Василена Христова

"...Ади мълчеше, потънала в някакви свои мисли, зареяла поглед в градината. Всъщност мислеше за райската градина – онази, Божията, и за човека, който я е обитавал, преди да съгреши... Преди да се възгордее и преди да извади от центъра на живота си Бог и да постави там себе си, а с това – и смъртта. Това разказваше Библията. - Какво мислиш за смъртта? – изведнъж попита тя и притеснено хвърли бегъл поглед към дядото. Той я погледна изненадано изпод гъстите си вежди – явно най-малко бе очаквал такъв въпрос. Отговори й шеговито: - Е, ти пък намери какво да питаш стария човек... Ади се притесни, дала си сметка, че мъжът до нея наистина е доста възрастен и не бе много тактично да му задава подобни въпроси. - Аз питам по принцип – смотолеви тя, опитвайки се да прикрие гафа си. - Шегувам се – усмихна се старецът и я потупа по ръката, като да я ободри и успокои. Останаха мълчаливи известно време. - Душата, която се страхува от смъртта, никога не се научава да живее - каза по някое време градинарят..." Из "Къде отиваш, пътнико?" от Ивинела Самуилова

Здравей, не си със шизофрения. Просто имаш нужда от активна работа с психотерапевт, който да ти помогне да се справиш със сегашните си мисли, да ти помогне са изградиш нови мисловни навици и да те научи да се справяш със стреса и напрежението.

Подкрепям Александър. Аз бих попитала родителите ми директно - Какво е важно за тях - аз да съм щастлива или те да имат всичко, според обществения стандарт и изисквания ? Какъв би бил смисълът на изграждане на семейство, което е обречено на развод? Генерално няма гаранция за нищо в живота и пак може да се стигне до развод и при други обстоятелства, но нека поне сключването на брак е резултат от любов и желание, а не от необмислен избор.

Искам да кажа следното - всяка крачка, която те води до самостоятелност неиумеверно ти показва, че си способна на определени неща, което пък влияе и на самооценката ти и това, как се възприемаш. Всичко е вярно - и смиреността, и това да отстояваш себе си и желанията си, това, което е важно за теб. Ако обаче за теб е важно да нараняваш например, мислиш ли, че е редно да го отстояваш ? Целта е да имаш ясна и стабилна ценностна система, ясна цел и мисия, нещо,което те вдъхновява и в което вярваш, да си добър човек в свят, в който най-лесно е да се откажеш и да захвърлиш добротата, тя не е на мода, да вярваш в себе си. Всички тези неща имат различни измерения, те са част от самооценката и всеки решава за себе си, какво и колко му е важно. И да, аз излезнах сама на квартира в период, в който още се лутах, но тази самостоятелност ме мобилизира, фокусирах се върху важните неща и днес тази крачна ми напомня,че скачайки в непознатото, постигнах личен напредък. Това обаче не означава, че важи за теб или някой друг. Колегите тук са висококвалифицирани и способни, събери различни гледни точки и виж, кое работи за теб, в твоя полза е.

Работата върху самооценката ти ще ти позволи да излезеш на квартира. Тази самостоятелност пък ще те накара да се почувстваш още по-стабилна и ангажирана със себе си. А както се казва - Обичайки себе си и животът ни обича в знак на благодарност. Самочувствието, което ще придобиеш ще ти донесе мотивация и желание за по-добра работа, което пък ще повиши приходите ти. Всички тези неща ще те насочат към стабилен и отговорен партньор, с който би могла успешно да изградиш семейство. Завършвам с : Един казус не може да се реши на нивото, на което е възникнал. Търси развитие, а сега е едно добро време да прочетеш Вашите слаби места на Уейн Дайър. Има я безплатно в интернет

Търсенето изобщо на "победител" е основата на един спор. Запознай се с Твоето его е врагът - учебник за Аза и Егото. Неприятният вкус след "победата" е също толкова горчив и за "победителя", колкото и за "загубилия".

Здравейте ! Права сте, не се единствена и е нормално при този наситен със страх въздух. Онзи ден станах свидетелка, как моя приятелка работи в световноизвестна компания и чета следната статия : Съкращават хора заради затворените магазини на въпросния бранд. Пращам я на момичето и тя ми праща статия в отговор : Световния бранд няма да съкращава хора въпреки неработещите обекти. Защо пиша това - както казва Петър Дънов - От страх и здравия човек ще се разболее. А медиите се грижат да сме стресирани, поне по мое мнение. Изгасете телевизора, преподрете дома си, изчистете го от излишъка, измиите прозорците, изпийте топъл чай на терасата, гответете. Тялото ни е свикнало да се движи, да обикаля света, ние имаме така наречения "животински нагон" - искаме да сме по-близо до корените си - зеленина, слънчевите лъчи, хълмове, гори, планини, а сега сме задължение да се изолираме. Този стрес в комплект с това, че не изразходваме енергията от тялото ни както досега, води до този Ваш вътрешен стрес. Вярвам, че ще се справите и ще сте добре. Ето една моя кратка статия с някои малки полезни поне според мен съвета за справяне с изолацията. Разбира се знам, че и колегите ще дадат добри идеи, така че си вземете всичко, което Ви допадне : https://vasilenahristova.com/2020/03/21/пандемия-и-изолация-как-да-се-справя/ Поздрави !

Купуваш си един пакет хартия А4 - бяла (като тази за принтерите в офиса), няколко комплекта фулмастри и всеки ден рисуваш по едно сърце и го оцветяваш и така докато не свършат всички листи от пакета, старай се всеки ден да са в различен цвят сърцата ти, светли цветове : ) като приключиш пиши, какъв е ефекта.

Абсолютно подкрепям д-р Първанов - никой не може да извърви пътя вместо нас.

Защо не опиташ да прочетеш Ти не си твоят мозък и да ни напишеш после изводите, които си си извадил от книгата, какво си научил от нея и с какво тя ти е повлияла положително? Поздрави и от мен

Здравей, съвсем естествено е тези стресови ситуации да се отразят така на тялото ти. Все пак са вид ново преживяване, с което не си се сблъсквала до момента - било то хубаво или лошо, ние не реагираме систематизирано, а според това, колко познаваме момента и случващото се. Аз специално както и в повечето ми постове, ти препоръчвам спорт като начало - тичане, тенис, фитнес упражнения, имам и клиентка, която ходи на карате и каза, че много добре й действа. Лично от моя опит - ползвала съм фитнеса като място за изразходване на натрупания стрес и дългите разходки (и до ден днешен гледам да ходя възможно най-много пеша). Страховете ти разбирам, но те са функция на мислите и не са реални. Ако обаче се задълбочи всичко, започни психотерапия. В процеса на работа разбираш как и кога да различаваш тези фалшиви мисли и усещания, а и как да живееш в мир с тях. Разбира се като всичко в този живот и тук важи поговорката "Като приемеш нещо за нормално, то спира да бъде така забележимо" Поздрави от мен!

Психотерапията може да се извършва и онлайн, разбира се е по-добре да водите лично сесиите. Чудесата се случват непрекъснато и колкото повече вярваш в тях, толкова повече ти се случват :)

В комбинация с това, прочети и книгата Ти не си твоят мозък и съчетавайки с написаното от Д-р Първанов, живей по течението Чакаме да ни споделиш, какво научи от книгата

Здравей, защо има значение това, дали си терапевт или не ? Ние всички сме хора и ние всички, които пишем, че сме преживели паник ататките, наистина сме се справили с тях. Как и по какъв начин се е развил животът ни в последствие не променя това, което се е случило. Аз от своя страна работя и подпомагам една компания като проджект мениджър. Това остойностява ли повече писането ми ? Всъщност нашата работа тук е точно това - да споделим, че сме минали през този период, че сме се справили и как и какво сме правили. Ако имаш нужда от повече информация за опита на някой от нас като детайли - техники, упраженения, промени, книги - всичко, което е направил/а, сподели. Сигурна съм, че всеки би бил отзивчив. Поздрави, Василена

Здравей, в случая аз изброявам стандартни методи, които от своя страна могат да бъдат валидни или не за теб. На мен и на моите клиенти те помагат. Нелогично е да ти препоръчвам нещо, което не съм прекарала през моя собствен опит - все едно да ти кажа запиши се на курс по гимнастика - ами аз не съм го правила и това може да ти навреди повече отколкото да ти помогне. В моята практика най-важното правило е да използвам само техники и знания, които самата аз съм използвала или прочела и приложила. Истината е субективна - както се казва Боклукът за един в съкровище за друг. Търсенето само показва, че все още не живееш според твоята собствена истина. Ако беше така най-малкото щеше да знаеш, как и кога идват отговори на такива въпроси и колко време отнема. Аз бих продължила да търся и опознавам, да поемам нови рискове. На повърхността всичко ни е кристално ясно и го познаваме. За да се сдобием обаче с вътрешен свят, който отговаря на нас самите и сме пълноценни, по-добри, изисква смелост, промени, кътерене на върхове :)