edelvaisvpirin

Благодаря, но аз мисля, това да обичаш себе си е грях

Благодаря Аз съм в такива отношения, но това, което ме разколебава е че мисля, че никога няма да срещна човек, който ме обича толкова, той полага грижи з а,мен, имам сигурност, че няма да ме напусне,просто има прекалено вл а стен характер, жал ми става за него, въпреки горните неща и също ме разколебава, че низшите по дух ще видят Бога и си мисля, че трабва д а съм смирена и съгласна с всичко Мисля, че ще получа награда на небето и затова стоя И да ме бият ПАк ще стоя сигурно

Искам да попитам къде е границата между това да си смирен и да обръщаш и другата буза и да приемаш другите и това да отстояваш себе си и да поставяш границите си Ако обичаш някой, но той е агресивен и не ти зачита мнението и ти ограничава желанията, да търпиш това в името на любовта ок ли е и проява на смирение ли е

Еми аз отивам примерно на работа и там има много мъже, от тях се влюбвам в един и това е виждам, че има примерно лоши черти, които не ми харесват и го приемам, но просто в този човек има някаква м а гия, която ме кара да се интересувам от него, да искам да разбера повече за него, да искам.да прекарам.повече време с него, да го гушкам и докосвам въпросът е, че винаги като се влюбя и има разминаване с целите в живота, вяра и тн Оставам с убеждението, че влюбването е лошо и не е това, което се търси, а по скоро просто съвп а д на целите, но такава връзка е лишена сякаш от любов, не знам какво е точно.любовта А ако човека разделя така нещата, че слага себе си под другите и се съгласява с всичко, има смирение и послушание, и следва волята на родителите примерно , а отсича своята, както се изисква , пак ли ще има сцепление на психиката и какъв ще е резултатът от такова мислене за психиката, ако човекът не е в манастир, а е в света, ще можели да има връзка с такова поведение и какво ще се случи с психиката

Инес много точно А аз знам, че човек се влюбва в партньори, които са като родителите му или в своето идеално аз Аз не се влюбвам в хора, които са като родителите ми, въпреки, че харесвам родителите Влюбвам се в мъже, които смятам за своето идеално аз това пак ли е неправилно

Аз пък мислих, че както при заговарянето, колкото пъти чуваш не и спира да ти пука, мислих и че тук в един момент ще разбереш ок изоставят ме, ще развия вяра в себе си, за да се справям добре и няма да ми пука дали ще ме изоставят

Ако постоянно биваме изоставяни това няма ли да промени или премагне страхът ни от изоставяне или ще го затвърди

Бл а годаря А , ако се страхуваме от изоставяне възможно ли е да се насочваме към партньор, който не харесваме нито сексуално, нито като начин на мислене, но го избираме, защото виждаме, че не е търсен мъж и това било създало някаква сигурност в нас? Каква литература е подходяща за начало за травма на мазохизъм и травма на изоставяне

Здравейте! Искам да попитам относно клипчето за влюбването и идеализацията Като всичките ни хора са на едно ниво и никой не идеализираме и също не избираме от позиция на влюбване, какво да търсим в партньора? Всякаш повечето хора се влюбват и после това преминава в любов Например вмомента общувам с много хора и имам няколко приятеля от различни среди, но не съм влюбена в никой от тях Как да си избера партньор и какво да търся?

Запозната съм с това да следваш секта и да се сблъскаш след това след като напуснеш обществото с различни принципи и ценности. Тези, които попринцип са си водещи като тип личности, по-логични и уверени и след напускането нямат кой знае какви терзания, те си имат увереността, че са прави за новия път, който са избрали и го следват без вина, но тези хора, които са по- чувствителни, по-следващ тип и приемащи като тип хора, някак си без водача и обществото остават като дете, което се е озовало на непозната гара през ноща посред зима на студа и се оглежда и се чуди какво да прави. Много често такъв тип хора искат да следват 100%та истина и като се излезе от такива общества и сблъсква с други обществени разбирания се насочва да търси отговори в психологи я та, но и там става сблъсък от стари варвания и тн. Според мен, ако е минало определено време след излизането от такова общество и има доста объркване по това, как точно да живее човека ,е по-добре наистина да се потърси навреме психолог, който да помогне, и като най- добър вариант разбира се е добре той да има знания за религия и тези общества. Ако не се разрешат по-скоро тези дилеми, започват чудения, ама този мъж де т о го харесвам да се женя ли за него или Господ не ми е говорил, тая работа Господ има ли я за мен и като шефа ме накара да излъжа тука малко и да не кажа едно дребно нещо и незначително да напускам ли Става едно огромно чудене и загуба на житейско време В живота винаги настъпва в определен момент криза или негативен период и ако човекът е толкова объркан в тази центрафуга, в която го завърта живота не се знае какво ще стане, от едн а страна може да му се избистрят някои неща, но от друга може да се затегнат още повече тези обърквания и вече да не е за психолог, а дори за психиатър, а кризи и проблемни периоди винаги има

А не, аз не съм от хората, който искат да отказват някого от нещо. Аз казах,че какъвто и път да избереш Бог ще е с теб!Последното нещо,което написах е във връзка с това , че всъщност от цялата работа и цялото писане тук ,това с практиката в медицината ще е кулминационният момент в който ще разбереш питането си. Защото на този етап всеки само предполага и си застава зад позицията но , няма как да знае. Аз мога примерно да уча за учител по история или друг предмет и да съм взела успешно теоретичните изпити и то с отлични оценки и да обичам децата, но на практика да нямам дар слово да застана да говоря пред децата и да представям материала по интересен начин и да не мога да привлека вниманието им и да поддържам реда и да не съм в силна в това нещо.Или почти сходни дейности да свиря на китара , но на цигулка да съм не добре. Когато дойде време за практиката ,тогава става ясно това ли е, не е ли това. Хората отстрани не могат да кажат, докато не го пипнеш лично с ръцете си. Аз няма как да знам дали не можеш да зашиеш ръка или да правиш интервенции. Ти ще разбереш по време на практиката. Аз трудно взимам решения и в последните години съм на принципа правя това, което ме ентусиазира и ако продължи дълго време, просто го правя и не го отлагам. Щом Господ е дал енергия за това нещо и мечтание към това нещо значи има причина. Никой не може да каже дали след 5-10 години това ще е същото нещо, ама сме хора и се променяме. Мен родителите ми всеки ден ми говориха да не уча това,което съм завършила, но не съжалявам въпреки,че учих нещото години и си изпатих, защото така се убедих сама, какво искам и какво не и разбрах неща за себе си. Научих и доста ценни неща за живота и не съжалявам, защото срещнах хора от тази сфера и тн. Всеки си има начин за взимане на решения. Не искам да давам уклон, но ако правилно съм разбрала, при положение ,че не искаш да работиш по тази специалност , която си завършила вече и не се чувстваш удовлетворена, ти остава като опция да се насочиш към нещо друго, което да учиш, а в случая няма друго нещо, което да те привлича освен медицината. Ако не запишеш медицина излиза, че ти трябва да продължиш старото нещо. Все едно да си стоиш на същата позиция, вместо да търсиш варианти за промяна, при наличието на неудовлетворение.Според мен рискът не е толкова голям за провал, при положение ,че зад гърба си имаш диплома по специалност и си работила на нея. Дори в трети, четвърти да ти щукне да се откажеш от медицината, ти вече зад гърба си имаш специалност и практика и може винаги да започнеш работа.Дано да си щастлива в избора си. Успехи!!! ПОЗДРАВИ!!!

Lady Gaga,ще разбереш дали си направила правилен избор, според мен ,когато още в процеса на обучение стигнеш до практиката, когато ти се наложи да зашиеш ръката на някого или да извършиш някаква друга интервенция. Съвсем едно е да се чете медицина, съвсем друго е практика

Имам съученичка, която учи медицина и баща и е лекар. Сега си има собствен кабинет в някаква клиника, където се занимава с разкрасителни процедури . Работата и не е натоварена и тежка. Работи с жени,който искат повече обем на устните или попълване на бръчки. Г-н Баев , извинете, но какъв тип клиенти би обслужвал един човек занимаващ се със социално консултиране .Примерно като не се занимава с паник атаки. Каква е разликата между социален консултант и такъв който е психолог-психотерапевт. Не разбирам спецификата на работата на социалния ковсултант

Аз доколкото знам, ако си завършил психология може да станеш психолог в училище или да преподаваш нещо, ако си психотерапевт тогава вече работиш с паник атаки и разтройства, обаче ако си завършил социално консултиране какво правиш?

Когато човек има мотивация и талант в психологията и това е призванието му ще се реализира.При всяка специалност е така. Обичаш нещото и се развиваш постоянно и това се вижда в работата и хората просто искат да работят с теб, защото предлагаш резултат. Има и успешни психолози и психотерапевти в България , който са открили нишата си. Извинявам се за включването и отклонението. Господин Баев, виждам,че частните университети предлагат като вариант и избор магистратура по специалността Социални дейности и консултиране за срок от 2 години , ако си завършил друга специалност нямаща нищо общо с това. Всъщност като не си учил психология и не познаваш психиката в дълбочина какви съвети може да даваш въобще и в каква насока?