Бих желал да повдигна един въпрос, но не знам къде точно да го разположа сред темите, тази изглежда подходяща.
Всички тези приказки, за божествената мъдрост, любов всепроникваща всеопрощаваща благодат щастие хармоняи и т.н.... не са ли едно успокоение за суровата реалност, в която: човек за човека е вълк и в която на власт са доста по-жестоки и коварни сили от гореупоменатите.
Бих желал да попитам къде са онези прекрасни създания(херувими, ангели), за които говори Петър Дънов, когато в днешно време млади хора изнасилват стари баби(в един от последните епизоди на Карбовски), бащи убиват децата си и палят домовете си и т.н. и т.н. ? Къде е божествената мъдрост там... Моля без сладки приказки как злото и доброто се борят, но накрая добрите видиш ли, ще спечелят.... къде е божествената Мъдрост, когато баща заколва в центъра на селото малолетните си деца... или пък изгорелите 70 + деца в мексиканската детска градина... Та те едва сега са дошли на света ... или може би са жертвени агънца за Божията милост ? Не съм против Дънов, нито против Бог, но реалността далеч не е толкова прекрасна, колкото ни се иска Слова благи, меки и т.н., но живеем в свят на жестоки крайности.. не виждам Божия мъдрост никъде. Деца в Африка умират от глад и напълно лечими за 21в. болести, а Парис Хилтън купува каишка на кученцето си с диаманти на стойност милиони долари. Да живее справедливостта и мъдростта !