Явор Москов

За съжаление аз ще се размина със житената вода всяка сутрин. Зает съм от сутрин до вечер и нямам време да промивам житото и да го покълвам. Ще си го купувам от магазина за здравословни храни до работата ми. Що се отнася до ябълките се съмнявам да са останали много витамини в тях по това време на годината, но ще спазвам.

Знаете ли, това общество тук ме кара да мисля по много различни начини, да мисля по коловози различни от обичайните за мен. Целият форум ме кара да си спомням някои неща и да преосмислям други. Докъде ще доведе това не знам, но тази тема ме накара да си спомня за една жена от далечното ми минало. Бях на 19 или 20 години. С нея беше първият ми сексуален, но най-вече емоционален опит. Тя беше на 32, рускиня живееща в Казанлък. Когато можеше идваше тя в София, понякога ходех аз. Аз не съм сигурен, че тогава изпитвах такива дълбоки чувства, но за нея със сигурност мога да кажа, че ме обичаше диво, лудо и безразсъдно. Тя не мжеше да има деца и беше убедена, че връзката ни ще приключи именно поради това. Когато се разхождахме, тя ме молеше да страниме от детски площадки и други такива места, защото много се натъжаваше. Тогава не можех да я разбера. Един ден тя ме напусна, защото сметна, че не може да понесе някой ден аз да й кажа сбогом. В миналото голямата й любов си е отишла, защото той я е зарязал, заради факта, че не може да има деца. Тя смятяше, че е непълноценна и едва ли не, че е недостойна за който и да е мъж, но не е така. Аз недоумявах какво я кара да си мисли тези неща. В смисъл, че има осиновяване и т.н. Не разбирах колко е важно за една жена да даде Живот от утробата си. Какво цялостно обновяване следва, какво щастие изпитва. Чувствам се виновен, че не можах да я задържа тогава, да й помогна да преодолее това чувство за бедствие, но миналото е минало и не мога да го променя. Тя казваше, че сънува всяка нощ дете в количка. Не мога в никакъв случай да се доближа дори до това, което е чувствала тя, но все по-често си мисля за отлитащото време. Още не съм на 30, но вече не съм и на 19-20, усещам, че времето минава, аз продължавам да ходя на работа й сивотата все повече ме поглъща. Не знам, сигурно звучи глупаво, но все повече и повече мисля за семейство. Проблеми винаги ще има, нови служби, нови постове и проблем с пари или с нещо друго. Обаче животът си тече и не искам някой ден да се окажа сам в хола пред телевизора с котарак и пуканки в ръка. Мечтая си за човек, на който да мога да се облегна и да споделя нещата, които не признавам и пред себе си, мечтая да сменям пелени и да недоволствам, че е мой ред да изгладя. Омръзнаха ми и купоните, и веселите сбирки. Желая да се прибера вкъщи, да се сгуша до любимата жена и да й кажа колко много и безкрайно я обичам. Знам, че сигурно звучи налудничаво и ненормално, та аз в момента дори нямам приятелка, но все пак мечтата си е моя. Дано да стане и реалност. Въпреки, че желая и духовно развитие и кариера, и семейство, и ще се опитам да съвместя и трите. Ако пък не се получи знам какво ще избера - Любовта. Желая на всички Вас мили хора, които правите този форум толкова прекрасен да достигнете всичките си мечти.

Няма никакви проблеми. Мир и разбирателство

Поздравявам Милкана за това мнение Много искрено и интелигентно, изпълнено с истински дълбоки чувства към човека, за който пише и с една голяма доза романтизъм.

Има една тема за неуверостта. Опитайте се да погледнете на ревността, като причинно-следствена връзка от неувереността. „Аз казах това и това и сега тя (той) гледа към него. Не мога да покрия неговия (нейния) висок критерий и затова ще ме изостави“. Разбира се не трябва да се отплесваме в крайности. Ако видим с очите си партньра си да це целува с друг индивид от противоположния пол, напълно нормална реакция е да побеснеем и да изревнуваме. Важното е да се овладеем, защото иначе сме победени, а независимо какво ни сполети в живота, трябва да излеземе от ситуацията с чест. Ще дам пример със себе си. Преди време бях сгоден и планирах сватба. Един ден един приятел ме покани на рожден ден, но аз знаех, че ще работя поне до полунощ и няма как да се измъкна. Помолих годеницата ми да ме замести. Така се случи обаче, че на бившия ми шеф му се разболя детето и ни пусна още в 22.00 За да изненадам всички отидох без предупреждение. Купона беше в разгара си. Питах за нея, но всички се бяха наквасили порядъчно и никой не можа да ми даде вразумителен отговор. Тръгнах да я търся (апартамента беше много голям). Заварих я с един мъж в една стая в леглото. Може би около 5 мин. съм стоял със стиснати юмруци за да не избухна. След това просто казах: „Сбогом“ и това беше. Сигурен съм, че и много от вас са имали подобни изживявания и е много лесно след такъв отрицателен опит да започнеш да ревнуваш всеки следващ партньор. Аз си повтарям, правете го и вие, ако искате: „Всеки човек е различен, той (тя) не е като предишния. Всичко ще бъде наред“. Истината е, че ревността е толкова разяждащо чувство, че вреди на отношенията ни с парньора изключително много, а и все пак нервите никой не може да ни върне. Ще изляза от темата за ревността малко, защото се сетих и за друго. Това, че бившият (бившата) е допуснал грешка, която не сте могли да простите и сте се разделили, не означава, че е докрай и напълно лош (лоша) за всичко. Например бившата ми годеницата имаше някои много положителни качества , от които съм си взел поуки, които ми служат и досега в реалния живот. Ако се случи пак се сближа с някоя жена, не бих си позволил да говоря за бившите ми приятелки, защото е дребнаво и недостойно. Животът трябва да се се живее сега, веднага и на момента, защото миналото си е просто минало и нищо повече.

Ако е правилно насочвана, еволюцията може да се развива правилно и в семейството, и извън него – разликата е в скоростта. Най-лошият избор според мен е да си останеш несемеен и материалист. Нито имаш Учител, нито деца, в които да откриваш нравствения си критерий за Добро и Зло. Много е лесно да си станеш сам авторитет и да приемеш максимата: „Ако искам да говоря с интелигентен човек имам себе си“. Това е прекият път надолу. Чрез грешките на децата разбираш собствените си такива. Знам, че моят път също ще мине някой ден през етапа на семейството. Дали съм готов? Не, не мисля. Когато обаче се наложи, ще стана, защото това ще са деца от мене, но не са за мене. Те няма да ми бъдат подарък, или играчка от страна на съдбата. Те ще ми бъдат поверени души от Висшия Разум за да ги въведа в този свят и да ги изпратя готови за него. Нямам право и да ги правя подобни на мене си, защото ще променя тяхната собствена съдба, която трябва да изживеят. Много по-добре от мен го казва мъдрецът Джубран Халил Джубран в книгата си „Пророкът“ (стр.28). Ако намерите тази книга е много добре. Извинявам се, ако съм прекалил с писането. Увлякох се.

За едно нещо си права, това своеобразно общество тука, вече го смятам почти за семейство. Обикновения, нормален живот рано или късно също би трябвало да доведе до Мокша (крайното освобождение). Имам един приятел, чужденец, който се казва Рай Дас. Това не е истинкото му име, а му е дадено от Учителя му в Индия. Исторически Рай Дас е бил обикновен шивач, който след всяко убождане от иглата стигал все по-дълбоко и по-дълбоко до Върховната реалност и най-накрая я постигнал. Там е работата, че е загубил твърде много в сравнение с учениците в конкретен ашрам. Има и нещо друго. Хората посветили се само на Пътя не го правят само, защото ще им бъде досадно около тях да има деца, които да тичат, а те да си медитират. Те знаят, че рано или късно те самите ще имат ученици и ще са длъжни да се грижат към тях като към деца. Освен това не мога да се съглася, че това е лесен път, защото за изследването на собствените си пластове на ума и душата често се използват много опасни методи, които понякога водят и до смърт, ако не се внимава. Това изисква огромно напрежение и внимание. Има техники, които могат да доведат до сериозни психически отклонения, ако се правят без наставленията на опитен Учител. Ще кажеш, да те се грижат за собственото си Его и затова нямат семейства. Знаеш ли, мисля, че дори проявяват огромна отговорност като се отказват от земния живот, защото биха наранили семейството си, тъй като самите те знаят, че са избрали много, много висока летва и не могат да се грижат пълноценно за семейството си. Тяхното семейство са учениците им и човечеството. Грешка -тези „глупости“ развиват еволюцията и в мен.

Споделете, ако имате собствени методи за справяне с тези състояния. Мислите ли, че винаги са отрицателни? Как да подходим към човек, който е видимо напрегнат в общуването си с нас? Каква е природата на стреса и напрежението?

За мен смелия човек е този, който се е погледнал в огледалото на вътрешното си АЗ и като е видял грозотата си не е отвърнал очите си от нея. За мен смел човек е, който е приел своята преходност в този свят. И най-важното, за мен смел човек е този, който не се смята за такъв.

Мисля си, че символът на забранения плод е друг. Древните евреи, които са писали Библията са разказвали за универсалните истини много завоалирано. Смисълът е, че Адам и Ева не са били готови за ябълката. Бог сам е щял да им я даде, когато станат морални подготвени за това. Това е едно своеобразно предупреждение към цялото човечество, че науката без признаването на авторитета на Бог ще доведе до катастрофа. Семейството наистина е божествено по своя характер, защото много от Учителите на човечеството нямаше да ги има, ако не са се били родили и възпитани в хармонични семейства. Без семейството човечеството няма бъдеще.

Порочната ни по презумпция цивилизация води до появяването на такива зверства. Не знам, направо не ми се мисли. Сигурно, ако някой ден имам семейство и деца ще се побъркам как да ги опазя. Може би най-добрият начин е да ги възпитам като внимателни, отговорни и добри хора и ако това стане във всяко семейство май ще престанат и тези зверства, но за съжаление разбирам, че и това е мираж като Утопията на Томас Мор, а що се отнася до 11 годишната присъда оставям въпроса без коментар. Няма смисъл. Уви.

Поздравявам natural за мнението й за кючеците, но аз лично рядко оставам в стаята, когато пуснат поп-фолк. Преди месец едно момиче реши да ме покани на среща и да ме заведе в Планета клуб. Горката просто не знаеше, че това е фаталната й грешка. Съвсем учтиво й показах, че не винаги противоположностите се привличат. В последно време много харесвам индианска флейтова музика. В момента слушам MagieDerFloten и имам чувството, че се нося по водната шир и невидимите испарения от нея ме обгръщат, като с мантия. Аз не мога да слушам музика, която не събужда Доброто в мен. Твърде съм несъвършен за да си позволя да слушам несъвършена музика.

Мисля си, че не си ме разбрал добре. Умът е един от най-фините елементи на Пракрити (природата или видимата вселена). Той се формира в резултат на възпитание, опитност, среда, ситуационни моменти, комплекси, предразсъдъци, образование и т.н. Той е продукт на материалния свят или, както е по известен в източните учения, като Майя (илюзията). Умът е булото пред Душата и пада, когато умрем. Това, което е част от душата е Разумът. Той се проявява само, когато напълно се съединят индивида (джива) и Абсолюта (Брахман). Този Разум е свойство на Душата, което ни се дава, когато напуснем Пуруша (непроявената вселена или невидимият свят) и ни се дава възможност, която почти никога не използваме във видимия свят да достигнем отново собственото си свръхсъзнание или Разум.

Много интересна тема, но отговорът дали може да се съвместяват семейството и светския живот е индивидуалин за всеки. Не мога да се съглася с Орлин, че от 100 години Учителите призовават да се живее в Живота, вместо в аскеза. Учителят на знаменития мъдрец и йогин Свами Рама е твърдял, че семейството ще отвлече търсещия от Пътя. В книгата на Свами Рама „Живот сред хималайските мъдреци“ се споменава за едно семейство бхакти, което е стигнало до извода, че за да продължат да вървят по Пътя без да им пречи семейния живот трябва да станат брахмачари (без плътски отношения) и според мен безрезервната им Любов и преданост само към Бога ги е направила от семейство по скоро колеги. Други известни несемейни учители са Парамаханса Йогананда,Свами Шивананда и др. Бихарската школа по йога също не препоръчва привързаността към противоположния пол що се отнася до свамитата от ордена Сарасвати. Великият Шри Ауробиндо е вярвал наистина, че трябва духовният път да излезе от пещерите и да се претвори в реалния живот и именно затова се създава града Ауровил от неговите последователи, като социален експеримент, където хора от цял свят живеят заедно, създават семейства и вървят към светлото бъдеще. Обаче самият Шри Ауробиндо никога не създава семейство. В живота му е имало една жена, една французойка, която заради Ауробиндо остава да живее в Индия и, която всички наричат просто „Майка“, но той се е възхищавал от интелекта й и блестящата й мъдрост. До ден днешен съществува ашрама на Шри Ауробиндо, където няколко души са се събрали да решават общочовешки въпроси, далече от суетата и обрекли се брахмачария. Не е било любов или нещо такова. Въпреки книгата „Шифърът на Леонардо“ е твърде съмнително, че Христос е бил женен за Мария Магдалена. В българския интернет се върти един документален филм за Кода на Да Винчи, където доста разумно се оборват аргументите на Дан Браун. Романтизма във всички нас би искал да повярва в Божия син създал Божие семейство, но и реализма трябва да има роля понякога. Големият йога учител Айенгар има семейство и синове, които ще поемат школата след кончината му, но той акцентира върху хатха йогата. Моят извод е, че и семеен човек може да върви по духовният път, но напредъкът му ще е доста по-бавен от този на несемейния. Може да ме оборите, че две глави мислят по-добре от една, но Любовта между истинският Учител и ученика понякога е по-силна и от връзката майка-дете. Ще речете абсурд, не може да бъде. Аз също така казвах. Обаче си имам двоите вътрешни причини да знам сега, че е така. Що се отнася до мен лично, аз не съм толкова силен, като гореспоменатите Учители и ако се случи някой ден да се влюбя, ще създам семейство. Относно кариерата и семейството съм на мнение, че семейството може дори да те амбицира да постигнеш повече неща. Ако имам съпруга бих направил всичко възможно и тя и децата ми да не страдат от недоимък. Ако пък имам щастието тя да е също духовна личност, то бих се усмихвал радостно на Изгрева всяка сутрин.

Здравейте. Благодаря, че се включихте в темата. Много ми беше интересна информацията за връзката на Бялото братство с източните учения и по специално с йога. Не бях съвсем точен, защото няма видове йога, а по-скоро аспекти, тъй като независимо от философската принадлежност на конкретната йога школа, истинският йога учител използва всичките за да води ученика си напред, но разбира се в различно съотношение спрямо способностите му и характера. Бих искал да разгледам един слабо осветен аспект на йога и тантра, а именно Йога Нидра. Йога Нидра е практика, която може широко да се използва в съвременният свят за да се повиши качеството на човешкия живот и да се достигне до степен на щастие. Тази техника се използва в средните области: 1)Релаксация -йога нидра е най-добрият, най-евтиният и най-дълговечен метод за достигане на дълбоко разслабване на целият организъм и личността на човека. 2)Медитация: това е медитативна техника. 3)Психологически проблеми: йога нидра е способна непосредствено да отстранява дълбоко вкоренени психологически комплекси, неврози, психически притискания и т.н. Тя е съвършен психиатричен инструмент. 4)Психосоматични заболявания: йога нидра помага да се отстранят голямо число заболявания, които имат предимно психологичен характер, като херпес зостър, някои разновидности на хипертонията и т.н. 5)Сън: йога нидра предизвиква и подобрява дълбокия сън. Това е нехимичен транквилизатор, който бързо отстранява безсънието. 6)Психофизиологично обновяване на целия човешки организъм може да бъде достигнато с помощта на йога нидра. Тя осигурява непосредствено зареждане на физическото, праническото и менталното равнища на човека. 7)Изследване и пробуждане на ума: йога нидра разкрива потенциалните възможности на ума и пробужда интуитивните способности. 8)Обучение, образование и интелект: йога нидра представлява мощен образователен инструмент, който се изследва и проверява в различни части на света. Било е установено, че тя необичайно подобрява усвояването и задържането на информация от външни източници, а също така улеснява достъпа до знанията, които се съхраняват в собствения ум на човека. Тя повишава умствените способности, като цяло. Широко се използва в йогийските ашрами в Индия. Най-хубавото при нея е, че не изисква никаква вяра или привързаност към догми. Йога нидра може да се определи, като йогийски сън. Най-висшата и степен е сън без сън. В това състояние човек балансира между екстраверсията и интроверсията. Това е пътя на сушумна, който съответства на пробуждането на кундалини. Това е блажено и мистично състояние на йога, което съответства на свръхсъзнанието. Него са го описали безчислен брой йоги, светци, бхакти и мъдреци. Във великия текст на Шанкарачаря -„Йогатаравали“ е написано: „Когато се изкоренят санкалпа (желанията) и викалпа (капризите и фантазиите), кармата повече не влияе на човека. Когато санкалпа и викалпа се отстранят посредством постоянната практика на йога, настъпва състояние на вечното блаженство на йога нидра“. Йога нидра е метод за изследване на пластовете на ума. Според някои школи на съвременната психология, умът притежава три измерения: съзнателно, подсъзнателно и безсъзнателно. Текста „Мандукя Упанишада“ също разделя в ума три пласта: джаграт, свапна и сушупти. Термините на йога и психологията може непосредствено да се съотнесат едни с други по следния начин: 1)джаграт – съзнателен ум, състояние на бодърстване, повърхностни мисли и възприятие на външния свят, стхула (грубо измерение); 2)свапна – подсъзнателен ум, състояние на сънуване, индивидуална памет и ум, сукшма (тънко измерение); 3)безсъзнателен ум, състояние на дълбок съзнателен сън, овладяна памет, карана (причинно измерение). Йога нидра започва от състоянието свапна – тоест с изследването на подсъзнателния ум. В процеса на усвояване на йога нидра дълбочината на възприятието може да се увеличи и човек да се докосне до сушупти, или космическия ум и може да го изследва. Великите йогини отиват още по-далече: те прекрачват състоянието на ума и влизат в състояние на свръхсъзнание. В „Мандукя Упанишада“ това състояние се нарича турия (четвърто измерение на битието). Това е най-високото състояние на йога нидра, до което достигат съвсем малко хора. В текста „Йогатаравали“ се казва: „След предела на тези три състояния (джаграт, свапна и сушупти) се намира турия. Това е чисто, просветено съзнание. Тази йога нидра вече не част от пракрити (природата), а представлява проявена форма на пуруша (съзнанието)“. По принцип съвременните индийски школи по йога са адаптирали традиционната йога нидра за изискванията на съвременния свят, но иначе в традиционния и вариант не се нарича йога нидра, а Йога Няса. Няса означава нещо, като „събиране вътре“ или „вкарване“. Това е практика, в която различни мантри се „вкарват“ и осъзнават в различни части от тялото. Докато йога нидра може да се учи спокойно и от новак и даже от аудио запис то йога няса с четирите и разновидности са извънредно сложни и доста опасни понякога затова няма да се спирам на нея. Аз лично съм изучавал една виетнамска разновидност на йога няса, но и на мене ми се случи едно доста неприятно изживяване и т.к. човекът (не бих го нарекъл учител, защото и той беше ученик, макар и доста напреднал), който ме учеше си замина от България, аз реших да спра. Сега се занимавам само с йога нидра, но все по-рядко, защото ежедневието те увлича и нямаш време за истинските неща. Макар, че от йога нидра са премахнати мантрите много съзнателно, тя съхранява способността да преобразува личността на практикуващия. Този аспект на йога е един от по-напредналите етапи в духовното развитие. Хатха- йога има за цел само да оздрави йогина до такава степен, че да върви по пътя към освобождението без да се притеснява за здравето си, защото здравия дух е в здраво тяло. Надявам се да съм ви бил полезен.