Промяната

Здравейте, отново се появи това нон стоп мислене и страх от преглъщане. Всичко тръгна от витамини които пиех. Имам проблем с гълтане на хапчета и ядене на супи, но сега се отключи от всичко дори от слюнката ми. Не мога да отпусна гърлото постоянно е там вниманието ми и следя сяко преглъщане. Дори често се случва храната да ми е на гърлото и да блокира и се паникьосам, вдишвам инстиктивно през устата, докато храната е на гърлото и така имам шанс да се задавя и всичко да влезе в кривото гърло. Или поне така си мисля и се страхувам. Всяка глъдка е толкова затруднена, че чак ще се задавя. Ще помоля за съвет и как да спра да го мисля.

Направи ми впечатление, че никой не обърна внимание на самата болест. Което може би не е случайно

Кофти е и понеже, не мога да различа стреса от pots, имат еднакви симтоми. Добре, може ли съвет, какво е основното нещо което може да ми помогне, да се примеря, че ще имам дисфункция на нервната система и страничните ефекти цял живот. Този проблем, може да ме докара и до легло. Чувствам сякаш живота ми свърши. Сега си пуснах изследване за автоимунен проблем, дали белите ми клетки атакуват тялото, понеже последно време всичко ме сърби тялото и имам леки червени петна. Което може да е неличим автоимунен проблем и от там да идва pots, а не от ковид.

Знам, че е така, но не знам как да приема нещо което ще е за цял живот и от него, че се чувствам ужасно, както може да съм и на легло. Как да го приема оптимистично. Има ли нещо положително и добро в това. Как?

Имам нужда от вашето мнение. Като като малка, имах страх от това да съм на места с много хора, ставаше ми лошо, както и имах страх от това да не ми стане лошо и да ми се вие свят, а то се случваше сякаш само го предизвиках. Имах период от който ми ставаше лошо от жегата, особенно в автобуси. Не знам дали наистина ми е ставало лошо от жегата или ми е ставало лошо от мислите, че ще е така. Тези неща могат ли да се дължат на психична основа. Ставаха когато бях малка. Важно ми е понеже сега трябва да разбера дали преди ковид съм имала pots. Това е от голямо значение за мен. Както и доста често да се чувствам като пияна или замаяна, това става ли също от стрес и тревога, защото става и вмомента и е ставало и преди pots. Искам да разбера тези неща могат ли да се появят от силен стрес без друг проблем.

Направих може би грешка да вляза във фейсбук страница на POTS, определено там хората, нямат лечение. Понеже те имат и хронични болести. Това което разбрах е само да се наплаша още повече. Самия синдром причинява симтоми на паник атака и не мога да ги различавам с истинската. Имам някакъв минимален шанс да се оправя понеже, идва от вирус в моя случаи. Това което ми казаха е, че ако до 6тия месец не ми мине, значи никога няма да стане. Разбирам висчко което ми пишете и знам, че трябва да се успокоя, но аз мисля, че трябва да почна да приемам, че цял живот ще съм така. Което си нямам и на идея как ще стане. Как да махна страха от припадаци и, че може да съм на легло цял живот.

Орлин Баев, да така е знам и осъзнавам, че вмомента само хленча и нищо друго. Ще ви кажа малко повече за ситуацията. На 26 години съм, в целия ми съзнателен живот аз съм с букет от всякакви тревожности и страхове. Явно така ми е било писано. Баща ми беше пияница и ни тормозеше, напусна ни. Беше обсипана от болести. Той също беше много страхлив човек. Отдавам моите проблеми на семейството ми. Не ги обвинявам, просто опитвам да открия причина. През какви ли не страхове, натрапчиви мисли и здравна тревожност минах и минавам. Такава съм, по рождения ако мога така да се изкажа. Доста психотерапефти съм посещавала. Правех всичко каквото ми казваха. Старах се, но явно не достатъчно щом нямам ефекта който искам да достигна. Един от най-големите ми проблеми е страха от смъртта и разбира се всичко свързано около него. Болести, страх от загуба на контрол. Тази болест която сега ме посети ме разтърси. Сякаш живота ми свърши предварително в мислите ми. Това което цитирах по горе, всички ужасни мисли. Това, че нямам гаранция за 100% лекуване ме съсипва, аз нямам контрол над това и ме ужасява. Опитвам се да намеря всякаква информация в нета която ми допринася паник атаки, понеже навсякъде пише, че може никога да не се оправя. Хората припадат с моя проблем, при всяко изправяне аз имам ужасен страх да не почна да припадам, понеже последно време ми причарнява, мисля си, че се влушавам. Напълно контролирана от страховете си и ужасни сценарий в главата ми, безизходицата която е ужасна, понеже няма какво повече да направя за да си помогна. Бучка в гърлото, тежест в гърдите и стягане на слепоочието ме измъчват денонощно. Имам мира само докато спя. Всеки ден превръщам в ад. Всеки ден аз сякаш изживявам страховете ми сякаш наистина се случват, без да са се случили. Сякаш вече всичко преживявам, а то не се е случило. Наистина искам да съм щастлива, искам да съм здрава. Да стана сутрин да съм със страхотно настроение. Да ходя на разходка без да имам висок пулс или да ми пречарнява. Неща които преди не съм оценяла, сега разбирам какъв смисъл предават на целия ми живот. Една разходка, един танц, едно ставане да си напълнят вода, как жадувам да се чувствам добре и да не ми пречарнява и тупка сърцето при всяко ставане. Ах как ми се живее, а болестта ме спъва, но защо когато има нещо което да те спъва да живееш, тогава се сещаш да живееш. Защо съм такава. Чак сега намирам смисъла на разходката в живота ми. Толкова е голям смисъла, че не можете да си го представите. Хора радвайте се, че може да стоите прави, без да ви става нещо. Но сякаш живота ми приключи, понеже всичко е свързано с това да си в вертикално положение. Благодаря ви ХОРА, че ми помагате и отговаряте, благодаря, че ви има. Вие сте наистина лечители на души. Другото нещо което исках да ви кажа, че не мога да си намеря работа понеже не трябва да стоя права без да се движа, това ме затруднява, а аз имам опит само като сервитьорка. Сега имам огромна нужда от терапия, но финансова възможност нямам. Орлин Баев, имам една молба. Ако имате възможност за една две сесий онлайн, ако практикувате такава. Имам нужда от някакви основни насоки. Но за момента не мога да си позволя всяка седмица да ходя при терапевт. Благодаря ❤️

Здравейте много ви благодаря за отговорите. Аз ходих на лекар до София, както и горе споменах, който е запознат с проблема. Изписа ми бета блокер или ивабрадин. Аз пия ивабрадин понеже от бета блокер ми пада кръвното и става още по - зле. Не знам дали е по-добрия или по-лошия вариант това да знам, че имам шанс да се оправя, следователно да имам надежда от която да се разочаровам постоянно, защото мога и никога да не се оправя. Лекарството което пия, само намаля до някаква степен пулса (симтома), иначе самата болест няма определено лечение. По скоро облекчаване на симтомите. Аз вмомента пия много вода, правя упражнения които са най-важни и режим на хранене. Не мога да си представя цял живот да съм така и получавам паник атаки, не знам как да го приема. Вече 5 месеца съм така, но не отминава. Дори доктора не ми даде 100% шанс да се оправя. Вие от къде знаете, че преминава? Имам ужасен страх от това да не припадам. Наистина имам нужда от разаснение, понеже нямам кой да питам. Аз съм от Бургас, а лекуващия доктор от София. В Бургас не бяха чували за този мой проблем ходих при 5 кардиолога и никой не разбра какво ми е. Не разбирам мойте мисли да имам надежда са саморазрошителни. Явно имам много грешно мислене или аз не ви разбрах какво имате предвид. Както имам ужасен страх да не почна да припадам. Както имам ужасен страх да не почна да припадам. Много е гадно, защото си мисля, че няма да имам нормален живот, и ако почна да припадам. Няма да мога да ходя на разходка, на ексурзий, няма да мога да излизам с приятели да се забавлявам да танцувам, общо взето нищо няма да мога да правя, защото всичко е свързано с изправено състояние. То това няма да е живот а мъчение. Как ще имам семейство и деца. Чувствам се сякаш живота ми свърши.

Просто искам малко помощ ако може, как психически да приема този проблем. Постоянно се вглеждам в себе си. Всеки симтом и всяко чувство го приемам за смъртоносен. Все ми е лошо, вий ми се свят. Все нещо ми има. Тежест в гърдите. Не мога да различавам дали тези неща са от стрес или реален проблем. Сякаш съм болна от нещо смъртоносно което не мога да открия. Отделно не знам как да приема този синдром който допълнително ме панира.

Гледах го, но нищо не каза. Само, че е често срещано и да се обърнем към кардиолог.

Здравейте, бях писала на скоро пак по тази тема, но беше много разширена понеже бях в процец на грешни диагнози. След доста ходене по лекари в Бургас и след всяко мнение, че ми няма нищо реших да отида на лекар до София. След прекаран ковид, който ми отключи POTS синдром(разстройство на нервната система, която не работи правилно при вертикално състояние на тялото, не се свиват кръвоносните съдове на краката и така имам недостиг на кръв в главата, последствие на това сърцето ми бие много бързо за да компенсира недостига на кръв в главата). Вече 5 месеца съм така пих бета блокери, но много ми падаше кръвното от тях за това минах на ивабрадин. На 26 години съм без хронични болести. Влизам в групата на хипохондрик, и може да си представите как се чувствам след като никой не ми дава 100% лечимост. Физически тренировки, диета и много вода от там нататък божа работа. Моля за помощ, не знам как да го приема. Нормално не мога да стана да отида до тоалетна сърцето ми бие сякаш съм бягала 5 обиколки на стадиона. Физическите неща ги правя, но психически съм пълна паника и тревога. Страх ме е да почна работа,понеже там съм постоянно на крак. Не мога да си представя как има шанс цял живот да съм така и това хапче което е за болно сърце в моя случаи намаля пулса, ще дойде един момент в който ще почне да ми вреди. Отчаяна съм до краен предел. Благодаря ви!

Здравейте, оказа се, че имам POTS пост ковид симтом. Тъй като никой не е запознат в Бургас, ще ходя в София на лекар. Нещото което ме притеснява е, че няма лечение. Може само да отшуми, но може и цял живот да е. Този така наречен синдром представява разстройство на нервната система. При изправяне кръвоносните съдове не се свиват и имам недостиг на кръв в главата, за да компенсира сърцето почва да бие силно. Доктори казват, че ще размине но в интернет пише, че няма лечение. За това е виновен ковид. Проблема е там, че не мога да си представя цял живот да съм на хапчета, та и те ще почнат да вредят. Както и живота ми каквъв ще е, аз дори не мога да отида спокойно до тоалетна. Моля ви се психотерапефтите дайте ми насока какво да правя, как да живея.

Здравейте, правила съм метода с дишането, това е, че моят проблем не идва от нервна почва или аз да си го създавам сърцебиенето, дори имам диагноза. Единствения вариант е да си пия хапчето и да чакам да размине. Въобще ако стане, защото аз си мисля, че никога няма да се махне.

Здравейте отново, правих си холтер. Пуснах си изследвания на счетовидната жлеза, кръвна картина също. Всичко е перфектно и в норма. Трябва да приема, че явно ще съм така неопределено време. Но когато се случи и сърцето ми бие 150-160 удара в минута е ужасно. Корема ми се свива и имам ужасна тревожност. Не знам как да запазя спокойствие в този момент. Страх ме е да не увредя сърцето с този висок пулс. Ужасно е да чувстваш как тупти лудо, само защото съм се изправила от леглото. Моля ви дайте ми съвет. ДИАГНОЗА POTS (postural ortostatic tachycardia) post COVID-19 непровокирано сърцебиене след изправяне с покачване на сърдечната честота > 25% след прекаран COVID-19 наблюдава се често често се повлиява добре от ivabradine/corlentor, който има предимство, че не смъква АН (кръвното)

Здравейте отново, докато бях долу горе добр 1 месец и мислих, че ми разминава, снощи пак получих висок пулс 150, който ми беше трудно дори и като легна да го успокоя. Звънях на 112, но те ми казаха да пия мента глог и валериан. Днес отидох на петия ми кардиолог който посетих и както всички и той ми каза, че сърцето ми е здраво. Почнах да пия пак бета блокера, той ми каза, че няма нужда, но как да него пия след като това означава денонощно да съм с пулс 110 до 150. Всичко се друса в гърдите ми, разтрепервам се, сякаш сърцето ми отива в гърлото. Не знам какво да правя вече, моля за съвет. Всички ми казват да се успокоя, но това никак не ме успокоява. Всеки казва от стрес е. Ако беше от стрес, пулса нямаше да е веднага като стана от сън или от леглото да ми работи с 200. Не са паник атаки, понеже ги познавам добре. По скоро получавам паник атака следствие високия пулс, за това се и разтрепервам.