bosh12

Да има логика! Ще пробвам това и се надявам да спре да ме стяга стомаха като говоря.  Проблема е там , че винаги се оглеждам за "светли хора", хора които изглеждат силни, енергични , абе да имат душа един вид и да имат природна доброта. И виждам понякога такива хора и може би искам и аз да съм такъв и моето обкръжение също да е такова. Да споделяме едни и същи убеждения. За това селектирам толкова хората с които искам да общувам. 

АлександърТ.А. благодаря ти много , човече. Днес излезнах с един стар приятел и отначало имах блокажи в общуването , но постепенно отшумяха и станах както си бях преди много години. Просто общувах без стягане в стомаха. Наистина с общуването изчезва стягането. Но вече съм много по-уверен в себе си от преди. Отново много благодаря , жив и здрав бъди! 
Прпсто се зарадвах и исках да го споделя тук. 

Мен лично вече не ме интересува толкова какво мислят хората за мен , но все пак имам чувството , че не съм желан от тях. За справянето с асоциалността разбрах от теб , че трябва да говря повече и да осъзнавам чувствата. Нали така? 
А за домашния любимец не мисля ,че е опция , даже се подтиснах малко като ми го каза  , аз живея с родителите ми , работя , не съм чак толкова без социални контакти, но все пак нямам приятели и приятелка което си е проблем.
 

АлександърТ.А. благодаря ти много , човече. Днес излезнах с един стар приятел и отначало имах блокажи в общуването , но постепенно отшумяха и станах както си бях преди много години. Просто общувах без стягане в стомаха. Наистина с общуването изчезва стягането. Но вече съм много по-уверен в себе си от преди. Отново много благодаря , жив и здрав бъди! 
Прпсто се зарадвах и исках да го споделя тук. 

Добре, благодаря ти за разумните съвети които ми даде, само незмам дали да продължавам с нлп-тата защото ме е страх да не объркам нещо и да си навредя. Аз си пускам тези за самоовереност. Незнам дали са правилните и дали трябва да са едни и същи или различни всеки път? Ако ти знаеш , много ще съм ти благодарен да споделиш ако ли не здраве да е , ще рискувам , пък каквото сабия покаже

, Добре, аз преди правих онлайн психотерапия,  но станах по скоро зависим от нея, докато бях в процес на терапията по цял ден чаках следващата сесия и се влошавах. Незнам дали терапевта е имал вина или аз.  ,,
 
Отговорността е на терапевта-разбира се е важно и колко сесии си имал.
 
Също искам да попитам,  ако започна да мисля неизкривено,  възможно ли е родителите ми с тяхното мислене да ме върнат към изкривеното мислене? 
 
Момче, ако работих с теб, целта щеше да бъде не само, да променим твоето мислене, а и тяхното.Защото когато ти се промени6 и те ще се променят.Мисли на едро.

Това е усещането на стреса ти.Нищо повече.

,,(днес ходих по улици които никой не ме познава и се държах идиотско за да предизвикам страха и наистина се почувствах като идиот ,,
Това всеки го може и често го и прави.Няма предизвикателство когато е пред непознати и наистина е малко идиотско.
Виж, да го правиш пред хора, които те познават и често срещаш е друго нещо. 
От друга страна, искаш да се обичаш, но кой би обичал някой който се държи като идиот? Ти би ли обичал такъв човек?
Предполагам отговора ще е ,,Не,,.Тоест, това ти поведение, няма да те накара да се обичаш повече.
Имам една идея- пи6и на лични на Студент и поискай, ако има време и желание, да ти стане временно ментор.Момчето е умно и може много да научи6 от него, докато започне6 психотерапия.
 

Приемането е вътрешен процес, не е външен. Т.е. ти да приемеш себе си, а не другите оценявайки те, да ти дават усещане за приемане или неприемане. Ако постоянно се стремиш към второто, просто даваш власт на другите да определят какъв си, а ти само им вярваш и така, всеки ден ще си различен според това, как те отразяват хората. Това си е равносилно на параноя и е изключително уморително.
Приемането на себе си е друг процес. Когато съм стигнала до момента, в който имам ясна представа за себе си /подчертавам ЯСНА, а не такава създадена от оценката на другите, което е всъщност най - трудното - да направиш разликата/ и се съглася с това, че не съм идеална, че има черти в мен, които не са особено приятни, и други които са изключително хубави. Когато си позволя да си го кажа и да разгледам онези неща, които не ми харесват, да променя отношението си към тях и да имам ясна позиция по собствената си самооценка. Тогава се е случило приемането. Тогава съм силна. И когато някой отрази моя черта, която аз не харесвам, няма да се срамувам или да се страхувам от нея, защото ще я познавам много добре. Ще мога да се усмихна и да продължа напред, без това да ме притеснява. Няма да се чувствам длъжна да се харесвам на хората, защото ще знам че всички сме различни и това не е проблем. Няма да държа длъжни другите да ме харесват, защото ще знам че това е невъзможно. За да стигнеш до това знание, обаче, е необходимо много сериозно вглеждане в себе си, Погледа ти за себе си и света е твърде замъглен от чужди оценки и вярвания, губиш се в тази мъгла и докато не разбереш точно накъде си тръгнал, вероятността да се изгубиш е много голяма. 
Така че, не другите да те приемат, а ти да се приемеш е важно. Погледът ти трябва да следва друга посока. Ако ще се провокираш, провокирай се заради самия себе си, а не за това как ще се промениш в очите на другите.

Хората улавят начина, по който ти се чувстваш и невидимите сигнали, които излъчваш. Така се закачат за твоите слаби места и могат да ги използват и манипулират. 
Когато приемаш себе си, обичаш себе си и си добър със себе си, тогава автоматично си добър и приемаш и другите. А дали те ще ти отвърнат, или не - това си е техен избор, който няма общо с твоя стабилен вътрешен център.
Бих променил твоя цитат по-горе по следния начин: "колкото и смотан, тъп и смешен идиот да си, ако приемаш себе си, ще си в пълен синхрон, ще излъчваш вътрешна сигурност и спокойствие и на огледалния принцип също ще предизвикваш приемане от другите, и то без някакви очаквания към тях.
Да си добър с някого е хубаво когато си добър заради това, което си и заради самото удоволствие, което изпитваш от "даването" на доброта. А не да си добър, защото очакваш някой друг да е такъв, или в замяна на нещо друго.
Дори наистина да си идиот, това значи ли че не трябва да се приемаш и уважаваш, като инвидуално и неповторимо човешко същество и ако не се приемаш и се презираш, какво добро би ти донесло това - нищо.

Постепенно все по-малко ще се влияеш, все по-стабилен ще ставаш!

Противоречиш си ,, Сега най-важното нещо което разбрах от фобията си, е че колкото и смотан,тъп,смешен идиот си , ако си добър с хората, те ще ти отвърнат със същото.
написал си това,а после това ,, , но ако всички ме мислят за идиот няма да има с кои да говоря.  ,,
На прав път си, трябва да продължиш с процеса още доста време. Тогава в  теб няма да има противоречия като това и ще си ,,готов,,.
 

Свършил си много добра работа! Просто махни щетите в социалното поведение и виж, че са ти останали само едни мънички негативни вярвания за теб самия - нищо особено. Те са в теб, но ти не си тях и не е нужно да им вярваш повече. Осъзнавай, прави разликата между задействането на вярванията, пораждащи страх като "аз не съм достатъчно, аз не ставам и т.н." и самия себе си. Много повече си от тези вярвания и хубавото е, че вече ги виждаш. Засега можеш ясно да правиш разликата между реалния теб и тях. Между теб спокойния, самоуверения, който ти си и все повече ставаш и ще си и тези все по-слаби и изчезващи програми. Премини няколко сесии психотерапия сега или когато си готов за нея все по-скоро и усещана като нужна вече сега! 

Здравей bosh12,

От постинга ти разбирам, че понеже е включено, като неотделима част, в обхвата на елементите на твоя личен „аз“ – ти имаш известна "слабост", макар и отрицателна, към понятието: "социална тревожност". Т.е. отстрани изглежда, че ти харесва компанията му, щом си му обърнал това внимание.

Да обичаш, или да мразиш едно нещо – и в двата случая – то винаги присъства, еднакво дейно, в живота ти; в главата ти. Щом му обръщаш достатъчно внимание – ти така го захранваш, с Енергията си и по този начин –  което и да е нещо –  бива издигнато, „на почетно място“, в приоритетите на твоя живот и ако не се усетиш, навреме – дълго, дълго се "радваш", на "компанията му".
Това значи, че нито с любов, нито с омраза – можеш "да прогониш" каквото и да е нещо, от главата си, докато то е във фокуса на вниманието ти.

За да се разделиш, с каквото и да е нещо; т.е. за да го махнеш, като проблем, от главата си – то трябва да стане „невидимо“, за тебе; т.е. – ти не трябва да го удостояваш, с внимание, в главата си, защото само Енергията на твоето Внимание, към него, го храни.

Или, с други думи казано – всеки човек, с негативното си отношение; с вниманието, което им отделя – сам развъжда и отхранва проблемите си, най-напред – само в главата си и после – те се проявяват и извън нея, като влизат в обществото.
Знам, че вероятно не ми вярваш, сега, когато ти казвам, че имаш "слабост" към социалната тревожност, защото това, за теб, е подсъзнателно (т.е. ти не го осъзнаваш, по този начин), обаче виж как се представяш (в първото  изречение на постинга си; т.е. каква информация даваш, за себе си): "аз", "ученик" и веднага, след това идва и "социална тревожност", като елемент, от твоя „аз“. Т.е. ти имаш „социална тревожност“, която сякаш се е сляла, неотделимо, с тебе; сляла се е с твоя личен „аз“, който „я има“ (т.е. твоят „аз“, има някаква „обща работа“ ; има вземане-даване, със социалната тревожност, която е едно с онези неща, които го представят). Защо?

Защо забелязвам, че понятията: аз, ученик и социална тревожност (заедно с още няколко други неща), са съединени в ЕДНО ЦЯЛО Нещо, с което ти се отъждествяваш?

Това значи, че ти, по условие, си приел, че Ти (твоят  личен „аз“) – си онова Цяло Нещо, съставено от съединяването на: „земно същество /т.е. ум“, плюс „ученик“, плюс „социална тревожност“ и плюс други неща, които, за краткост, може и да не споменаваме, тук).
Значи, че – според тебе:  (твоят личен „аз“)  =  (същество/ум  + ученик + социална тревожност + всичко останало, което сам си решил, какво да бъде; и всичко това, в главата ти, е съединено, в ЕДНО Цяло, което си ти, към даден момент).

Това е определението, за твоя „аз“. Т.е. – според мен, изглежда, че от твоята лична гледна точка – това Единно Цяло, отговаря на въпроса: „Кой съм аз?“.
Моля, поправи ме, ако греша, но така аз разчетох твоето послание.
Всъщност, ако не е така – то: Кой си ти? Кой си ти, bosh12, когато си сам, със себе си и няма никакви други хора, в радиус, напр. от 10 километра, около тебе.

(Няма никакви други хора, с които хора – ти да правиш грешката, да се сравняваш)? Въпросът ми е риторичен; т.е. няма нужда, на мен, да ми отговаряш, но на този въпрос, трябва да си отговориш, сам, на себе си (за да решиш задачата, на живота си, която наистина си струва, да се реши, защото точно това решение, ще ти спести неприятности и ще те освободи от много мъки).

Но засега – с това дълго определение (на твоя личен „аз“) – ти си избрал да се представяш, пред самия себе си.

Разбери го това (но без да мислиш, че това е правилно, защото изобщо не е правилно това, което мислиш); но то е един факт, засега, в твоя живот.

Ти така правиш: само след като приложиш, към „аз-а“ си (т.е. – след като се слееш, в ума си) – с всякакви временни и странични неща (а това са понятия, наречени мисъл-форми),  ти можеш да кажеш кой си.

 И то – само защото си мислиш, че няма друг начин (освен този), за да дефинираш „аз-а“ си.

Т.е. – такова е статуквото: понеже сам не знаеш кой си – ти се познаваш, само – след като задължително – съединиш себе си, с всякакви мисъл-форми, които считаш за „подходящи“ (от известна гледна точка).  И така – само след като си станал едно Цяло, с тях – ти вече си способен да си се представяш, сам на себе си и „да знаеш“ кой си.

Но това стоварва голяма беля, на главата ти.

Затова, опитай се, постепенно, да осъзнаеш, че  – само посредством сливането на „аз“-а си,  с различни странични понятия, наречени мисъл-форми (проявленията на които, си избрал, първо в главата си, по някаква своя, абсолютно нездрава преценка) – ти искаш да се познаеш – кой си ти, без да отчиташ, че „те“ – са съвсем отделни, от тебе, неща; т.е. „те“ (страничните понятия, наречени мисъл-форми) – не са „ти“ и не биха имали нищо общо с твоя „аз“, ако ти не би имал склонността – сам да ги обсебиш, понеже считаш, че така е редно.

Но не е…
Всички тези, изброени от теб, понятия, като: „срамежлив съм, с ниско самочувствие, чувствам се слаб и малък“, с които си се слял, в описанието на „аз“-а си – те са само отделни, съществуващи независимо, от тебе, понятия – мисъл-форми, с които можеш да имаш вземане – даване и без да се сливаш, с тях; т.е. – можеш да ги познаваш, отстрани; или – да имаш понятие, за тях; да знаеш какво означават  – обаче само отделно, от себе си, а не – като ги сливаш, в ума си, със самия себе си.
Помни, че няма никаква наложителна причина да сливаш „аз-а“ си, с тези мисъл-форми (освен тази причина, че не го знаеше, досега, разбира се). Ти не знаеш, че сливането на тези странични мисъл-форми, в една голяма обща мисъл-форма, заедно с твоя „аз“ – е опасно. Нека да ти кажа, че така не се прави, ако искаш да не изпадаш в дискомфортни състояния.

Такова патологично мислене, наистина, е унаследеното, от бащи и деди, обаче това е погрешното земно мислене на всички личности и тук е коренът на всичките им проблеми и терзания, свързани със страданията, на Земята.

И ти, също – все още, нямаш отговор на въпроса – кой си ти? Това е точно онзи екзистециален въпрос, който всички личности на Земята, имат за задача – да разрешат:  всеки човек, поотделно и сам за себе си (обаче – това ще стане – само когато му дойде времето; защото взема време, човек да разшири съзнанието си, като се освободи от старото си изопачено мислене и чак тогава ще може да възприеме правилното – мислене – от Гледна точка на Създателя на Всичко, Което Е – което ще го избави от страданията).

Знай, обаче, засега, че ти не си длъжен да правиш нищо от онова, което те прави да страдаш; напротив – свободен си да правиш само онова, което ти носи радост (и едновременно с това; т.е. в същия момент – то трябва да бъде полезно и за други хора, или – поне да не ощетява никого).
Така стоят нещата, обективно, за всеки човек, на Земята; друг е въпросът, че обикновените хора не го знаят и затова – мислят точно обратното, за вярно, независимо от това, че заблужденията им, ги правят много нещастни.  Те не осъзнават, че са нещастни, единствено поради погрешните си вярвания и убеждения.

Но, в твоя случай – добре е, за теб, че си малък (това е много ценно качество) и поне осъзнаваш онова, което сам си написал: „всичките ми проблеми са в главата ми, под формата на грешни разбирания и убеждения за света и по-скоро за хората.“ Това е така и (същото се отнася, и за всяка друга личност, а не само за тебе, защото) всеки човек е дошъл на Земята, за да се научи да мисли (да чувства и да постъпва)  правилно. Да мислиш правилно – е равносилно на това – да не страдаш.

Нека да започнем с това, че "социална тревожност" (както и всичко останало, което сам си включил, като елементи, в дясната страна на уравнението на твоя „аз“), е преди всичко друго – само една обикновена мисъл-форма, в твоята глава и само от тебе зависи – с какво съдържание ще я напълниш (самият ти); какъв смисъл (самият ти) ще ѝ  дадеш – и дали изобщо ще я оживиш; т.е. дали ще я направиш активна, за самия теб.
Или пък – ще решиш, че тази мисъл-форма, към даден момент –  не е вече сред приоритетите, на твоя живот и така – ще я деактивираш, или – даже ще я оставиш (в твоята персонална глава), като „празна черупка“ – откъм  съдържание и смисъл (защото няма „да се сливаш“, с нея, като „аз“). И съответно – щом е празна, то – няма как тя да участва активно, в съединяването на елементите, от които ти, погрешно, си мислиш, че е изграден твоят "аз".
Тоест, резултатът от решението ти, да не се занимаваш с мисъл-формата  "социална тревожност" (а и с която и да е друга подобна мисъл форма) е,  че – в онова съставно ЦЯЛО НЕЩО, което си мислиш, че си ти, поне няма да присъства елементът "социална тревожност" (и тя няма да ти вреди, поради това, че ти, вътрешно, си  „в лоши отношения“, с нея, като проявяваш слабостта – да я ненавиждаш).  
Затова, от твоя гледна точка, може да си кажеш, приблизително, така: „Мисъл-формата  "социална тревожност", е със значение – нула, в дясната страна на уравнението, на моя личен "аз"; т.е. – за мен, тя вече е деактивирана мисъл-форма, към този конкретен момент, по причина, че аз така съм решил, за себе си“. И повече да не ѝ отделяш никакво внимание, за да не я захранваш с никаква своя Енергия – нито положителна, нито отрицателна.

Нека учените глави да изследват; да се занимават и да пишат научни трудове за "Социалната тревожност"; тяхната работа е такава и те са прави; в това няма нищо лошо. Но нека само те да я изследват и така да развиват своя собствен ум; за тях това е полезно и безопасно, защото те само я изучават, отстрани, без да се съединяват, с нея, както правиш ти (т.е. учените хора, които изследват, само като феномен, явлението „социална тревожност“ – те възприемат тази мисъл форма, пълнят я със съдържание, според своя вкус; дават ѝ смисъл, според своята текуща гледна точка, обаче – те не я включват, като елемент, в дясната страна на „уравнението на своя съставен "аз"“; т.е. те не казват: "„аз“ имам социална тревожност", от което се подразбира, че това, което го имам – (или, щом „аз“, като „аз“, го имам, то) – то е ЕДНО, с мене; т.е. то е неотделимо, от моя „аз“ (все едно, че съм го „купил“ за себе си; или – че се „храня“ с него и така – то става част от самия мен).

И затова – изследователите на  социалната тревожност, независимо че се занимават, с нея – те не страдат от нея така, (разглеждайки я само „под микроскоп“), както ти страдаш, по причина, че в съзнанието си, ти си съединил „аз“-а си, с мисъл-формата на социалната тревожност, заедно с нейното съдържание и смисъл (т.е. – приел си я, по друг начин).
Искам да ти кажа, че отношенията към социалната тревожност, в твоя и в техния случай – са различни.
А най-важното нещо, в този свят – са отношенията. Поради отношенията си страдаме, в живота си и пак, поради отношенията си – се радваме, или сме неутрални.

Затова – ти, който не разбираш, все още, как стават нещата, в света – добре е – да не се бъркаш там, където се споменава "социалната тревожност" (за да не попадаш под внушението ѝ, докато укрепнеш и започнеш да мислиш, по нов начин). Остави на учените хора и нека те да се занимават, с нея, както си знаят, защото – това е добре, за тях, обаче  (щом искаш съвет – ще ти кажа, че) да се включваш и ти – това не е добра идея. Защото, ако ти се "съединяваш", в главата си, с мисъл-формата "социална тревожност" – то това (от твоя гледна точка) – е все едно – да ходиш, с вързани очи, по много хлъзгав път и няма как да не пострадаш, а задължително ще си носиш последиците, защото Законите на Живота (които, все още, не се учат в никое училище и трябва ти сам да седнеш, и да ги учиш), са такива.

Понеже каза, че си ученик, искам да те питам – какво ще кажеш, за един виртуален филм, в който главен герой, си самият ти: В този филм, нека да приемем, че по сценарий, самият ти (по някаква прищявка на Провидението) – си се родил, като един единствен екземпляр, от вида хомо сапиенс, на планетата Земя.

Ако, приемем, че това е  така; т.е. – че ти си един единствен екземпляр, от вида хомо сапиенс, на планетата Земя – въпросът ми е – откъде щеше да знаеш ти, тогава, че си слаб и малък и че страдаш, от ниско самочувствие и социална тревожност? Сигурна съм, че нищо подобно нямаше да ти мине, през ума, защото, при тези условия – нямаше да има никакви други хора, с които да се сравниш и така да се самоопределиш.
(Сега, ти се сравняваш, с другите, защото не знаеш, че другите хора – не са никаква мярка, за което и да е човешко същество, защото всяко човешко същество, на Земята, само по себе си, е направено уникално и затова – няма никаква реална база за сравнение, между отделните хора).

Но, да речем, че ти не знаеш, че ИЗНАЧАЛНО е погрешно – хората да се сравняват, един с друг. Замисълът да има много хора – е съвсем друг – и той е – те просто да се допълват,  а не – да се сравняват, помежду си.
Но, да речем, че ти не го знаеш това и затова избрахме такъв сценарий, на филма – че ти си сам – един единствен екземпляр, от вида хомо сапиенс, на планетата Земя; няма с кого да се сравняваш и съответно – това нежелано положение (че си слаб и малък и че страдаш, от ниско самочувствие и социална тревожност) – няма как да го има, в първата част на филма, защото това, да го има – би било абсолютно нелогично.

В първата част на филма – Ти – само Си; има те и толкова.

Значи, приемаме, че в първата част на твоя филм (защото има и втора част), няма условия, за  да чувстваш – нито че си слаб, нито че си малък, нито да чувстваш, че имаш ниско самочувствие; нито има условия, да знаеш, че имаш социална тревожност. 

Ти просто – СИ  – има те и толкова! Просто съществуваш – дето се казва: нито си хубав, нито си лош! Просто си!
Години минават (във филма), десетилетия; няма промяна и все същото – изобщо не чувстваш – нито да си слаб, нито да си малък, нито че имаш ниско самочувствие; просто няма подходящи условия, за това. Сам си, със самия себе си... Абсолютно Сам! Представи си това положение и му се наслади…

Обаче, напълно вероятно е, това, което сега ще последва, във филма на твоя живот: По някое време (след много дълго време; понеже приехме, че по сценарий, във филма,  ти си съвсем сам, на Земята) –  в един момент – нещо като неясна мисъл-форма (на притеснение от самотата), се завъртява, в главата ти и образно казано: "сяда“ на специален Трон, там, в твоята глава.
Пропуснах да кажа, че във филма – Ти, самият – предварително – сам си направил този Трон на Вниманието, в главата си (нещо като инкубатор за излюпване на мисъл-форми, от техните зародиши; плюс още нещо, което ще пропуснем) – за да излюпва нови мисъл-форми, чрез Енергията на Вниманието ти – и да активира готови Идеи (слезли от един по-висш Свят), зареждайки ги с твоята Енергия на Вниманието.
Т.е. – замисълът на този Трон на Вниманието  е такъв, че той ги сбъдва; активира ги, към даден момент, в зависимост от текущото ти намерение (в случай, че решиш, че те са полезни, за тебе и че ги харесваш, към дадения момент, защото това се променя, с разширяването на съзнанието ти).

Важното е да се запомни, че – само докато са поставени на Трона на Вниманието ти, мисъл-формите са активни. Решиш ли да ги свалиш  от Трона на Вниманието си – те се деактивират и просто изчезват от живота ти, защото твоята Енергия не ги зарежда; т.е. те няма от какво „да се захранват“ , за да се проявят–  няма друга Сила, която да ги оживява, освен онази, на Трона на Вниманието ти. Но трябва да знаеш, че ако не си достатъчно бдителен, във всеки момент и на Трона на Вниманието ти „седне“ и остане за дълго време мисъл, с която ти си в „лоши отношения“, то тя, докато е активна – ще ти причинява много болка и страдания.
 
И така – да се върнем пак, в нашия филм: седейки на Трона на Вниманието ти, мисъл-формата на Притеснението, от Самотата – започва, във всеки удобен момент да се включва в работен режим; т.е. – да изисква вниманието ти, за да расте и да се изпълва със Сила; защото – казахме, че само твоето Внимание, може да я зарежда, с Енергия и то – докато седи на Трона на Вниманието ти.
(Казахме също, че мисъл-формите нямат самостоен живот и без твоето изрично решение – те не могат да бъдат в Сила; т.е. само ти решаваш – коя мисъл-форма, към даден момент, има правото да седи на Трона на Вниманието ти, защото –  ако не е на този Трон – която и каквато и да е мисъл-форма – тя не е активна, за самия теб; просто няма от къде другаде, освен от Трона на Вниманието ти – тя да си набавя Енергия на твоето персонално Внимание, която да я зарежда, специално за участието ѝ – (не в който и да е) – а само в твоя живот).

И така –  само когато седи на  Трона – една мисъл-форма може да бъде реална, в твоя живот; по причина, че самият Трон на Вниманието ти, я оживява с Енергията на твоето собствено Внимание; така е по сценарий, във филма. 
Например, ето това съдържание, би могло да изпълва първата мисъл-форма, седяща на Трона на Вниманието ти: "Къде са "другите", Боже мой – за да си  общувам, с тях, като "бял човек"?" Нали? Това е напълно реален въпрос, в подобна (самотна) ситуация?
 
И ето, идва второ действие, на драмата на твоя живот; и там – по магичен начин (като на кино) – населва се Земята, с много хора – явяват се всички "други" хора, като персонажи, във филма (и притеснението, че си сам – изчезва).
Би следвало, да си щастлив; нали просто искаше да си общуваш, с другите?!

Не се сравнявай, с хората, а само общувай (на абсолютно равни начала), с тези от тях, които са на твоето ниво на развитие на съзнанието, а те са само тези хора, които те разбират.
Правило: Общувай, но не с всички хора, а само с онези от тях, които те разбират – защото само те са определени, да бъдеш открит с тях и да им се доверяваш, тъй като ти и те – сте на еднакво ниво на развитие на съзнанията си.

А всички останали, които не те разбират – засега, ще почакат, докато пораснат, в разбиранията си. Тогава, ще бъдеш открит и с тях и ще си общувате, на равни начала, без да се сравнявате, а като се допълвате един другиго и си помагате.

Най-добре би било, на Трона на Вниманието ти (който е в главата ти) – да няма отредено специално Място за притеснения. Но, не би –  понеже сега онова Място (отредено от самия теб – само за притеснения) на Трона на Вниманието ти, в главата ти, остана празно (когато желанието ти да не си сам, се изпълни) – то тогава – яви се тази "празна ниша" и други притеснения (във вид на мисъл-форми  нахлуха), за да я заемат, защото ти, без да има никаква (ама абсолютно никаква реална) необходимост, от това, реши, че вместо да общуваш, на равни начала (с тези от „другите“ хора, които те разбират и така щяхте да си прекарвате добре; нали за това ти бяха нужни други хора, в първата част на филма) – ти реши, че ще се сравняваш, с всички други хора, без да знаеш, че това е – все едно да сравняваш жаба, с кон, с кокошка, или с къртица. Няма база за сравнение; не ме карай да ти обяснявам защо; така е и толкова; един ден, ако това те интересува – непременно ще го разбереш. 

(Спомни си, отново, сега, че в първата част, на филма, на тебе ти беше потребно само да си общуваш с другите; да бъдеш мил, с тях и нищо повече, но сега – защо ти е потребно това глупаво нещо – да се сравняваш, с другите,  което води само до погрешни изводи и разочарования?)

Защо, в този филм – сега реши, без никаква основателна причина, че трябва да се сравняваш, с "другите"? Нали, просто, искаше да си общуваш, с тях? Те затова дойдоха, при теб; по тази причина – за да си общуваш, с тях; откъде ти хрумна идеята – да се сравняваш?! Та това е абсолютно нелогична подмяна. Общувай, щом това е добре за теб, обаче не се сравнявай, сам виждаш, че това ти причинява дискомфорт.
Само ти си този, който може да реши – дали да общува само, с хора, които го разбират, или – да се сравнява с всички хора и да се терзае, от неправилните изводи, до които достига незрелият му, засега, ум! Всичко е в главата ти! Ти си и актьор, но си и фактор, в екипа на сценаристите и режисьорите на филма на живота ти; т.е. – те се вслушват винаги, в твоите становища, касаещи качеството на твоя живот.

Но, така е по сценарий; филмът е такъв…
Аз съм социален работник, по професия; говорила съм, лично, с хиляди хора, през живота си и затова знам, със сигурност, че нито един от тези хора – няма основателна причина, да се чувства слаб и малък, в сравнение с другите хора.
В тази връзка – особено важно е –  да се осъзнае правилото, че човек никога, по никакъв повод, не бива да се сравнява с други хора; с когото и да било. И ще ти кажа защо не бива да се сравнява, с другите – защото всеки, от нас, личностите, е уникален (уникален е, в смисъл, че е различен; т.е. всяка отделна личност, към даден момент, е достигнала до своя индивидуална степен на развитие на съзнанието си) и в това се състои красотата, при общуването; че сме различни.
Представи си какво би било, ако всички личности бяха на еднаква степен на индивидуално развитие; т.е. – ако всички хора, на Земята – имаха еднакъв еволюционен статус. Това би било едно ужасно досадно общество, от роботизирани същества. И Слава Богу, че това не е така и че всеки човек е една загадка, за нас, докато не го опознаем.

А можем да опознаем някого – единствено и само, когато го обикнем и ако продължаваме да го обичаме, без да се обиждаме и без да му се сърдим, за нищо.

Ще ти кажа, че всички мъже и жени, независимо от това – какво поведение демонстрират, външно – вътре в себе си; т.е. "в главата си" – са еднакво несигурни, за някои от отделните, специфични, области на живота си и това зависи най-вече от това – кои мозъчни центрове в главите им, са по-неразвити, в сравнение с останалите им мозъчни центрове, (които са по-развити – по наследство, или – поради осъзнаване на някакъв дефицит и съответно приложена индивидуална, самостоятелна работа, над самите себе си).
 
Ще приключвам вече отговора си, в който – нарочно наблегнах, по-подробно, на някои идеи, за да им обърнеш внимание, ако решиш, че това си струва.
Ако моята гледна точка, към твоите проблеми – представлява интерес, за тебе, поразмишлявай за нещата и виж кое ще намериш полезно, за себе си и тогава го приложи.
Бъди уверен, че всеки човек – е персонаж в свой отделен филм на живота си, макар че – външно наистина не изглежда да е така; изглежда ни, като че сме в общ филм. И това, отчасти, е вярно, но все пак, остави, без коментар, всеки човек – да мисли както може, към даден момент, а ти се заеми здраво, да разшириш само своето съзнание, защото само това е, което ще ти помогне да си обясниш света и твоето място, в него, за да влезеш в хармония и мир със Създателя си, с „другите“ и със себе си. Успех.

Това е линк, за изтегляне на книгите на  Дон Мигел Руис, които можеш да пробваш да четеш, в случай, че ти харесва.