Ayskara

Ако можеш да ми разкажеш малко повече как се справи.Почнах терапия от месец и половина ,но още незнам дали ще има ефект.И ти благодаря за отговора -много.

Здравейте,моят проблем е ужасяващ страх от смъртта.Когато бях на 13г почина прабаба ми.Всичко ми изглеждаше страшно и ужасно.На 19г загубих баща си след тежко боледуване.Оттогава почнаха и депресията,паническото разстройство .Ходих при психотерапевти,бях и на хапчета- резултата е че съм по зле.Преди два дни почина и дядо ми и страха се превърна в кошмар.Пулса ми се ускорява,не мога да се успокоя и си казвам че със сигурност ще умра.Представям си всичко около това,имам чувството че не искам да живея вече така,и искам да умра.Но в следващия момент откачам при мисълта че идва края.В момента пак ходя на терапия ,само говорим,но не виждам никакъв ефект.Нямам сили вече,толкова съм разочарована от себе си.Чувствам се напълно безсилна.Как да приема че живота има край,искам да вярвам че след смъртта има и друго,но не мога да убедя себе си.Искам да се освободя от страховете си и да изживея живота си пълноценно.

Здравейте,моя проблем е тревожността.Преди мислех че имам паническо разстройство ,но всъщност е тревожността.Обаче до такава степен е завладяла живота ми ,че от година не работя.Преди година бях по-зле.Не пия лекарства,преди не можех да изляза даже,сега излизам,качвам се на автобуса,карам кола.Но има дни ,в които просто откачам.Тревожността ми предизвиква ускорен пулс и аз вече съм в филма.Много ме е страх от смъртта,загубих баща си преди много време,но неговата смърт ме срина.След това изпаднах в депресия,имам чувството че винаги съм бягала и не се спирах за да я приема и преодолея .И следваше втория етап-тревожността.Толкова въпроси имам,как да се приема като цял живот съм бягала от себе си,чувствам се изгубена и просто незнам откъде да започна и как да се променя.

Здравейте,търся психотерапевт в Стара Загора,преди съм ходила при К.,но честно казано не съм доволна.Ще съм ви благодарна за други мнения.Благодаря.

Здравейте,записвах си няколко дни и ето част от моите мисли:това сърцебиене ако не спре никога.Ще умра със сигурност.Как ще умра?Страшно ли е?Никога няма да се оправя?Как да се отпусна в страха-ужасно е?Как ще оставя детето си без майка?Що за майка съм?Защо не съм като другите?Всичко зависи от мен ,което е ужасно.По няколко пъти на ден имам паник атака ,не искам да пия хапчета ,но незнам как да убедя себе си ,че всичко ще се оправи.Нямам сили вече,искам просто да изчезна от лицето на Земята.

Здравейте,казвам се Айсел и съм на 35г.От 5г имам тревожност,паники ,невъзможност да ходя на работа.Ходих при един психолог и двама психотерапевти,резултат никакъв.Почти и тримата ме убеждаваха че нищо ми няма .Даже единия ми каза че терапията ми е приключила ,без аз да го искам.Чета книги в тази насока,искам да се науча да приемам страха си,знам че е част от мен но много ме плаши.Като дойде паниката искам да знам какво да правя,за какво да мисля?Искам да изживея живота си пълноценно,знам че ако премина през това предизвикателство ,живота ми коренно ще се промени.Аз ще се променя,но как да стане,как да приемам страха,като ме плаши до смърт.Понякога сама си предизвиквам паниката и си казвам че съм силна ,обаче идва един момент в който не издържам и се паникьосвам.Моля за някакви насоки,как да действам когато паниката е факт?Благодаря ви искрено че ви има и че правите това за нас.

Потърсих помощ.Ходя при П.Кралев в Ст.Загора.Има резултат,бавно става ,но важното е че даже понякога имам съвсем нормални дни,моменти на щастие и спокойствие(така жадувани).Работим с холотропно дишане.Тревожноста я има все още.Паник атаките засега ги няма.

Точно това се чудих откъде да започна.Ходя при една психоложка но с нея само говорим за общи неща и не усещам разлика.Някакси не стават нещата.Сега ще прочета наистина тук по форумите.Ще видя и в Стара Загора за добър специалист и да се измъквам вече от тази дупка ,в която сама се натиках.Много благодаря за отговора ви.Ако знаете само колко помагате.Пожелавам ви всичко най хубаво.

Здравейте,имам опит с депресията и с нея се справих с лекарства.Затова сега не искам да пия отново ,защото са временно решение.Проблема ми е страх от смъртта.Внушавам си че сърцето не ми е добре .Лекарите казват че нищо ми няма.Обаче като де притесня почвя едно сърцебиене,прескачане на сърцето и всички екстри. И се почва.Страх ме е да остана сама.Вече не мога да карам колата.Чета разни книги за положителното мислене,но нещо не се получава.Имам огромно желание да ходя на психотерапевт ,но в Казанлък нямам никакъв избор. По принцип съм борбен човек,а сега се чувствам като най-безсилното същество.Искам да намеря себе си отново.Искам да живея пълноценно-но как?