Явно това, че всички хора около мен от година и половина ме "убеждават" колко е незаменимо месото и как аз съм едва ли не полуидиот заради това, че не ям МЪРША, не са изолиран случай. А пък аз се чуствам перфектно. И нямам ни най- малко желание да сложа плът в устата си повече.В интерес на истината около 2 месеца, след като спрчх да ям мърша, ей така за да видя какво ще стане хапнах един сандвич с месце. Просто не мога да опиша как мина последвалата нощ за стомаха и за целия ми организъм. Обаче най- фрапиращото е това неразбиране от страна на най- близките, хората от които очакваш подкрепа, каквото и да им говоря и показвам наглед. В семейството жена ми яде пиле и чат пат друга мършичка, но по въпроса за детето не можем да постигнем разбиране. Дъщеря ми е на три годинки, и въобще, ама наистина въбще не се сеща да иска месо, когато на масата има други храни, най- много да го даде на котката или кучето, ако и го сложат в чинията. Лошото обаче е, че си иска от т.нар. кремвирши от месо, които и котката не ги ще, а детето ги яде с удоволствие. Интересно какво ли толкова вкусно има в тях?