Андрей Филипов

Здравейте! Когато човек е под силен стрес е нормално пулсът да е учестен. Всеки трети е с такава симптоматика, когато е под карантина. Прекаленото самонаблюдение или хиперрефлексия също предизвиква промяна в пулса. Тъжните, тихите периоди са наше право, но е хубаво да ги осъзнаваме като такива – те са само периоди, паузи, малко тишина преди отново да натиснем play. При всички случаи не бива да се чувстваме неудобно в нито едно свое състояние – нито, когато сме щастливи (а другите не са), нито когато сме нещастни (но другите не разбират това). "Няма нужда да се срамуваме от сълзите, тъй като те са свидетелство за най-голямата човешка смелост - смелостта да страдаш", казва още Франкъл.Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.

Привет! Това, което е важно да помислите как да излезете от този триъгълник, който цели спад на напрежението във взаимоотношенията между родителите. Как да оставите "мама" и "тати" сами да решават трудностите си? По какъв начин ще се справите със загубата при евентуална раздяла? Как живеете живота си в момента? Проблемът между родителите Ви не е от скоро, а от много отдавна. Има си история. Виждам едно тревожно дете, което се чувства виновно, че мама и тати ще се разведат. Потърсете психотерапевт, който ще Ви помогне да превъзмогнете трудните отношения във вашето семейство. Поздравявам Ви за смелостта да пишете в този форум!

Здравейте! Имате доста подводни камъни в семейните ви взаимоотношения. Това, което преживявате като яд и несправедливост всъщност ви отвежда към самопознание и работа върху искрено себезаявяване. Силно ви препоръчвам една консултация с фамилен терапевт.

"Този страх може да се засили до така наречения страх от леглото: през целия ден човекът с нарушен сън е уморен, но когато дойде време за лягане, го обхваща страхът от поредната безсънна нощ, той става неспокоен, напрегнат и тази възбуда вече не го оставя да заспи. И сега той прави възможно най-голямата грешка: дебне заспиването. С напрегнати сетива той следи какво става с него; но колкото повече напряга вниманието си, толкова по-малко е способен да се отпусне дотолкова, че да може да заспи. Защото сънят не означава нищо друго освен пълно отпускане. Той се стреми съзнателно към съня. Но сънят не означава нищо друго освен потъване в несъзнаваното. И всяка мисъл за него, всяко желание, насочено към него, не позволява на човек да заспи. Сънят прилича на гълъб, който каца на ръката, когато я държиш спокойно, но отлита веднага, щом посегнеш да го хванеш. Стремейки се към съня, човек само го пропъжда, и то толкова повече, колкото по-напрегнато прави това. Който нетърпеливо чака заспиването и при това се наблюдава със страх, прогонва съня. Ние можем да отнемем вятъра от платната на страха-очакване на една безсънна нощ, когато убедим клиента, че организмът винаги си набавя минимума сън, от който задължително се нуждае. От това знание той трябва да черпи доверие в собствения си организъм. Този минимум сън е определен и различен при всеки човек. Не става дума за продължителността на съня, а за количеството сън и това количество сън се определя от продължителността и дълбочината на съня, т. е. има хора, които изобщо не трябва да спят дълго и които нямат нужда от това, защото спят малко, но дълбоко. При един и същ човек дълбочината на съня се променя в продължение на нощта; съществуват различни типове в зависимост от графиката на съня: някои спят най-дълбоко преди полунощ, а други достигат максимума дълбочина на съня едва призори. Ако на такъв човек се отнемат няколко часа от сутрешния му сън, така естествено му се отнема по-голямо количество сън, отколкото на типа с полунощния сън, при когото сутрин графиката на съня вече е спаднала. Ако е вярно това, което споменах в началото: че напрегнатото устремяване и съзнателното желание за заспиване, че всяко съзнателно желаене вече пропъжда съня -какво би станало, ако човек си легне и не се опитва да заспи, а може би дори опитва точно обратното, или поне нещо друго, а не да заспи? В резултат на това той ще заспи. С една дума: на мястото на страха от безсънието трябва да дойде намерението да се прекара една безсънна нощ, т. е. съзнателният отказ от сън. Трябва само да си кажеш: тази нощ изобщо не искам да заспивам, тази нощ искам само да се отпусна и да си мисля за това-онова: за последната отпуска, за предстоящата и т. н. Щом, както видяхме, желанието за сън прави невъзможно заспиването, то желанието за безсъние парадоксално предизвиква съня. Защото тогава човек поне не се страхува от безсънието и така вече е поел най-сигурния път към съня" Викор Франкъл - " ТЕОРИЯ И ТЕРАПИЯ НА НЕВРОЗИТЕ"

Потърсете д-р Владимир Сотиров. Поздравете го от мен!

Потърсете доброволческа работа и се отдайте на нея. "Смисълът е нещо, което по-скоро откриваме, отколкото изобретяваме. Той има своя собствена реалност, независима от съзнанието ни. Като "вградена фигурка" или "скрита картинка", той е там, за да бъде видян, и не е нещо, създадено от въображението ни. Може не винги да успяваме да видим изображението, или смисъла, но това не значи, че не съществуват. Смисълът може да бъде намерен и не може да бъде даден." В. Франкъл

Здравейте! Често усещането за буца в гърлото се появява по време или след стресови ситуации - сякаш гърлото се свива, трудно преглъщате, не достига въздух. Това се дължи на факта, че когато сме нервни и неспокойни се напрягат всички мускули - включително и гърлото. Обикновено в подобни случаи, буцата изчезва, когато се успокоим. Ако количеството на стрес в живота ви е прекалено голямо и усещане за буца в гърлото не дава спокойно да живеете, е най-добре е да се обърнете към психотерапевт. Започнете със спорт и по чести разходки сред природата.

Потърсете д-р Владимир Сотиров. http://privatepsychiatry.org/lawyers/d-r_vladimir_sotirov/

Спешно потърсете психолог!!!!!

Гарантирано е, че ако потърсите добър психотерапевт и мотивирано работите върху себе си няма да имате нужда от антидепресанти.

Слагането на маски не помагат за автентичен живот. Ти си човекът, който решава дали да остане в позицията на жертва или да направи избор за автентичен и сърдечен живот. Потърси психотерапевт с който да работите в насока повишаване на самооценката ти и отстояване на себе си. Успех!

Здравейте! Това, което преживявате е състояние на силен стрес, което се изразява в натрапчиви мисли и висока тревожност. Изпаднали сте в хиперрефлексия. . Това означава, че сте човек и имате нужда от психотерапевт, който работи с тревожни разтройства. Потърсете психотерапевт, които ще ви помогне да преобразите страховете си в смелост, увереност и ще допринесе да развиете емоционалната си интелигентност. Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават множество същества, които Чарлз Дарвин обикновено наричаше "духове на унинието". Тези духове не са нищо друго, а отдавна известните зли джуджета, опустошаващи нашите души и унищожаващи нашата способност да действаме със силата на волята си. Проблемът се корени в това, че загубихте вяра в себе си и в другите, а когато губите вяра в себе си забравяте, че имате ценна възможност да направите своят избор: да бъдете жертва или да изберете пътят на промяната, но с подкрепата на много добър терапевт. Започнете да спортувате! Успех!

Очевидно е, че при общуване с хора сте тревожна. Тревожността е вестоносец и ви показва проблем, който първоначално може да отричате, не желаете да чуете или приемате, или за което дълбоко в себе си знаете, че е вярно, но го отхвърляте съзнателно. Силно ви препоръчвам да започнете с психотерапия, спорт, разходки сред природата, посещаване на групи за самопознание и пр. Потърсете видео клипа на Адам Галиански " Как да отстояваме себе си".

Прочетете тази статия: http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/561-15-prostichki-pravila-za-preodolyavane-na-depresiyata.html

Смятам, че в тези отношения които описахте стои един повтарящ се механизъм на преследвач-беглец. За да се пресече този механизъм на отношение, който за вас е деструктивен, имате нужда от психотерапия.