m.i.st

Никак...именно за това нито държа нещо,нито позволявам на нещата просто да ми се случват.

Напълно разбирам написаното д-р Първанов,но аз не се имам за Богиня...напротив..страха от изпускане на юздите,води след себе си тази мания за контрол.Истината е,че напълно осъзнавам моето безсилие и неспособност винаги и на всяка цена да държа всичко в ръцете си. За да се опитам да обясня по-точно,ще ви кажа,че предпочитам да пътувам само с моята кола,да се виждам с близки за мен хора,без непознати,майка ми ме нарича "родител настойник",заради непрестанното ми бъркане в живота на семейството ми(водена съм от добри подбуди,разбира се).А в личен план,винаги исках да променям,надграждам и подобрявам връзките си,което не водеше до нищо добро.Написах тези неща просто за пример... А що се отнася до отпускането...много бих искала да се оставя на нещата просто да ми се случват,а не да се опитвам аз да случа тях.Опитвам техники за релаксация,спортувам...и все още вкъщи ме наричат "командир".Казвам го шеговито,но всъщност знам и осъзнавам,че за да забравя за тревожността и паник атаките,промяна започва от вътре на вън.

Опитвам се да контролирам себе си,близките си,обстоятелствата...и почти всичко,което ми се случва.Всяко нещо,над което нямам "власт",ме вади от равновесие и всява страхове и много дискомфорт в мен.

Междудругото прочетох твоята тема "Възход и падение".В началото на моята тема не исках да навлизам в подробности за самото ми физическо състояние,описал си нещата,които се случват на паникьорите много добре,всички страдаме по един и същи начин,изпитваме еднакви симптоми и по дяволите си мислим,че ще полудеем.Анализирайки доста състоянието си и изпитвайки различни методи през годините,разбрах и намерих начини за справяне с атаките,но навлизайки все по-дълбоко в себе си,осъзнах също,че моите паник атаки(така както се описват по учебниците),всъщност са не повече от 10.Но страха от това.което някога ми се е случило е всеки ден,ежечасно.Мога ли да говоря тогава за своята генерализарана тревожност?Съжалявам,че си поставям сама диагноза,нямам тази компетенция.Ключовата дума на моето състояние е контрол.Губейки го,губя себе си реалната представа за себе си. Забравих да спомена,за свръх големия ми страх от заключени пространства..и забележете заключени,не затворени.Това ми пречи изключително много в ежедневието...Странното е,че ако аз се затворя сама някъде и ключа за изхода е в мен нямам такъв проблем,но ако някой друг го направи губя почва под краката си. Имам нужда да се пусна по течението...да оставя контрола и да се отпусна

Звучи прекрасно и някъде в бъдещето ми Аз си се предстaвям точно така,без "Ами ако"... Вярвам напълно,че всичко е в моите ръце,но онова малко лошо човече(разбирайте страха),се е загнездило надълбоко в мен.Все още съм се опаковала с една защитна мембрана и рядко позволявам нови мисли и чувства да я пробият.А ми се иска и ми се живее и ми се пътува и взема... Работя със себе си много и се надявам да успея!Благодаря за мотивиращите слова...!

Здравейте съмишленици и специалисти!Аз съм нова в платформата и не съм запозната как точно действа...За нейното благоприятно въздействие разбрах от книгата на Орлин Баев-Психология на смелостта.Та така...по въпроса...Ще се опитам да бъда максимално кратка.На 30 години съм и близо 10 години имам паник атаки,като интензитета и появяването им се случваше различно(де да можех да ги предвидя).Ходя на психиатър и пич медикаменти от близо година,като това се повтаряше отново през около година.Пробвала съм много техники,чела съм доста литература и съм тествала себе си многократно.Казвайки 10 години паник атаки,нямам предвид,че не съм имала моменти на щастие и пълноценност,дори съм спирала за голям период и терапията...но това,към което се стремя все още ми се струва доста далече.Искам да постигна пълно приемане и обичане на състоянията си,да правя нещата,от които се страхувам...защото напоследък не само.че ги избягвам,а ги отричам напълно.Рядко излизам от зоната си на комфорт,а имам нуждата да го направя,заради социални и лични контакти,пътувания и изобщо от нови преживявания. Избягвам да пътувам,да срещам нови хора,непознати места а напоследък и се страхувам от обвързване и по-интимни отношения...За самия страх и симптоматиката на паник атаките няма да говоря,всички преживявали някога панически страх са наясно.Искам да преживявам,наслаждавам и вземам от живота си...Ще се радвам,ако получа помощ и съвет! Поздрави и бъдете благословени!