Skylove

Много ти благодаря! Ти си права ! Зная , че във всеки има добра и лоша страна, но както ти каза аз работя само върху първата. За чакрите въобще не се бях замисляла. С това, което написа ми отговори и на други въпроси А как да се поляризирам? И нужно ли е това? Това ще наруши ли духовното ми развитие или е част от него. ?

Сещам се за едни думи на Слава Севрюкова: " Не вие търсите него, той вас ви търси" И други на Христос: " Ето ме , стоя на вратата и хлопам, ако някой чуе гласа ми отвори , ще вляза в живота му" Не зная дали важи за всички, но аз ще ти кажа как аз го усещам. Стопля ме, отвътре ме стопля. В момента в който се сетя и изпитвам една истинска радост. Може да се прояви с усмивка, умиление, със насълзени от радост очи. Без причина, просто така. Той изключва всяка лоша мисъл, чертае в душата ти един светъл път, където ти дава такава подкрепа , вече не се притесняваш, не се страхуваш ... Живееш за да работиш върху себе си ( казвам върху себе си , защото трябва първо много добре да познаваш себе си и плюсовете и минусите за да можеш да минаваш през изпитите, да знаеш кое от къде идва) , да помагаш, да се молиш, да разказваш .... Просто всеки път , когато си тъжна или си на кръстопът помисли за Него и виж какво ще усетиш. Помисли когато си радостна и ще усетиш два пъти по - голяма радост. :)))

Донка, съгласна съм с теб, знам че има много неща , които имам да уча и да развивам. Точно че приемам всеки такъв , какъвто е . Наясно съм че промяната няма как да се наложи , няма как да принудиш някой да се промени. Промяната е вътрешен процес, който само и единствено човека трябва да поиска, осъзнава и да работи върху себе си . За приятеля, не мога да отговоря, защото не съм срещала такъв . Както споменах така се случва, че срещам свои противоположности .... Но както споменах по - горе, това което чета ми помага да им помагам и на тях в трудна ситуация, когато не са ок емоционално или душевно и това ме удовлетворява - Александър, здравей Ами за мен любовта не слага окови, оковите са като гравитацията - все те държат на земята.... Любовта лети като птица, тя е като душата, тя е част от душата.... Тя ти дарява свобода. Когато обичаш, според мен не трябва да обсебваш. Твоят познат навярно, наистина е открил Бог и е повярвал в него. Но може би ще му трябва време да проумее, че както той ни е дал свобода във избора дали да тръгнем по лошия или добрия път и не се меша в нашата воля, така и ние правото нямаме да се мешаме в чуждата. Както той прощава , ние да прощаваме. И най - вече той не съди , че кои сме ние да съдим подобните си... Разбира се, че не познавам изцяло мъжката природа, може и този образ , който описах наистина да е фантазия. Благодаря , че споделяте тези истории с мен :))))

Благодаря ! И аз много се радвам, затова че съм сред вас Визуално не мога да си го представя, по скоро душевно ще успея Знам , че няма абсолютно добри и абсолютно лоши хора. В човека съществуват и живеят и двете. Но всеки има избор какъв да бъде и как да постъпва спрямо себе си и другите. Затова искам да е повече добър и по - малко лош, ако мога така да се изразя. Да е вярващ, да вярва и да търси своята душа. Ще поясня защо използвам и търся тези две неща. Добрия и вярващия човек, е този който по някаква причина е намерил пътя към истината. Той няма да те бутне и след това да се извинява. От него не можеш не можеш да чуеш лоша или обидна дума, в очите му няма да видиш злоба, желание за отмъщение, или завист. Няма да усещаш студ и самота, от него винаги ще духа топлина и уют. Тъкъв човек става добър родител. Детето ще изживее спокойно и щастливо детство, без крясъци, викове , побойща, скандали и т.н. ще има възможността да види природата , да я усети. Няма да бъде затворено в апартамент докато родителите му хвърлят салфетки по кръчмите и спят до обяд например. Човек който няма да те изостави в труден момент и ако се срутят няколко стъпала, да не ти посочват вратата а заедно да съградят отново по - здрави стълби. Аз имам огромно чувтсво за жертвоготовност ,. Може би всиКо това гледам е през моите очи, навярно затова греша. Навярно тези неща са утопия, или няма как да съществува семейство което въпреки изпитите да се държат един за друг , а не да се изхвърлят като стара дреха. Защото няма вечнио да сме млади и красиви по външност, но по - душа можем да сме красиви, може да сме мъдри, може да сме будни. С две думи, човек който се е научил да обича ближния , като свой брат, себе си и Бога ( или такъв който поне има такова желание) Надявам се да съм успяла, да напиша всичко разбираемо и точно :)))

Здравейте ! Първо искам да се опиша: От 12 годишна почнах да се интересувам от езотерика. Първо четях, за силата на мисълта. После от астрология, хиромантия, хирогномия, нумерология... В училище ме влечаха психологията и философията. Докато не станах на 19 и открих Беинса Дуно. Книгите , които четях ги купувах от книжарницата на бялото братство. Те ми отговориха на много въпроси, но и задаваха двойно повече . Станаха ми интересни също Преподобна Стойна, Вера Кочовска, дядо Влайчо, баба Ванга, Петър Димков. И накрая прочетох и Библията. Всичко това ме изпълни със много любов, изпълни ме със светлина, със спокойствие. Предпазва ме от грешни постъпки спрямо останалите хора. Научих много, дава ми шанс да помагам на другите , когато не са добре емоционално и това ме прави щастлива. Но аз съм на 25 години, имам хубава работа, красива съм и някак си все привличам мъже пълна противоположни на мен. Без вяра, крайно материални , арогантни дори. А толкова много ми се иска да срещна някой , който би се интересувал, от това което и мен вълнува. Да говорим, да обсъждаме, да обикаляме дори безцелно природата, планините и да се наслаждаваме на всичко. Не те не виждат че в цветето , дървото или животното има една идея, има душа, има смисъл ... И нямат потребността да зададат поне един въпрос , за да може душата в тях да им даде отговор. Въпроса ми е следния - смятате ли , че това е изпитание, закон на привличане , карма или е просто съдба? Да разясня, ако е изпитание , значи ако го издържа ще ми се даде , човека , който търся. Ако е закон, значи да приема че два плюса и два минуса на едно място няма и нямам шанс. Ако е карма, значи аз съм виновна в нещо и времето ще покаже във какво. Ако е съдба, значи това е част от моята мисия. Има ли хора, от вас , които са били като мен? И след кофти връзки най - накрая са срещнали някой с душа близка на своята? Много се извинявам, за въпросите и благодаря на хората, които ще споделят опита и мисленето си с мен