hristova85

Здравейте, Отново блогодаря за отговорите и се извинявам наистина за това , че задавам едни и същи въпроси. Съжалявам, наистина не съм искала да ви обидя и наистина ви вярвам,просто страхът и съмнението са много и оттам явно идва всичко. Наясно съм, че дори и целия свят да ми повтаря , че не съм луда, ако аз самата не се убедя в това, нещата няма да се подобрят. Но наистина е трудно. Просто вече 2 месеца живея с този страх и това провокира още и още абсурди и така съм се оплела, че.....Съзнавам , че направих безумната грешка да чета в нета за всякакви психични болести и съответно да си припиша симптоми им. Дори и в някакви форуми четох, където пишеха хора с такива заболявания. И така постепенно още повече затънах. Всичко, което съм изчела просто ми изниква в съзнанието и предизвиква напрежение, съмнение и се почва "дали пък....?" или "ами ако.....?, или " сигурно и аз така........". И въображението ми така се вихри и такива сюжети твори, че ако можех да направя един филм от това и после да го изгледам, със сигурност ще си кажа " не, абсурд е на мен да са ми минали такива неща през ума. Какви са тези глупости, какъв ужас". И знам, че това са просто мисли, представи плод на въображението ми, не са реални, а същевременно са толкова противни и нелепи, не мога и не искам да ги приема, продължавам да дълбая в тях, да ги доразвивам. В един момент идва и съмнението " "Дали така мисля?" "Ами ако е така ". Това още повече подхранва тези ужасии и започвам да си мисля, че наистина така мисля - като луда, като психопат. И колелото се завърта. И, разбира се , във всичко да се съмнявам - това май е най-лошото в цялото това ОКР. Тук ми бяхте препоръчали няколко книги. Започнах да чета " Обсебен мозък" , но има нещо, което ме притесни. В книгата за ОКР се говори като за "тежко психично разстройство" като за болест. А тук и вие д-р Първанов и г-н Баев казвате, че това не е болест. И понеже аз вярвам на вас като специалисти в тази област, и искам да си помогна и да не се " филмирам" излишно, ще помоля за вашето мнение по този въпрос. Благодаря ви много !

Здравейте отново, Пиша отново тук, тъй като единствено от вашите мнения и препоръки успявам да добия представа за това, какво се случва с мен и макар и малко да се успокоя. Виждам, че от досегашната ми психотерапия полза няма никаква, а за съжаление с новата терапия при психиатърката ще мога да започна чак след Нова година. Съжалявам , че продължавам да ви занимавам и да досаждам, но наистина няма към кого иначе да се обърна, а и наистина вашите съвети ми помагат. Наясно съм, че така, през форума няма как да се провежда терапия, но все пак и съветите ви и препоръките ви до момента ми помагат, а и аз знам, че трябва да се боря и, че и от мен зависи справянето със ситуацията. Та така, тези дни наистина смея да кажа, че имах много спокойни моменти. Е, имах и натрапчиви мисли и представи, но някак успявах да ги преодолея по-леко. Повтарях си " че това не е истина, че е лъжа на ОКР-то" , стараех се да не анализирам ( това ми е най-трудно). Но снощи пак паднах в капана. Отново през главата ми мина някакъв ужас, абсурд, небивалица . Аз си казах отново " ти пак си моето ОКР, не си истина" . И в следващия момент в съзнанието ми изникна контра въпроса " Ами ако е истина? Ако наистина мисля, че е така?" И ужасът се върна. И пак страх, топли вълни, повдигане. В главата ми отново мисли " ето, това е, луда съм, щом изобщо мога да се усъмня, че мисля така, значи вече съм прекрачила границата на нормалното". И така стоях в ужас няколко минути, след това малко се успокоих, казах си " тези мисли пак са на ОКР-то". Но все пак отново ме е страх. Обяснете ми моля ви д-р Първанов, г-н Баев, как и защо това нещо действа така. Просто все едно "изнасилва" мозъка ми. Тъкмо, когато си мисля, че донякъде го контролирам и изведнъж отново в капана. Как е възможно всички тези ужасни мисли, представи , които осъзнавам, че са просто плод на въображението ми, че не са реални, до такава степен да обсебят мозъка ми и да ме плашат, че чак да ме карат да се съмнявам в себе се, да се страхувам от себе си. Ако, например човек го е страх от високо, той не ходи на високи места и готово, няма страх, не го мисли. А мен ме е страх от тези мисли, а въпреки това не мога да ги избегна. А те са против на всичките ми убеждения, ценности и вярвяния. Разбирам и , че не трябва да се опитвам да ги отблъсна, но те са толкова абсурдни, че просто фактът, че мозъкът ми може да ги произведе ме плаши. Дори се чувствам виновна.Просто ме е страх изведнъж да не "прещракам" и да не знам какво правя. И знам, че този страх, че съм луда още повече подхранва тези мисли но........ трудно ми е да го преодолея. Моля ви, д-р Първанов, г-н Баев, четох тук на доста места а и на мен също сте писали , че хората с ОКР не полудяват, че не преминава в шизофрения, но все пак ме е страх . Може ли да е това? А може ли да е следродилна психоза?(от раждането минаха вече почти 3 месеца, дали поне от това вече няма опастност) . Съжалявам и ме е срам, че пак ви питам и ви занимавам, но наистина ме е страх. И най-вече ме е страх за детето ми, да не съм опасна да него, защото наистина го обожавам и то е най-важно за мен. Моля ви, ще се радвам да ми отговорите. Съжалявам, че ви досаждам Благодаря!

Здравейте, Благодаря, на всички, че ми отговорихте. Наистина се поуспокоих и за месец и половина насам имах поне 1 ден, в който се чувствах доста по-добре. Е, естествено вчера пак пропаднах но....И така, кажете ми моля ви правилно ли съм разбрала поне основното за това чудовище ОКР: мисли, които за мен са нежелани, лоши, ужасни, абсурдни, неправилни, които ме напрягат, плашат и тормозят, са лъжа, не означава , че наистина мисля така, това са мисли на ОКР-то."Явно човек може да си помисли всичко, но не и да вярва на всичките си глупави мисли. Относно повтарянето на позитивни мисли или анти-мисли, разбирам, че ако в същото време започна да си задавам въпроси " ами ако това е натрапливост, ако е лъжа, напряга ли ме" и т.н., съвсем естествено е, че ще се напрегна, ще си кажа" ето, луда си" и хайде пак обратно в капана. Най-много накрая да се докарам дотам, че като ми се пие вода например да се чудя " ама пие ли ми се наистина, я да видя, какво усещам, аааа ама сигурна ли съм , че ми се пие" .Това разбира се е в кръга на шегата :), ама то от толкова анализ и съмнения знае ли човек... И това е другото, което не трябва да правя с лошите мисли нали? Да не ги анализирам, да не си задавам въпроса " ама как ще помислиш такова нещо, ама защо, ама какво е това?" . Със страха и съмнетието обаче от това,че ще полудея или, че съм вече луда не знам какво ще правя. Дори да знам, че тези лоши мисли са лъжа, че са на ОКР-то, съмнението ,че нещо не съм наред все пак го има. И като се поддам на това, в главата ми какви ли не сюжети се завъртат. Може би и това е големият ми проблем-винаги във всичко се съмнявам. Бих искала също да ви попитам, натрапливостите може ли понякога да са като отделни думи или фрази?Защото има такива, за които, ако се сетя, или ми изкочат в главата, отново се напрягам и усещам дискомфорт. И пак почвам да мисля" това пък сега от къде ми дойде наум, какво е, защо..... " и т.н обратно във филма. Както сте ми предложили и тук, мисля да опитам йога. Също и за тенис си мисля, като малка съм спортувала това. Също искам и да ви попитам, ако се приложи наистина качествена психотерапия от човек, който знае как, ще се отърва ли веднъж завинаги от този кошмар или има опасност да рецидивира отново след време. И друго, което ме притеснява е, това ОКР генетично ли е, предава ли се по наследство? ( аз няма от кого да съм го наследила, в рода ми няма). Може да ви звучи глупаво, но наистина се тревожа да не съм го предала на детето си. Ами, надявам се, че съм схванала поне някои основни начини да си помагам и сама. Дано и новата терапия да е успешна. Според вас на прав път ли съм? Благодаря много!

Здравейте отново, Моля ви, д-р Първанов, г-н Баев, моля ви дайте мнение по въпроса. Наистина се бях поуспокоила, а сега отново усещам, че изпадам в паника. Сериозно ли е положението? Да не съм полудяла вече наистина? Наистина ме е страх. Знам, че колкото повече мисля за това, толкова повече се засилва страхът. И си повтарям" това е лъжа, тази мисъл ме напряга, тома е ОКР"и се успокоявам. Но това, че не ми отговаряте ме плаши. Моля ви, дайте ми някакъв отговор. Благодаря!

Здравейте, Отново сърдечно благодаря за отговорите . Опитвам се да се справя и да следвам съветите, които ми давате. Да, наистина се поуспокоих малко. Вчера отидох отново при психиатърката, с която мисля да започна наново психотерапия, тъй като явно със сегашната ми психотерапевтка не постигам резултат. Психиатърката ме попита дали още се страхувам , че съм луда. Казах и че да. И думите и бяха:"Виж, ако всеки път очакваш от мен да ти кажа че си луда, тогава аз не съм твоят психиатър. Има и такива психиатри, на които ще повториш това 10 пъти, ще ти кажат, "добре, луда си", ти ще се успокоиш. Но аз няма да бъда този лекар. Няма да полудееш, ако искаш се страхувай че си луда, ако това те успокоява, но само ще си загубиш ценно време, което няма да се върне. " Тези думи ми подействаха като шамар, почти се разплаках. Права е, страхът е ужасен. Но ще се боря. Искам само да попитам нещо. Тук във форума прочетох някои мнения за самовнушението за позитивно мислене. И си казах:" толкова време само ужасни мисли ме връхлитат, сега ще си мисля за хубави неща". И започнах да си повтарям наум: " искам детето ми да живее, животът е прекрасен " . Почувснвах се добре, спокойна. Но в следващия момент се запитах" да не би това, че си мисля и си повтарям това да означава, че и това е натрапливост? Но натрапливите мисли са нежелани, лъжа са и ме напрягат. А тази мисъл е хубава, нормална,аз умишлено си я повторих няколко пъти, не може да е натраплива. А дали ме напряга ?" И естествено след толкова анализ напрежението дойде. И пак се изплаших много - ами ако и това е натрапливост, ужас. Осъзнавам колко глупаво звучи всичко това, колко е безсмислено и за мен направо налудно. В известен смисъл до момента това беше и съвета на досегашната ми терапевтка- да си мисля позитивно и да си повтарям обратното на лошите мисли. Но д-р Първанов е напълно прав, че това само засилва натрапливостите и наистина повече ме обърква. Моля ви дайте съвет, това с позитивното мислене и анти-мислите в момента май не е добра идея. Страх ме е да не си внуша ( с което явно перфектно се справям до момента), че и това са натрапливости и отново, че съм луда или полудявам. А тъкмо се бях поуспокоила. Д-р Първанов, писах ви и на лични за съвет, но сигурно и на вас вече ви писна от мен и моите глупости. Все пак се надявам и на отговор от ваша страна. Още веднъж благодаря на всички за подкрепата. Срам ме е вече, че ви занимавам, но все пак моля за мнение. Благодаря!

Благодаря ви за отговора г-н Баев! Наистина се надявам да успея да се справя и да намеря специалист, който да ми помогне. Просто не издържам вече, тежко ми е, лошо ми е, чувствам се ужасно. За два дни се бях поуспокоила, но днес кошмарът се завърна с пълна сила. Детенцето ми се разплака, аз се опитвах да го успокоя и тогава през главата ми минава следното : " ако умре няма да страда " . И отново страдам и ме обливат горещи вълни, повдига ми се, главата ми ще се пръсне. Моля ви кажете ми и това ли е натрапчива мисъл или вече наистина съм полудяла. Чувствам, че все едно наистина мисля така, че вече мисленето ми е тотално изкривено, че полудявам. Как е възможно това, как да си мисля и да повярвам че съм нормален човек. Страх ме е да стоя сама с детето си, да не го нараня. А толкова го обичам. Защо точно към него насочвам тези ужасни мисли? Повтарям си, че тези мисли не са истина, че са лъжа, че това е страх.Поуспокоявам се и в следващия момент си казвам " ама дали наистина е само натрапчивост или наистина мисля така" . И колелото отново се завърта. Моля ви, кажете ми и след това, което написах сега, все още ли мислите че съм нормална и няма да полудея.Просто ме е страх от себе си вече. Страх ме е за детето ми. Благодаря ви!

Здравейте отново! Преди всичко искам да ви благодаря за отговорите. Наистина ми вдъхнахте надежда и тези два дни съм малко по-спокойна. Г-н Балджиев, всъщност психотерапевтката при която ходя в момента не е психиатър. Аз просто реших да отида на психиатър, защото мислех, че съм психично болна ( все още тази мисъл не ме напуска , дано успея да я преодолея ). Казах и на психиатъра ( тя е жена) , че ходя на психотерапия и тя ме пита каква терапия провеждаме. Обясних и и тя също каза , че според нея това с анти-мислите няма да помогне. Според нея когнитивно-поведенческата терапия би била ефективна. Затова мисля да опитам при нея. Дано има ефект. Вие какво мислите по този въпрос? Г-н Баев и д-р Първанов, дайте ми моля ви някакви насоки. Как да спра този ужас. Както казах тези два дни съм малко по-добре, но на моменти като ми мине някаква ужасна мисъл през главата и ако не предизвика паниката и тревожността в мен, започвам да си мисля, че вече съм тотално луда и заради това съм така спокойна. Все едно ме е страх и да се чувствам добре. Все едно съм мазохист и това да ми е зле се е превърнало в навик. Още веднъж благодаря на всички! Поздрави!

Отново сърдечно ви благодаря за отговора д-р Първанов! Прав сте, спирам да чета за болести в интернет. Днес пробвах нещо, което вие сте написали и бях прочела тук в този форум. Когато ми мине ужасна мисъл си казвам " Това не е моя мисъл, на ОКР- то е" . И донякъде сякаш се успокоявам повече, отколкото ако реагирам с анти-мисъл. Разбрах, че според вас от сегашната ми психотерапия няма полза. А какво мислите за когнитивно-поведенческата терапия? Дали би била ефективна? И моля ви, наистина ли след всичко, което съм написала, мислите , че става въпрос само за ОКР? Защото наистина имам чувството че мисля като психично болен човек, а същевременно знам, че тези мисли са абсурдни. Както сте написали и вие в отговора си - "изглежда като истина, но не е". И това което се случва преди да заспя нормално ли е? Наистина ме е страх да не би да халюцинирам. Пак тук в този форум имаше тема от едно момиче за това, че чува гласове преди да заспи. Беше описала много точно усещането. Вашият коментар беше, че преди заспиване това е нормално. Притеснявам се защото се случва наистина преди да съм заспала, т.е. усещам че ми се доспива, затварям си очите, но не се чувствам нито заспала, нито съвсем будна. Това нормално ли е? Съжалявам , че ви досаждам , но наистина се страхувам много да не би да имам някаква психоза и в един момент да не зная какво правя. Още веднъж ви благодаря за отзивчивостта!

Здравейте д-р Първанов и благодаря за отговора. Основно обсъждаме тези натрапливости и как да реагирам на тях. Съветът на моята психотерапевтка е да реагирам на тях с анти-мисъл т.е. обратна на натрапчивата. Честно казано трудно ми е да го изпълнявам, но се старая. Както споменах ходих 2 пъти и на психиатър, която е и психотерапевт. Според нея съм за когнитивно-поведенческа терапия. Може би трабва да опитам това. Забравих да спомена, че първият път когато отидох при нея не ми изписа никакви медикаменти освен Алора Био. Вторият път обаче, може би защото вече бях изключително уплашена и притеснена ми изписа Золофт по половин таблетка (25 мг) сутрин, Алора Био и Витамин Б. Каза ми че Золофта ми го изписва само заради тези натрапливости и да не чета какво пише в листовката за да не си внуша нещо допълнително. Тази седмица отново ще отида и ще започнем и терапията. Знам, че вие сте против медикаменти и терапия едновременно но..... Другото което ме притеснява е, че не мога да се спра да анализирам тези мисли. И така още повече задълбавам в тях и се пораждат нови абсурди. Например като ми мина мисълта за рая в първия момент си казах "какви са тези глупости, какъв рай, защо си помислих така". И в следващия момент си казвам " аха, ето луда съм и щом съм помислила това сигурно мисля като лудите, че смъртта е нещо хубаво" ( бях чела някъде, че се увличат по религия и по такива въпроси за живота и смъртта).Ако знаете в момента дори като го пиша това какъв ужас изпитвам. И ето я новата натрапчивост и отново ПА и отново в омагьосания кръг. Просто тези мисли идват все по-ужасни, мъчителни и абсурдни, че чак понякога си казвам май предната мисъл беше по-добре, новата е по-ужасна. И така, като мишка в капан. С постоянно безпокойство, тревога, страх от себе си, от полудяване най-вече. Просто кошмар. Изострила съм си всички сетива, постоянно се ослушвам да не би да започна да халюцинирам. Ужас.За сега уж не съм. Единствено вечер преди да заспя ( което вече също е трудно), като си затворя очите и може би се унасям, не знам точно, не мога да кажа нито че съм заспала, нито че съм будна, и в ума ми започват да изникват думи или фрази. Но са несвързани и не ги чувам звуково и като си отворя очите не ги и помня. Това да не би да са халюцинации? Вече и да заспя ме е страх. Съжалявам, че отново стана доста дълго това мое обяснение, но наистина съм доста обезсърчена и отчаяно търся помощ. Знам че ставам досадна д-р Първанов, но всичко това само ОКР ли е? Наистина ме е страх след раждането да не се е отключило нещо друго. Между другото преди 10 год., когато бях на 22 се бях уплашила много от един мой сън в който наранявах майка си. Тогава си мислех, че щом съм сънувала това значи сигурно подсъзнателно искам нещо да и направя ( пак бях чела някакви такива глупости). И беше същия кошмар. Тогава също отидох на психиатър, защото ме беше страх че полудявам и че съм опасна. Но и тогава психиатърът ми каза, че нищо ми няма. И аз някак се справих . Но сега е по-страшно и не успявам. Благодаря ви много

Здравейте, На 32 год. съм, щастливо омъжена за най-прекрасния мъж на света, а преди 2 мес. и половина родих моето прекрасно дете. До сега в живота ми всичко вървеше добре. Израстнах в чудесно семейство, отгледана съм с много любов. Имала съм някои трудности в живота, но не са били нещо особено сериозно. Имам хубава работа, финансово стабилна съм, обичам мъжа си и обожавам детето си. Няма какво повече да искам - имам всичко. Но...........въпреки че осъзнавам всичко това, живея в страх и ужас.Мисля че всичко започна още по време на бременността ми. Притеснявах се много, за всичко, дали всичко ще е наред с бебето.Ходих по изследвания, при няколко специалиста, всички казваха че няма никакъв проблем, но аз все се притеснявах.Сега разбирам ,че това беше огромна грешка, защото наистина никога не съм имала сериозен проблем с бременността си и всичко е било в главата ми. Дойде моментът на раждането. Родих секцио преди 2 мес. и половина. Раждането също беше безпроблемно, но аз пак бях силно притеснена. Не знам защо винаги мисля най-лошия вариант. Моментът в който целунах дъщеричката си беше най-щастливия в живота ми. След това в родилното също нямах никакъв проблем. Бебето беше денонощно при мен, радвах му се и нямах търпение да се приберем у дома. Дойде и този ден, прибрахме се вкъщи и започнахме с мъжът ми да се грижим за детенцето ни. Всичко беше идеално. Една вечер получих нещо като по-силно кръвотечение и се изплаших. Обадих се на доктора ми и той каза че е нормално. Поуспокоих се. Но на другия ден не се почувствах добре, болеше ме главата и риших да си измеря кръвното. И беше високо. Адски се изплаших, помислих си че ще умра. Отидох на лекар, прегледа ме и не установи никакъв сърдечен проблем. Но аз не се успокоих и така започнаха и ПА при което естествено че кръвното ми пак се повишаваше.Плачех, мислех си че ще умра, че детето ми ще остане без майка и т.н. И от тук започна кошмарът. Попаднах на заглавие на статия в интернет, в която пишеше за майка която е удушила бебето си след раждане. В първия момент си казах " как е възможно, тази жена не е добре" и дори не я прочетох. Забравих за това. Обаче след няколко дни през ума ми мина мисълта или по-скоро предктавата за това че удушавам моето дете.Като жената за която споменах по-горе. Изпаднах в шок. По-голям ужас не съм изживявала в живота си. Мислех си ( все още го мисля ) че съм луда. Споделих с мъжа ми, родителите ми и една приятелка. Всички ме уверяваха че това е просто мисъл нищо повече и ми повтаряха " не го мисли" . Да обаче тази мисъл все повече ми се натрапваше. За капак на всичко започнах да търся в интернет за подобни случаи и естествено първото на което попаднах беше следродилната депресия и следродилната психоза. Щях да умра от ужас. Не можех да си намеря място, мислех че полудявам. Исках веднага да отида на психиатър, дори казах на мъжа ми направо да ме заведе в психиатрията. Посъветвах се с моя позната лекарка и тя ме прати при нейна позната психотерапевт. Така започнах психотерапия, жената ме уверяваше( и все още ме уверява) че не съм луда и че няма да полудея, че състоянието ми е невротично, а не психотично. Но аз не вярвах. Продължих и да чета в интернет за всякакви психични заболявания. Мислех че имам шизофрения В крайна сметка отидох и на психиатър. Разказах всичко и тя също каза че ми няма нищо, че нямам шизофрения и няма и да имам. Каза че това са натрапливости и да продължа с психотерапия. Така и направих,но не се успокоих напълно. Да, мисълта да не удуша дъщеря си вече почти не ми се натрапва, но започнаха други натрапливости ( ако това са натрапливости). Една вечер мъжът ми държеше бебенцето и аз както ги гледах ми мина мисълта " те са за рая". Отново изпаднах в ужас.Започнах да анализирам ( което от терапевта си знам, че не трябва да правя)защо съм си помислила за рай. И си помислих "ето, луда съм и сигурно искам да убия мъжа и детето си". Не можех да си намеря място. В главата ми се въртяха всякакви ужасии, отново получих ПА, повръщаше ми се от страх и ужас. Обадих се на моята психотерапевтка, поговорихме и се поуспокоих. Но след няколко дни случайно попаднах на предаване по телевизията в което ставаше въпрос именно за следродилната депресия и психиатърът който коментираше каза: " в редки случаи се стига до психотична депресия, при която майката вярва, че този свят не е достатъчно добър за детето и и наистина го убива." Това вече наистина ме довърши. Веднага си помислих, че щом съм си помислила за рай, сигурно болният ми мозък ще започне да мисли и по този начин. И отново ми стана зле, бях сигурна че полудявам или по-скоро , че вече съм луда. Този коментар не ми излиза от главата и продължава да предизвиква ужас. И това ли е просто натрапчивост или....? Страх ме е, че ще започна да мисля така и ще превъртя и ще наряня детето си. Реших отново да отида на психиатър. Разказах всичко, психиатърът отново ми каза, че нямам нито шизофрения, нито следродилна психоза, че няма и да имам, а това са натрапливости. Но какви са тези натрарливости? Постоянно се менят, имам чувството че всяко нещо което чуя, видя или си помисля мога да го извъртя към това ,че ще нараня детето си. А аз не искам това, искам си хубавият живот обратно. Искам всичко да е както преди. В живота си и мравка не съм убила. Винаги съм обичала и хората и животните и живота . А сега имам чувството, че съм в капан, в дупка, усещам една празнота, мъка, тревога. Хващам се, че си мисля какъв е смисълът на живота, защо живеем и т.н .Досега такива мисли не са ми минавали през ума. Мисля, че това не е нормално. Страх ме е да не полудея и да си посегна.И задълбавам и почвам да анализирам и да си мисля че съм вече наистина полудяла, че съм или шизофреничка, или съм в следродилна депресия, или в следродилна психоза. Искам просто да си гледам детето и мъжа и да се радвам на живота, а този кошмар не свършва.Постоянно мисля за смъртта. Моля ви, какво да правя, как да спра тези ужасии. Психотерапевтката ми повтаря , че тези невротични състояния са устойчиви и продължителни и се " местят" от едно към друго. Психиатърът също казва , че не съм луда, но аз не мога да се успокоя. Все още си изпълнявам задълженията и на майка и на съпруга. Доколкото ми е възможно излизам с приятели, все още полагам грижи за външния си вид и ми е приятно, на докога ли.....Просто наистина имам чувството че вече мисля като луда, че всички симптоми на психични заболявания се отнасят за мен. От толкова четене и анализиране вече се обърках тотално.В главата ми са само ужасни мисли и представи.Знам, че не трябваше да чета нищо, защото не съм специалист и така само си усложних положението допълнително. Кажете моля ви и според вас това ми състояние наистина ли е невротично? ОКР ли е или е психоза, или шизофрения? А дали не е депресия и ако е така може ли да стане психотична депресия? Опасна ли съм за детето си? Наистина ли всичко ужасно, което си помисля или представя е просто натрапчивост ( т.е ОКР)или съм просто болна и затова е така?Защото според мен щом такива мисли ми минават през главата, сигурно така съм започнала да мисля и ги искам и съм луда. Ще продължа с психотерапията, дано има ефект, въпреки , че вече 1 месец ходя, но резултат не виждам. Моля ви, дайте съвет, искам този кошмар да приключи. Не мога повече и не искам да живея така!