Naturalbycolour

Когато говорим за терапевтичен процес, не става въпрос да се променят хората около нас или ситуациите зависещи от тях. По време на терапия се променя нашето отношение към тях, ситуациите и себе си. Тогава вече няма симптоматика.
Отношението ти към корема - не като към болно място, което трябва да излекуваш. С това си отношение си изградил и натрапливия навик. Отношението ти към болката в корема - като към здраво място, което ти показва, че има нещо нездраво в емоционалния свят, тогава натрапливия навик да я наблюдаваш ще спре, защото ще изместиш фокуса. След това, работа по промяна на отношението към причинителите на този емоционален дискомфорт, който се показва през симптома. Това пък отношение преминава през промяна на отношението към себе си. Кой съм аз, какъв съм, какво умея, какви са ми способностите и къде се страхувам да променям, защо.

Наистина, имаш проблем с баща си.Той не е авторитет за теб и това ти пречи да се довериш на хората, в частност терапевтите.
Ако работих с теб, бих насочил усилията си в тази посока-отношенията с баща ти, разбира се и с  майка ти, а, ако имаш братя и сестри и с тях. Изобщо, не бих говорил за болката ти, отношенията ти с тези хора са разковничето за преодоляването и. 
И понеже, имаш проблем с авторитетите- не ги признаваш , няма да ме послушаш и ще си така....години.
 

Като акцент към отговора на Георги, само ще добавя, че най- често свързваме тази психосоматична болка с емоцията гняв. Метафорично "преглътнат гняв, яд, раздразнение", скоето не можеш да се справиш. 
Разбира се, силата на мисълта е безмерна и когато я насочиш към усещането - имаш усещане. Всичко останало се покрива.

А защо не вземеш да установяваш, че все по-често и за по-дълго болката отсъства? Аз едно време бях така с главоболието, исках да ме боли, за да избягам от разни ситуации, но после свикнах да ме боли глава и положението стана сериозно. Дълго време се наложи да си корегирам самовнушенията.

Виж как хубаво си го казал "постоянен навик", бих казала натраплив навик. А как се променя един навик? С нов такъв. Важно е да се концентрираш към изграждането на нов навик, имаш тази способност добре работи явно сега трябва да я впрегнеш в различна сила. Имаш богат опит в изграждането на навик, все пак си създал този, значи знаеш какъв е механизма -  постоянно повтаряне, с насочено внимание и концентрация към избраната нова посока. Всеки ден по малко /като начало/ но всеки ден.Усещаш стария навик и променяш. 
Относно методите, прав си, че в този тип методики се иска доверие и отпускане, а хората с тревожности са основно контролиращи. В тези взаимоотношение е важно да отпуснеш контрола, а ти не можеш, нормално да те дразни, все пак някой иска да те води - не става. Но това са методики, които на един друг тип хора работят много добре. Терапевтите работят с методите на школата към която са обучавани, те не сработват при всички хора, това е най- нормалното иначе щяхме да говорим за панацея. Просто някои колеги избират клиентите си според метода, защото знаят при кой ще сработи, дреги прилагат метода си на всички независимо от личните особености, а трети работят с няколко метода според клиента. Всички, които работим с много хора знаем, че едни са благодарни цял живот, а други са готови да ни линчуват. Но каквато и да е опитността ти с терапията, тя винаги е плюс, защото отиваш при другия психолог с набор от нова информация, която си научил и тя в един момент започва да сработва.