Dzhesika

Да, напълно Ви разбирам д-р Първанов. Просто аз съм на 19 години, а немога да си живея живота защото изпитвам страх, всякакви лоши мисли, всякакви симптоми ми минават през главата. Опитвам се да не им обръщам внимание, но как да не обръщам внимание на нещо което ме тревожи и примерно когато сърцето ми бие страшно силно или когато ми изтръпне някоя част на главата, мисля че няма как

Колко по-смела да стана. Всеки ден по 100 пъти се изправям пред това нещо сама!!? Психологът при който ходих каза, че нямам нужда от други консултации..

Здравейте, не съм писала тук скоро. След консултация с психолог, кардиолог, изслвдвания на кръвта и какво ли още не, ефектът е малко повече от 0. Имаше момент в който тревожността изчезна и точно когато си казвах, "всичко мина, няма да се повтори" идва разрърсващия момент. Точно когато свикна с един страх и вече не ме е страх от него идва друг. Това нещо ме побърква, всеки ден получавам болки по цялото тяло от краката до чувство на изтръпване в главата. Постоянно се занимавам с нещо, чета, рисувам, всевъзможни неща и нищо-няма ефект. Успокоявам се единтсвено, когато си пусна някакъв клип свързан с ПА или когато има по-голям човек при мен, но това нещо не може да е постоянно така, и не винаги имам възможност да си пусна клип или да стои някой голям около мен, за да ме варди. Ще бъда благодарна за някакъв друг съвет за справяне с това НЕЩО

Ще бъда благодарна ако ми препоръчате в Стара Загора живея

Знам, че съм на 19 години, че организма ми работи на пълни обороти, но това прилошаване, рязко падане на кръвното, чувство на задушаване ми влияе ужасно на психиката. На 19 съм, а ме е страх да отида на места където има повече хора. Наистина се притеснявам от толкова много мислене накрая да не го предизвикам. Тялото ми е стегнато почти през целия ден. Когато говоря за това някак ми олеква, но когато го кажа на приятеля ми с когото живея той не иска да чуе за това и ми казва "СПРИ ДА СЕ ФИЛМИРАШ". Кофти е когато няма разбиране затова като дойдат атаките ги държа в себе си, което допринася дори и да продължават по-дълго.

Благодаря! Тази мисъл ме побърква и изнервя допълнително, защото чувството е наистина реално.

Здравейте, на 19 години съм. От близо 1 година получавам паник атаки. Всичко започна един ден, когато просто от нищото сърцето ми изтупка много силно и нещо се случи с мен. Страха ходеше по цялото ми тяло и припднах, но без да губя съзнание чувах всичко което се случва около мен макар и заглушено. След това си направих изследвания и се оказа, че имам анемия и хемоглобина ми е много нисък и това е предизвикало всичко. От този ден с мен се случва нещо до ден днешен. Всеки ден мисля за това, всеки ден го чакам да се случи и всеки ден се случва. Изчетох много форуми, много мнения и какво ли още не. Разбрах, че сам трябва да си помогне, че това не е болест. При мен не става не мога да се примиря с това, немога и да го обикна този страх. Понякога не им обръщам внимание, понякога не ме остават намира. До снощи преживях най-големия си ужас. Паниката ме събуди от сън с чувството, че сърцето ми се е натоварило до такава степен, че ще се "пръсне", беше ужасно. И се питам възможно ли е да съществува такова нещо като "пръскане на сърце". Това ме притеснява страшно много от снощи и постоянно мисля за това и ме е страх да не се повтори защото не мисля, че ще мога да го изживея отново. Относно мен - семейстото ми е в чужбина. Аз живея с приятеля си, както при всички връзки си имаме и проблеми, които аз преживявам доста навътре защото съм по емоционален човек. Моля Ви за съвет как да постъпя, защото не издържам да живея с тези мисли, а съм само на 19 години. Благодаря!