gladiola_11

Диляна Колева- значи все пак и Вие мислите, че въпреки всичко ако сведем живота на жената до цикъла и менопаузата това е самоунижение.Значи всъщност самият цикъл е унижение, а и как може да го игнорираме, когато това се случва всеки месец?Какво значи да се правем, че го няма или че не го виждаме, да не говорим,че е няколко дни, а и доста досаден по ред причини.Не става въпрос да не виждаш другите неща, но цикълът искаме или не е част от нас.Коя жена се радва, когато е в цикъл-ами никоя.Ами да, смятам,че не е нормално всеки месец по няколко дни да се чувстваш некомфортно.Не виждам изобщо нищо хубаво в цикъла и след като никоя жена не може да каже нищо хубаво за този период, как да се радвам, че е част от мен и че определено ме води до по-унизително положение, в сравнение с мъжете, които нямат тази "екстра" Не ми харесва да се чувствам слаба.

Ами да-правилно си го казал- когато нещо ти е неприятно, стоиш далеч от него, но например как седя далеч от цикъла си, който определено смятам за най-малкото неприятен и не само това , ами не искам да се затормозявам всекеи месец мозъка с глупости-как да се радвам на живота, като съм орисана да се занимавам с глупости.Неприятно ми е ,че точно жените са тези,които раждат. За процеса раждането изобщо няма да пиша-всеки знае "колко е приятно"

Александър, аз те питах по-скоро дали физиологично са ти неприятни жените, тоест нещата, които им се случват и съответно дали се радваш,че на теб не ти се случват?Но не от гледна точка на сексуален обект, а по-скоро от човешка гледна точка, ако можеш да се поставиш на тяхно място.

Александър, на мен ми е интересно Вие дали смятате жените за прецакани, съжалявате ли ги и радвате ли се, че сте мъж. И как ви се виждат чисто физиологичните особености на жената?

Sunny girl- какво значение има кой какви енергии има, като не се чувства добре в кожата си и когато живееш в абсолютно неприемане на женската си природа?Това, което другите жени мислят за нормално и естествено, за мен е единствено ненужна физиологична особеност, коята само ти затормозява живота.

Rwanda, кои са тези противозачатъчни, които напълно ще ми спрат цикъла, не съм чувала за такива, а и ако има такива, те не са ли вредни за организма и нямат ли сранични ефекти?Все пак ще е чудесно ако ми спре цикъла, но искам да се чувствам добре- то ако не е така, какъв е смисъла?До д-р Първанов-защо според Вас съм пре.....?

Не съм чула досега мъж да завижда на жена-не само за бременността, а за каквото и да било, просто защото много добре знаят, че те са късметлиите в живота.А за продължителността на живота- не е важно само количеството, а качеството, така че не си заслужава цената, която ние плащаме.Колкото майката е родител, толкова и бащата, само че жените изживяват всичките негативи.Тоест и за двата пола позитивите и резултатите са едни и същи, но при нас има и безброй негативи.Като цяла изобщо не харесвам максимата, че във всяко хубаво нещо, трябва да има и лошо-не е така.

Ами ако утре се събудя мъж определено много неща ще се променят в живота ми и то все в положителна насока- първо ще знам, че вече няма да се налага да търпя цикъла си и това ще ме радва много, второ ще знам, че няма да влезна в менопауза и т.н. Относно взаимоотношенията ми, то е ясно, че след като съм мъж, ще имам съзнанието на такъв и ще имам жена.Животът ми щеше да е коренно различен и със сигурност по-хубав-нямаше да се занимавам с женски простотии.А относно това, че жените живеят по-дълго-не винаги е така, освен това не е важно колко живееш, а как живееш, не само количеството, но и качеството е важно, а определено мъжете са щастливци, че нямат цикъл , а за тези 7 години, които я ги има, я не- не си заслужава да си неразположен няколко дни всеки месец.

Здравейте- имам проблем и той се състои в това, че съм жена, а изобщо не премам радушно това, че съм се родила жена.Не приемам чисто женските си особености и въпреки, че съм вече на 30, все още се гневя на цикъла си, не мисля, че е правилно ние да търпим всеки месец цикъл, раждане, да имаме менопауза и всички проблеми, произхождащи от това. Постоянно си мисля, че ако се бях родила мъж, щях да се чувствам много по-щастлива и тази мисъл ме измъчва.Смятам, че мъжете ни съжаляват и мислят, че са нещо повече от нас, защото нямат тези проблеми на главата.Опитвам се да не мисля за това е да се примиря с женската си природа, но стане ли въпрос за мъже и жени, направо полудявам, че съм от отбора на ощетените и това за мен със сигурност са жените.Хетеросексуална съм,имам партньор в живота и то много грижовен и мил, мъжете никога не са се отнасяли с мен лошо, даже напротив, но въпреки това много съжалявам, че съм се родила жена.Моля, дайте ми съвет как да не живея с мисълта, че съм прецакана, заради пола си и да не се чувствам толкова непълноценна, само, защото съм жена.

Това за което говорите е много философско и прекрасно, но всъщност аз визирам чисто физиологичните неудобства.Определено си мисля,че жените са ощетени в много отношения и най-вече за това, че физиологията им създава проблеми.Не може женските неприятности да се сравняват с простатата при мъжа, тъй като не всички мъже имат такива проблеми, а и да имат, те се появяват ча след 50 , а и има толкова много лекарства за това.По телевизията постоянно има реклами за този мъжки проблем, което пък говори, че определено мъжете се оплакват.Но въпроса е, че при тях има решение и че до 50 нямат чисто мъжки полови проблеми или поне повечето, докато ние жените искаме или не всеки месец търпим цикъла си, ходим на гинеколог, раждането при нас е болезнено и цялата отговорност за него пада върху нас-износване, раждане.Много често след раждането жените имат освен физически и психически травми- не изпитват същото удоволствие по време на секс, имат смъкване на матката и всичко това от т.н. "естествено" раждане.Не мисля, че природата се е отнесла благосклонно към нас, давайки ни цикъл, раждане и т.н. Докато мъжете също имат деца и са щастливи родители, но не плащат тази висока цена, която плащаме ние.

Лесно ли е да си жена и хубав ли е женският живот, сравнен с мъжкия? Наскоро се замислих, като гледах едно предаване, че жените в по-голямата си част от живота имат чисто женски проблеми.Има теми,които жените ги е срам, дори да захванат, като например какво се случва отдолу при едно естествено раждане и дали наистина може да се нарече "естествено".И всъщност другият ни избор е секциото, което също не е много приятна процедура.Понякога като гледам мъжете как си живеят,без тези проблеми и как могат да станат татковци,без да се налага да преживяват всичко, леко ме хваща яд. Да не говорим за промените в менопаузата, тъкмо ни свърши и почват другите проблеми-недостатъчно овлажняване, болезненост при полов акт и т.н. Вие какво мислите, не се ли дразните понякога, не можеше ли да бъде малко по-лесно да се жена, а не животът ти да е изпълнен с толкова премеждия.