Галина Теб

А аз виждам новата ти роля така....Сутрин ставаш сънена и ужасно ти се спи,но алармата те е събудила и е време да ходиш на работа.Набързо се измиваш и обличаш нещо без да се замисляш какво..Пиеш кафето си на крак,докато слагаш малко спирала на миглите си и завързваш кецовете си.На вратата даваш целувка на майка си или на човека с когото живееш заедно и се пускаш по перилата на стълбите,защото ти харесва да го правиш.Знаеш,че спирката е далече ,но когато излезеш навън ,не можеш да се въздържиш пред свежия сутрешния въздух и спираш да подишаш ,наслаждаваш се, настръхваш малко от удоволствие..Успяваш да се качиш в претъпкания автобус и слизаш  на всяка спирка,за да направиш път на слизащите преди тебе,а те ти казват усмихнато и вежливо -благодаря,което те прави специална и те изпълва с умиление.Пристигаш на работа,а там те чакат твоите приятели,те са там и вие сте заедно по 8 часа на ден..Не си сама,винаги можеш да се облегнеш на нечие рамо,дори да не е най-надеждното,няма проблем.Никой няма да те предаде,ако ти не му позволиш ,знай го.Колкото до това,да правиш нещата,които обичаш,е малко неясно,хоби ли имаш, или какво...Но за другото те поздравявам-Вечер си лягам доволна и обнадеждена за следващия ден.Няма страхове,няма ограничения,само свобода и спокойствие...Не се вкопчвай в страховете си и симптомите си,Хана,живота ти трябва да е динамичен и изпълнен със смисъл.Не толкова със възвишени цели и стремежи,а с най-обикновени неща,битови проблеми,ако щеш нещо свързано с образование и курсове ,нещо такова..Не е трудно да се впуснеш в ежедневието като всички..,ни как не е трудно.Ти не го правиш и затова тъпчеш на едно място толкова години,а  и ще продължаваш така още толкова..Да,ще  пораснеш,ще помъдрееш,но ще изпуснеш да бъдеш щастлива,докато си млада ,докато си все още невинна...Пусни страховете,остави ги свободни,освободи себе си....Не си казвай нито,че те е страх,нито ,че не те е страх,игнорирай ги и живей така,че да нямаш време да хленчиш,да нямаш време да ходиш на разходки в парка ,които да траят часове...Тук ,не сме в Рая, а на нашата любима планета Земя и сме отговорни за нея..

Здравей, първо искам да те поздравя за това, че не се отказваш, а продължаваш да търсиш пътя. Това е начина, грешките ни учат, стига да не се откажеш, точно тези грешки (разбирай ги както го почувстваш, дали панически атаки, дали световъртежи, дали затваряне в себе си) ако имаш смелостта да ги погледнеш в очите ще те научат на много... Какво означава да приемеш страха...? Това състояние е провокирано от твойте подсъзнателни мисли, те на свой ред възприемат сигнали от заобикалящата ни среда и изпращат автоматичен, заучен отговор. Лошото в случая, че ние направилно сме ги програмирали. Но щом веднъж сме го направили, макар и да не можем за момента да си обясним как, значи ще можем отново да променим програмите. Може би трябва първо не просто да го прочетеш, а сама за себе си да го изясниш, с прости мисли, разбираеми за теб - реакцията (паническа атака, световъртеж, или каквото се сетиш още) е дело само и еднинствено на мислите ти.
Продължи с работата си, започни от лесни задачки, великолепен пример е даден от Георги Балджиев в горния пост. Съзнателно избягвай да мислиш НЕ МОГА„ НЯМА ДА СТАНЕ и т.н. (всичко това замествай с положителните отговори). Излизай, разхождай се, срещай се с приятели, но винаги си повтаряй - мен не ме е страх, защото знам, че това са само мисли. Поне при мен това работи. Отначало насила си го повтарях дни, седмица..., но малко по малко усещам, че може би тази програма (нейната недоразработена все още версия) работи, разбира се, че има още бъгове да отстранявам и да я развивам, но за всичко си има време. И точно тук може би е удобен момент да дам някои скорошни примери...
Крив, напрегнат гаден ден. Вие ми се свят, супер зле ми е, мисля, че ще повърна и ще припадна. Искам да си легна...  Колкото и да ме е страх, решавам да се доверя не това което съм чела, че това са само усещания. С триста зора се усмелявам да изляза. Вървя в градинката и целият свят се клати, ръцете ми треперят, имам брутално сърцебиене. Продължавам да се напрягам и да търся някъде из мозъчните ми дебри какво съм чела, с какво да заменя тези мисли/чувства. Предствах си как припадам, виждах хората събрали се около мен супер притеснени, една баба плаче, друга лелка с къдрава червена коса дори припадна до мен. Тук вече ми стана смешно от всичките тези образни въображения и усетих как май ми просветлява пред погледа.  Обаче аз реших да продължа с въображаемата история. Представих си, че вече са викнали линейка и аз съм в болница. Обаждат се на мъжът ми и той идва да ме види. Толкова притеснен и загрижен, че дори ми носи плюшено мече (което всъщност никога не би направил ) Чувствам се център на вниманието, това ми харесва... В този момент усещам, че вече не ми се вие свят, все едно някакво реле е превключило и усещането с което излязох беше заменено с истинско спокойствие в рамките на 5-10 мин. Тук пак ще отбележа, имам проблеми с доверието, не знам как реших да поема този риск.
Случай от вчера. Много ми се спи, в неадекватно състояние съм, отново ръцете ми треперят неконтролируемо, имам адско сърцебиене, но няма начин - налага се да излизам.  Вървя и си повтарям, това е заучена реакция, сещам се че почти винаги когато ми се спи се появяват тези усещания, установявам че наистна е заучена. Минава ми някаква мисъл, незнайно откъде се появи предвид мозъчната ми неадекватност в този момент, но се сетих за друго което бах чела - колкото повече се напрягам да контролирам треперенето, толкова по-зле ми става, установявам, че това е факт. Трудно ми беше да се отпусна в това състояние и да мисля за него като за нещо неутрално, мислите - напрегни се и стопирай всичко това бяха водещи. Съсредоточих се именно върху това, че всичко е заучена реакция, че няма друга причина, повтарях си го непрекъснато, тогава отпускането само се появи. Всичко това се случва в рамките на около час. Отивах на терапия, исках да споделя това с всичките му окраски като вляза в кабинета, но то се беше стопило, сега като се замсиля дори бях забравила за него, остана само усещането, че ми се спи...

Здравей, мила МонтанаХана.Наричам те така,защото те чувствам близка без да знам и аз точно защо.Може би нещо в начина ти на поведение във форума или нещо друго...не мога да кажа,но страшно много ми допада.А и всичко това,което си написала ,това е историята на живота ти до сега дава абсолютно ярка и ясна картина за един определено завършен и изграден характер.Това,че разказваш е наистина прекрасно и както ти споменах си се затворила в хралупката си и си мислиш ,че тя е твоето убежище,уюта и сигурността,но истината е,че тя е твоят затвор,тя е нещото ,което те задушава и прави тревожна.Страха ти те държи там,затворена,без да можеш да дишаш свободно,без да можеш да поемаш рискове,да падаш и се изправяш след това по-силна и по-мъдра.Щастието е да бъдеш свободен,МонтанаХана,без ограничения,без задръжки,без страхове....Мислиш си ,че ти е спокойно,но това е заблудата на страха,от това да се сблъскаш с живота.Въобразяваш си,че се намираш в златната среда...хем нашите спокойни,хем аз изглеждам много по -уравновесена..Да,но сега майка ти плаче с тебе и се притеснява сигурно много повече,отколкото преди,когато си била непослушна тинейджърка...Моля не възприемай начина на живот на някой друг,живей си своя....Самия организъм ти го подсказва,приеми предизвикателството,опитай пак..а,може би тогава ще се видиш в действие и ще се харесаш много повече..Излез от там,точно този, ама изобщо не е твоят свят,ама изобщо,разбираш ли!Това са погрешни схващания,насадени от някой друг,може от първия ти приятел/понякога момичетата стават жертва на контрол от страна на първия си приятел,ако той е бил меко казано "обсебващ"/,заблуди,илюзии и др.глупости.Истинския живот те чака от вън,на свобода и на воля..Не бой се няма да сгрешиш толкова сериозно, минала си тази възраст.Пък и какво,ако сгрешиш малко,как ще разбереш нещо от него...Как ще станеш по -силна и по-мъдра...Всеки случай не като четеш само историите на другите хора ,а като напише своята история.И защо мислиш,че непременно тя ще бъде пълна само с ужаси?Аз,въпреки,че имах проблемен живот,мога да ти кажа ,че освен това съм имала и прекрасни моменти,които до някъде са компенсирали загубите и не си ги давам...Сега аз също страдам от ПА и ПР,но знам причината .Аз имам нужда от хипнотерапия,за да намеря отговори на някои въпроси и ще намеря начин да я имам.Но ти ,ще се справиш ,по-лесно отколкото предполагаш..може всичко да свърши точно в рамките на ден .......ако само направиш това,което наистина искаш.....

Виж колко теми остават само с по един-два отговора, а в твоята има добро движение, има много добри съвети, но по една или друга причина не искаш да ги приемеш. Не е моя работа да ги синтезирам, това ти трябва да си го постигнеш. Хванала си се за пояса, но само от теб зависи дали ще се задържиш и докъде ще изплуваш.

Пак здравей ,МонтанаХана от мене.Току що нещо като,че ли ме буташе да отворя Порталът,някакво предчувствие,че си ми писала...И ,да, не ме е излъгало!Не вярвам Орлин Баев и д-р Първанов да се обидят,за това,че ги "обсъждаме",ние просто изразяваме някакво повърхностно впечатление за тях и точно ,защото е толкова повърхностно ги възприемаме и по различен начин..Все пак ,не ги одумваме..хаха,нали!Да, да не говорим повече за тях,а да се спрем на темата ..твоята тема.Ти докато набра скорост и беше на път да опустошиш всички с проява на характер и сила на духа-сега изведнъж пак зацикли.МонтанаХана,не ми пишеш какво правиш или изобщо правиш ли нещо по въпроса..Например ТЕС,дишане,релаксация,влюби ли се вече и въобще...не пишеш нищо,значи си се затворила в своето пространство и не допускаш никой и нищо в него..Хм,това не е много добре,сериозно ти говоря!Една от причините да се стягаш ,а от там и да си тревожна е,че  си се свила в твоята хралупка от страх ,че нещо ще се случи,каквото и да е то!Излез на въздух и на воля,пристъпи с твърда крачка към живота си,прегърни го и го помоли да ти прости.За дето не го живееш от страх пред неизвестното,за дето си го задгърбила и мислиш само ,за болести  и други глупости..А ,кажи ми,кога ще му се порадваш малко,а,кога...няма време.Моментът е сега,тук и сега,а не вчера или утре,сега....Баев ти каза няколко пъти,не се бори,ти на практика нямаш никакъв враг.Страхът не е враг,а приятел,а ти насила го правиш свой враг,като се бориш с него...Еми,ти и с мене ако започнеш да се бориш и аз ще започна да ти отвръщам със същото...И ще стане тя една,какафония-от добри приятели,ще станем врагове....Не,помисли,не го прави,послушай Баев,ако застанеш срещу страха си,това означава ,че ти заставаш срещу себе си,защото ти си го създала, своя страх..да те пази.Помисли,вникни във себе си,в сърцето си,попитай душата си..Там се крият отговорите,мило дете!!Света те обича,обикни го и ти,никога не е късно да изживееш нещо неповторимо и да стане чудо .Бог ще помогне за това.А сега лека нощ...,че май-малко се увлякох..Ще пиша пак,МонтанаХана!

Здравейте, мили съфорумци!

Ето този текст "виси" над подфорум "психотерапия онлайн": В този форум могат да отговарят на въпросите в темите
само специалисти.

Подфорумът "психотерапия онлайн" съществува вече доста време. Макар че съществува ясно правило за даване на отговор само от специалисти, понякога е възможно публикуването и на отговорите на други участници във форума. Някои теми са от по-общ характер и действително позволяват и по-широк кръг участници. Кои мнения се оставят обаче, решават специалистите. Ако някое мнение не е подходящо, най-често се праща от модератор на Л.С., за да може писалият да го препрати на л.с. на автора на темата - ако сметне за подходящо да го направи. Подфорумът "психотерапия онлайн" няма много общо с името си поради това, че кореспонденцията е във вид на писма, а не на живо, но все пак даваните отговори са поне в психотерапевтична посока... Психотерапията е специфична дейност, която изисква дългогодишна подготовка: 6-10г. учене на психология или психиатрия и още толкова на една или повече школи по психотерапия. С годините на съществуване на подфорума, в емоционалното пространство понякога се усещаше обида, когато нечие мнение-отговор в тема бе изтрито. Моля за разбирането ви: ако се налага триене на мнение, това е просто поради несъответствието му с духа на психотерапевтичното консултиране и няма нищо общо с каквото и да е лично отношение към личността на писалия. Затова, ако решите да пишете като отговор на дадена тема, е възможно мнението ви да не бъде видимо. Просто такива са правилата - а те не са прищевка, а просто необходимост.

С най-сърдечно уважение и приятелски поздрави: Орлин

Здравейте, добри приятели!

 

В тази рубрика можете да зададете въпросите си, свързани с психо-емоционални трудности. Наименованието "психотерапия онлайн" е избрано по причини различни от актуалното му значение. Отговарящите на зададените въпроси терапевти дават единствено кратка обратна връзка, общи насоки и подходящи гледни точки! Тези отговори нямат пряко отношение към психотерапията, такава каквато се практикува в реални условия, очи в очи, нито към онлайн консултациите. Биха могли да имат, ако се предлагат в процеса на директна аудио - визуална чат комуникация. Но, засега този сайт не предлага такава услуга! Все пак, предлаганите различни гледни точки, са в духа на психологичното консултиране и психотерапия! 

Основен недостатък на комуникацията чрез писма се явява относителната статичност и ниска скорост на обменяната информация, липсата на директен невербален контакт и пряко психо-емоционално взаимодействие. Предимства са конфиденциалността, свободното себеразкриване и споделяне, към които предразполага анонимната комуникация чрез писано слово. Все пак, желателно е себеразкриването да бъде през регистрация под псевдоним, както и подробности като конкретни имена на личности и населени места да бъдат спестявани, ако е нужно. Например, вместо да бъде изговорено "Казвам се Христина, със съпруга ми Иван живеем в град Горна Оряховица, двойка на 28 и 30 год. сме и имаме дъщеря Мария на 3 години...", може да се каже "Със съпруга ми живеем в малък провинциален град, млада двойка в късните двадесет сме и имаме три годишна дъщеря"... 

Обменът на споделени проблеми и индуцираните насоки за разрешаването им са насочени към:

- Самия търсещ помощ.

- Хора с подобна проблематика.

- Специалисти в областта на психотерапията, психологичното консултиране, психиатрията, медицината въобще (доколкото психиката играе активна роля в соматичното здраве през процеса на психосоматика, конверзия на психичен конфликт в телесна симптоматика), социални работници, помагащите професии.

Рубриката "психотерапия онлайн" е ситуирана в контекста на сайт за съзнателен живот с научна, но и духовна насоченост неслучайно. Аргументите за такова случване се изразяват в резонанса на отговарящите специалисти както с познанието на съвременната когнитивна наука, така и с онова знание, извиращо от науката за любовта, мъдростта и истинността, известно от древността, но преди всичко бликащо от интуицията на сърдечния разум сега! Централен идеен фактор в този сайт се явява личността и посланията на великия мъдрец, духовен учител, холистичен психолог и душелечител Петър Дънов (Беинса Дуно), както и идейните и психодуховни концепции на "Бялото Братство". Ако желаете да участвате във форума, резонна е проявата на сърдечното ви уважение към споменатите личност и насоки на мисълта! 
 
Задайте въпросите си в нова тема и моля, пишете на кирилица! Елементарна проява на уважение към езика и българската ни идентичност е! Няма значение в коя точа от глобуса се намирате! Където и да сте, може да бъде инсталирана програма за писане на кирилица (примерно кликате "писане на кирилица - Илия Дянков" в гугъл). Има такава и в самия Уиндоус! 

Отговорите могат да се забавят известно време, предвид заетостта на отговарящите терапевти. Ако желаете отговор от конкретен психотерапевт, моля посочете го изрично в обръщението си! С радост очакваме въпросите ви!
 
Предлаганите помагащи насоки в това пространство са изцяло под формата на алтруистична благотворителност, некомерсиални, безплатни, безкористно давани от сърдечно състрадание, обич и нуждата за работа в посока съзнателното изграждане на един по-човечен и резониращ със законите на Любовта свят! 
 
Орлин

Нищо няма да премине докато отношението ти към самата себе си е на недоверие и страх. Обяснено е, да, но то не върши работа, ако не му повярваш веднъж за винаги и нуждата от постоянни потвърждения не изчезне. Това че търсиш постоянно патерицата на която да се подпреш, за да се закрепиш, означава, че "куцаш" и то много сериозно. 
Има една притча за един човек, който стоял на единия си крак, а другия държал свит. С времето свития крак започнал много да го боли и той започнал да търси, кой да му помогне. Минали много хора със съвети. Едните му казвали, да го масажира, други му давали лекове за успокоение, трети съветвали да си потърси патерици. Минали източни мъдреци, които му подавали различни мантри, други които го карали да си представя, че има два крака, за да се облекчи и т.н. Дълго време гледал тази сцена един човек и накрая се доближил и му пошепнал: "Човече, ти имаш два здрави крака, защо просто не го спуснеш и не стъпиш и на другия?" 
Вътрешния ресурс, който всички ние имаме, а не ползваме, това е метафората на свития крак. Да го отпусна и да стъпя на двата си крака, означава да поема отговорност за себе си, да повярвам в себе си, да заживея заради себе си. Ако не са ни научили на това, няма как да се сетим, че просто трябва да стъпим и на двата си крака. А може би, често хората просто не искат и дори не знаят, че е така.

Здравей, Бамби97
Виждам, че темата е стара, но искам да те попитам, след като е минала една година има ли промяна в състоянието ти?
Как се чувстваш?
И аз изпадам в такова състояние от няколко месеца. Понякога е за кратко, понякога продължава по-дълго ( обикновено, ако се изплаша, че няма да премине)
Аз също започнах да пия магнезий и някои други лекарства предписани ми от невролог.
Вярвам че най-вече спокойствието помага, но тъй като не мога да го постигна винаги_понякога разчитам на лекарствата....
Затова съм си отметнала точно тази тема в началният екран на телефона ми, защото в нея добре е обяснено от какво точно се получава деперсонализацията/дереализацията и когато се изплаша влизам и я препрочитам отново. Така си припомням, че всичко е само стрес и липса на кислород и когато се успокоя ще премине.

Стрес.
Когато сме в стрес, по-малко количество кръв постъпва в мозъка.По-малко кръв, означава по-малко кислород.Мозъка е органа в нашето тяло, който е консумира най-много кислород и реагира веднага и на най-малкият му недостиг. 
Това е.
 
Съвсем друг е въпроса, защо си в стрес.

Кислород-липсата на кислород води до това усещане.
 
Започни да спортуваш, запиши се на йога, временно пий чай от гинко билоба, прибави и магнезий и след два-три месеца оплакванията ти ще отзвучат.

Здравей ХанаМонтана, искаш да излезеш от този сериал в който без да искаш си станала главна геройна. Аз също искам да изляза от моя... Обаче за да има край, то трябва да има някакво начало. Поправи ме, ако греша, но ми се струва, че се луташ из неясните си мисли, чувства и убеждения и още повече се окопаваш, защото незнаеш откъде да започнеш. Нормално е да незнаеш... Спред мен Галина е предложила една добра провокация. Опитай да напишеш нещо за себе си. Със сигурност в началото ще ти доста трудничко, но не се отказвай, ще се удивиш колко подтиснати мисли ще искат да се покажат, ще крещят за да ги чуеш, но не им запушвай гласчетата, остави ги да викат, да плачат, да се смеят, остави ги да излязат на воля, опиши ги. Не се срамувай, отпусни се и си позволи да признаеш пред самата теб, че не можеш да се справиш, че те е страх... и колкото повече го признаваш пред себе си ще започнеш да го осъзнаваш. Тогава няма да ти е трудно да ни запознаеш със себе си, може пък и да ти хареса
Прави го от собствена егойстична гледна точка, прави го за себе си, със свойте думи и мисли, а не за мнението на тези които ще го прочетат. Беше писала, че не виждаш сламката за която да се хванеш. Не сламки, а спасителни пояси плуват около теб, но все още те е страх да ги осъзнаеш.
Успех

Пак здравей ,МонтанаХана от мене.Току що нещо като,че ли ме буташе да отворя Порталът,някакво предчувствие,че си ми писала...И ,да, не ме е излъгало!Не вярвам Орлин Баев и д-р Първанов да се обидят,за това,че ги "обсъждаме",ние просто изразяваме някакво повърхностно впечатление за тях и точно ,защото е толкова повърхностно ги възприемаме и по различен начин..Все пак ,не ги одумваме..хаха,нали!Да, да не говорим повече за тях,а да се спрем на темата ..твоята тема.Ти докато набра скорост и беше на път да опустошиш всички с проява на характер и сила на духа-сега изведнъж пак зацикли.МонтанаХана,не ми пишеш какво правиш или изобщо правиш ли нещо по въпроса..Например ТЕС,дишане,релаксация,влюби ли се вече и въобще...не пишеш нищо,значи си се затворила в своето пространство и не допускаш никой и нищо в него..Хм,това не е много добре,сериозно ти говоря!Една от причините да се стягаш ,а от там и да си тревожна е,че  си се свила в твоята хралупка от страх ,че нещо ще се случи,каквото и да е то!Излез на въздух и на воля,пристъпи с твърда крачка към живота си,прегърни го и го помоли да ти прости.За дето не го живееш от страх пред неизвестното,за дето си го задгърбила и мислиш само ,за болести  и други глупости..А ,кажи ми,кога ще му се порадваш малко,а,кога...няма време.Моментът е сега,тук и сега,а не вчера или утре,сега....Баев ти каза няколко пъти,не се бори,ти на практика нямаш никакъв враг.Страхът не е враг,а приятел,а ти насила го правиш свой враг,като се бориш с него...Еми,ти и с мене ако започнеш да се бориш и аз ще започна да ти отвръщам със същото...И ще стане тя една,какафония-от добри приятели,ще станем врагове....Не,помисли,не го прави,послушай Баев,ако застанеш срещу страха си,това означава ,че ти заставаш срещу себе си,защото ти си го създала, своя страх..да те пази.Помисли,вникни във себе си,в сърцето си,попитай душата си..Там се крият отговорите,мило дете!!Света те обича,обикни го и ти,никога не е късно да изживееш нещо неповторимо и да стане чудо .Бог ще помогне за това.А сега лека нощ...,че май-малко се увлякох..Ще пиша пак,МонтанаХана!

Здравей, Галина. Отново ти благодаря, че питаш как съм! 
Ами все още се страхувам, кога ще се оправя, дали ще се оправя и такива подобни.Опитвам се да се разсейвам и да не го мисля толкова, а изведнъж докато се усетя и пак съм започнала да мисля за това.  Има моменти когато съм по - уверена и такива в които не съм. Понякога ми се струва, че правя една крачка на  пред  *напред и две назад, а понякога дори три, четири. После пак се чувствам по - добре и така. Съгласна съм с теб за професионализма на д-р Тодор Първанов . И на мен ми е много симпатичен, дано не го приеме като ласкателство или да се обиди, че така го обсъждаме  Само че аз пък ги виждам точно по -обратния начин . Много интересно, но явно всеки възприема различно хората. Д-р Тодор Първанов го виждам повече като твърд и безкомпромисен, а Орлин Баев като по-внимателен и "нежен". Макар, че предполагам че и той като човек има моменти когато не е в настроение и тогава не изглежда толкова отзивчив. И към двамата изпитвам искрена симпатия. Жалко само, че не мога да посетя нито един от тях. Наистина е интересно, как двете възприемаме едни и същи хора по различен начин. Д-р Тодор Първанов понякога е много забавен с мненията си. Не знам дали ги пише в момент на досада, но се получават много добри шеги. А в темата на Pramatarova просто е пълно с такива шедьоври. Жалко че не мога да ги копирам. Имам проблем с форума. Само ще препиша едно такова. 
"Глупаво звучиш, вярно е . И досаждаш. 
Но за сметка на това си напълно психически здрава и в близките десетилетия няма да полудееш, което не е добре за нас . Бая още ще ни досаждаш, докато ни повярваш. "
Много се забавлявах докато разглеждах темата. 
И пак казвам с най-искрени симпатии ги обсъждам. Надявам се да не се обидят. 
А за това което казваш. Да напиша повече за себе си. Трябва да помисля малко, защото винаги ми е било много трудно да разказвам за мен когато някой ме попита. Иначе с радост бих ти отговорила на момента. 
И аз ти желая успех и хубава вечер :-) 
 
 
 
 

Здравей МонтанаХана,как си?Мисля,че ти постепенно започваш да се отърсваш от страховете си и задръжките си,това е добре....Хванала си пътеката,придържай се....И аз обърнах внимание на думите на д-р Първанов,той между другото е голям професионалист,отзивчив,внимателен и бих казала "Нежен" психотерапевт,за тебе може би ще бъде перфектен...Но за мене,за такъв чешит,като моя милост,едва ли...На мене ми трябва някой като буря, твърд и безкомпромисен,като Баев...Доколкото д-р Първанов каза,че Студента е писал много за себе си,т.е.Доктора,що годе е вникнал в характера му,но ти не си писала почти нищо за себе си,и това,че си приличате със Студента не е достатъчно .Сега след като събуди достатъчно интереса на психотерапевтите  във форума,спокойно можеш да споделиш и повече за себе си,а не само за симптомите си и как се пораждат.Това е моето скромно мнение.Желая ти пак успех...ххх

Този път Орлин Баев надмина всичките ми очаквания,такъв какъвто беше във въображението ми,такъв какъвто го познавах ...Жалко,че не иска да бъде моят терапевт!Не ме разгневявате д-р Първанов,ни най-малко,аз не съм се отказала от психотерапията,имам само проблема,че не мога да намеря психотерапевт в близост до мястото,където живея...Но и това ще стане,по-късно може би!Моля ви ,не ме обвинявайте повече!!Това,което правя и ,което на вас не ви харесва е ,че подкрепям МонтанаХана,да,така е.Винаги ще го правя,с каквото мога,ще я подкрепям,вие по свой начин,аз.. по мой.С уважение към всички вас ....

Точно с това имам проблем. Със смиреното приемане, пускането на контрола. Пробвала съм. Много малко пъти съм успявала да го постигна, а разбирам, че това е начина за справяне. И наистина когато се е случвало нещата са се подобрявали. Но това трае много кратко. После пак започвам със свръж *свръх напрежението , борбата и контрола . Предполагам, че с психотерапия бих успяла да го постигна по лесно. Не знам. Относно зациклянето със страха и пренареждането на паметовата матрицата-не знам дали го разбирам правилно това с матрицата . Но в тази връзка днес забелязах, че нещата със симптомите при мен на моменти вече се случват автоматично някак. Получавам замайване на места на които и преди съм получила, още преди да мине каквато и да е мисъл за опасност в главата ми. Днес видях една жена и го осъзнах. В момента в който я видях, за част от секундата ми се замаи главата и краката ми се подкосиха, азщото *защото и преди ми се беше случило пред нея. Нямах време за мисъл дори, само с виждането й се случи. Извинявам се че изпадам в такива подробности, но така ми се струва, че става по ясно. Благодаря за книгите, ще ги потърся. :-) 

МонтанаХана,моля те,не им се ядосвай,не се тревожи повече и без това си тревожна...Но пък,хубаво им отговори,на всички.Моите поздравления,ти си била по-силна отколкото очаквах...Ето виждаш ли,направи го без страх,нали!Като ги четеш и гледаш по телевизията са съвсем други,но не дай си боже ги попиташ нещо или им споделиш историята си,....направо те обявяват за неадекватен и "объркан"-а мене ми сложиха за заглавие на темата "Объркана".И веднага те пращат на психотерапевт,дори не чакат 2-3 отговора,къде ще си губят времето с нас -паникьорите,по-добре да убедят някой,който все още е що годе нормален,че и той без психотерапия ще полудее...хаха.Хайде,мила,не им обръщай внимание!Ти ще намериш начин да си помогнеш,сигурна съм в това!Умна си и не си отчаяна,само така изглежда отстрани,ще се справиш..Като за начало,приеми и страха и симптомите като част от живота си,просто им отделяй,времето,което им се полага,тихо и кротко..Направи няколко пъти ТЕС и виж как ще ти се отрази,има хора при,които много добре действа..Когато почувстваш страха ,че те напряга започни да правиш ТЕС,но не се насилвай,ако не ти е приятна за момента,спри,след малко пак опитай и така,да видим как ще се почувстваш..Повече смях,повече усмивки и няма страшно!

А така  . Сега пак прочети последователно това което ти написахме с д-р Първанов и Орлин. Но свали емоцията и прочети постовете ни обективно, никой не е писал за теб, а по принцип. Поддържаме този сайт доста години и знаем какво пишем. Дадохме ти 3 джокера.
Моят е: Страхът не е това, което е!!!! Продължи със следващите постове и се опитай да синтезираш от написаното от д-р Първанов и Орлин техните джокери, сигурна съм, че ще навържеш пъзела, стига да се освободиш от емоцията и съпротивата към нас.
Чети обективно и спазвай първото правило на Дон Мигел Руис - " НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО!" Едва  тогава ще започнеш да чуваш. 

А заради кое останахте с впечатление,  че нямам желание за промяна. Написала съм че нямам възможност да посетя психотерапевт за сега, но това не означава, че не се опитвам да се боря сама. Споменавам няколко пъти вече темата на Student_21 защото е с най-много описани съвети и техники за самостоятелно справяне.Опитвам се да ги следвам, но забелязах, че стигнах до едно положение и не усещам да наоредвам *напредвам. Страха все още го има. Затова се чудя защо, след като всеки ден се изправям срещу него. Писах също че не мога да го заобичам, колкото и да се опитвам. Симптомите също. Но това не означава че не се боря. Вие казвате да не се борим, а да ги приемем. Но аз не мога.Засега.затова попитах има ли друг начин /метод за справяне. Д-р Тодор Първанов каза, че сСтудент се е справил по друг начин. Попитах го по какъв,защото може да помогне и на мен, но той не ми отговори. Беше написал нещо за промяна на действието, но така и не разбрах до мен ли е адресирано. Никъде не съм повтаряла и предъвквала постове наред за симптомите постове наред, а разсъждавам за тях. На места писах какво правя когато ги получавам . Разбира се че се фокусирам в тях, защото това ми пречи да живея нормално. Не се фокусирам в проблемите в детството или проблемите с майка ми защото нямам такива , колкото и да се опитват някои психотерапевти да убеждават хората в обратното. Пишете също, не вие конкретно , а колежката ви "след третия пост ние вече няма какво да му кажем" Много интересно изказване тъй като никой от вас не ми отговори дори и на един пост, а какво остава за три..... Отговориха ми хора от форума и с тях разсъждавахме за проблема. После изведнъж се изсипвате тримата накуп и ме обвинявате в липса на мотивация...... Сигурно дори не сте прочели всичките ми мнения защото щяхте да видите тогава, че такава имам. Орлин Баев цитирам вас, но коментара ми е и към трима ви,защото имам проблем с писането, цитирането и изтриването на каквото и да е било. За това Благодаря на всички за отговорите . (без" За това "просто не мога да го изтрия) Всичко хубаво ви желая. Виждам, че темата се превръща в приказка без край, а полза почти няма. 
Още веднъж благодаря на всички за отговорите. Извинявам се ако съм обидила някого с някой от коментарите ми.
з си. 

,,Когато някой започне постове наред да повтаря въпроси за симптомите и да се фокусира в тях, става ясно, че той няма ресурс да се справи сам, дори и да успее ще е за кратко. След третия пост ние вече няма какво да му кажем, не и тук, не и по този начин. Дори да изпишем сложни теории и обяснение, възприятието е изкривено от страха и вътрешния конфликт и всичко прочетено се изкривява. 
По тази причина често в темата не се отговаря повече от 2-3 пъти. Просто няма смисъл. А когато пишещите са със съмнения и е видно липсата на доверие, смисълът съвсем изчезва. ,,
 
Искам да подчертая казаното, ако след два три поста няма ефект.няма да има и след десет.Причината е и друга, след като питащият опита две - три от предложенията, той губи вяра, че нещо ще му помогне.Погледни темата с Праматарова, за нас  писането и отговарянето на въпросите и отдавна е лишено от смисъл.Тя няма ресурса да се справи сама и трябва да потърси психотерапевт.
Ще ти разкажа и нещо, което един  човек  ми сподели-една вечер, към десет часа, той усетил болка в зъба.Усещайки я, си казал ,,аз имам усещане в зъба, хайде сега да усетя какво е това усещане,, 
След десет минути болката преминала, било неочаквано за него, друг път пиел обезболяващи или дори ходил при дежурен зъболекар.Сега, само сменил една дума с друга ,,болка,, с ,,усещане,, и мозъка се излъгал.
Опитай се, да започнеш да се наблюдаваш, какво си казваш на ум , когато имаш някакво усещане предвестник на твоя страх и ще се убедиш, как твоите мисли по повод на едно телесно усещане, разгръщат картината на емоцията, която наричаме страх.Сама го правиш.

Здравей, цитирам точно тази част, защото за мен тя е ключова. 
Преди всичко е важно да се знае, че симптомите и страха, са две отделни неща при тези състояния. Когато се говори за приемане и разбиране се говори за страха, когато става въпрос за симптомите, няма такова нещо. Какво са симптомите - НАЙ ОБИКНОВЕНА АДРЕНАЛИНОВА РЕАКЦИЯ. Какво има да и обичаш????? Това е просто адреналин, има обяснение, какво представлява, как се разпространява в тялото и защо чувстваш всичко, което чувстваш. Описвали сме го многократно, всеки лекар на който отиде тревожния може да му го обясни /друг е въпроса, че не го прави/ . Адреналинът е хормон подтикващ ни към действие. Всички, които имат симптоми, обаче, понеже не си познават тялото и не знаят какво е адреналин и ефекта от отделянето му вместо да станат и да се пораздвижат, лягат да умират, ами..... изненадата е, че с това си действие и най - вече придружаващата го мисъл те засилват и повтарят адреналиновия поток. Толкова за симптомите. Нито са страшни, нито са нещо кой знай колко сложно за преодоляване, нито има човек, който да не ги е получавал и да не ги получава ежедневно.
Друго нещо е страха. МЕН МЕ Е СТРАХ!!!! Ключовия момент за повтаряне и затвърждаване на състоянието, Тази мисъл създава невронни вериги като корабни въжета, с които закотвя страха в мозъка. 
Целта НЕ Е да се фокусираме в симптомите, а да разберем какво идват да покажат. 
Например: Винаги съм била угаждаща и послушна дъщеря, правя виско, което майка ми е искала от мен, за да има мир и да ме обича. Имам гадже, което тя харесва, но аз разбирам, че ненавиждам. Стоя с него заради нея, но искам това да приключи. Знам че, с това може да я загубя и тя да спре да ме обича................ не го осъзнавам по този начин /разбира се, това лъсва на терапевтичната сесия/  Става вътрешен конфликт в мен - искам да се измъкна от връзката, но ме е страх да не изгубя връзката с майка си. Това е толкова нова ситуация за мен, моя досегашен механизъм не работи - угаждането, аз нямам нова стратегия, а и не осъзнавам стаха си. В мозъкът ми вече се е зародил сигнал опастност......, ще стане нещо, за което не съм подготвена. А сигнал "Опастност" е стартовия бутон на адреналина. И така един хубав ден, тялото ми дава достатъчна доза адреналин, за да получа симптоми, които пък ще ми помогнат да стигна до усещането на онзи страх, който не осъзнавам. Тялото не иска да ме плаши, реално то ме спасява. Но аз понеже много съм чела, решавам, че има поне 10 болести, на които мога да припиша този симптом и започвам да измествам все повече и повече страха от мястото, в което се е зародил, към някакво място, в което изобщо нямам работа. 
 
Ето един от терапевтичните подходи.
Без да е минал човек през подробно проучване на себе си, няма как да си обясни, какви са тези симптоми. Понеже ние, които работим с тези състояния, много добре познаваме механизма на тревожността и знаем, че това което хората коментират е много далече от същността, можем единствено да кажем "Нищо ти няма, това е адреналин, не му се плаши" 
Ако повярваш, повярваш, това е най - добрия вариант, спираш да изразяваш страха през тяло и си давъш възможност да го живееш този живот и да натрупаш житейска опитност, с която да промениш механизма, който провокира стреса. Това е лесния, удобния и практичния вариант. Когато човек, обаче не се довери, няма смелостта да прави експерименти със себе си, за да види, че тялото не му е враг, а приятел, тогава става сложно. Без психотерапия никога няма да стигне до решаване на вътрешните си конфликти.
Когато някой започне постове наред да повтаря въпроси за симптомите и да се фокусира в тях, става ясно, че той няма ресурс да се справи сам, дори и да успее ще е за кратко. След третия пост ние вече няма какво да му кажем, не и тук, не и по този начин. Дори да изпишем сложни теории и обяснение, възприятието е изкривено от страха и вътрешния конфликт и всичко прочетено се изкривява. 
По тази причина често в темата не се отговаря повече от 2-3 пъти. Просто няма смисъл. А когато пишещите са със съмнения и е видно липсата на доверие, смисълът съвсем изчезва. 
От това което съм цитирала, става ясно, че съвсем са объркани представите ти за състоянието и първо има работа по пренареждането им. Едва след това можем да говорим за приемане и себеобичане. Да обикнеш страха, означава първо да се себепознаеш и после да се научиш да се обичаш, а за това е необходима доза себеувереност, която обикновено липсва в хорат с ясно изразена тревожност. 

Здравей!
Имаме три компонента 
мисли
чувствува
действия
Това което ни измъчва, са чувствата.Те са породени от мислите, а самите те пораждат действията ни.
От тези три компонента, най-голям контрол имаме върху действията. За това, тръгни по обратният път, започни контрол върху действията си-например спираш ,четенето на форуми с оплаквания и започваш да правиш нови непривични за теб неща, разширяваш контактите си и т.н..Този контрол върху действията, ще промени чувствата, а те, ще променят и мислите.
Обикновено, когато свършвам терапията с даден човек, аз го питам , кое според него, в най-голяма стене му е помогнало да преодолее страховете си, за да го  предам, като послание към бъдещите си клиенти.Най-честият отговор е -,, Нека започнат да правят нови, интересни неща, да се запознават с нови хора и бъдат дейни.Затварянето в къщи, е най-лошото, което могат да направят за себе си.,,
В този аспект, концентрирай се върху това, което правиш.Обикновено хората повтаря едно и също поведение очаквайки различен резултат.Така не става.Променяй се.
 

Благодаря ви,д-р Баев,малко сложно е написано за  мене,аз съм доста по глупавичка и простоватичка,отколкото сте предположили,за да пишете на такъв висок стил,но може би само на този можете да обясните най-добре,каквото искате да кажете.Съжалявам,че не съм като другите форумци,ядосала съм ви без да искам!Моля да ме извините, и да ви кажа,че не съм оревала орталъка,просто писах на момичето ,защото тя беше отчаяна,че никой не и пише...Заради нея,не заради себе си!Дано да разберете...Доколкото разбрах от всичко ,което сте ми писал ,че не ми препоръчвате хипнозка,добре.Мислите,че тези два опита за самоубийство са били автоагресия,не произхождаща от никъде,просто аз съм си я създала,защото така ми е било по-удобно да живея,по-лесно и по-приятно..Не ,бяха от отчаяние,просто намразих живота си и исках да се свърши.Знаете ли,че майка е посягала с нож да убие дъщеря ми,когато беше само на 10 ,а аз не знаех как да асимилирам това,моят мозък не го побираше..Извинете,но не мога повече да пиша...Разбрах...

Здравейте пак. Тази вечер не знам защо, но имам проблем с публикуването на коментарите. 
Искам само да ви кажа, че пуснах темата си, по-точно определени въпроси в "Психотерапия онлайн" (Намери психотерапевт) тъй като останах с впечатление, че психотерапевтите посещават този раздел по-често. Може някой от тях да ми отговори. Вие също може да пишете там, може и тук. Където желаете . Ще ми е приятно да си споделяме неща, които смятаме за важни. 
Лека вече и на двамата.