Misha64

Като кажем "ТОЙ е" сякаш говорим за някакво същество, личност.....и това е заблудата, защото Бог е творческата сила, която може да се изяви в безброй проявления, никое от които предварително зададени и определени. Един художник сяда и рисува картина на бялото платно. В началото и самият той може да не знае точно какво ще излезе изпод четката му. Самият творчески процес го повежда и той го следва...като всяка положена мазка по платното определя следващата....художникът, който в началото може и да се е взприемал като водещият в един момент е воден от една неопределима сила на хармония и интуитивен усет за красота, за истина....Това художникът го усеща, усеща момента в който е подет от тази сила...но той НЕ може да го контролира. Ако някой отстрани гледа ще мисли, че художникът действа от позицията на своите умения, знания....майсторлък. Отстрани не се вижда тази твърческа сила, която е поела нещата и води художника....Не се вижда, но се усеща...Картина, нарисувана от творческата сила винаги въздейства на гледащият я. Защото в нея присъства божественята хармония. Крайният резултат /картината/ никога не може да е предварително определена, известна, зададена. Тя винаги е нова, първа, единствена и неповторима....но съвършена в своята хармоничност. Това, че крайният резултат не е бил предвидим и определен не означава, че е несъвършена и създадена чрез невежество. Означа само, че е пръв, единствен и неповторим творчески акт. Затова и оригиналите на великите художници струват милиони, а копията, дори и най-съвършените са евтини. Защото някои хора са успяли да разберат, че оригиналите са проява на Бог, на творческата сила. Докато копията - са просто ....подобия.

Уау!! Страхотно казано! Но...това е толкова субективно. Една и съща жена може да има такова въздействие спрямо определен мъж, докато нулево въздействие спрямо друг. Можем ли тогава да говорим за женствеността и като някаква независима характеристика, която тя притежава съдейки по въздействието, което оказва на определен мъж?

Аз не виждам в статията да се дава начинът по който от единия виж жена /съзависима/ се става другия вид /зряла/. Дали е достатъчно само да осъзнаеш съзависимостта си? Не мисля.

Чувството за блъскане в стени накъдето и да се обърнеш за мен е знак, че точно тази роля в която си /вкаран или си се вкарал/ е изчерпана. Не животът, не смисълът, а ролята. А ролята се поддържа от рационалния ум, който не си ти, а е просто един софтуер, програмиран в теб, съвкупност от навици . Време е да осъзнаеш, умът и ти не сте едно и също нещо и да смениш ролята. Веднага. Казваш, че си рационален човек, не вярваш в съдба, чудеса и пр...и съжаляваш, че на никого не си нужен, че няма човек, за когото си струва да продължаваш да се бориш. Това не е вярно. Има такъв човек, на когото си нужен и това си ти самият. Но не такъв, какъвто си бил досега. Бил си рационален - стани ирационален. Повярвай в чудесата. Експериментирай нова роля. Съблечи старата като износена дреха и пробвай нова. Вместо да мислиш, че ти предстои нова операция и престой в болница започни да вярваш /активно/, че дотам изобщо няма да са стигне защото ти, чрез вярата си ще го направиш излишно. Изобщо...най-общо казано започни да правиш точно обратното на това, което умът ти казва...защото умът е този, който поддържа ролята. Не му вървай! Прави обратното. Аз самата прилагах този метод когато се чувствах по подобен начин, когато чувствах, че път назад няма, но и напред няма. Тогава ...не знам как ми хрумна, но започнах да правя това - обратното на това, което умът ми е свикнал. Осъзнах, че нито умът ми, нито ролята в която той ме е вкарал съм АЗ. Аз съм нещо различно и е много вълнуващо да разбера точно какво....откривай се...като се поставяш в различни и нетипични за теб ситуации...без очаквания какво ще стане, а само с любопитство какво ще стане.

@Георги Балджиев

Основна грешка на всички родители е да смятат, че могат да възпитат добре детето си, въпреки, че самите те са....нагазили в л****** до гуша. Смятат, че те могат да са опърпани /душевно/, но да възпитат уверени деца, че може да са смачкани и с 0-ва самооценка, но да възпитат силни личности, че могат да очакват всякакви лошотии да им да се случат, но могат да възпитат смели хора, че могат да вярват, че не заслужават обич и да нямат приятели, но да възпитат и отгледат деца, които ще имат успешни приятелства и бракове.....и т.н. Дъщеря ти ....която наричаш принцеса, няма как да бъде принцеса, ако я отглежда пепеляшка. Ти питаш "трябва ли да вземам медикаменти за да изляза от това състояние", тя може би ще пита "дали не е добре да пуша марихуана за да се чувствам по-уверена и харесвана". Затова нямаш никакво време за губене, а трябва една силна програма за самоутвърждаване - спорт, визия, сваляне на килограми, здравословно хранене, глезене ако щещ с женски неща като масажи, сауни, грижа за външния вид...задължително социални контакти, приятелки, филми, музика, хубави книги....хобита, .нещо което можеш и умееш да парвиш добре, дали ще е шиене,плетене,рисуване....или кулинария...важното е нещо хубаво да излиза от ръцете ти....нещо след което да си казваш "ехааа.....супер съм" . Не лекарства ти трябват, а един вътрешен шут, който да те изстреля да работиш. Йогата е чудесно нещо и килограмите не са пречка, прави се колкото и докъдето може....важното е да правиш нещо, да действаш....и също така самоутвърдителни формули всеки ден, желателно преди заспиване или веднага след събуждане " Аз съм прекрасна и заслужавам най-доброто от този свят /живот/ и вярвам, че така ще бъде. Ако ти успееш в това начиняние няма нужда да се тревожиш за дъщеря си.

Изобщо не го очаквам. Очаквам авторът на поста да разбере, както и другите в неговото положение, но умишлено не се обръщам директно към него /тях/, защото знам, че човешкото его много бързо вдига автоматичните защити и бариери, когато му замирише на поучение или призив да разберат. Те търсят бързи и лесни отговори и резултати по възможност без тяхното лично участие, а такива дават безкруполните лъжци.... Един честен и отговорен човек /терапевт или не/ ще каже истината - а тя е че бърз и лесен начин, без да собствени усилия няма, има само ако се пързаляш надолу към блатото....тогава може даже и да спиш...то пътят сам ще те носи надолу... Малко късно видях обяснението как е започнало всичко и наистина е до психика, но не и до лекарства. Неприятните физически симптоми са цяла благословия защото са сигналът, който казва, че е време да преразгледаш /или може би разгледаш да първи път и осъзнаеш/ въпроса за връзките между хората, за притежанието и зависимостите..а оттам и страхът от загубата им /на хората, от които сме си позволили да зависим/. Твоите симптоми са сигнал за неотложността да се захванеш с тази работа...а лекарствата са сигурен начин да я провалят защото ще приспят съзнанието ти.

Лекарства, които ще направят мобилизацията още по-трудна занапред, дори може би невъзможна.дават им лекарства за да притъпят симптома и така да изглежда сякаш са ги излекували. Поне да им казват истината. Да им кажат "виж какво мой човек, нещата са напълно поправими и напълно зависещи от теб. Избери - искаш ли да ти дам нещо, което да ти притъпи симптомите, но да ти отнеме инициативата, волята, усилието да се справиш, да ти отнеме шанса да се излекуваш....просто ще живееш по-лесно не защото си по-добре, а защото няма да усещаш колко си зле....или искаш да БЪДЕШ по-добре, да тръгнеш по пътя на усилието, да работиш за оздравяването си, но и да имаш реалния шанс тотално да се трансформираш и да се превърнеш в здрав, силен, зрял човек?

Не знам защо веднага трябва да се търси в най-сложното - в психиката. Ами може причината да е на чисто физическо ниво, примерно някакъв дефицит ня витинамини, минерали...дефицит на достатъчно движение...може да е липса на структура в ежедневието....ясно поставяне на задачи и разпределение на времето...как може веднага да се предписват лекарства на млади хора преди да си разгледал обстойно всички възможни причини, свръзани с хранене, ежедневие и пр. ,просто не ми го побира главата!! Това за мен не са лекари, а престъпници !

Нещо в постановката "щастливо семейство" ме дразни. Нещо не е правилно като израз...някак...все едно да кажем - има ли щастлива работа..като става дума за работа никой не я съчетава с думата щастие....щастието върви някак добре с почивката...щастливо да си почиваш, но когато работиш не е уместно това прилагателно. Уместни са - ползотворна, удовлетворителна, спорна....Мисля, че и за семейството важи това, защото семейството е едно поле на работа. На усилия...Семейството е работна структура. Трябват усилия и то никак не малки за да работи тази структура ползотворно. Семейството е един мини модел на организация, институция...с всичките предизвикателства и сложност на функционирането които има във всяка една структура и организация. Трябва много яснота, много осъзнатост, непрекъснати усилия, тук стои въпроса за личната територия и личните граници...при нарушени лични граници на някой от участниците става невъзможно правилното функциониране на системата, тук стои въпроса за мотивацията - при грешна мотивация дори само на един от двамата партньори става невъзможно...стои въпроса за честността, за разпределяне на задачите и отговорностите и поемането на лична отговорност....ако дори един от двамата не е склонен да поема отговорност - няма да стане, стои въпроса за възможност да надскочиш егото си, дори въпроса за саможертвата, защото да си готов да да сложиш като приоритет нещо извън собственото ти аз си е един вид саможертва, степен на зрялост...При невъзможност да надскочиш егото си - не става. Стои въпроса за талерантността и способността да приемаш другия какъвто е , а не какъвто ти си представяш, че трябва да е, стои въпроса за възможността за присъствие тук и сега....да бъдеш с другия истински, а не както са заедно пътниците в метрото, всеки забил поглед в телефона си /в себе си/. Изобщо....има толкова много работа, толкова много предизвикателства...че да говорим за "щастливо" е нелепо. Ако всеки работи на макс....да, ще е ползотворно за всички участници, ще е като да се обучаваш в престижен университет....и...би могло да има удовлетворителни резултати...но ако тръгваш към семейството с химерата да си организираш щастие - ще паднеш и доста ще се натъртиш.

Сериозността на проблема е обратно пропорционален от количеството думи с които се описва. И има едно критично ниво, което като се премине е ясно, че истински проблем - няма. Има само страх от такъв.

Ехх, искаше ми се да провокирам автора стъпка по стъпка да стигне до отговорите, които му даде iti...като първо разнищим мисловната формула в която в момента се е вкарал...второ осъзнае, че става въпрос за личностни качества, които са обект на работа, на развитие, на усилие, на тренировка ако щеш...както един мускул се тренира с преодоляване и работа, така и личността...и че това е естественият път на развитието...и "лошите" модели, които са ни дадени на старта имат точно тази цел...да ни изритат по пътя на развитието, защото никой не би се развивал ако всичко му е супер, а не развивайки се няма стои на същото място, а ще деградира, защото няма такова нещо като стоене на едно място, всичко е движение, път нанякъде и ако не вървиш нагоре вървиш надолу...рано или късно разбираш измамата на така жадуваната сигурност....за която мечнаеш, разбираш, че точно тя е най-опасното нещо, защото ще се затвориш и окопаеш в нея и ще почнеш да я пазиш и да сънуваш кошмари как я губиш....ще се изолираш, ще се превърнеш в страхлив консуматор...обграден от дебели стени, недопускайки нещо да смути ...твоята илюзорна сигурност....ще създадеш собственият си ад, а после ще го разнасяш навсякъде със себе си. Но природата е така мъдра и успява да ни измъкне за косите от сътвореният от нас ад чрез нашите нужди...от близост, от връзки, от любов....успява да ни ритне навън и да каже - Хайде!, Сега си ти! Гледай, осъзнавай, действай, работи, упражнявай се, съграждай се, работи за себе си , докато ти самият не се харесаш...ти си най-добрият си критерий...и докато работиш ще получаваш помощ......Имаш толкова много работа! Но си струва. И в този момент някои казват "не, не искам...предпочитам да се махна от тоя живот защото той е лош, гаден, труден или защото аз съм лош, гаден, труден"..... Но животът, светът не е даденост. Променяш се ти, променя се и той. Променяш се докато вървиш по пътя на преодоляването. Само трябва да хванеш вярната посока и да не се отказваш и тогава няма начин да не стигеш.....докъде да стигнеш? Няма такова място докъдето да трябва да стигаш, простодокато вървиш ще се трасформираш и от п**** ще се преврънеш в пич (с извинение за жаргона).

Калисто, направо съм впечатлена как успяваш така точно да дефинираш нещата. Аз от вчера се пъна да изкристализирам нещо по въпроса "какво прави един мъж п****?" и нещо все губя нишката....самопредизвиках се. Засега само ми изникват "качества" като - нерешителност, невъзможност за вземане на решение сам, на база само на собствено мнение и опит, не можене да поема и носи отговорност (безотговорнст), егоцентризъм в смисъл интересите му се свеждат единствено до собствената му личност..., търсене винаги на лесния път, ако може някой друг да свърши работата, непрекъснато търсене на подпорки /патерици/ на което да се опре...а не да разчита на собствените си крака, ум и решения, зависимост във всичките и форми, зависимост от одобрението или мнението на околните...няма собствен център и ценностна систева, която да го направлява, а непрекъснато се оглежда и ослушва за мнението на другите и това е определящото. Засега това можах да се сетя.

Калисто, много ми допадна твоето определение, но все пак имам някои въпросителни. Според теб "п****" е категория, която се отнася до човек без значение на пола и има общо с чувството му за лично достойнство и себеуважение и отстояването им. Обаче, честно казано аз не мога да си спомня този епитет да съм го чула използван за жена (едикоя си е голяма п****). Винаги съм го чувала използван за мъж в смисъл, че не е съвсем мъж...дано се включат и мъже да кажат те какво разбират и кога употребяват това (или някакъв негов еквивалент).

Аз точно към това го предизвиквам. Между другото предизвиквам всички участници в дискусията - мъже и жени. Защото не само той е подвластен на езика и словестните и мисловни формули. Аз предизвиквам всички да разнищим тази мисловна/словесна формула и да открием кой какво съдържание намира и смята че трябва да притежават истинските, достойните, качествените МЪЖ и ЖЕНА.. Да речем че трябва да ги дефинираме и да ги обясним на някой паднал от Марс, който не знае що е то. какво ще му обясним?