Lilyy

Много благодаря на всички за отговорите и оказаното разбиране и помощ! Чака ме дълъг път, за да се справя с този проблем, но се надявам да успея.

Всъщност родителите ми не се разведоха, напротив - опитаха да оправят отношенията си. Баща ми прости на майка ми неща, които самият той е смятал за непростими. Отношенията им до ден днешен са добри. Работата е там, че в мен остана усещането за разочарование от това, че нещата не са били такива, за каквито съм ги мислила. Иначе казано - детският ми розов балон за идеално семейство, беше безвъзвратно спукан, което оказа влияние и в собствените ми интимни връзки. А относно очакванията - аз нямам очаквания, просто споменавам факта, че моят приятел допусна огромна грешка в отношенията ни и предполагам, че все още чувства вина за това, въпреки че аз не му го натяквам и гледам изобщо да не споменавам този случай.

Здравейте, благодаря ви много за отговорите! Не съм се уплашила, напротив - мотивирана съм да се справя с този проблем. При мен ревността не е завладяваща и обсебваща, по-скоро е като неприятен човек, който се мъкне по всички купони наоколо, но незнайно защо го търпя и игнорирам, вместо да го изгоня. За момента ревността не е повлияла на връзката ми, може би и поради факта, че моят приятел чувства вина за собствената си грешка. Истината обаче е, че искам да се оттърва от нея, за да намеря личното си спокойствие и да не се тормозя и тревожа за безсмислени неща. Искам да направя това за себе си. Споменахте техники, какво ви е помогнало да се справите с този проблем чисто емоционално, защото рационалната ми страна отдавна е осъзнала безпредметността на ревността!

Здравейте, чувствам се малко странно да споделям личен проблем онлайн, но поне намирам утеха в анонимността. На 24 г. съм и имам сериозна връзка с моят партньор от близо 2 г. Истината е, че той се появи посредством натрупване. Имам проблем с ревността във връзката си, на първо време, преживях известен срив в семейството си, от който ще започна. Израстнах в чудесно семейство, с много любов и прекрасни отношения, но на по-късен етап се оказа, че единият ми родител е изневерявал на другият и то продължителен период от време. Това няма толкова голямо значение, но в мен се зася семенцето на съмнението, че колкото и съвършенно да изглежда всичко, подобни неща са възможни, а често и вероятни. До тук добре, нещата бяха умерени, ревнувала съм, но не е било нещо страшно. Вътрешният ми проблем се появи когато партньорът ми се наложи да замине в чужбина. В началото всичко беше наред, но в едното от вижданията ни, видях в телефона му доста неприятен разговор с друго момиче. В крайна сметка нищо не се е случило, но бях готова да се разделя с него. С времето обаче започнах малко по малко да му прощавам, а той горчиво съжаляваше и ми доказваше всеки ден, че никога не би постъпил по сходен начин спрямо мен. След няколко месеца успях да му простя и да продължим заедно напред. Градим планове заедно, съвсем скоро ще заживеем заедно и нещата между нас са повече от прекрасни. Той ми дава цялата любов и грижа на света и не бих могла да искам нещо повече, въпреки че понастоящем все още живеем в различни държави, но това скоро ще се промени. За себе си съм решила, че искам да продължа напред с него, но тук възниква проблемът. Връщането обратно в старите преживявания, оставили някаква травма в мен, ме карат да ревнувам от най-дребни неща, включително онлайн глупости от типа на харесване на снимка на друга жена и т.н. Това мое поведение трови връзката ни и аз усещам това, поради тази причина, съвсем съзнателно опитвам да не коментирам и да не оставям ревността да ме завладее, но така попадам в друг капан - затварям я в себе си и тя трови и тормози мен. Не знам как да се измъкна от този порочен кръг и да се оттърва от ревността, за да осигуря спокойствие и вътрешен мир за самата себе си. Ще се радвам да чуя мнение или съвет, как да се справя с този порок и да се измъкна от капана на миналото, за да се радвам повече на щастливите моменти и да живея по-спокойно.