ChildInTime

Децата наказват ли се заради греховете на техните родители? Въпрос: Децата наказват ли се заради греховете на техните родители? Отговор: Децата не се наказват заради греховете, извършени от техните родители; нито родителите са наказвани заради греховете на своите деца. Всеки един от нас е отговорен за своите собствени грехове. Езекиил 18:20 ни казва: „Душата, която греши, тя ще умре. Синът няма да понесе наказанието за бащиното беззаконие, нито бащата ще понесе наказанието за синовното беззаконие.” Този стих ясно показва, че всеки сам носи наказанието за своите собствени грехове. Има стих, който кара някои хора да вярват, че Библията учи, че наказанието за греха преминава през поколенията, но това тълкуване е невярно. Въпросният стих е Изход 20:5, който казва по отношение на идолите: „да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят.” Този стих не говори толкова много за наказанието, но за последствията. Той казва, че последиците от греховете на един човек може да бъдат изпитвани поколения наред. Бог казваше на израилтяните, че децата им щяха да чувстват последиците от непокорството и омразата към Бог на самите родители. Децата, възпитани в такава среда, ще практикуват подобно идолопоклонство, и така ще паднат в утвърдения модел на непокорство. Влиянието на непокорното поколение щеше да посее нечестието толкова дълбоко, че няколко поколения бяха необходими, за да се обърнат нещата. Както илюстрира Изход 20:5, Бог няма да ни държи отговорни за греховете на нашите родители, но понякога и ние ще страдаме в резултат на греховете, извършени от тях. Както показва Езекиил 18:20, всеки от нас е отговорен за своите собствени грехове и трябва да носим наказанието за тях. Не можем да споделим нашата вина с друг, нито може друг да бъде считан отговорен за нея. Обаче има изключение на това правило, и то се отнася за цялото човечество. Един човек понесе греховете на другите и плати наказанието вместо тях, за да може грешниците да станат съвършено праведни и чисти пред Бога. Този човек е Исус Христос. Бог изпрати Исус в света, за да размени Своето съвършенство за нашия грях. „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” (2 Коринтяни 5:21). Исус Христос понесе наказанието за греха вместо тези хора, които отиват при Него с вяра. https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-parents-sin.html

Търсиш в следствието, не в причината и затова се чувстваш объркан. Явно има емоции, които подсъзнателно блокираш и те търсят свобода по нестандартен начин, с което самия ти показваш на себе си колко е важно това, което пренебрегваш. Представите ни отнасящи се до външния вид, най-вече за непознати хора са по-скоро предразсъдъци и е по-важно да научиш каква мисия изпълнява човек и какво иска да постигне, по този начин ние се обогатяваме душевно и познанието с което се сдобиваме ни дава чувство за завършеност. Това че не си сънувал черни хора злодеи, според мен не е странно. Странно е че ти определяш, че тази външност към която се чувстваш привлечен трябва да е на върха във всички добродетели, а останалите: черни, мургави и жълти да бъдат злодеи. Предразсъдъците ти си играят с теб, понеже пропускаш, че всеки независимо как изглежда е дошъл да даде своя дан от чувства, емоции,мисли и действия в околната ни среда, която е обща за всички и ние трябва да се обединим около тези събития вместо да се делим на злосторници и снажни добродетелни красавци. Природата ни е създала каквито ни е създала, но това не означава, че ние трябва така първично да се определяме един друг. Може да си помислиш: Какво общо има всичко това с желанието ти да разбереш символиката за русите хора? Щом от четири години не си разбрал, трябва да потърсиш причината в себе си. Аз например съм чела теория, че хората са със или черни като маслини цветове на очите или сини, и всички цветове в междинните гами били свидетелство на токсини в тялото, хората с пъстри очи били всъщност със сини, но интоксикирани. И един, който станал веган снимал ирисите си с течение на времето как от кафеви стават зелени, после стават смесица от синьо и зелено, докато накрая не станали сини. Моите очи също се промениха с времето, когато бях малка очите ми бяха тъмни, после в късния пубертет станаха зелено-кафеви и забелязах, че на външната ми промяна беше по времето в което, отношението ми към света се беше променило. А за изкуствено изрусените жени не казвам какво съм чела

Според мен тя изразява скритата си агресия към майка си върху теб, като най-близък човек, тя мисли, че ти трябва да изтърпиш всичко. Но истината е че ако не си изясни какво изпитва към всеки един от обкръжението, като отделен индивид със своята роля и заслуги пряко към нея, трудно ще намери мир в главата си е склонна към саморазрушителни мисли, вероятно и действия. Лесно ще излезе от позицията на безотговорна към живота, щом започне да вижда цветовете му в различните нюанси и разбере, че всеки един цвят рисува върху нея вътрешната й емоционалност. А нейната емоционалност определя нейната същност, което води към бъдещето. Какво иска майка й от нея и не е ли крайно време да й се покаже, че няма право да иска? Едни родители могат да допринесат за човека, когато го учат как да бъде свободен. Понякога на нас ни се налага да ги учим на свобода, виждайки че те рушат, защото са загубили части от ценностната си система. Ние като свидетели няма как да променим нещата ако не се противопоставим, най-често децата се възприемат като кукли марионетки, защото обществения натиск е надделял над чувствата на лицето, което носи отговорност. И вместо отговорност възпитаваща любов и щастие, отговорността се изразява като проектиране на собствения си затвор, учение на хватките на оцеляване ,но не като на реален човек, а като на неодушевена кукла марионетка, която трябва да изпълнява безропотно заповеди, без оглед на това дали куклата разбира и е възможно за нея да постъпи по същия начин. Ти от своя страна си изплашен, заради потиснатите ти страхове от миналото и цял живот се бориш с тях. Затова придаваш такава важност на целите си, виждаш спасението си чрез тях. Но човек не може да определи точно какво му е необходимо за душевното оцеляване, затова идва един ден в който се налага да разбие стените на собствените си борби и да преосмисли житейския си път. Да пораснеш, да разбереш че не е нужно да се страхуваш от общуването. Твоите родители са допуснали грешки, защото техните чувства са били объркани. След като си наясно със себе си и знаеш, че си съвсем различен и отделен човек, имаш пълната свобода да изразиш себе си, без да криеш раните. Твоята искреност няма да доведе до същото. Можеш да надмогнеш ситуацията, изборът е твой.

Досега изчаквах и не писах, за да се уверя със сигурност дали ми помагат инжекциите. Бия си от около месец, първата седмица всеки ден по една ампула, после през ден или два. Аз вече бях отработила за себе си паническата реакция, но имах някои затруднения, защото мисълта ми блокираше на моменти и концентрацията ми се разделяше сякаш на няколко нива, вцепенявах се. Сега се чувствам много добре и нямам опасения, дали ще се справя с последиците, знам че е рано да се говори за траен резултат, затова ще пиша отново. Само да вметна още нещо. Че има два вида витамин б12 на пазара, единия е синтетичен, другия е натурален. Аз използвам синтетичен(цианкобаламин), защото в България няма инжекционен разтвор от метилколабамин, който е натуралния. Говори се, че има и други начини за прием който не отстъпват по ефект на инжекцията. Чрез въвеждане в ректума и както се говори в клипчето на статията през носа. Не знам дали действа за всички, просто споделям информацията с която разполагам. Не искам да омаловажавам или да отричам нуждата от специалисти-психолози. Винаги е необходимо да има човек, който те разбира и може да даде правилен съвет. Ето още от статията, което е важно. Симптоми за дефицит на B12: Ще маркираме само някои от големите симптоми: Психологични: агресия и раздразнителност промени в характера апатия, депресивност (вкл. следродилна) сънливост загуба на памет подозрителност, параноя халюцинации дементни състояния аутизъм (това е чревно заболяване всъщност!) Неврологични: всичко под шапката на демиелинизация (загуба на миелиновата обвивка на невроните): тръпнене, мравучкане нарушена походка слабост, непохватност двойно виждане схващане, изтръпване, парене проблеми с равновесието, затруднени движения падане, тремор, парализа объркване, склонност към забравяне главоболие, загуба на зрението Сърдечно съдови: абсолютно всичко, което засяга сърцето – от кръвно до инфаркт всичко, което е хематологично: умора, слабост, анемия, задух, левкози Имунни: трудно заздравяване на рани повишена податливост към инфекции повишен риск от онкосъстояния затруднен оизработване на антитела Храносмилателни и други: ГЕРБ гастрит нарушено храносмилане подуване на корема коремни болки констипация диария загуба на тегло Порочен кръг: Ако имате тези симптоми, не усвоявате B12, а дефицита му води до същите симптоми недостиг на въздух обща слабост хронична умора (пролетна и т.н. умора) загуба на апетит Шум и бучене в ушите Витилиго Хиперпигментация на кожата Преждевреенно посивяване на косата

Тези състояния познати ли са ви? Нервни ли сте? Палите ли лесно? Имате ли проблеми със съня? Не ви достига енергия? Или пък се затруднявате със съсредоточаването, с фокусирането, с равновесието? Имате ли проблеми със сърцето? Схващат ли се/изтръпват крайниците? Имате ли познати с подозрения за епилепсия, МС? Имате ли познати, преживяващи тежка депресия и паник атаки? Вие, или ваши приятели неуспешно правят опити за забременяване от години, или са диагностицирани като безплодни? Навестяват ли ви натрапчиви негативни мисли? Или имате познато детенце диагностицирано с аутизъм, или някаква форма на парализа? Веган ли сте? Вегетарианец? Ядете ли месо? Ако отговорът е ДА дори на един въпрос, то продължете да четете нататък. Съвременната медицина е колкото напреднала, толкова и неука и некомпетентна. Къде умишлено, къде просто поради незнание. За радост обаче, все повече жизнено важна информация започва да излиза наяве. Ето такава информация взехме от една скорошна лекция на уважаемата д-р Мария Папазова от пролетното издание на фестивала “Свободата да бъдеш” 2016. И за улеснение и удобство на читателя, организирахме в писан текст. Инвестирайте в четене едни 5 минутки, те могат да се окажат животоспасяващи. В модерният свят върлува епидемия. Скрита епидемия. Цяла лавина от погрешни диагнози – започвайки с безплодие, и свършвайки с инсулт и рак. Потайният убиец води до стотици хиляди здравословни провали в световен мащаб. Ето няколко кратки примера – съвсем действителни случаи. 40 г репортер: постепенно губи баланс, координация, “полудява”. Диагноза: Алцхаймер 8 месечно бебе, което постепенно спира да издава звуци, да реагира, а накрая – не може и да седи само 20 г. жена внезапно изпада в тежка депресия и прави опит за самоубийство Млада балерина, която се озовава неподвижна в инвалидна количка след пластична операция (на нос) 69 г. жена с проблеми в равновесието пада и получава тежка фрактура 38 г. жена след операция също прикована към количка 54 г. жена с параноидни налудности и агресивни изблици, диагностицирана като МС 4 г. детенце диагностицирано като аутист Млада жена с първичен стерилитет 96 г. мъж грабва нож и в налуден пристъп намушква жена си. Без никакви индикации за психични проблеми Диагностицирането в медицината е голяма игра на предположения. Ние лекарите, се опитваме, ако нещо не ни прилича достатъчно убедително на определено заболяване, да го докараме така, че да заприлича. Гледаме в едни книги, за които вие не подозирате и броим симптоми. Има ли 5 от 6 симптома – значи тази е диагнозата. И от там насетне, подходът към т.нар. “лечение”(а то е медикаментозно въздействие), е стандартен. Вие вече не сте личност, индивидуалност, а сте “Алцхаймер”... http://www.svoizbor.com/2016/07/could-it-be-b12/ Тъй като дефицитът на б12 участва в изграждането на ДНК, то логично участваа и в изграждането на нервни клетки. ПП: Моят ЛИЧЕН опит по темата. Сега съм на 25 години и преди приблизително 8 години получих първата паническа атака. Бях в училище, 11 клас в час по география мисля, че беше. Зави ми се свят, първоначално не усетих страх, направо изпаднах сякаш в друго измерение. Предшестващото състояние на тези атаки не беше никак добро. Спах по 1-2 часа, бях развила психоза отпреди това, че никой не ме обича истински и бях ужасно гневна на света затова, търсих причините у хората, обвинявах ги за всичко, лягах си и ставах с мисълта че не съм истински обичана, после си лягах и ставах с мисълта колко гневна съм на целия свят. Цялото общество, колко грешно е устроено, ядосвах се на страхливите хора. Как може да ги е страх, нали живота е кратък и те трябва да видят как стават жертви на злата конкуренция, на злите корпорации, на злите хора които управляват света, които правят войни, всяват страх и тн. Трябва само да спрат да се страхуват и да пожелаят да направят нещо в името на себе си, не на обществената машина, която ги смила и ги оставя без нищо за което да се захванат. Исках посвещението на хората да се промени, да не са такива подлизурковци и страхливци. Според моето аз тогава, тези проблеми трябваше да се решат за един ден и нямаше друг вариант, освен да си давам цялата енергия затова. И усещайки несправедливостите, правейки опити да ги разрешавам малко по малко забравих онова чувство, че никой не ме обича и на негово място се намести гневът. Вдигах скандали на учителите, държах се като млад революционер, когато ми се налагаше да имам какъвто и да е контакт с други хора. Държах се изпитателно, бях поставила бариера през която да не минава никой, без да е изпълнил условията за доверие. Имах нещо като вътрешен кодекс на доверието. Тогава не осъзнавах колко едностранчиво възприемам нещата, може би защото се чувствах като празен лист хартия, който се донаписва според ситуацията и условията се появяваше подходящо решение за каквото и да е. Както и да е въпреки това бях щастлива. Но този гняв отвътре в един момент стана неконтролируем за мен самата и започнах да се губя малко по малко. Чувствителността ми спрямо случващото се около мен намаляваше, безсънието ме побъркваше. Мислех си че съм напълно сама и никой никога няма да ме разбере, както ми се искаше. Толкова силно ме завладя, че в течение на времето както казах започнах да спя по час два.Имало е случаи в които забравям, че пресичам улицата. Поради грубото отношение, приятелките ми малко по малко се отдръпваха от мен, казвах им неща от които те се обиждаха и никой не смееше да ми каже нищо или да ми се противопостави, защото имах с какво да ги злепостява и засрамя. Усещах че нещо в психиката ми не е наред и е на път да излезе от какъвто и да е контрол. Вътрешно знаех че ако продължа по същия начин да живея и да се държа, ще загубя себе си. Снижих се, изпаднах в минорно състояние за дълго време. Тогава започнаха паник атаките, които в течение на тези 8 години прераснаха в генерализирана тревожност. Ако имаше натраплива мисъл, която ме преследваше е че не заслужавам да бъда щастлива и че моето щастие минава през чуждото нещастие. Затова основната ми мисъл с която се хипнотизирах отново и отново е "не Трябва да съм щастлива" Не бих казала че вярвах на тази мисъл, по-скоро я приемах като знание. Което знание се превърна в неотменимо такова. Всеки Божи ден не си представях утрешния Божи ден. Исках да се отърва от себе си на практика, но в главата ми това изглеждаше просто като изрязване само онази част която ще направи някой нещастен. Напълно не осъзнавах колко е невъзможно това, но искрено се надявах че точно такъв ще е резултата. Мислех си че полудявам, че ще умра и че няма да има утре. Представях си психиатричните клиники и психиатрите като преизподнята в ада и определено не исках да си имам вземане даване с тях, за добро или за лошо. Опитвах се да прикрия това си състояние и да преглътна факта че ще полудея и ще умра. Или пък някак си със супер сили ще постигна наивната си цел. Че никой не трябва да е нещастен по какъвто и да е повод заради мен. И така ще се възстановя и всичко ще бъде цветя и рози. Истината е че се погребах жива, погребах всяка ценност за която ми копнееше сърцето и останах без абсолютно никакви инструменти с които да се справя. Търсих и изпробвах всякакви начини, които вярвах че са възможни да ми помогнат да се справя със състоянието си. Станах вегетарианка(и до ден днешен съм), станах веган суровояд, правих гладувания. Правих упражнения, йога по 2 часа на ден, фитнес и и излизах на няколко пъти от състоянието на паника. Но си връщах трвожоноста с тази първоначална нагласа, тя успяваше да надделее и аз отново си казвах "не трябва да бъда щастлива" и всичко отиваше по дяволите. И не потърсих помощ, вярвах наистина че съм сериозно ненормална(не че не бях) и неспасяема, та исках да се справя сама, а и мислех че лекарствата по никакъв начин няма да ми помогнат(но сега мисля, че е било твърде възможно ако бях пила успокоителни да видя колко прости мисли ми управляват живота и да се справя по-бързо) Тресях се от страх всеки път, всяка минута и секунда, когато имаше хора около мен. Правих ирационални неща. Отблъсквах хората, не бях способна да водя разговор. Не че не успях, да се справя без специализирана помощ, но определено не си заслужаваше този гърч. С твърде много жертви и на цената на твърде много ценни години. Последиците от толкова години панически страх са ужасни. Ужасни! Тъкмо когато идвах на себе си осъзнавах колко съм се повредила и допълнително се страхувах че няма да успея да намеря сили в себе си, да докарам живота си до такава важност от каквато се нуждае всеки един. И зъл и добър. От както чета форума мисля, че невежеството от всичко ми е изиграло най-лошата шега и че ако знаех за съществуването на такива специалисти, каквито са тези тук, щях да се справя много по-скоро. Но не съжалявам всъщност сега, какъв е смисъла. На ден днешен се чувствам прекрасно, след като осъзнах и извоювах обратно, но с повече мъдрост себе си. Все още имам лека несигурност относно бъдещето, но я преодолявам благодарение на мисълта, че временното ми тяло е само обител на моя дух, който има възможност да остане буден и неприкосновен. Другото което е много важно, за да не си помислят хората че се справям сам сама. На 19 години срещнах любовта на живота си и мисълта за него ме е карала да поискам да променя живота си. Имахме трудности, бяхме разделени за дълго, но сега сме заедно и се подкрепяме. Сдобих се и с още по-ценни приятели от преди години, онези които ме изоставиха, защото вече не можех да правя това, което правих за тях. Витамин Б12 мускулни инжекции се оказаха моето успокоително и се чувствам все по-добре. Не казвам че той е единствената причината да съм добре, но усещам как организма ми работи все по-безпроблемно. Както надявам се да помогна и на други хора в такава ситуация и да алармирам психолозите да се запознаят по-добре с ролята на въпросния витамин. Имам още много неща за разказване разбира се, но щеше да стане мнооого много дълго

Ако майка й ще постъпи правилно и ще направи всичко необходимо да й помогне, говори с нея. Ако майка й е по-скоро част от проблема, отколкото от разрешаването.. не знам. Рисковано е. Обаче ако тя си мисли че живота й така е добър, не можеш да помогнеш за момента. Може би ако дойде момент на осъзнаване ще те търси сама. Но може състоянието и да се е влошило много до тогава. Не слушай приятелите ти какво ти казват, слушай себе си, но бъди разумна и не се подвеждай в крайности в опита си да бъдеш полезна. Ако можеш да й влезеш под кожата и да я убедиш да потърси помощ, избери си стратегия и действай. Аз също съм на 25 години и губя много приятели защото избират този път, но вярвам че има Господ и всичко на тази земя може да бъде преболедувано, можем само да се молим да чуе молитвите ни, когато не ни е дадена възможност за повече.

Защо не се консултираш с хомеопатът от форума?

На твое място бих останала насаме със себе си, за да разбера какво искам. Казваш че си се зарекъл да не се влюбваш, също така мислиш, че ако си искрен за чувствата си в началото нещата се "вмирисват". Сам си поставяш бариери, които очакваш че ще отнемат определен период от време, за да се преодолеят впоследствие. И сега трябва да останеш сам пак за определен период от време, за да премахнеш този абсурд. Какво се крие зад това например? Ще играеш роли, защото така стоят нещата в обществото ли? Една може да избяга със 100, можеш спокойно да й пожелаеш попътен вятър и да дочакаш тази която ще побегне с 200, но не в обратната посока, а към теб. Представи си че срещу теб стои човек, който е решил да търси любовта на всяка цена и не го интересува кое след кое следва според правилника ти. Представи си на кои твои чувства искаш да откликва една жена. Представи си какво в живота ти ще се промени, как би искал да изглежда тази промяна, с какво от себе си ще допринесеш, за да има честност и доверие, и същевременно духовно да израснеш. Това са малкото моменти от живота, които можем да си позволим да бъдем щастливи. Това ще ти помогне да се развиеш като индивидуалност. Нормалното и пълноценното могат да бъдат едно за един, но точно за теб на етапа на който си и най-вече на етапа към който се стремиш да преминеш, да бъдат недопустими. Можеш ли да прецениш за себе си и да си направиш тази равносметка?

Единственото за което се сещам от така разказаната и интерпретирана ситуация е следващия път да заявиш сериозните си намерения в самото начало. Може би и да опознаеш по-добре момичето, да видиш дали тя разбира какво търсиш и очакваш преди да се впуснеш във връзка. Понеже и аз съм попадала в подобни ситуации след раздяла, сближила съм се повече и съм приела човека като част от живота си, очаквала съм че той, също като мен трябва да преглътне раздялата и да си остане приятелството и доброто отношение най-малко, а не се е получило, разбирам самотата ти. Но си представи тя да беше поискала да останете приятели и същевременно да е с другото момче, но без предишното закачливо, благоразположено държание. Ти би ли искал да поддържаш комуникация в този случай? Също така си представи, че хората са непълноценни по различен начин. Тя се е почувствала объркана и неподготвена от тази среща, нещо между вас е останало недоизяснено. Ти каза че тя е човек, който е затворен за проблемите. Това е напълно нормална реакция като се замислиш за образа с който тя се възприема. Не и от твоя гледна точка обаче, защото образа, който на теб ти се е искало да бъде не е бил действителен. Казваш също така, че не са били заложени очаквания и през цялото време са били намесени 3ти и 5ти хора(фактори), тоест през цялото време се е давало шанс връзката да бъде разтрогната. И така е станало.. Живота не е хазарт за сериозните работи.

Здравей! Гледал ли си филма "Плесен"? http://www.dokumentalni-bg.com/2014/03/plesen.html

Откъде накъде ще спреш да се виждаш с нея, за да чакаш да види, дали си подходящ за нея? Това са пълни глупости. Нали и ти имаш мнение и желания? Бъди по-директен. Виж дали ще стигнете до разбиране. Вместо да си потискаш желанията ги заявявай ясно, за да можеш да се ориентираш кой си и къде се котираш. Където не се котираш, ще имаш свои задължения за вършене. Не се страхувай, няма смисъл. Бъди напълно искрен от тук нататък, изтрий с гъбата сенките на миналото. То няма да се промени, но хубавото е че може да остане там където е и да не се повтори. От теб зависи

За теб може и да е 20-30 години да научиш нещо. За друг може да е 5 години, за друг 2. Като цяло това с ученето е доста относително, едно знание което не се прилага на практика се "губи". Поне имагинерно. Въпроса е какво точно иска да научи дадения човек и това е избор, който би трябвало да вземе сам. Не е мъжко, (а и женско не е) да се откажеш от това, което искаш на половината път заради предразсъдъци. Говори за недоверие в собствените възможности и в бъдещето. Друг е въпроса защо ще искаш неща, без да знаеш всъщност защо ги искаш. И с това май се решава целия проблем с усещането, че не си достатъчно ценен. Човек не може само да взима от живота. Човек трябва да одухотворява нещата до които се докосва, сиреч да дава от себе си. По този начин ставаш създател и вече не си само грабител. А когато си създател имаш право да бъдеш и съзидател. Дава ти се право да избираш кое трябва да потъне в забвение и кое трябва да продължи развитието си напред. Моралът, който сам създаваш и изграждаш е много по-важен от този с който си закърмен. Първо защото най-често сме закърмени с морал, който пет пари не струва, второ защото ако не изградиш собствен означава, че си останал просто свидетел на живота, безгласна буква. А безгласната буква не може да се защити в нестандартните ситуации, които живота предлага в даден момент..

Все пак той иска ли да говорите и да си разрешите проблемите като двойка? Ти няма как да го постигнеш сама. Не взимай цялата отговорност за бъдещето, защото не е по силите на една жена да бъде и мъжът и жената в едно семейство. Бъди каквато си, а именно жената. Аз ти давам съвет да се пазиш. Много добри момичета не осъзнават къде е границата на това неглижирайки проблемите да опиташ да простиш( в случая пренебрежителното отношение) и да простиш, и да останеш разбрана истински от отсрещната страна. Второто е много трудно. Но само то си заслужава, бори се за чувствата си!

АлександърТ.А., свързвам го понеже след това цялостното дишане се подобрява. Да, би било едностранно да се практикува само дишане. Би трябвало тялото да се поддържа цялостно.

Izezaz, когато подхождаш с недоверие, не можеш да довършиш работата си докрай и това е причината да не успяваш. Многото четене и многото опит се разказват, за да са пример, иначе самото им упоменаване не означава, че са достоверни. Все пак става дума за конкретна методика, която се развива спрямо личната конституция на човек. Тя сама по себе си не е законодател, ти си законодателят, който използва функциите на закона. За да си законодател, който прилага нов закон, трябва да можеш да прилагаш силата на закона, това означава освен да си информирана за него, да си видяла и изпитала на гърба си действието му.