Stefan Grekov

Здравейте, интересна тема..Някак си думите, които ми останаха в съзнанието са демон, мразя и личностно развитие...Надявам се вашата психоложка ви е обяснила, че развитието не означава живот без страдание, а точно обратното, живот понасяш и страданието..Често пъти ние хората прибягваме до разни неща, за да търсим себе си и да намерим Бога в нас..Може би сектата се е оказал един такъв гумен пояс, за който сте се закачили...Когато човек се сблъска с духовността, той обикновенно започва да вижда живота по един благ, розов начин. Започва да говори за любов, да иска да спасява, да дава любов, но това е първия етап. Истинският изпит идва в последствие, ако тази ваша част ви казва да не се възгордявате толкова много, може би е време да започнете да не се взимате толкова на сериозно :) В крайна сметка не дължите никому нищо, само на себе си..И да във вас както във всеки човек живеят и ангели и демони, но ако сме в ада, нека се опитаме да поседим малко там, огънят не е лошо нещо, той може да изгори старите примеси и да извлечем чистото злато...Просто това е една част от вас, която се е появила, за да бъде интегрирана и повярвайте ми точно тази част може и да ви спаси да не се удавите, защото тя ще ви казва, не навлизай толкова навътре в морето, трябва да имаш после сили, за да плуваш обратно към брега.. :) Поздрави и приятно плаване, Стефан

Здравейте! Интересни неща споделяте, от това, което чета ми се струва, че сте в дълбоки духовни процеси...Дали ще е окр или депресия, това са само имена, с които се обуславят определени симптоми и признаци. Това, от което имате нужда е да намерите човек, с който съвсем спокойно да споделяте за вътрешните си преживявания. Това определено ще намали интензитета им и ще ви изкара от графата "луда". Това е първата стъпка, всичко, което носите във вас като ресурс за решаване на проблема и разширяване на съзнанието ви, може умело да бъде в един психотерапевтичен и характерното променяш курс. Използвам думата курс, защото във входа на тези сесии, вие ще разберете как функционирате, а това ще ви даде алтернатива за действие! Поздрави,Стефан!

Здравейте и от мен, аз няма да ви обяснявам, кое и как се случва, защото от един пост или една тема не може да бъда обективен. Някак си ми напомняте на мен преди години. Аз самият съм страдал близо две години от безсъние, психотерапия и в частност хипнозата ми помогнаха да нарастна това състояние, и благодарение на преживения и синтезиран опит днес това е моята професия..Хипнотерапевт..Вижте колко парадоксално е, нещо, което носи толкова болка, в последствие променя живота ни в съвсем друга посока..В етап на дълбока трансформация сте и имате нужда от подкрепа, е всички имаме. Намерете човек, изградете мост, по който да тече потокът на вашите мисли, чувства и душевни преживявания и знайте, че има изход. Поздрави, Стефан Греков!

Това, което се случва в процеса на терапия е отражение на психодинамиката, която се случва във връзката ви. И лично според мен това е лечебно. Вече от вас зависи дали ще успеете да се задържите в терапевтични процес, защото вторичните ползи обикновено са не леки са преодоляване. Но каквото и да направите то ще ви промени в една или в друга насока. Как да разбера дали това е моят терапевт ми звучи, като как да разбера дали това е моят мъж... Разбира се горе написаното от мен може да няма нищо общо с реалността. Това са просто няколко гледни точки. :) А е хубаво да си отговорите какъв ли според вас трябва да е вашият терапевт и с какви отговорности бихте го натоварили :)

Здравей! Явно това е твоето отмъщение към дадения обект. И виж лека по лека как то се е стекло. Мислите са едно на ръка. Въпросът е твоето светоусещане.. Кой всъщност си ти? На този въпрос можеш да отговориш само, като потънеш дълбоко в "червата" си и отговорът дойде отвътре... Светът има различни страни и ние като живи същества виждаме определени краски, които отговарят на баши вътрешни, обикновено несъзнавани потребности, динамики...Интересното е какво ли е значел за теб този човек и какво е било въплътено в неговия образ?? Помисли над това... След това ти си започнал да правиш определени крачки, които години след това те държат вързан за него.. все едно е като залък, който не можеш да преглътнеш...Разбира се всичко това е мое субективно виждане, защото да говорим за тврапия само чрез писане не е сериозно...Ако всичко е мръсно и ти се нацапаш какво се случва, какъв образ изплува в теб? Какво усещане? Изследвай го. Но потърси терапевтична помощ...Книгата на Толе " °Нова Земя" би ти помогнала, но понякой път всички ние живите хора се нуждаем от подкрепа. И може би точно търсенето на такава,е завръщане в света обратно.Поздрави!

Това дали да се прибереш или не го решаваш ти! Аз съм живял в чужбина и прибирането ми в България и започването ми с психотерапия с Орлин Баев оказаха невероятен подем върху живота ми. Но ако аз бях на твое място, да бих се прибрал. Това са няколко месеца работа. Месеци, в които посше свободно може да се работи онлайн. Няма смисъл да се мъчиш. Потърси помощ!

Здравей и от мен. Темата лично за мен е интересна. Халюциногенните препарати не са безопасни. Особенно, когато човек ги взима без психическа или партньорска подготовка. Бед трипът, в който си навлезнала просто е засилил несъзнаванитв процеси и за това в един момент е плашещо. Точно това е проблема при гъбите, те водят до променено състояние на съзнанието, но нахлуването на несъзнавани съдържания те ьалива. Точно както се е случило с теб. Е, направила си грешка. Сега е нужно да я поправяш. Тук могат да ти помогнат някои от книгите на Станислав Гроф. Той е психиатър, който е лекувал дадени случаи с Лсд. Ще ти дам няколко гледни точки на база личен опит. Като вариант едно можеш с малка доза гъби да се опиташ да повториш трипа. Това може и да те излекува, но може и да разгърне психотичен или афективен епизод. Трябва да знаеш, че когато правиш трипове първото нещо с което се сблъскващ е страхът, а през преминаването през него идва екстаза. Моят съвет е пропусни за момента този вариант. Аз не съм психиатър, но бих те посъветвал да се подкрепиш медикаментозно. На този етап това би ти било много нужно. Защото слефд един такъв шок имаш нужда от почивка. Започни психотерапия и вложи усилията си там. Ако си решила да преживяваш състояния от нуминозния и трансперсонален спектър. Първо си оправи най човешките проблеми. Не се опитвай да се надскочиш, никой не може. Започни физическа дейност и като следващ съвет е спри да четеш диагнозите. Сгрешила си, е сега ще се поправяш. Успех!

Потърси техники са самопомощ при тревожност Орлин Баев и аз имаме статии по темата.

Задължителна консултация поне с още един или двама психиатри. Определена на дадена гармако схема и спазването й. Всички страхове може би са част от една по-голяма картина. Психическото ви здраве не е шега!

Здравейте. Диагнозата рак звучи наистина стряскащо. Но вие нямате такава, това, което се е отключило от целият този преживян стрес е една фонова тревожност, която се проявява в различни аспекти от живота ви. Лично според мен, когато човек се докосне до смъртта това го променя. Е и вас ще ви промени. Ще започнете да отпускатв контрола и ще започнете да се синхронизирате все повече с живота. С живота на сърцето и с течение на времето, когато направите нужното място в себе си на тази тревожност, тя ще се претопи и ще намалее. И това ще е началото на един нов живот. Е, явно е времето да умре старото виназ и да се роди нещо ново. Може да го нарече дори етапът на новото раждане. Потърсете терапевт и се впусне в приключението да откриете себе си. Заслужава си. :)

Благодаря за милите думи Орлине! Разчустваха ме. Поздрави и прегръдки!

Здравейте! Темата е доста обширна и всеки може да внесе малко яснота от позицията на собствения си опит. Но това, което главно забелязвам е борбата между хапчетата и психотерапията. А това е нещо много, много неуместно. Ние сме човешки същества и имаме определени предели на търпимост. При някои са по-високи границите при други не чак толкова. Главната цел на специалистите е помогне на човек да живее нормален живот. Дали е с хапчета или без няма абсолютно никакво значение. Защо ли? Защото уроците на живота не свършват с неврозата, а те продължават, докато сме живи. И хапчетата не са патерица, а просто един способ, чрез който може да се вложи животът на индивида в определен ред. Истината е, че психологията е сравнително млада, като наука и ние знаем много малко за човешката психика и функциониране на човешкия мозък, като цяло. Говоря от личния си опит, аз не смятам, че хората, които могат да преодолеят едно тревожно състояние са в графата 90%. Аз смятам, че са много по-малко, около 20%. Това означава, че на всеки 10, които отиват да търсят помощ при терапевт психо, 20% могат да постигнат трайни лечебни резултати. Остават едни 30-40%, които се движат ту нагоре ду надолу и 30%-40%, които не могат да е повлияят от психотерапия. Не можем да разглеждаме само болестите от езотерично естество. Да, Юнг, Фройд пишат за неврозата, но животът не е същият както преди. Човекът не е същият, както преди 100 години, променяме се. И с времето ставаме по и по нестабилни. Стрес, напрежение, задължения всичко това си оказва влияние и главната цел на нас е да продължим напред. С хапчета или без това не е толкова важно.Важното е да продължим да живеем. Нека не мислим, че с взимането на хапчета животът ни става по-шарен... А пък новото кредо, което се е налага масово, че едно състояние се преодолява с няколко сесии, не искам да го коментирам въобще.

Здравей! Разбирам болката ти. Всичкото това стягане и целия този ужас, който изпитваш. Но първо нека да уточним, че от това, което пише ти не си депресирана, а силно тревожна. Във форума има хиляди съвети и доста информация, която можеш да почерпиш. Това, което се е случило с теб е просто стрес фактор, който е отключпил даденото преживяване. Спокойно от това не се умира или полудява. Това, което можеш да направиш, като стъпка едно е да спортуваш. Това ще ти помогне. Слушането на релаксации и правенето на определени дихателни техники ще ти помогнат.Но това е само част от решението. Ти пребиваваш в София. Поразрови се и намери терапевт, който е добър със справянето с тревожни разстройства. Във форума има такива хора. Направи си консултация и направете план за действие. Ако си упорита нещата могат да се поуспокоят след срещите със специалист. Не се бави, а действай! Поздрави!