Slunchevi.luchi

Здравейте форум, бих искала да получа съвет и мнение от вас по следната случка, която стана на работното ми място днес. Почуствах се лично обидена и засегната от шефа си , който ме нарече цитирам торба с бацили. Това беше "шеговито" и той се извини по-късно, когато разбра че не е смешно. Каза го пред други хора и те също не го намериха за смешно и даже се изказаха на глас, че не биха използвали тези думи. Причината за обидата беше, че бях настинала миналата седмица и заразих с обикновен банален вирус колега, защото вместо да си остана вкъщи, както ми препоръча лекаря, дойдох на работа по собствена инициатива... Бях само леко настинала. Та, това е, доста зле се почуствах. Искам да кажа, че чувството за хумор на този човек е доста странно, ние не се познаваме добре, понеже не работим всеки ден заедно, но той е най-висшия ми началник. След като каза това пред 6 други колеги дори си помислих да напусна, а харесвам работата си и всичко свързано с това конкретно работно място за момента. От психологическа гледна точка ми се отключиха някакви ужасно тъпи асоциации с детсвото, когато е имало подигравки по мой адрес преди други хора и се почуствах почти по същия абсурден начин, т.е. асоциацията е абсурдна. Благодаря ви за мненията предварително !!! Слънчева седмица!

Стойчо Керев: Мисълта може да променя материята Всички книги на този автор, като Силата на настоящето е основната, има ги безплатно в Спиралата, както и негови видеа онлайн са достъпни в интернет What life Gives you is Right for you and Enough - Eckhart Tolle Can One Really Say ‘there Is No Problem’? Въпрос на гледна точка - Саркофаг, облечен в калории The Power of Intention | SuperSoul Sunday | Oprah Winfrey Network / Опра Уинфри има много видеа от инициативата и за духовна неделя, както и много нейни мотивиращи видеа Inspiring words from Oprah Winfrey една много красива моя любима мантра

Здравей Орлин, Благодаря ти за отклика на моята история! Искам отново да благодаря на Форума и лично на Орлин, д-р Първанов и Диляна, които коментираха моя проблем тогава, както и отговориха на моите съобщения, а с д-р Първанов имах възможност да се срещна и лично. С удоволствие ще споделя моите преживявания: Корените на промяната се състоят в това, че: 1. Оставих всякакъв Страх назад. Или поне повечето страх. А ние повечето живеем всеки ден с доста необосновани страхове. Екхарт Тола (един от любимите ми мислители по духовни тематики от 21 век) казва че правим нещата или от Страх или от Любов. За съжаление по-често от страх 2. Научих се или по точно оставих се да приемам неизвестността. Нищо никога не е сигурно на този свят освен смъртта. Оставих живота да се разгръща и случва. Като това не означава че съм била пасивен наблюдател отстрани, не напротив, скочих в потока на живота, приех работа, от която малко ме беше страх, преместих се да живея сама (като аз имах страх дори да заспя или по точно имах необходимост от родителите си) преместих се не само да живея сама, а и в друга държава. Не мисля че опитността на всеки трябва да е толкова, ако искате, драстична, като моята на фунционално ниво, не е нужно да се местите в друга държава или да сменяте това, което правите като дейност – промяната и нагласата е вътре във вас където и да сте. Едно ново място или дори един нов човек не може да ви гарантира, даде или предостави вашето избавление от вашите собсвени демони. Срещу тях се изправяте вие. Тях винаги ще ги има, в нас се борят противоположности, няма всеки ден да сте Дзен, но и това не е целта. Искам с това да дам надежда, сила, насока и кураж на тези от вас, които се чувстват долу, безпомощни, неоправдани и слаби – Вие сте по-силни отколкото предполагате! Изпитанието сега е вашият катарзис, то ви прави истински! Ако не вярвате на мен, прочетете и гледайте хилядите доказателства на хора и учения които говорят за това. Позволявам си да споделя някои от тях с вас тук: https://www.youtube.com/watch?v=8AyIy_dqXeY&list=PL1Xxx3MDA5kpGikAs0Z7O6BVmc8rggaOD&index=7&t=0s / Стойчо Керев: Мисълта може да променя материята https://www.youtube.com/watch?v=_7H6G8g40Vo http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E5%EA%F5%E0%F0%F2 / Всички книги на този автор, като Силата на настоящето е основната, има ги безплатно в Спиралата, както и негови видеа онлайн са достъпни в интернет https://www.youtube.com/watch?v=v0ebix-x68Q&index=3&list=PL1Xxx3MDA5kqkCJvVJY7s6g_OX52svDRh&t=0s Can One Really Say ‘there Is No Problem’? https://www.youtube.com/watch?v=u08qLOeS7uI&index=5&t=0s&list=PL1Xxx3MDA5kqy4Sxa9Tljio2jm_KVrQdw Въпрос на гледна точка - Саркофаг, облечен в калории https://www.youtube.com/watch?v=4iaqs4_xePk&index=3&list=PL1Xxx3MDA5kobdDPcH06l18Qn8Z0vVDAk&t=121s The Power of Intention | SuperSoul Sunday | Oprah Winfrey Network / Опра Уинфри има много видеа от инициативата и за духовна неделя, както и много нейни мотивиращи видеа https://www.youtube.com/watch?v=SskrmHCoiRc&index=2&list=PL1Xxx3MDA5kqkCJvVJY7s6g_OX52svDRh&t=28s Inspiring words from Oprah Winfrey https://www.youtube.com/watch?v=NnJgLYsjxsc&t=182s една много красива моя любима мантра 3. Беше ме страх, но живеех, такъв какъвто ми се поднасяше сега живота. Реших да направя промените, които искам постепенно, но сигурно. 4. Не се отказах тайно да мечтая и ставах по-силна от собственото си убеждение. 5. Молих се на Бог. 6. Правих практики на приемане и се разграничавах от проблема си като го поглеждах отстрани. 7. Създавах си малки ритуали на щастие. Може да бъде малка разходка, любима песен или книга, нещо вкусно за хапване или просто време за усмивка и приемане на себе си. 8. Не се насилвах да бъда нормална или щастлива, такава или онакава. 9. Слушах мантрите на Орлин в youtube, тях още си ги пускам понякога : ) Припомням си че за мен самата няма по-важен човек от мен, учих се да живея със здравословен егоизъм. 10. Вселената привлече обстоятелствата, които бяха най-добри за мен в личен и професионален план. Вече съществуват осъзнати хора, които са абсолютно извисени духовно, които нямат нужда от конкретни или изобщо събития в двата основни човешки пътеки на активния зрял индивид – лична и професионална. Аз исках и още избирам да преживея тези опитности и да бъда земен човек, който преживява радостите и трудностите на така да се каже стандартния нормален живот, в който човека има семейство и занимание, с което изкарва прехраната си. Като съм сигурна, че има хора, които дори нямат нужда от този нормален живот за да се чувстват изпълнени, но аз мога да дам само моя опит и лично виждане тук. 11. Оцених света не само като причинно следствени връзки, ами и като наше общо творение, наше общо съзнателно преживяване 12. Спрях да се обиждам и да приемам несправедливостта или злобата лично, разбрах, че всеки има нужда от опитността, която неговата душа приема в този момент. 13. Избрах да живея в настоящия момент. 14. Като бърза и ефективна практика препоръчвам спорт > бягане, дишане, ако не можете да бягате, бързо ходене, просто физическа активност за оросяване на мозъка (малко допълнително за това> ) С обич към вас, Мария

Здравейте форумци, отчаяни или търсещи, проблематични или объркани, Искам да споделя с вас моята история, която започва от момента в който попаднах на този форум преди около една година. Депресията, черните мисли, объркаността и състоянието на живота ми: емоционално, финансово, духовно беше под дъното. Този форум беше първата сламка, за която се хванах. Не беше лесно, доста неща се случиха за 8 месеца и искам да ви споделя някои техники и похвати, които мисля че ще ви бъдат от полза. Първо, искам да ви ОБЕЩАЯ, че ИЗХОД ИМА. Всичко, и повтарям, ВСИЧКО, на тази земя е поправимо, обратимо и подлежи на промяна (Панта рей..) освен смъртта. Така че, мили мои депресирани или отчаяни приятели, бъдете сигурни, ИЗХОД ИМА. Всеки от нас извървява личния си път, или носи личния си кръст, ако искате да го наречем така. Проблемите и ситуациите, през които ще преминете по пътя на осъзнаване и просветление към ЖИВОТА и ПЪЛНОЦЕННИЯТ СМИСЛЕН И ПЪЛНОКРЪВЕН живот, ще са различни, но имат сходства > вашата вяра, увереност и сила. А, и, нека ви успокоя още малко, ако сте напълно закъсали по всички параграфи и нито ви е до вяро, нито до сила и увереност, а още по-малко до тези думи и мисли, споко - явно имате нужда и от тази опитност на дъното, която преживях и аз. Но Вселената, Господ Бог, Матрицата или както искате го наричайте няма да ви остави да захвърлите ценният си живот и душа заради проблемите, терзанията и вашите тегоби. Просто ще дойде Светлина, дали по-скоро или по-късно зависи от Вас в голяма степен. Аз бях много зле, абсолютно нулево желание и изобщо мисъл за нещо в продължение на месеци. Е, сега имам прекрасен живот по моите разбирания - работа, любов, пари, здраве и вътрешен мир, в каквато искате последователност, от всичко по много. Не, не ме разбирайте погрешно, всеки ден има дяволчета, проблемчета и неща за разрешаване, отвътре и отвън. НО погледа ми е различен, затова и материалните измерения на живота ми се промениха в смисъл на всичко що е материя около нас от хора до вещи и други. Вътрешния ми свят също се промени. Надявам се че тази статия е полезна и добра за Вас, които имате нужда да го чуете. Може да ми пишете на лично съобщение. Благодарна съм на психотерапевтите в този форум, които ми подадоха ръка в онзи тежък момент , Орлин Баев и д-р Първанов. Пак казвам, форума и/или ако прецените че имате нужда от терапия е само първата крачка. После живота се разгръща и вие сте главния творец,който рисува с неговата пъстра палитра. Мога да дам примери за учения, видеа и книги, които помогнаха на мен и които аз смятам за полезни. Очаквам вашите коментари, ако имате такива и ще споделя. Пожелавам прекрасен и изпълнен с благодарност, смирение и любов следобед на всички Ви! Мария

Андрей и Орлин, благодаря за отговорите. Изключително точно и ясно виждате картината / картина на дългогодишно подтискане и доказване пред другите и пред себе си , най-вероятна тя е и доста прозрачна. Благодаря за въпроса "Каква искате да бъдете в този живот?". Прочетох целите статии, посочени от Орлин, като си изваждам пасажи от тях, които имат силна важност за мен. Имам хиляди въпроси към себе си, какво ще правя практически в живота си. С какво ще се занимавам. Ще бъда ли в състояние да работя нещо с хора без да полудея? Ще бъда ли в състояние да преглътна гордостта или по-точно реализацията, че съм губила години, в които е било възможно да правя нещо полезно за себе си и другите, да бъда част от обществото, да осъществя потенциала си, преминати години в КРИЕНЕ от проблема, неосъзнаване, че по-голямата част от решенията ми са плод на проблема. Но по-важното от с какво ще се занимавам е първо как ще се чуствам, как ще се приема, как ще променя мисълта си. Възможно ли е някой, който 27 години не е осъзнавал проблема си да го преработи? Да, знаела съм, че има Нещо, но сега виждам колко е дълбоко и разрушаващо. Съжалявам че не мога да изразя мислите си правилно. Имах много отрязъци в живота си с бистър ум и с дар слово, сега самото говорене е проблем, самото говорене с познат, приятел, който и да е, размяната на няколко думи.

За мен също темата е полезна и от значение, очаквам отговора ти

Здравейте Орлин, много благодаря за бързата Ви реакция! Прочетох дадените от Вас статии, както и отговори и теми във форума на сходна тематика, картината ми е ясна, само не знам КАК да изляза от това състояние, особено впечетление ми направиха социалните експерименти в реална среда. Имам опит с играене на роля, но с прекалено много подробности тук се притеснявам да не бъда разпозната, Изобщо, Причината да не отговоря обратно веднага е че се притеснявам да не бъда разпозната, предвид големия брой на хора с подобни проблеми е голяма вероятността познати и приятели да четат форума. Което ми притеснение вероятно е пряко свързано със социалната ми фобия, "какво ще си кажат", "никой няма да ме приеме" след като стигнах дотук. Искам да споделя още един сипмтоп: Постоянно се сравнявам с другите и искам да върна времето назад, 8 години, когато тръгнах от България и преживях какви ли не трудности(в битов план, в междуличностен план) и унизителни моменти(в работен план) и не постигнах нито лично, нито професионално щастие, нищо освен задълбочаване на проблема си. Нещо от което се срамувам е, че пожелавам да имам живота на почти всеки един мой познат, на почти всеки един, само не и моя. Не мога да определя дали страха ми е реален или измислен, представям си най-ужасни сценарии свързани с едно нещастно и Несигурно съществуване, например че мога да остана на улицата, бездомна или просякиня, изпаднала от обществото. Родителите ми не са вечни и няма кой да "се погрижи" за мен, а аз и не искам някой да се грижи, не искам да съм болна и неспособна, тръгнах като момиче с огромен заряд и сила, с мечти, с увереност и непоколебимост, а се връщам като покрусен, състарен и огорчен човек. Целта ми, връщайки се в България е да започна терапия незабавно. Пиша Ви на ЛС с молба за съвет. Още веднъж искам да благодаря на Вас, които отделяте от времето си, за да давате безвъзмездна "първа помощ" в този форум!

Здравейте, от няколко дни следя форума Ви и Ви пиша с голяма молба, очакване, желание и вик за помощ, Д-р Тодор Първанов, Орлин Баев, Диана. Ще се опитам максимално точно и подробно да опиша казуса си. На 27г. съм, от 8г. съм в няколко различни държави в чужбина. Причината да замина след средното си образование беше образование, но под този предтекст и "бягство" от дома ми, който винаги е бил нефункционален. Подсъзнателния ми психически тормоз идва от баща ми. Страдам от социална фобия, още от малка, може би от 13 годишна. Преди 15 години в малкия град, а и в моето средностатистическо, непросветено семейство, това не беше термин, който би бил разбран. Подозирала съм за проблема си, но съм изпитвала Срам и Страх да го адресирам и назова. От малка родителите ми имаха нереалистични амбиции и очаквания за мен, да се издигна в обществото, да бъда уважавана обществена личност, един вид да съм част от елита на нацията. С цената на лишения бях изпращана на частна детска градина и училище. От постъпването в нормалното училище след случка, в която бях изолирана и подигравана от група в класа си започна социалната ми фобия. Проблема се задълбочи и разви във времето. В университета също имаше такива моменти, в които съм се молела да започне часа, защото съм била изолирана от състудентите си. Сега повече от всякога, тъй като от половин година съм безработна и се самоизолирах, главно заради въпроси от рода на "какво правиш", "с какво се занимаваш". Опитвах да намеря работа, ходих на интервюта, вероятно заради общата ми занемареност и потиснат поглед нищо не се получи. А е имало случаи в светлите ми периоди, когато съм била предпочитана пред множество кандидати за работно място. Сега се връщам в България, защото изпитвам неспособност да се справя сама на физическо и психическо ниво, включително да излизам до магазина, до парка, до фитнеса, а и изобщо, защото нямам причина. Дори имах моменти, в които не хапвах нищо или останали бисквити цял ден. Мислех, дали съм страхливка, дали си заслужавам положението, затова че имаше момент в който се възгордях. Мислех дали има изход. И съм благодарна, че намерих Вашия форум. Последните няколко дни той е моя прозорец към надеждата ми за фунциониращ живот. Идвам от нефункционално, неподкрепящо се семейство. Никога не сме празнували рожден ден, Нова година или Коледа заедно на масата с подаръци или нещо подобно. Не сме имали и приятелски семейства. Винаги съм имала по-близка връзка с майка си, като това прерастна в зависимост. Преди 2 години имах силна депресия, по време на която не можех да се отделя от нея, например събуждах се през нощта и отивах в нейното легло. След това се уплаших от зависимостта си от майка си, от безпаричието, от застоялостта си вкъщи и отново избягах (заминах). Оттогава минаха 2 години, работа, учене и безработица, имам чувството, че постоянно бягам. От себе си и най-вероятно от проблема си. Изглеждам приветливо, симпатична съм, казвали са ми, че съм умна, имала съм мъжко внимание достатъчно. За съжаление, поради несигурността в себе си имах доста краткотрайни романтични връзки и само една истинска, която аз прекратих. Един човек, който ме обичаше и аз обичах и аз отхвърлих, защото бях горда, главозамаяна от краткотрайно внимание на много други хора, раздвижена работна динамична среда с пътувания, емоции и хоризонти и "успех". Като се замисля честно, а и след проследяване на темите във форума, никога не съм била стабилна емоционално и психически с изключение на периода на връзката си и няколко месечни периоди на квалифицирана работа и стаж. Но най-вече в периода на връзката си с човека, който ме приемаше и обичаше, а аз изоставих, нараних, изневерих и отблъснах. След това той прекрати всякакви контакти с мен. Това беше преди 3 години. Оттогава съм имала многократни кратки връзки, които не са били истински и приемащи. По дефиницията и симптомите на социалната фобия, които д-р Първанов изключително точно описва смятам, че не обичам себе си и имам ниска самооценка, обвинявам се за пропунати шансове и затова, че съм позволила да бъда употребена за чужди цели. Не-обичането и не-приемането на себе си в момента ме убива. В момента нямам приятелски контакти. Разбирам ги, никой не желае да е свързан с индивид, който е извън играта на живота. За дълъг период от време думата и понятието кариера бяха основни в главата ми и мисленето ми. За кариера в момента не може и дума да става, искам просто да живея. Изпитвам трудност дори да напиша тази изповед последователно и правилно. Бих била безкрайно благодарна ако ми дадете насоки и мнение и препоръка за специалист. Няколко реда от Вас ще са от голяма помощ за мен. Разбрах, че има техники, модели и въпроси, с които може да се подпомогне и преодолее състоянието. Надявам се да не е прекалено късно, нося огромна тъга и празнота, а знам и помня моменти на цветове и на радост. Благодаря Ви от сърце за отделеното време да прочетете историята ми.