Bluescorpio

До авторката как си? Ако трябва и гинанспво ще ти помогнем само си запиши час и действай

другото странно нещо е че от три седмици взимам антидепресанти , а депресивните мисли се усилват - тревожността я контролирам, мисля че съм силен човек, който се бори със това и контролира ума си - но мисли като безмислие от живота и бенадежност на пук на АД се усилват. Аз вярвам в силата на ума и на мисълта и мисля, че вместо да се разглежда изкуствения интелект, трябва да се обърне внимание на човека и работата на ума. Слагам си диагнози като БАР, шизофрения, макар че всички психолози и психиатри казват че не съм луда. Надявам се че мог да се справя с проблема без АД стига да има кой да повярва в мен и да ми каже, че не съм безнадежден случай

как да се съвржа с вас ?

Под луд визирам човек който според него се побърква, защото съм ходила на психиатри и писхилози минавала съм психо тествое и всички казват че съм клинично и физически здрава- просто аз имам усещането, че полудявам.

29-30

Здравейте, Случвало ли ви се е да се чувствате безпомощтни, неразбрани, в безизходица , дефектни, нещо което само на вас ви се случва е някак си странно прогледнали? Ако да - добре дошли в моя свят. Аз съм така може би месец - месец и малко но имам чувство, че цяла вечно е било така. Чувствам се безсилна и въпреки това готова съм да се боря до дупка, така че ако има психотерапевт, който да му се занимава с мен мога да отделя нужното време и финанси стига да стигнем до края. При мен всичко започна от една продължителан болест от Октомври до почти края на Декември на белия дроб - излекувах се - нямах търпения да се излекувам и всеки ден си мислех колко ще се радвам на живота само и само да оздравея, как няма да преставам да жиевя, как обичам живота. поставиха ме какви ли не диагнози и станах хипохондричка. Е всичко мина - излекувах се и в един момент и се оказа, че имам толкова много свободно ммм време, че дори не знам какво да правя с него. Имам много тежка връзка, появи се нова паралелна такава, която страшно мнгоо ме радваше до момент в който получих първата си ПА. Това беше малко преди КОледните празници и от тогава съм друг човек. Една седмица след това се научих да контролирам физическите симптоми но тогава развих някакви депресивни. Толкова време седях в къщи и имах апатия към всичко - една седмица не ми се живееше. Коледата беше кошмар = уж семейството до мен а аз като уарена с мокър пърцал. Нова година подобно. След 2-3 седмици мъки реших да се взема в ръце, почнах да спортувам и да излзиам на сила отначалото ми беше турдно, но като че ли после се успокох , реших че ми трябва промяна и че искам да се занимавам с нещо постоянно, може би да запиша да уча нещо и всичко вървеше добре и спокойно докато не прочетох две - три статии за самоубийства. От тогава започнаха натрапчиви мисли, че не ми харесва живота, че нямам смисъл и жел в живота, че живота ми е безмислен и не ме радва нищо = уплаших се че мога да се самоубия и сега от 2-3 дни не мога да спра да мисля само за това. Разсейвам се забавлявам се и хайде хоп таи мисъл - че ще се самоубия, че е нараня близките си, че съм един депресивен човек. А най - тъжното е че до преди това всички ми казаваха че съм най-позитивният човек на земята, радвах се на всичко, обичах всички и всичко обичах живота, и няма и за какво да съм в такова насторение- семейството ми е здраво - имам много приятели, добър доход, хора , които ме обичат, което ме прави още по виновна че се чувствам така, че не оцеянм нищо. А в момента жиевя без радост и без емоция и имамчувство че цял живот ще съм така няма нищо да ме радва - една изкуствена усмивка и накрая няма да издържа. Има ли смели хора, които са готови да работят с луд човек като мен? Ще бъда лоялен и изпълнителен мациент.