пружинка? Подхвърляш ми болки, та хищно да ги оглозгвам, а нямам за смяна душичка и зъби - протриха се. С години пътувам... А преспи се трупат, и трупат... И никога няма да минат оттук, да намерят къде за последно по тези пътеки съм стъпила и моите, взрени в небето, очи вледенени... автор: BlackCat

Винаги казвайте "МОГА" и не се поддавайте на "Не мгоа"...

То си е въпрос на личен избор май!? Астролози-има много добри има и такива дето се пишат на такива, нали, но щом имаме нужда и използваме уменията, дабрите на тези хора защо да не си платим, нали отиваме за да ни кажат нещо което незнаем, нещо което ще ни е от полза, защо да не дадем пари за това , че сме обновили базата си данни, за това, че някой ни помага, а и нали това е личен избор, никой не ни е завел на сила... С лечителите и ясновидците е същото.

И за това не бързай и препирай предварително, времето за всяко нещо си идва щом му е време, важното е да не го пропуснеш.

Ха, ха супер идея , давай, чакам фото и свадба.

Милена, мерси за чудесния поздрав1 много ми допада. Страхотно разнообразие от личности ние събрал форума, от всички имам нужда, хубаво е, че сме толкова различни, за мен това е полезно и приятно. Прегръщам Ви всички, приятели.

Зависи какво влагаш Благост, може и да е "изватряване", а може и да е само вид общуване. Да прочела съм го, просто цитирам теб, а въпроса ми е към Анелия..сега ще си поправя грешката

Благодаря за това удоволствие... Красиво.

Да аватара ти много съвпада с твоята снимка. Чудесен избор.Това си е точното ти аватарче, а и като те видях на снимката това което си помислих беше, че ти не може да си лоша, груба и съскаща жена. От първия път който влязох в така обичания форум, останах възхитена от Иво. Хамелеонката и Уандерфул, Дончето са класическия пример за добър и хармоничен човек. Синевата ме грабва. Кристиян е събрал много знания и опит и благодаря ти, че не ни ги спестяваш. Максим, Вендор, Инатари, Благост, Мона всички те са силно подчертани индивидуалисти, които не могат да се обрамчат по никакъв начин. Максим носи в себе си детското което на мен много ми харесва и ми е симпатичен като цяло. Инчето е тъй звънлива като името си и много я харесвам, Благост е силно открояваща се със стила си на писане. А Вендор и Мона си приличат доста по стила на писане, даже в началото помислих, че са един и същи човек. Мона в някои моменти ми е много близка като начин на разсъждения, в други не. мисля, че в нея има някаква частица отрицание, но по-дълбоко не съм се размисляла.Нейните аватари иначе са най пъстри най - бързо хвърчащи и изхвърчащи и най- разчупени...свежа е. Валио носи много мъжественост в себе си, както и Васко. Простете ми приятели, че не обсъдих всъщност самите Ви аватари, но за мен някак по-важно е усещането което приемам от самите вас, а не картинката...даже ако се замисля по-дълбоко на някой ако не го видя в момента няма хич да се сетя какъв е аватара му..И въпреки всичко не съм психолог и не съм се задълбавала толкова, кой какъв е спрямо аватара си, просто съм Ви усещала ...четейки постовете Ви, за това може и да не съм точна в преценката си но Вие ще ми простите, зная.Целувам Ви всички.

Ами не съм съгласна, едното и другото ръка за ръка може би ще дадат по-голям резултат, но пък и двете по отделно си имат своя ефект сам по себе си. А и Васко е прав. Аз никога не съм ползвала колан допреди 1 година, но напоследък взех да слагам и честно казано, когато съм без него ми липсва. Навик.

Добре де, а не е ли по - добре обяснението и разбирането, да се търсят още когато има някакъв проблем в зародиш...и ако може да се оправят нещата на време...сиреч да не се стига до там, че после да се търсят отговори и разбиране... Така мисля и аз Донче А ти Анелия, мислиш ли, че може да съществуват едновременно и двете? И освен това може би в различните етапи от живота си човек има нужда от различни неща..тръпката може да я има не само от ново гадже...просто явно единият ти дава едно, другия друго, ти не се сигурна кое искаш и се луташ.

Мотивите при различните хора и в различните ситуации в които са поставени са различни. За мен лично един от най-големите мотиви са, че харесвам работата си и я върша с удоволствие, друг мотив е както казва Васко обществената полза, да се чувстваш полезен е нещо прекрасно, мотив е и това което ти получаваш срещу труда който даваш като пари, условия, и пр. За някои хора и глада е мотив и са съгласни на всякаква работа, дори да не им допада...за други престижа, за трети това да не стоят в къщи или да се докажат пред близки, а за четвърти това да се научат. Но най-хубавия мотив е да си полезен и да допирнасяш с труда си, както и да вършиш това което работиш с удоволствие.

Сто пъти по сто съм съгласна, че санкциите ни куцат, а да не говорим за изпълнението и прилагането на закона. Защото първо трябва да има по-големи санкции и наказания, второ трябва те да се прилагат, а не куките само да лапат на ръка и не на последно място човек, трябва да има и самоконтрол...отделен е въпроса на кога и при какви условия се дават книжки и после колите в чии ръце попадат...това поне зависи от нас-хората. Защото ти дори да си най-добрия шофьор не се знае кой идва пред теб или след теб... Не забравяйте и Молитвата.

Така е човек оставя отпецатък навсякъде където мине, до всичко до което се докосне. Малките символи които оства, фразите коите използва, мимики, жестове, поведение, сотйка-всичко говори за него, но ...зависи как се представя пред другите, като такъв какъвто иска да бъде в собствените си очи, като такъв какъвто иска да бъде в очите на околните или като такъв какъвто наистина е...или може би комбинация от трите спореди момент и ситуация... Темата е страхотна.

За мен Силата на Любовта е най-голямата в света, тя ще спаси света.

Много малко, а някои го разбират толкова трудно и може би късно

Жената - Богиня Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна.” Веднъж, когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог: - Боже мой, Боже мой! Несполучлив излезе животът ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение. И внезапно чул Иван тих глас Божи: - Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти, ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане. - Благодаря ти, Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена? - Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро. Влязъл в къщи Иван, седнал на креслото, взел вестника и пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му? Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря. Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”. Елена, като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала: - Защо ме гледаш така внимателно, Иване? Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл: - Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих… - Съдовете? Да ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена, смъквайки мръсната престилка, - ами аз вече ги измих. “Наистина, направо пред очите ми се променя - помислил Иван, - изведнъж се разхубави.” И започнал да бърше съдовете. На другия ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена. “А ако изведнъж много е станала богиня? А аз както преди не съм се променил? За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.” Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена. Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед. “Ах, колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!” И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната. Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала: - Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници. - Не ми е нужен телевизорът, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, - Иван й отговорил искрено, - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш. Съвсем изумена, Елена го попитала: - А ти? - Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля. Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля, достойна за богиня”. Затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна. “О, Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.” - Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си. А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е - дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил: - Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна. Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ. “ Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!” - мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.

http://naos-group.info/window/index.html

Понякога може би единствения начин по-който можеш да помогнеш на някого, е молитвата. Или ако не единствения, че е силно казано, един от основните, и аз определено съм го правила, и съм убедена, че имаше ефект. Разбира се това беше един дълъг процес от време, изпълнен с много искреност и желание да се оправи това, за което се молех.