Вивиан_

Здравей Инес, Пиша след толкова време... Докато отговарях на последното съобщение, и по-точно, че не си мълча, докато приятелят ми пие, осъзнах, че за пръв път в живота ми, изпитвам истинска загриженост към някого, наречи го любов, или както желаеш и че въобще ми пука за някого другиго освен за себе си. На 30+ съм и живота ми така се стече, че 15 години съм се грижила сама за себе си и само за себе си, и повярвай ми, това не ме направило по-щастлива, а напротив - бях самотна и жалка, объркана, като куче, което гони опашката си. Осъзнавам, че давам повече в тази връзка, от колкото получавам, и определено емоционално и психически не ми е лесно в момента, но благодарение на тази връзка, минах в следващото ниво на играта, наречена Живот. И да се включа към темата, която пуснах преди година почти, за тази година, че развитието ми НЕ спря, затова че съм във връзка, а напротив, смятам, че преодолях егоизма си. Мога да нарека това явление - порастване, и съм благодарна, че ми се случи. Май научих урока си, най-накрая! Благодаря и на вас.

Благодаря за цитатите, това съм аз да. Може би просто ми трябва модел като този описан в следната статия. Споделям за всички в моето положение, които искат да порастнат, но не знаят как. http://www.gnezdoto.net/silata-na-jenskata-syshtnost/2579-razlikite-mejdu-zrialata-i-syzavisimata-jena

Весела Коледа на всички! Прочетох отговорите много пъти и доста внимателно, но все не ми оставаше време да пиша. Да си призная, не разбирам напълно нещата, които ми се казват. Особено, iti! Ако поясни моля, за егото и осъзнаване на грешката? Изгледах филма, който споменахте - 'Адвокат на дявола'. Но за мен по-важното в този филм се оказа, правото на избор, та дори и сина на дявола направи своя избор. Това какво общо има с кармата? Ако съдабата ни предопределяше какво ще се случи с нас, къде остава нашия избор за това, какви да бъдем, какво семейство искаме да създадем, и дали родителите ни са били добър модел или не? В този ред на мисли, от къде идва това втърдение че 'Защото карма не съществува само за този който не може да я види...' ? А затова, че се изявявам като спасителка, може би е така, но само ако се оставя на течението и не работя да постигна избора си да имам бъдещето, което искам. И от днес, ще бъда във свързана връзка, а не обвързана Мисля, че наистина, промяната на тази гледна точка е ключова за мен.

Мерси Донка. Истината е, че енергията ми се изчерва от това, че постоянно мисля за неговата зависимост. Но сега съзнателно ще поставям себе си на първо място. И вярвам, че това ми се случва, защото отраснах със зависим родител и тогава бях дете и не съм знаела какво да правя, просто изпитвах огромна вина и срам постоянно. Сега пак минавам през това, но вече знам, че вината не е моя. Ще се погрижа за себе си!

Здравей отново и благодаря за обобщението. Този съвет го пробвах и почти всяка вечер пиша в този дневник. Записвам нещата, които виждам като положителни в другия човек. Но не само, като виждания относно случки от деня. Но, това е толкова много усилия... За въпроса, че съм на 3-то място, такива са ми вярванията, че такава трябва да бъда, за да бъдат щастливи хората около мен. Но реално, не знам дали това работи. И пак се връщам на начална позиция, че аз не се развивам, защото е по-важно за мен другите да са добре, но пък в крайна сметка се обезличавам и съм нещастна, че не обръщам внимание на своите амбиции. Намерих в нета тази статия. http://www.maikomila.bg/жените-трябва-да-се-раздават-докато-ум/ Свързвам я с начина по който се чувствам в момента.

Здравей Миша64, ами май и аз съм такава, като героинята в историята, единствения ми приоритет беше работата, и то дълги години. Но не съм осъзнавала, че съм се хванала в капана, за който споменахте. За пръв път чувам, но се разпознавам в тази история. Имам чувството, че не живея своя живот. Знам, че звуча жалко и може би хората тук са прави, че само се оплаквам. Сега приоритета е връзката ми, но мисля, че копирам същия модел от работата и станаха много отговорности. А грижата за мен е на 3-то място сред приоритетите ми, след връзка и работа. Благодаря за поста ви, отвори ми очите!

Здравей Донка, благодаря. Имам нужда от практически стъпки. Ще се пробва задължително, събота и неделя.

Това, което ме е привлякло в това положение е, че не искам да повтарям модела на семейство, в което съм отраснала. Затова бях сама дълги години, защото не бях наясно със себе си. А сега след като знам какво искам, е още по-трудно да променя възприятията си, защото не познавам друга версия на живота си и нямам поглед какво да правя за да променя нещата. Малко като кокошката и яйцето. Някакви идеи?

Ясно е, че не сте живели със зависим човек, иначе нямаше да говорите така. А моята цел и да не следвам примера, който ми е даден, защото това не съм аз.

Точно. И не знам как да реагирам на непланираните неща, защото за момента единственото което знам как да трупам паника, страх и скованост.

Здравейте, благодаря за отговора. Не съм предполагала, че в такава невръстна възраст се изграждат моделите. Но като се замисля като дете, съм живяла в срам, защото се чувствах не на място в моето семейство и може би оттам идва ниската ми самооценка. А сега живея в непрестанен страх и се надявам специалист да ми помогне да го продолея.

Здравей, благодаря за отговора, ще разсясните ли ?

Здравейте на всички в този форум. Около 30 годинна съм и съм имала няколко романтични връзки до сега, включително и в момента с човек, който се обичаме. Забелязах някаква тенденция, че когато съм във връзка, не се чувствам щастлива, постоянно плача и виждам само негативите в другия човек, също се вкопчвам и спирам да се развивам. Контраста идва оттам, че когато съм сама, което е било дълги години, нямам спирачка, и енергията ми е огромна и чувствам, че мога да постигна всичко и се чувствам жива. Също, имам и генерализирана тревожност на база на предишни разговори със специалисти, което допълнително ми замъглява картината. Как да продължа да се развивам, когато съм обвързана? Другият проблем, че единия ми родител беше алкохолик, заминал си млад и в момента, съм с такъв тип човек, следващ същото саморазрушаващо се поведение и мога да предвидя всяка негова стъпка, на база на моя личен опит. Дали това, че съм се влюбила в такъв тип човек, спомага да се чувствам спряла? Знам, че трябва да си науча уроците, но някак си ми се струва, че нещата не зависят от мен и ми се губи смисъла. С две думи, блокирала съм и не виждам по-далеч от носа си. Планирам да видя специалист, но искам да узрее още малко. Благодаря