gpg

През тази година (2013) лечебните кризи протичат малко по-различно в сравнение с предишните години. Мога да споделя наблюденията си върху мен и още няколко души, с които заедно правим режима през последните няколко години. Обикновено първите 3 дни са неприятни - най-често с главоболие - доста силно в предишни години. Но с течение на годините кризите стават все по-леки - миналата година (2012) имахме оплаквания само през втория ден от режима. А тази година само при 2-ма души се наблюдава слабо главоболие още първия ден, а при всички - лека отпадналост и замайване. Тази година сме на български лимец, вместо на жито, и усещането (като енергетика) е малко по-различно - някак по-приятно е.

Спас Мавров споделя интересни виждания по темата в книгата си "Теория на енергийния обмен - обща част" (има я и в електронен вариант).

Неотдавна коментирахме темата с чужденец-психолог, който отскоро живее в България и сподели, че е много учуден от честотата на проблема снаха-свекърва у нас. Групата беше от няколко души и започна дискусия, в хода на която се оформи интересна изследователска хипотеза - дали проблемът "снаха-свекърва" в България няма корен в еничарството по време на турското робство, когато майките са били принудени да дават синовете си? Ние така и не стигнахме до извод, но предлагам и на вашето внимание тази хипотеза - може да е полезна за някого.

Благодаря за темата. От доста време ме вълнува този въпрос, тъй като майка ми говори изключително много. Нахвърля няколко теми едновременно, прескача от тема в тема, без да довърши нито една до края. Като приключи с нещо, започва отначало - само и само да продължи да бълва думи. С времето положих доста усилия, за да мога да общувам с нея и сега съм може би единствения човек, който успява да проследи всички линии в един разговор. Проблемът ми е, че започвам да се дразня, че тя не полага никакви усилия да промени това в себе си. И забелязвам, че напоследък търпимостта ми е на изчерпване и възприемам поведението й като агресивно. Моля, ако някой има опит с подобно поведение, да го сподели. Благодаря ви предварително.

Alexander, благодаря ти за бързия отговор! Напълно съм съгласна, че самолечението е нежелателно и неефективно. Не се самолекуваме - нашият доктор е на Рила и не искам да го безпокоя, затова се допитах до форума. Благодаря още веднъж на всички, които отговаряте на въпросите ни!

Здравейте, В продължение на три дни давах на бебето ни, което е на 3 месеца и половина, Magnesia Phosphorica срещу колики. Схемата е 2 гранулки в малко вода веднъж дневно. Но след третия прием нямаше никакво подобрение. Детето беше много неспокойно, с твърдо коремче и много газове, които трудно отделяше. Днес не съм дала лекарството. Въпросът ми е - възможно ли е спирането на лекарството (без да го заменя с друго) да навреди на бебето?

Какво мислите относно това, че един от основните белези при хората със СД е липса на втора фаланга на кутрето? "Средната фаланга има отношение към емоционалната природа на човека." Източник: Н. Дойнов, "Науките на новата раса. Книга трета - Хиромантия" "Следователно, велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения, за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представя Божественият принцип, който трябва да се употреби за благото на всички велики хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавините на живота и създава законите; безименният влага културата; кутрето - материалните облаги." "Малкия пръст, кутрето, свързват с влиянието на Меркурий." Източник: Значение на ръцете и пръстите (Общ Окултен Клас, 07.01.1923 Неделя, София) Беинса Дуно "...кутрето или най-малкият пръст се отнася за търговията и иска да каже: "Изпреди добре своята прежда и тъчи добре." Източник: Гърбавата жена (Неделни Беседи, 08.06.1919 Неделя, София) Беинса Дуно

Alexander, благодаря ти за мнението! Може би не е мястото в тази тема, но би ли споделил съвсем накратко защо смяташ ГНМ за "примитивна измишльотина". Чета мненията ти в доста форуми и ще е ценно да споделиш какво мислиш. Благодаря ти предварително!

Биография на Митко Щерев хм, не видях в раздел "Болести" да е посочен СД

Намерили сте отговора във въпросът ви.Каквито и лекарства да давате на детето ,коликите ще си продължът до като не отмине процеса.Но, може да ги направите по естествен път-по приемливи и хармонични за бебчето, като му помогнете с Rescue Remedy(Спасителна смес)Ако майката кърми бебето не е нужно да се дават на него , достатъчно е мамчето да се `подкрепи` с тях.И всичко ще се случи и отмине плавно и без излишни безсъния tintet, благодаря за бързия отговор! За съжаление нямам кърма и не кърмя! Как да давам на бебето от капките - по схема или само при криза (преди, по време или след кризата? преди или след храна)? Може би е добре да уточня, че тя рядко има кризи с много силни болки, при които плаче силно. Но почти постоянно е неспокойна, с неразположение, усеща се къркорене и движение на въздуха в червата. От това не успява да заспи дълбоко и дори насън леко простенва.

Има ли подходящи есенции за колики при бебе на 2-3 месеца? Позната ми каза, че е ползвала успешно "рескю ремиди" (не съм сигурна в точното название). Всъщност напоследък си задавам въпроса въобще има ли смисъл да се прилага каквото и да било при колики или е най-добре да се остави естествено да отмине процеса по настройка на организма? Благодаря предварително за отговорите!

Здравейте, Тези дни разговарях с лекар ендокринолог, който практикува и метода Германска нова медицина (ГНМ). На моя въпрос доколко е възможно повлияване на проявлението на симптомите на СД, нението беше категорично: "При желание от страна на носителя на синдрома, няма симптом, който не може да бъде повлиян!" На мен ми звучи обнадеждаващо... Вие какво мислите? П.С.Същият лекар ми каза, че композиторът Митко Щерев е със СД.

"И в България има хора със синдрома на Даун, които водят съвсем нормален живот. Брат ми се занимава с поддръжка на медицинска апаратура и в една от лабораториите, завеждащ лабораторията е със синдрома на Даун, когато водих Елиза на ЛФК ми казаха, че двама от лекарите в МА са с тази диагноза. Има, но са малко, малко са родителите които са устояли на агитацията на лекарите при раждането на различно дете. Но ми се струва, че постепено нещата се променят." Това е цитат от пост във форума за родители на деца със СД на бг-мама. Копирала съм само текста и за съжаление не съм запазила линка, поради което не мога да посоча точния източник.

Ще си позволя да постна (с незначителни съкращения) една доста дълга статия отнасяща се до лечение на СД чрез методите на "Германска нова медицина". Благодаря предварително на всички, които ще изразят мнението си относно написаното в статията! СИНДРОМ НА ДАУН През 1998 г. Ана, родена със синдрома на Даун, преодоля този „генетичен проблем”, чрез прилагане на Германската нова медицина. Преди ГНМ терапията Ана е определяна недвусмислено като неспособна във физическо и психическо отношение. Лекарите са я диагностицирали с 60% физически дефекти, в което се включвала и частична парализа на краката. На 4 години и половина психическото ѝ развитие и вербалните умения били на нивото на едногодишно дете. Родителите на Ана се обърнали към всички официално признати лечения на деца със специални нужди, но те не дали резултат. През 1998 г. майката на Ана, самата тя лекар, се свързала с д-р Хамер за съвет. Д-р Хамер: „На един изследовател подобава да бъде скромен. Затова ние трябва да се пазим от твърдения като това, че можем да лекуваме синдрома на Даун, най-вече защото само самите пациенти, подкрепени от семействата си, биха били в състояние да направят това. Това, което ние можем да кажем обаче, е че разпознаваме всички симптоми на естествените смислени специални биологични програми за Даун и знаем как да работим с тях. Това означава, че ако имаме СБС в лечебна фаза, при всички случаи това ще доведе до нормализиране и следователно до излекуване на синдрома на Даун.” (Legacy of a New Medicine) Първата стъпка била да се анализира томографията на мозъка на Ана, за да се види какъв тип конфликти са налице. Сред няколкото изпъквали два „слухови конфликта” („Не искам да слушам това!”), видими като ОХ в церебралния кортекс, контролиращ дясното и ляво вътрешно ухо. Двата слухови конфликта са поставили Ана в „шизофренична констелация”. В ГНМ терминът „шизофренична констелация” се отнася за конфликтна активност, случваща се едновременно в дясната и в лявата половина на мозъка. Дали конфликтът ще засегне дясната или лявата страна на церебрума зависи от биологичната латералност на съответния човек и от това дали конфликтът е свързан с майка/дете или партньор. Освен това има и кръстосване на връзката от мозъка към органа. • Първият слухов конфликт бил причинен от непрекъснатия шум от пневматични чукове в сградата, където работела майката на Ана по време на бременността си. Тъй като Ана е левичарка, първият, свързан с майката конфликт, е повлиял върху лявата мозъчна хемисфера, засягайки дясното ухо. • Вторият слухов конфликт бил провокиран от стържещия звук на циркуляр, който режел дърва близо до къщата. Тези шумове продължавали през цялата бременност и няколко месеца след това. В допълнение към всичко това бащата на Ана (майстор на църковни органи) често използвал циркуляр в работилницата си, която се намирала до къщата. Този, свързан с бащата слухов конфликт, повлиял на слуховото реле в дясната страна на мозъка, засягайки лявото ухо. Ако конфликтите са силни, тази слухова констелация ще причини изключително силна чувствителност към шумове и почти непоносима „слухова болка”, особено когато индивидът е изложен непрекъснато на звуково-вълнови честоти, свързани с шумовете от конфликта. Например, когато Ана чувала какъвто и да е силен звук, тя слагала ръце на ушите си. На звука от циркуляр реагирала още по-енергично. В ГНМ ние знаем, че ако едно дете е „в констелация”, докато все още се развива, обикновено зрелостта остава на нивото, на което е било детето, когато се е случил вторият конфликт, в другата мозъчна хемисфера. Но узряването е само в процес на изчакване. Когато една от двете мозъчни хемисфери се освободи от конфликта, така да се каже, детето е в състояние да навакса с развитието си доста бързо. Това се случи и с Ана. ВЪТРЕУТРОБНИ КОНФЛИКТИ Базирайки се на своите открития, д-р Хамер установява, че симптомите на синдрома на Даун са резултат от биологични конфликтни шокове, преживяни от фетуса по време на ембрионалното развитие и особено през първия триместър на бременността. В психиката на човека „слуховите конфликти” са свързани с древни биологични кодове, сигнализиращи за потенциална заплаха или опасност. По време на бременността фетусът може да преживява конфликти точно толкова, колкото и всяко новородено, бебе, дете или възрастен. Вътреутробните „слухови конфликти” могат да бъдат причинени от оглушителна музика, косачки за трева, шумни машини като бормашина, държана в близост до корема, постоянен силен шум от улицата, особено от камиони, мотори и състезателни коли или пък шум от циркуляр или пневматичен чук, както е било в случая на Ана. Викове, крясъци и пищене в близкото обкръжение могат също да провокират конфликт. В утробата всеки подобен звук се възприема още по-силно, защото амниотичната течност е много по-силен звуков проводник в сравнение с въздуха. Естествено всяко дете е различно, затова силните шумове не причиняват автоматично „слухови” или други конфликти при всяко неродено дете. Някои са по-чувствителни от други. Ако все пак се случи конфликт, то субективното преживяване определя какви симптоми ще се появят в резултат от шока. Това обяснява и защо всяко дете със синдром на Даун има свои си симптоми. Изследванията върху феталното развитие оставят малко съмнение, че по време на бременността фетусът чувства и се държи не по-различно от едно новородено. Това включва и реакцията на фетуса спрямо звуци. Бременната жена често пъти усеща рязко или внезапно ритане от фетуса след внезапен силен шум, като затръшване на врата например. Затова звуците, които чува фетусът в матката по време на ултразвукови процедури може да бъдат много по-вредни отколкото си мислим. Д-р Фейтми от лабораторията за ултразвукови изследвания към Mayo Foundation в Рочестър, Минесота е открил, че по време на ултразвукови прегледи „фетусите всъщност се намират във възбудено състояние, дължащо се на силния шум, който те чуват” и че „ултразвуковите вибрации се чуват като високите тонове на пиано, с приблизително същата сила като на приближаващ подземен влак” (http://www.acfnewsource.org/science/ultra_hearing_fetus.html). Тъй като традиционно се приема, че рискът една жена да има дете със синдром на Даун нараства силно след 35-годишна възраст, възрастните майки се подлагат на повече ултразвукови прегледи от по-младите. Затова е възможно именно тези повтарящи се ултразвукови процедури да са истинската причина, поради която жените от тази възрастова група да раждат деца с Даун. Заедно със слуховите конфликти фетусът може да преживее един или няколко допълнителни биологични конфликта: Например: • Моторни конфликти. Фетусът може да възприема силните звуци, включително и ултразвуковия, като заплаха, която преживява като „не съм в състояние да избягам” и „чувствам се заклещен, притиснат”, което провокира мускулна атрофия и моторна парализа. Ана например, е имала тромава походка и често е падала, поради частичната парализа и на двата крака. • Конфликти на отделяне. Тъй като през бременността нероденото дете не е в състояние да направи разлика между „безобидни” звуци, каквито са шумовете от моторен трион или пневматичен чук, и звуци, които представляват потенциална опасност за него или за майка му, фетусът може да преживее изключително силен страх от отделяне от майката, особено когато силният шум надвишава комфортния звук от биенето на майчиното сърце. Конфликтите на отделяне засягат или периостта на костите, причинявайки сензорна парализа (изтръпване) на мястото, където е била усетена раздялата, или засягат епидермиса, предизвиквайки невродермит и други кожни проблеми. • Екзистенциалните конфликти засягат бъбречните тубули и нервите, които контролират мускулите на окото. Последните са причина окото (очите) да се извърта настрани. Ето защо Ана се е родила със страбизъм и лявото ѝ око гледало настрани. • Конфликтите на уплаха, страх засягат бронхите или ларингса, включително и говорния център, който контролира способността за говорене. Ако пъпната връв е увита около вратлето, бебето може да преживее „страх от задушаване”. Този специфичен конфликт засяга гоблетните клетки на бронхите. В ембриологията гоблетните клетки се определят като остатъчни чревни клетки. По време на растежа и развитието на дихателната система (ендодермалните) клетки на белодробните алвеоли, създадени да образуват кислород, са се формирали от ендодермалните клетки на чревната мукоза. Функцията на гоблетните клетки е да образуват течност в бронхите, подобно на секретирането на храносмилателни сокове в червата. Точно както чревните клетки се размножават при биологичен конфликт, свързан със „залък храна”, така и гоблетните островни клетки незабавно увеличават броя си в отговор на шока от недостиг на въздух. Биологичната цел на допълнителните гоблетни клетки е да се увеличи образуването на течност в бронхите, така че „залъкът въздух” да бъде по-бързо „усвоен”. По време на лечебната фаза гоблетните клетки се разграждат с помощта на туберкулозни бактерии. Но ако лечебният процес постоянно се прекъсва от рецидиви, това ще причини муковисцидоза в бронхите или т.нар. кистозна фиброза. Подобно нещо може да се случи и когато пъпната връв се пререже по-рано, защото белите дробове на новороденото имат нужда от определено време, за да свикнат с независимото дишане. Обичайният конфликт, случващ се при трудно раждане или от начина, по който се третира и обработва новороденото, е конфликт на гняв в територията, засягащ жлъчните канали на черния дроб и изразяващ се с хепатит в лечебната фаза. ГНМ НА ПРАКТИКА Д-р Хамер: „В Германската нова медицина ние знаем много добре как да се справяме с биологичните конфликти. Все пак по време на 40-годишната ми практика като лекар аз съм виждал стотици деца със синдром на Даун. По никакъв начин не твърдя, че лечението на такова дете е лесна задача. Трябва да вземем предвид и факта, че терапията изисква на първо място съвместната работа на цялото семейство и най-вече на майката. Освен това ние все още не знаем кои симптоми са обратими и кои не. Поне знаем сега откъде да започнем, въпреки че има доста работа за вбъдеще – и за семейството, и за терапевта – за да се върне малкият човек в нормалния път. От една страна това изглежда почти невъзможно. От друга – обоснованата надежда, че сега има истинска терапия и че Даунистите вече не трябва да се определят като „нелечими”, може да даде сили на семействата.” (Legacy of a New Medicine) За да помогнат на Ана да реши слуховите си конфликти, родителите положили всички усилия, за да отстранят силните шумове от близкото ѝ обкръжение, особено стържещия звук на циркуляра. Това било голямо предизвикателство за нейния баща, чиято работа като майстор на църковни органи налагала използването на тази машина. Родителите били богато възнаградени. В рамките на няколко месеца физическото и психическо развитие на Ана се подобрило значително. Тя порастнала с 10 см, ходела нормално, можела да произнася цели изречения и страхът ѝ от силни звуци изчезнал. Започнала да ходи на детска градина, където напълно се интегрирала като „нормално” дете. До тогава подобно забележително възстановяване било невъзможно. За родителите на Ана това било 100%-во доказателство за точността на откритията на д-р Хамер. Тризомия 21 Тъй като всички деца със синдром на Даун имат прикрепена трета хромозома към 21-вата генна двойка, медицинските изследователи заключават, че допълнителната хромозома 21 е причина за Даун и е отговорна за различните симптоми. Най-разпространеният тип е т.нар. „Свободна тризомия 21”, при която всяка клетка на човек с Даун съдържа 47 хромозоми вместо 46. Ана е диагностицирана именно с този хромозомен тип. През есента на 2009 г. статията за Ана от швейцарското списание Цайтеншрифт бе преведена на английски и публикувана на сайта www.learningGNM.com . Малко след това създателят на сайта се свързва с родителите на Ана с молба за информация за сегашното състояние на детето и дали последвалите тестове са показали пак тризомия 21. На 19 октомври 2009 г., с много благодарност, се получава отговор. Представяме ви извадки от писмото. За да се предпази семейството, не се споменава името на майката на Ана. Уважаема д-р Марколин, Аз съм много щастлива наистина, че мога да Ви разкажа за нашата Ана и нейното най-приятно развитие. Сега Ана е на 15 години и посещава обикновена гимназия, подпомагана от възпитател. Тя може да чете и да пише (макар и с грешки) и се справя много добре с компютър и калкулатор. Социалната ѝ интеграция в училище се развива прекрасно. Ана е едно мило, сладко, отворено и общително момиче, което се справя много умело с ежедневните си задачи. Въпреки, че е засегнат външният ѝ вид, много хора въобще не забелязват, че тя има синдром на Даун. Това ме подсеща за въпроса за гените. Прегледът преди две години показа (за всеобщо изумление), че Ана все още има пълна свободна тризомия 21. Това е революционно! Фактът, че Ана се е подобрила толкова забележително, въпреки че все още има трета 21-ва хромозома, е силна индикация за това, че действителните симптоми на синдрома на Даун не са причинени от тризомия 21, а от биологични конфликти, преживяни преди раждането. Това показва преди всичко, че симптомите на Даун са обратими, ако се даде възможност на съответните конфликти да се решат. Източник - http://learninggnm.com/documents/understanding_genetic_diseases.html преведено от - nenaatoa

Синдром на Даун (или "Тризомия 21") е състояние, предизвикано от генетична аномалия, която се дължи на една допълнителна хромозома в 21-ата хромозомна двойка. Хората с този синдром имат в кариотипа си 47 хромозоми вместо 46, както всички останали. Честота на раждане на индивид със Синдром на Даун е приблизително 1 на 700, и тя е еднаква във всички страни, всички раси и всички социални групи. Годишно в България се раждат около 100 такива деца. Най-важното нещо, което трябва да се знае за хората със Синдром на Даун е, че те са по-скоро подобни на останалите, отколкото различни от тях. Ето линк, на който са публикувани съвременните медицински разбирания относно Синдрома на Даун: http://downsyndromebg.com/bg/downsyndrome