maksuel79

".... КПТ в чист вид .... , таблици, схеми и т.н. когнитивно счетоводство... " Именно. Точно за това беше и въпросът ми в началото,защото не можех да разбера, като как с водене на въпросното "счетоводство" може да се достигне до промяна в мисли и емоции. Щом е измислено и работи, значи си има своя механизъм-то е ясно. Това, че аз не го разбирам... си е съвсем друго

Орлине,не беше лаконична благодарността ми. Просто ми светна,че е доста по сложно от колкото очаквах и че едва ли така лесно може да бъде обяснено а и разбрано от моя страна Поздрави

Благодаря за отговорите

Здравейте. След доста материали прочетени в интернет пространството, не мога да разбера по какъв начин кп терапията повлиява убежденията и вярванията на хората. Ще ми е интересно да прочета професионално мнение по въпроса. Благодаря.

Здавей bliis. Радвам се ,че пишеш Истината е че действително не желая да пия антидепресенти точно защото, не знам какво ще ми докарат като странични ефекти. А както казах...страх ме е и да си помисля само ,че може да ми се наложи да живея с оня ужас пак от преди седмица, като странични ефекти. Силно вярвам,че с времето ще се науча да тегля по една и на ПА и на тревожността и че няма да ми тровят живота.Силно вярвям и се надянам,че психотерапевта ще ми покаже какъв е пътя за по бързото излизане от блатото.

Съгласен. Но тези мисли,несъзнателни и натрапливи, карат човек да бъде подтистнат,да не вижда светлина в тунела,да не вижда смисъл от общуване с хора и приятели с които до вчера се е чувствал страхотно и приятно.Няма го смеха(а бях майтапчия и весел човек преди това). Как мислите д-р Първанов...дали са се нарушили биохимичните процеси в мозъка ми ? Ако не ме беше страх да не изпитам страховитите емоции от съвсем скоро като странични ефекти,вече да съм започнал да се зобя с антидепресанта. Има ли нещо безобидно като хранителна добавка което от малко малко да ми повдигне настроението или само ми се ще да има ?

Със сигурност е така. Когато не ангажираш мислите си за даден проблем, то той няма как да те притеснява. Но тук идва редът на "очарователните" натрапливи мисли ,които ти подсказват за него постоянно.

Bliis Хареса ми това което си написала и се радвам,че си успяла да се справиш

Благодаря ви за отговорите. Нямах възможност да пиша, защото в момента съм в болница заради ексрасистули които получих онзи ден. Докторите не виждат органична причина в тях и след консултация с невролог ми изписа "ципралекс" заради тревожност,но нещо не ми се нрави да се блъскам с антидепресанти. Изчетох доста по въпросите за тревожност,пан.атаките и депресията и полагам титанични бих казал усилия да не мисля да се опитвам да се отпускам, но...не ми се получава за съжаление. Скоро мисля да се срещна с психотерапевт и се надявам с негова помощ да премина през това.

Най-вероятно стреса аз го подцених и не съм обръщал внимание и сега ще бера плодовете ...

Добре,но какво значи "да излезеш качествено от депресията ", след като не виждам как ще се намери нещо, което да ме зарадва примерно по някакъв начин,след като дори нещата които до вчера ме радваха,макар и малко...сега ми е все едно ? Ще ми бъде интересно да науча твоя опит и как се справи,а предполагам и на други също които четат тук. Поздрави.

Александър,не знам дали си психотерапевт но според теб това са просто мисли в следствие на стрес или съм развил някакво психологично заболяване ? Дали е възможно наистина да направя тази щуротия и да си посегна ?

Александър,радвам се ,че си ми отговорил и дано не се засегнеш но...нищо не разбрах. А снощи на работата беше някакъв кошмар-24 часа не можах да мигна нито за миг. В редките моменти в който се унасях ,тялото започваше да ми трепери от вътре, сърцебиене и съответно се събуждах. И през цялото това време .... мисли за самоубийство. Започвам да си мисля, дали и аз няма да си посегна на живота.

Добре казано Александър.Но какво ще рече,да се обръща внимание на вътрешният свят ? Или по точно,как да стане ? Тези дни много мисля по въпроса,защо това се случи при мен,какви са причините довели до този психически срив и отговор честно казано не намирам за съжаление. Цялото ми същество в момента е изпълнено с една мъка и тъга,която не бих казал ,че е конкретно свързана със случката...просто нямам обяснение.Лутам се в дебрите на психиката си,(до колкото мога) но не виждам изход.За това си и мисля,че ще ми трябва помощ от психотерапевт,защото сам мисля ,че не бих се справил със ситуацията. Проблемът при мен е,че почти нямам с кого да говоря по въпроса,а хората с който мога,само се съгласяват с мен,но насока не могат да ми дадат. Не могат да ми предложат решение.А и как биха могли ? Ето,сега на вън грее слънце,след няколкото дъждовни дни,а аз седя в къщи ,защото на вън ми е някакво безразлично и не знам какво да правя-не виждам смисъл в нищо. Утре съм на работа а не ми се ходи,не искам да съм и там. Много е трудно. За първи път през живота си изпадам в такова състояние и направо ...нямам думи. Отвратително е .