Явор Лазаров

Правилно се ориентираш, Слави - ако искаш наистина да се излекуваш и да напреднеш с практиките, тогава учител, който те кара да се чувстваш комфортно е последното нещо, което ти трябва. Колкото по безмилостно ти се посочват грешките и да те мотивира да се бориш (със себе си). Това не означава, че няма и да ти е приятел, но няма да ти спестява нищо и самият той вече ще е минал по същия път. Орлин е прекрасен човек (с главно "Ч") и терапевт, йога също е ОК... но от личен опит мога да кажа, че Дао практиките, Рейки и Чи Гун ми бяха най-ценни и най-силни. За това можеш да потърсиш Синиша (или друг учител, който ти вдъхва доверие). Нямам нищо против другите методи, просто на мен не ми помогнаха толкова... всеки е свободен сам да избира кое е най-доброто за него. Колкото до сливиците - аз в момента имам сливици на здрав човек, през годините практики възпалението постепенно стихна, тъканта зарастна, лимфната система се изчисти и т.н. Не само това, но и от две години не съм се разболявал от грип или настинка, въпреки, че съм бил около болни хора. Следи от Ебщайн Бар вече също нямам - изчезна без хапчета или операции, а след 2 години ежедневни упорити практики. Ебщайн бар е вирус опортюнист, който е навсякъде около нас, ако ти е превзел системата, това означава, че защитите са ти наистина слаби (т.е. той не е причина за хроничните болести, а просто симптом, както и болните сливици). Точно където се намират сливиците се кръстосват 4 от 6-те основни Ян меридиана в тялото. Три от тях продължават към щитовидната жлеза. Достатъчно е един от тях да се запуши, за да се затлачат всичките, защото са застъпени. Тези меридиани най-често се запушват при подсъзнателни травмички и емоционални проблеми. Ако махнеш сливиците с операция, без да си работил да изчистиш енергията си и да решиш корена на проблема, то на енергийно ниво заплетените възели от застояла енергия си остават... Енергията не се маха с операция - дори при ампутиран крак човек си остава с два крака в енергийното тяло и с работещи меридиани. След време тези останали блокажи удрят в сърцето, дихателната система или храносмилателната система (където вече операции не помагат). Ако пък изчистиш каналите, сливиците зарастват сами, както се получи при мен - дори ако са били в критично състояние. Когато потече енергията, тъканта се възстановява. Лесно е да легнеш под ножа, боли малко само няколко дни и после си "здрав". По-трудно е да си изчистиш енергията и да се пребориш с подсъзнателните си вътрешни демончета, това отнема години и е много по-тежко на енергийно, психическо и емоционално ниво от химиотерапия. С което всъщност започва и духовния път.

Привет, Ето отговорите ми накратко: 1) Да, имам официална диагноза... което принципно трудно се случва в България, защото има много малко лекари, които се занимават с този проблем и още по-малко, които изобщо имат идея как наистина се лекува. И да - западния тертип на мислене в медицината е много ограничен. "Синдром на Хр. Умора" е просто общо наименование на симптоматиката, а не причината за нея... което за мен не е истинска диагноза. Още един пример - язва на стомаха пак е симптом - често се получава от потиснат гняв и хроничен стрес, но за това няма хапчета и заради това не ти го изписват като диагноза Причините за тези болести най-често се коренят в енергийното и емоционално тяло, точно с това се занимава иглотерапията, Чи Гун, Рейки, йога и т.н. 2) Много познато. На първо място можеш да спреш глутена и млечните продукти (компенсирай с повече домашно месо и яйца). Започни медитация и йогистко дишане, също и йога. Спи редовно и достатъчно. И ще имаш концентрацията за да учиш останалите практики. 3) Синиша ми е помогнал повече, колежката му в центъра за холистична медицина "Ламонита" се специализа в лечението на хр. умора (тя е иглотерапевт). И 2мата ще могат да ти помогнат. https://lamonita.weebly.com 4) Zhang Zhuang е форма на Чи Гун, по-скоро медитативна. Можеш да започнеш от първото... но трябва опитен учител, които да ти показва грешките - сам няма да можеш да стигнеш далеч или ще напредваш много по-бавно. Това важи за всички практики. 5) Първите 4 години похарчих десетки хиляди евро за изследвания, лекарства, билки и др подобни хапове. Всичко това имаше точно нулев ефект - с хапчета не се лекуват емоционални травми. А антидепресантите са най-лесния начин да избягаш от себе си и да натикаш болката обратно надълбоко в подсъзнанието. С тях бягаш от себе си... За да се излекуваш трябва да поемеш по обратния път. За депресията и тревножността започни медитация и дишане, както може би йога и някакъв лек спорт, ако имаш енергията за него - 15 минути велоергометър стигат. 6) Цялото четене на света не струва колкото 5 минути практика. Започни днес с 5 минути медитация: www.calm.com www.headspace.com Намери йога студио, ходи редовно. Дишай дълбоко. Прави практики. Не чети толкова, не мисли толкова, просто действай. 7) "Грешните" програми в теб не идват от това, че съзнателно си си ги избрал. И няма и как да ги разнищиш по същия начин, като съзнателно ги коригираш с четене или мантри. Трябва работа над подсъзнанието - дишане, медитация, Рейки, Чи Гун и т.н. От там може да дойде промяната. 8) Това е идеята, да се просълзиш. Прави го всеки ден. Така ще се лекуваш и ще си даваш сам любов. Да обобщя - намери добър учител и започни да практикуваш редовно и колкото можеш повече всеки ден. Не се страхувай да правиш грешки. Не задавай толкова въпроси - действай и ще получиш отговорите в практиките (не в книгите). И също така не разчитай за мотивация на мен или на книги, приятни приказки и утешения от психотерапевт или дори на учителя си. Разчитай само на себе си и на никой друг.

Привет Слави, добре дошъл в темата. Честита диагноза "Синдром на Хроничната умора" - това е една много голяма възможност за израстване, стига да я разберем в дълбочина. Правилно се ориентираш, при повечето засегнати корените на проблема идват от първите години на детството и преживяни множество емоционални травми. Не е било лесно това което си преживял, но вместо да се самообвиняваш и самосъжаляваш, бих те посъветвал да погледнеш на опитностите си в друга светлина - като шанс за квантов скок в личностното ти развитие. Приеми нещата с отворено сърце, приеми миналото си и само тогава ще започнеш да се учиш от него. Зависимостите най-често идват от подсъзнателното желание да притъпим или избягаме временно от болката, макар и да плащаме висока цена за това. Добрата новина е, че любовта и вниманието, което не си получил можеш да си ги дадеш сам на себе си, стига да имаш волята и желанието. Точно за това са практиките - медитацията с вътрешното дете, отварянето на сърцето, Чи Гун, Рейки, йогистко дишане и т.н. Аз също съм имал подобни на твоите проблеми - тези методи не само ми възстановиха енергията, те ме излекуваха и на по-дълбоко, душевно и духовно ниво. Психотерапията помага в началото за да те насочи и да ти даде морална подкрепа, но повечето психотерапевти нямат инструментите, с които можеш да влезнеш надълбоко и премахнеш проблема от корен. Иска се смелост и решителност Успех!

Благодаря за включването - Ебщайн Бар и надупчените сливици (бяха подути и големи като лунен пейзаж) присъстваха и при мен като проблем. Имах 10 пъти над нормата антитела, които се срещат при хронична болест. Препоръчваха ми навсякъде да вадя сливиците, като почти сигурна причина за хроничният вирус, фибромиалгията, синдрома на хроничната умора и т.н. Но това пак се оказа само симптом на един по-дълбок проблем - реших да не вадя сливиците, а да подходя по холистичен начин. Ако навлезете малко в китайската медицина можете да забележите, че енергийните канали на дебелото черво, жлъчката и тройния нагревател (специфичен термин/орган в китайската медицина) минават точно през областта на сливиците. Първите два канала са първите, които се запушват съответно при потисната тъга и гняв. Третият обикновено е блокиран при по-обилни емоционални наслагвания и травми. Запушен енергитичен канал на физическо ниво означава нервна система, която не провежда сигнали и свити фасции около дадения орган/област. Този блокаж в мускулите и нервната система води до нарушена обмяна на лимфата - сливиците са лимфен орган, а вирусът Е. Бар поразява първо/главно лимфната система. Като цяло при потиснати емоции, стрес и т.н. се блокира много шийната област - вратът е мостът между главата и тялото, между съзнанието и подсъзнанието. Ако познавате психотелесната психотерапия - там често се описват проблеми в цервикалната област (сливици, щитовнидна жлеза, разместени вратни прешлени, лебедова шия и т.н.) при оралната и мазохистичната характерова структура. При едните поради потисната скръб поради чувство за изоставяне в ранното детство (между 1-вата и 2-рата година), при другите при потиснат гняв поради твърде контролиращ и налагащ се родител между 2-рата и 4-тата година. И така... след вече почти цяла година практики и изкарване на емоцинален "багаж", сливиците и гърлото вече не са ми хронично възпалени, от вирусът няма и следа, всичко е в норма. Без вадене на сливици (преди няколко години лекарката в Токуда ми каза, че рядко е виждала по-тежки случаи). Епщайн Бар е като грипа - присъства навсякъде, среща се в почти всеки човешки организъм. Сливиците също - естествен орган на имунната система, който е сложен там, за да спира инфекции. Значи причината е някъде по-дълбоко в нас? Проблемът привидно е решен при махането на органът, гърлото се отпуска, блокажите се отхлабват, но продължават да работят и могат да се обадят под друга симптоматика след време. Още нещо - като говорим за вируси, тимусната жлеза е главния участник в образуването на Т-лимфоцити (т-килъри) и основен орган, който участва в имунната система. Тази жлеза е точно в областта на сърдечния център, който е затворен при повечето хора като ригиден блокаж. Учените до скоро твърдяха, че тимусната жлеза започва да се свива и закърнява след дестките години, но вече са на друго мнение. Дали няма връзка с това, че като възрастни умело си свиваме сърцето като защитна реакция към болката и блокираме тази област? И как се отразява това на имунната система?

Тони Ди, определено отварянето на сърцето е това, което ми помогна по този въпрос. Човек може да си обяснява мисловно от сутрин до вечер и да си повтаря колко се обича, и дори да прави много неща за себе си, но любовта се чувства. Човек си отваря сърцето като се настрои на вълна Любов и започне да я вдишва отпред през сърдечния център като започне да го отваря малко по малко.

Коренът на "болестта" фибромиалгия е в емоционалното тяло на човека, което има връзка с нервната система, която се явява като проводник за финанта енергия в тялото и бива блокирана ако меридианът през който тече енергията се запуши от потиснати емоции. Мускулите около сухожилията и фасциите, които болят при фибромиалгия са хронично свити и стегнати заради блокажа в н.с. Получава се следната последователност: Блокирана подсъзнателна емоция (гняв/тъга/страх и т.н.) ---> Блокиран енергиен канал (меридиан) ---> блокирана нервна система, по която вече не протичат импулси ---> Блокиран, хронично свит мускул, липса на кръвообращение, отлагане на токсини и стагнация на лимфата и т.н. което всъщност е крайната причина за болката. Тези емоции дори не е задължително да са ендогенни (или предизвикани от собствената ти психика), може просто да са наследени подсъзнателно от семейството. Официалната медицина за съжалене все още разпознава човека като кофа неврони, кръв и т.н. Там концепцията душа и биоенергия (чи/прана и т.н.) все още липсва и заради това все още имаме хиляди хронични нелечими болести. Само молитвата не бърка достатъчно надълбоко. Ходенето на лекари по китайска медицина и лечители помага, но трябва човек сам да се научи да се лекува и задочно вкъщи всеки ден да си прави практиките заедно с курса на лечение, че и много месеци след това. Блокираните емоции трябва да излязат

Стеляна, Дончо и Синиша приемат в кабинетите си в София. За Варна съм чувал много добри неща за д-р Шън Фей от негов ученик - от 15 години преподава Тай Чи в България и лекува с иглотерапия и китайска медицина: http://chi-sense.com/китайски-оздравителен-център/ Това че гневът ти е много чужд и ти е трудно да го изпиташ само по себе си е показателно. Гневът е здравословна и необходима реакция - не за да се агресираме и да сбиваме със всеки на улицата, а за да можем да отстояваме своето, да се заявяваме и да поставяме психологически и енергитични граници при общуването с околните. За да бъдем активни и мотивирани. Докато имаме жлези с вътрешна секреция, фина енергия и органи като черен дроб и жлъчка, ние имаме и достъп до емоцията "гняв". В днешно време има два варианта - хората или стават пристрастени към гнева и агресират като животни при най-малкия повод, или потискат от много ранна възраст гнева, който рано или късно започва да се соматизира. Има и трети вариант - здравословно отработване на емоциите и трансформация на гнева, но не много хора го практикуват. Успех с всичко! По-силна си от проблемите си - много, много по-силна

Храненето наистина е важно - храносмилателния център при човека е същото място, с което "смиламе" и преработваме енергитично негативните емоции, най-вече гнева. Ако не се храним с подходящите храни и с мярка ще запушим същите канали, които отговарят за тези емоции - резултатът е изнервен и хиперактивен човек, или пък уморен, отпаднал и депресиран. Дори не отворих дума за храната в темата, защото предположих, че хората в този форум обръщат достатъчно внимание на диетата си. Казвайки това, храненето е само една малка крачка и никак не решава проблема, защото: - С каквото и да се храним, ако имаме дълбоко заложени емоционални блокажи, храната пак няма да се усвоява. Когато имаме запушени канали/меридиани, дори и да се храним с най-чистата, вегетарианска храна, тя пак ще ни разболява - когато мелницата не работи, каквото и колкото и жито да сипваме, пак няма да излезе брашно. - Душевната храна (фината енергия, която човек приема) е много по-важна в дългосрочен план за оздравявителния процес, защото енергийното тяло на човека е основата за физическото, а не обратното. Т.е. чрез промяна във физически план имаме много по-ограничено влияние над човека като цялостно същество, отколкото чрез промяна в енергитичен и емоционален план. Това го споделям пак от личен опит - години експерименти с храната, най-чистите домашно отгледани и био храни и добавки не ми помогнаха колкото само няколко дни енергитични практики с добър учител, който да ме насочва. А проблеми с храносмилането имах в изобилия - от 95кг спортна форма се бях стопил на 57кг. Даосите (китайските мъдреци и лечители) също след хилядолетни наблюдения над човека са установили, че външните влияния (неблагоприятни атмосферни условия, храна, замърсяване и т.н.) допринасят за 1/4 от здравословните проблеми и останалите 3/4 идват от "вътрешни влияния" - блокирани емоции, погрешни мисловни модели, пороци и т.н. Преди столетия, нашите баби и дядовци не са били вегетарианци, не са спазвали диети и не са знаели какво е цинк, магнезий и витамин Ц. Храната не винаги е била разнообразна и дори достатъчна, но са живели дълъг и спокоен живот, без аутизъм, депресии и тревожни разстройства. Имали са здрава среда - подкрепа и любов от многобройните си братя и сестри, баби, дядовци, чичовци и лели, с които са живеели под един покрив. Майките им не са хуквали на работа на 3тия месец след раждането, не е имало разводи, които да съпреживяват с родителите си като деца. Работили са физически труд, който не претоварва нервната система. Предимно на открито, където има много повече жизнена енергия, отколкото в офиса или в панелен блок на софийски квартал. Днес имаме на разположения 1000 различни добавки, био магазини и т.н, но липсва любовта и каквото и вътрешното усещане на човека за собствената му жизнена енергия и емоции - резултатите са налице.

Не съм достатъчно компетентен, за да давам съвети на другите, само мога да споделя опита си... Но доколкото разбирам от китайска медицина и чета описанието ти, мигрената, руминацията (непрестанното мислене), както и болката и стягането в слънчевия сплит са причинени от потиснат гняв. Не търси причината за него или факти от миналото - достатъчно е да извадиш от себе си емоцията (енергията на гнева) и да простиш. Позволявам си да давам мнение, защото също съм имал потисната агресия и съм преживял точно стегнатия слънчев сплит, запушването на меридианите на черния дроб и жлъчката, донякъде и на стомаха. Тези неща, които преживяваме, всъщност са много положителни, макар и в най-трудните моменти да си мислим обратното. Те са шанс да научим нещо за себе си и за света, да си калим духа и да изплатим дължимото. Това е стигнало до нас по кармичен път - били сме неразумни в миналото и сега плащаме, именно затова трябва да поемем пълна отговорност за себе си. Отново от личен опит - вдъхновяването и четенето, дори и на най-полезната и правилна литература, по-скоро би ни отклонило от пътя, ако няма здрава ежедневна практика и воля. Не му се давай на страха - той е само една лъжа, крепи се единствено на нашите илюзии за реалността. Не си страхлива, а само имаш едно малко страхче в себе си. Да си страхлив означава да избереш страха, да имаш страх означава да се разграничаваш от него Не вярвай на умът си много - умовете ни са най-изпечените лъжци и фантазьори, докато не ги дресираме. Всички тези неща - невроза, страхове, недоверие, гняв... те са в нашето енергийно тяло, не са само в мислите или в невротранзмитерите и т.н. (въпреки, че ги има и там). Коренът е в подсъзнателните енергийни блокажи. Най-много могат да ви помогнат холистични терапевти като Орлин, но бих препоръчал и да намерите добър иглотерапевт или лечител - потърсете Синиша Веселинович или Дончо Лисийски и двамата лекуват с китайска медицина и са дълбоко посветени на лечителството... тук не искам да оставям контакти и да им правя реклама. Успех по пътя!

Здравей Стеляна! Най-ранното детство трудно може да се припомни, защото до 2-3 годишна възраст нямаме добре развита фактологична памет - затова всичко, което ни се случва в семейната среда се запечатва директно в подсъзнанието. И в същото време тогава сме най-уязвими откъм емоционални/енергитични влияния. Шестте часа практики ми бяха съставени приблизително от следните упражнения: - Хатха йога сутрин след ставане /час и половина/ - с поглед обърнат навътре и в медитативно състояние. Грешката на повечето практикуващи е, че се обръща внимание само на това как се изпълняват позите с тялото, а не какво се случва на ниво енергия. Целта на йога на по-първите нива е да отвори точно тези енергитични канали/меридиани, които се запушват, когато носим подтиснати емоции. - Рейки преди обяд /час и половина/ - Рейки е една много дълга тема, практиката за самолечение може би беше най-полезна точно за изравянето на най-дълбоките проблеми. Ако човек иска да се занимава с Рейки трябва да намери добър учител и наистина да се отдаде на това през първата година след инициацията. - Отваряне на сърцето преди вечеря /час или колкото издържиш - в началото при повечето хора е доста тежко)/ - отварянето на сърцето за любовта е напълно задължително, без него не само че не можем да отидем много навътре в подсъзнанието, но и нямаме сила да изживеем потиснатото и да простим след това. - Стояща медититация преди лягане (Zhan Zhuang) и Чи Гун /час и половина/ - отново, тук трябва добър учител - само от книги и YouTube видеа няма как човек да научи нищо. Трябва човек с жив опит да ти покаже, а не информация. - Молитва /30-60мин или колкото усещаш, че имаш нужда/ - лично мои молитви, както и молитви дадени от Учителя (добрата молитва, красивата молитва, молитвата на ученика, при болести, за ограда и т.н.). Честно казано не бих препоръчал 6 часов режим на повечето хора, особено ако блокажите са тежки, има емоционални проблеми и човек няма опит с подобни неща. 2-3 часа на ден практики с концентрация и постоянство са достатъчни в повечето случаи, за да се поизчисти човек за 1-2-3 години. Разбира се, това е един мнооого дълъг процес - в началото се вади концентрирано много като обем, след това ровиш надълбоко за по-скритите неща Успех! :

Привет на всички! Попадам тук за първи път и сядам да опиша накратко опитностите си от последните години по съвет на Орлин Баев, който ми помогна много в процеса на себеоткриване. След седем години боледуване от хронична умора, мизофония и фибромиалгия (през последните три), най-сетне мога да кажа, че съм се изклекувал и израстнал от преживяното. Всичко започна след 20тия ми рожден ден, когато след изключителен емоционален шок започнах да се уморявам лесно. До тогава имах атлетично тяло, спортувах всеки ден (тичане, фитнес, набиране и т.н.). Не след дълго след подскачане от един лекарски кабинет в друг, започна да се заформя диагнозата хронична умора (неврастения, нервно изтощение), съпътствана от безсъние и липса на концентрация. Също така по-това време се изостри и мизофонията, която носех със себе си от дете, а по-късно се появи и фибромиалгията (хронични болки в сухожилията). Белите престилки в най-добрия случай не помагаха изобщо, бях млад и ми се живееше много. Започнах да търся алтернативни методи на лечение, които постепенно ми отвориха очите за духовното. Така започна пътя ми към себепознанието. Попаднах на добър психотерапевт (Орлин), който ми даде безценна насока и по-късно се запознах с изключително напреднал лечител, Рейки терапевт и Чи Гун майстор, който ме посвети в Рейки и ми предаде даоски практики и други оздравителни техники. Занимавам се също така с йога от дете, в последствие открих и Учителя Беинса Дуно и неговите молитви и беседи. Но всичко това не даваше голям резултат, въпреки желязната дисциплина - все още бягах от нещо и не бях готов да се срещна със себе си. Квантовия скок в оздравяването и изчистването дойде, когато започнах да си отварям сърцето за Божествената Любов. Всички медитации, практики, молитви, пречиствания, вегетарианства, постове и т.н. са изпразнени от смисъл и съдържание, когато се правят със затворено сърце, лишено от любов. От този момент започна изключително тежък период на прочистване на емоционални травми от детството, самозаблуди, паразитни мисловни форми от колективното несъзнато една по една започнаха да отствъпват. Най-тежкото продължи шест месеца по 6 часа практики на ден (повече от 1000 часа) прекарани в пълно усамотение и тишина - гнева и тъгата ме поведоха на едно пътешествие към своето минало и към отдавна забравените кътчета на душата ми. За емоционалната енергия няма време - това, което е заседнало в нас в детството е винаги готово да бъде излекувано, стига да имаме правилните методи. След всеки изблик на гняв или пристъп на тъга, изчистен чрез любов и медитация се чувствах все по-лек, отпуснат, енергичен и с повече любов в сърцето - за да се почувстваме обичани трябва просто да се освободим от това в нас, което не е любов. Най-простата техника за отваряне на сърцето е като усетим нещо като носле/уста, която вдишва любов и светлина в областта на гърдите, точно в средата, малко по-нагоре от областта на сърцето. Много е важно да усетим със съзнанието си това вдишване на любов и отваряне, а не да си го представяме с ума - любовта не се мисли, а се живее. Спираме мисълта и вдишваме дълбоко, като си изпълваме гърдите с любов. Същевременно можем да се отправим мислено към Бог като му благодарим и му кажем, че го обичаме. Ще споделя и една техника, която си измислих сам - визуализация на вътрешното дете. За целта си представяме себе си на 1-2-3 годинки или на такава възраст, в която сме усещали най-голяма липса на топлина и любов. Можем да вземем наша снимка (от бебешки или съвсем ранни детстки години), за да ни помогне с визуализацията. Нека проектираме образът вътре в нас - най-добре в нашия дантиен (хара). Започваме да вдишваме любов през сърцето и да прегръщаме това дете. Да му даваме любов, да го уверяваме че е защитено, че е божествено и прекрасно. Не е нужно да мислим точно какво ще кажем или как ще протече самата практика - важно е единствено колко сме искрени в сърцето и намерението си. Любовта малко по малко сама ни учи как да я полчваме и как да живеем, как да прощаваме и да бъдем себе си! Малко по малк, вътрешното ни дете (нашата душа) ще се отпусне и ще ни се довери - подхраненя с любов тя вече ще бъде достатъчно силна да се пребори с всяка травма и блокаж. Можем да отделяме поне по 10-15 минути на ден за тази практика, в началото ще ни е тежко, защото ще започнат да излизат неосъзнавани агресии, страхове и тъги. След време можем да увеличим минутите, след като вече сме по-комфортни с неизвестното в себе си. Според мен отварянето на сърцето е личен път, който всеки човек трябва да извърви в тази епоха, за да можем да дадем път на най-важното в себе си като човеци и да сътворяваме новото, което предстои. Живеем в такава епоха, че почти всеки от нас е трябвало да си затвори сърцето като съвсем малък, за да се предпази от болката, която е стигнала до нас през десетките поколения турско робство, комунизъм и човешки егоизъм. Така живеем половинчат живот - неусещайки лошото, ние също се лишаваме и от Любовта... а сърцето именно е трансформатора, който преобразува гнева, тъгата и страха в любов. Всъщност негативните емоции сами по себе си не съществуват - те са само симптом на липса на Любов. За да се преборим с тях просто трябва да включим отново сърцето Тук се провалят и много религиозни институции, които учат хората как да правят обреди, да се обличат, какви молитви да четат и т.н, но не ги учат да дишат астрално, отваряйки се към Любовта и Бога чрез собственото си сърце. Тоест, Любовта бива догматизирана, условна и мисловна, вместо божествена и безусловна, идваща от външния свят (остарели форми и обреди, вместо от вътрешния свят - сърцето). Учи се умственост и разсъждения, вместо душевност и чисто съзнание. Всъщност самото сърцето е божествения храм - колкото и да се опитва човек да измайстори свой храм (джамия, църква или пагода), никога няма да успее да замести съвършения Божи храм. И чистата любов в сърцето е Христовото съзнание, а не паленето на свещи или други подобни външни ритуали и чествания на празници и дати. След интензивния период на прочистване, който преживях през последната година, мога с ръка на сърцето да кажа, че повечето хронични заболявания и душевни разположения идват при нас заради неотработени емоционални травми от детството, които се прояват първоначално като енергийни блокажи в астралното и енергийно тяло и по-късно се манифестират (соматизират) като болест. За да се справим с тях трябва да сме честни със себе си и достатъчно смели да се сблъскаме с деформациите, които сме преживели като деца - онези прояви на не-любов, които са фрагментирали душите ни когато сме били съвсем малки. Тези неща са подсъзнателни (до 2-3 годишна възраст нямаме фактологична памет, а само емоционална такава и всичката преживяна болка се запечатва директно в неосъзнатото). Колкото и да не ни се вярва и иска, точно това е начинът кармата да стигне до нас от предни превъплащения - за да не трупаме още карма и неприятност трябва да се освободим от травмите и да простим, да поемем лична отговорност за себе си. Достатъчно е дори нашите родители да са имали болезнени преживявания като деца (изоставяне, потиснат гняв, тъга, страх и т.н.), за да ни предадат тези неща като неосъзната потисната енергия. Можем да сме родителни на нашите деца дотолкова, доколкото сме излекували и обикнали детето в себе си. Много важна част от целия процес беше за мен и умението да боравя по-разумно със сексуалната си (творческа енергия). На човек е даден огромен творчески потенциал - той може да се пилее безцелно, чрез безразборен секс и стимулация или да се сублимира в творчество и дори да се използва за лечение. От нас зависи дали ще изберем пътя на животното или на Духа. Но сексуалната енергия не бива да бъде и блокирана, както се случва в много манастири и религиозни институции - това води до блокиране на канала на черния дроб и твърде много огън в сърцето. Така човек става догматичен, критичен, гневен и дори маниакален и често оправдава поведението си с една религиозна доктрина или друга. Потисната енергия също може да доведе до проблеми със сърцето или простатата. Синдромът на хроничната умора според мен се причинява от потисната агресия и понякога тъга. Потиснатия страх също може да изиграе голяма роля, ако детето не се е чувствало прието от майката в съвсем ранна възраст и дори преди самото раждане. Според даосите (китайските лечители и мъдреци), всяка емоция (гняв, страх, тъга, радост и притеснение) засяга определен орган на енергийно и по-късно на соматично ниво. - потиснатия гняв спира гладкото протичание на енергия в черния дроб и жлъчката (жлъч - гняв). Почти всички болни от фибромиалгия и хронична умора имат стегнат слънчев сплит - точно там се намира и черния дроб, който на енергитично ниво контролира диафрагмената област. Мускулите и фасциите около органите се стягат подсъзнателно, когато се отричаме от гневът си, защото например като деца той е бил неудобен и посрещан с наказания или изоставяне. Така енергията и кръвта не протичат през областта и емоциите си остават заключени вътре в органите, на много тежка цена (понижена функция на органите и ниска жизненост). Фибромиалгията според опитът ми се причинява от блокиран енергиен меридиан на жлъчката, която според китайската медицина контролира и обнява сухожилията. Веднъж след кат стигнем до този блокиран гняв и го преживеем, тялото и сухожилията се отпускат, болките спират, имаме жизненост и безкрайна енергия - тъгата блокира каналите на белите дробове и дебелото черво. Астми, проблеми с дишането и с дебелото черво (колити, синдром на раздразненото дебело черво и т.н.) много често идват при нас като резултат от непреживяна скръб. - страхът поврежда канала на бъбреците и пикочния мехур (от там идва рефлексът за напикаване при силен страх, нощното напикаване при децата също произлиза от подсъзнателни страхове). Според китайската медицина бъбреците са основа на жизнената ни енергия, затова самия страх може толкова силно да парализира и да ни отнема енергията. Ще кажа нещо накратко и за мизофонията (нетърпимост и пристъпи на гняв към определени звуци). При много хора това е нетърпимост към мляскане, при други към определени потропвания. Характерно е, че човекът, който преживява мизофонията не само има дискомфорт при тези външни стимули, но дори изпада в изстъпление когато ги регистрира. На пръв поглед нелогично и абсурдно, това всъщност са опитите на подсъзнанието да ни препрати към момент в миналото (нашето ранно детство или дори в пренаталния период), когато сме преживели нещо неприятно, което е било съпроводено от същите звуци. В много случаи например родителят (най-често майка или баба) храни насила детето и налага волята си над него, точно в периода между втората и четвъртата година, когато в малкото се заформя собствена воля и чувство за агресия на правата/територията. Представете си целия този гняв, който се интернализира на фона на мляскане, тропане на лъжици и хранене... Или пък още по-малкото сукалче, което не може да бъде кърмено колкото и когато му е необходимо - детенцето се ядосва на несправедливостта, то примлясква, за да покаже, че иска да суче, но външния свят (майката) не реагира или я няма. Ето още един пример за потиснат гняв свързан с рефлекса на мляскане и поемане на храна през устата. Ето и няколко златни правила, които биха ни помогнали да се справим с всяка болест или неразположение на душата: - Проблемите, здравословни и душевни, са наши приятели. Болката е тук, за да ни научи (на смирение, любов към Бога и към божественото ядро в нас). Когато започнем да гледаме на болестите и смущенията като на наши учители, вместо като на наказание, тогава идват прозренията за начините да се справим с тях. Нещо по-важно - болестите са сигурна мотивация да работим над себе си и сигнал за това, че не живеем от сърцевината си, от своята божествена индивидуалност. - Няма нищо, което идва отвън като заплаха! Ние сами отваряме вратичките си за проблемите и външните влияния - сега, или в предно превъплащение, по пътя на кармата. Правим го осъзнато или най-често неосъзнато чрез неизлекуваните в нас същности (изоставеното дете, неприетото дете, контролираното дете, предаденото дете и т.н.). Единствения шанс да се справим трайно с проблема е като поемем пълна отговорност за него. - Всичко се оправя с Любов. Но не тази умствената любов, която бие на морал и нравствени мерила (умът може да имитира всичко, дори и любов). Не и любовта на вкопчването, в която гоним хората да им "помагаме" и се раздаваме за тях, със скритото, подсъзнателно намерение да получим нещо (Любов) в замяна. Става въпрос за сърдечната любов, която идва от любящото и отворено сърце. Това е от мен - всички тези знания ми помогнаха да се освободя от самозаблужденията си, от травмите си и от най-различни болести. С Любов, смирение, медитации и практики, укрепвайки връзката си с Бога и с много дисциплина се превърнах от болен и преуморен млад човек с разбита нервна система в някой, който живее от вътрешната си същност и сътворява сам живота си. В момента имам прекрасна работа, занимавам се с изкуство и дизайн и желанието ми да изследвам себе си и да давам път на Духа в мен расте с всеки изминал ден. Надявам се споделеното от мен да стигне до когото трябва Любов и Светлина!

Привет на всички! Попадам тук за първи път и сядам да опиша на кратко опитностите си от последните години по съвет на Орлин Баев, който ми помогна много в процеса на себеоткриване. След седем години боледуване от хронична умора, мизофония и фибромиалгия (през последните три), най-сетне мога да кажа, че съм се изклекувал израстнал от преживяното. Всичко започна след 20тия ми рожден ден, когато след изключителен емоционален шок започнах да се уморявам лесно. До тогава имах атлетично тяло, спортувах всеки ден (тичане, фитнес, набиране и т.н.). Не след дълго след подскачане от един лекарски кабинет в друг, започна да се заформя диагнозата хронична умора (неврастения, нервно изтощение), съпътствана от безсъние и липса на концентрация. Също така по-това време се изостри и мизофонията, която носех със себе си от дете, а по-късно се появи и фибромиалгията (хронични болки в сухожилията). Белите престилки в най-добрия случай не помагаха изобщо, бях млад и ми се живееше много. Започнах да търся алтернативни методи на лечение, които постепенно ми отвориха очите за духовното. Така започна пътя ми към себепознанието. Попаднах на добър психотерапевт (Орлин), който ми даде безценна насока и по-късно се запознах с изключително напреднал лечител, Рейки терапевт и Чи Гун майстор, който ме посвети в Рейки и ми предаде даоски практики и други оздравителни техники. Занимавам се също така с йога от дете, в последствие открих и Учителя Беинса Дуно и неговите молитви и беседи. Но всичко това не даваше голям резултат, въпреки желязната дисциплина - все още бягах от нещо и не бях готов да се срещна със себе си. Квантовия скок в оздравяването и изчистването дойде, когато започнах да си отварям сърцето за Божествената Любов. Всички медитации, практики, молитви, пречиствания, вегетарианства, постове и т.н. са изпразнени от смисъл и съдържание, когато се правят със затворено сърце, лишено от любов. От този момент започна изключително тежък период на прочистване на емоционални травми от детството, самозаблуди, паразитни мисловни форми от колективното несъзнато една по една започнаха да отствъпват. Най-тежкото продължи шест месеца по 6 часа практики на ден (повече от 1000 часа) прекарани в пълно усамотение и тишина - гнева и тъгата ме поведоха на едно пътешествие към своето минало и към отдавна забравените кътчета на душата ми. За емоционалната енергия няма време - това, което е заседнало в нас в детството е винаги готово да бъде излекувано, стига да имаме правилните методи. След всеки изблик на гняв или пристъп на тъга, изчистен чрез любов и медитация се чувствах все по-лек, отпуснат, енергичен и с повече любов в сърцето - за да се почувстваме обичани трябва просто да се освободим от това в нас, което не е любов. Най-простата техника за отваряне на сърцето е като усетим нещо като носле/уста, която вдишва любов и светлина в областта на гърдите, точно в средата, малко по-нагоре от областта на сърцето. Много е важно да усетим със съзнанието си това вдишване на любов и отваряне, а не да си го представяме с ума - любовта не се мисли, а се живее. Спираме мисълта и вдишваме дълбоко, като си изпълваме гърдите с любов. Същевременно можем да се отправим мислено към Бог като му благодарим и му кажем, че го обичаме. Ще споделя една техника, която си измислих сам - визуализация на вътрешното дете. За целта си представяме себе си на 1-2-3 годинки или на такава възраст, в която сме усещали най-голяма липса на топлина и любов. Можем да вземем наша снимка (от бебешки или съвсем ранни детстки години), за да ни помогне с визуализацията. Нека проектираме образът вътре в нас, вместо пред нас - най-добре в нашия дантиен (хара). Започваме да вдишваме любов през сърцето и да прегръщаме това дете. Да му казваме, че няма страшно, да му даваме любов, че е защитено, че е божествено и прекрасно. Не е нужно да мислим точно какво ще кажем или как ще протече самата практика - важно е единствено колко сме искрени в сърцето и намерението си. Любовта малко по малко сама ни учи как да я полчваме и как да живеем, как да прощаваме и да бъдем себе си! Живеем в такава епоха, че почти всеки от нас е трябвало да си затвори сърцето като съвсем малък, за да се предпази от болката, която е стигнала до нас през десетките поколения турско робство, комунизъм и човешки егоизъм. Така живеем половинчат живот - неусещайки лошото, ние също се лишаваме и от Любовта... а сърцето именно е трансформатора, който преобразува гнева, тъгата и страха в любов. Всъщност негативните емоции сами по себе си не съществуват - те са само симптом на липса на Любов. За да се преборим с тях просто трябва да включим отново сърцето Тук се провалят и много религиозни институции, които учат хората как да правят обреди, да се обличат, какви молитви да четат и т.н, но не ги учат да дишат астрално, отваряйки се към Любовта и Бога чрез собственото си сърце. Тоест, Любовта бива догматизирана, условна и мисловна, вместо божествена и безусловна, идваща от външния свят (остарели форми и обреди, вместо от вътрешния свят - сърцето). Всъщност самото сърцето е божествения храм - колкото и да се опитва човек да измайстори свой храм (джамия, църква или пагода), никога няма да успее да замести съвършения Божи храм. След интензивния период на прочистване, който преживях през последната година, мога с ръка на сърцето да кажа, че повечето хронични заболявания и душевни разположения идват при нас заради неотработени емоционални травми от детството, които се прояват първоначално като енергийно блокажи в астралното и енергийно тяло и по-късно се манифестират (соматизират) като болест. За да се справим с тях трябва да сме честни със себе си и достатъчно смели да се сблъскаме с деформациите, които сме преживели като деца - онези прояви на не-любов, които са фрагментирали душите ни когато сме били съвсем малки. Тези неща са подсъзнателни (до 2-3 годишна възраст нямаме фактологична памет, а само емоционална такава и всичката преживяна болка се запечатва директно в неосъзнатото). Колкото и да не ни се вярва и иска, точно това е начинът кармата да стигне до нас от предни превъплащения - за да не трупаме още карма и неприятност трябва да се освободим от травмите и да простим, да поемем лична отговорност за себе си. Достатъчно е дори нашите родители да са имали болезнени преживявания като деца (изоставяне, потиснат гняв, страх и т.н.), за да ни предадат тези неща като неосъзната потисната енергия. Можем да сме родителни на нашите деца до толкова, до колкото сме излекували и обикнали детето в себе си. Много важна част от целия процес беше за мен и умението да боравя по-разумно със сексуалната си (творческа енергия). На човек е даден огромен творчески потенциал - той може да се пилее безцелно, чрез безразборен секс и стимулация или да се сублимира в творчество и дори да се използва за лечение. От нас зависи дали ще изберем пътя на животното или на Духа. Но сексуалната енергия не бива да бъде и блокирана, както се случва в много манастири и църковни институции - това води до блокиране на канала на черния дроб и твърде много огън в сърцето. Така човек става догматичен, критичен, гневен и дори маниакален и често оправдава поведението си с една религиозна доктрина или друга. Потисната енергия също може да доведе до проблеми със сърцето или простатата. Синдромът на хроничната умора според мен се причинява от потисната агресия и понякога тъга. Потиснатия страх също може да изиграе голяма роля, ако детето не се е чувствало прието от майката в съвсем ранна възраст и дори преди самото раждане. Според даосите (китайските лечители и мъдреци), всяка емоция (гняв, страх, тъга, радост и притеснение) засяга определено орган на енергийно и по-късно на соматично ниво. - потиснатия гняв спира гладктото протичание на енергия в черния дроб и жлъчката (жлъч - гняв). Почти всички болни от фибромиалгия и хронична умора имат стегнат слънчев сплит - точно там се намира и черния дроб, който на енергитично ниво контролира диафрагмената област. Мускулите и фасциите около органите се стягат подсъзнателно, когато се отричаме от гневът си, защото например като деца той е бил неудобен и посрещан с наказания или изоставяне. Така енергията и кръвта не протичат през областта и емоциите си остават заключени вътре в органите, на много тежка цена (понижена функция на органите и ниска жизненост). Фибромиалгията според опитът ми се причинява от блокиран енергиен меридиан на жлъчката, която според китайската медицина контролира и обнява сухожилията. Веднъж след кат стигнем до този блокиран гняв и го преживеем, тялото и сухожилията се отпускат, болките спират, имаме жизненост и безкрайна енергия - тъгата блокира каналите на белите дробове и дебелото черво. Астми, проблеми с дишането и с дебелото черво (колити, синдром на раздразненото дебело черво и т.н.) много често идват при нас като резултат от непреживяна скръб. - страхът поврежда канала на бъбреците и пикочния мехур (от там идва рефлексът за напикаване при силен страх, нощното напикаване при децата също произлиза от подсъзнателни страхове). Според китайската медицина бъбреците са основата на жизнената ни енергия, затова самия страх може толкова силно да парализира и да ни отнема енергията. Ще кажа нещо накратко и за мизофонията (нетърпимост и пристъпи на гняв към определени звуци). При много хора това е нетърпимост към мляскане, при други към определени потропвания. Характерно е, че човекът, който преживява мизофонията не само има дискомфорт при тези външни стимули, но дори изпада в изстъпление когато ги чуе. На пръв поглед нелогично и абсурдно, това всъщност са опитите на подсъзнанието да ни препрати към момент в миналото (нашето ранно детство или дори в пренаталния период), когато сме преживели нещо неприятно, което е било съпроводено от същите звуци. В много случаи например родителят (най-често майка или баба) храни на сила детето и налага волята си над него, точно в периода между втората и четвъртата година, когато в малкото се заформя собствена воля и чувство за агресия на правата/територията. Представете си потиснатия гняв, който се интернализира на фона на мляскане, тропане на лъжици и хранене... Или пък още по-малкото сукалче, което не успява да бъде кърмено колкото и когато му е необходимо - детенцето се ядосва на несправедливостта, то примлясва, за да покаже, че иска да суче, но външния свят (майката) не реагира или я няма. Ето още един пример за потиснат гняв свързан с рефлекса на мляскане и поемане на храна през устата. Ето и няколко златни правила, които биха ни помогнали да се справим с всяка болест или неразположение на душата: - Проблемите, здравословни и душевни, са наши приятели. Болката е тук, за да ни научи (на смирение, любов към Бога и към божественото ядро в нас). Когато започнем да гледаме на болестите и смущенията като на наши учители, вместо като на наказание, тогава идват прозренията за начините да се справим с тях. Нещо по-важно - болестите са сигурна мотивация да работим над себе си и сигнал за това, че не живеем от сърцевината си, от своята божествена индивидуалност. - Няма нищо, което идва отвън като заплаха! Ние сами отваряме вратичките си за проблемите и външните влияния - сега, или в предно превъплащение, по пътя на кармата. Правим го осъзнато или най-често неосъзнато чрез неизлекуваните в нас същности (изоставеното дете, неприетото дете, контролираното дете, предаденото дете и т.н.). Единствения шанс да се справим трайно с проблема е като поемем пълна отговорност за него. - Всичко се оправя с Любов. Но не тази умствената любов, която бие на морал и нравствени мерила (умът може да имитира всичко, дори и любов). Не и любовта на вкопчването, в която гоним хората да им "помагаме" и се раздаваме за тях, със скритото, подсъзнателно намерение да получим нещо (Любов) в замяна. Става въпрос за сърдечната любов, която идва от любящото и отворено сърце. Това е от мен - всички тези знания ми помогнаха да се освободя от самозаблужденията си, от травмите си и от най-различни болести. С Любов, смирение, медитации и практики, укрепвайки връзката си с Бога и с много дисциплина се превърнах от болен и преуморен млад човек с разбита нервна система в някой, който живее от вътрешната си същност и сътворява сам живота си. В момента имам прекрасна работа, занимавам се с изкуство и дизайн и желанието ми да изследвам себе си и да давам път на Духа в мен расте с всеки изминал ден. Надявам се споделеното от мен да стигне до когото трябва Любов и Светлина!