maryjane1997

Благодаря, изгледах го, но не можах да го разбера напълно. Надявам се, че всичко ще ми се изясни като започна терапия.

Влоших се. Започнах да изпитвам силно дразнене в стомаха и изобщо раздразнение, което ме побърква. Знаете ли на какво се дължи? Също и доста неща ми се струват странни, започвам да изпадам в нещо като екзистенциални кризи. Просто се чувствам ужасно. Разбрах и, че мой много близък човек има рак и не мислят, че му остава много. Мисля, че изпадам в депресия..не помня кога за последно се чувствах добре. Имам чувството, че съм обречена, и че винаги ще е така - страх ме е от бъдещето, като се замисля за него..."Ако съм жива...не знам дали ще живея дълго." Мислите за самоубийство не са постоянно в главата ми - преди беше по - зле - но сега като се появят сякаш...част от мен иска да го направи и ме е страх от това. Не разбирам какво се случва. Искам да започна терапия повече от всичко, но в момента наистина няма как... ;(

Започнах да чета и като стигнах до симптомите на генерализирана тревожност веднага се спрях и прочетох всичко по темата. Сега поне съм информирана и осъзнавам проблема твърдо решена да се справя с него.

Аз разбирам всичко, но ми е ужасно трудно, защото никога не съм преживявала такова мъчение. Чувствам се нервна, раздразнена и потисната, и просто не виждам изход.

Здравейте! Първо искам да отбележа колко съм благодарна, че ви има! Второ....тук съм, за да споделя за своя проблем, който най - вероятно за вас не е нещо специално, но за мен е непреодолим кошмар, с който едва намирам сили да се боря. Чела съм много и отдавна в този форум, но реших да пиша, защото се идентифицирам с доста от написаните неща на различни хора с различни проблеми. Всичко започна 2013 година. Тогава бях на 16 години! Не помня точно кога получих първият си пристъп на паника/тревога..помислих си, че умирам. В мен остана една неспираща тревога и силно напрежение, от което живота ми драстично се промени и влоши. Започнах да имам натрапливи мисли за самоубийство и се влоших още повече, защото ме плашеха изключително много. Уповавах се единствено на майка си. Малко след това отидохме на психиатър (в малкия град, в който живеем) и ми изписа Есобел 10мг, от които след 2 седмици продължително мъчение започнах да се оправям (и междувременно посетих психотерапевт, но само 1 път) . Известно време бях добре, върнах се към нормалният си начин на живот - училище, излизания, веселие и т.н. Спрях хапчетата сравнително бързо....до преди началото на учебната година (2014), тогава пак започнах да се чувствам много напрегната, уплашена, тревожна, паникьосана и потисната. Този път отидохме на психиатър във Варна, който ми изписа Бифлокс 20мг и Тритико 150мг след като му обясних как се чувствам постоянно...и за мислите си. Започнах да ги пия редовно, постепенно започвах да се чувствам по - добре, като мина малко време често забравях да ги пия, но въпреки това се чувствах добре и реших, че съм се оправила, и че ще ги спра....така и направих. Известно време бях добре. 12 клас - училище, излизания, събирания, бал, даже поработих това лято. Обаче като наближиха матурите и бала започнах малко да се стресирам (в границите на нормалното), но точно първата вечер на бала един пиян германец (гост в хотела..на моите години) нахлу в стаята ни и аз както бях заспала така се стреснах, че се затворих в банята докато го разкара някой, а приятелките ми се смееха - нито се стреснаха, нито нищо. И така не успях да се насладя особено на 2та дни там след таз случка, защото пак започнах да се чувствам притеснена, но поносимо. Даже се смеех с приятелките за случката. Мислих си, че ще отмине и то така стана за малко докато си почивах вкъщи и после тръгнах на работа. Малко се притеснявах да започна, защото ми е за пръв път и т.н., но и заради "състоянията" в които изпадам. Стрес си имаше, но работата не беше кой знае колко натоварваща, не ми харесваше отношението на някои хора, но може би аз съм твърде претенциозна. И така..свърших работа на 31 юли като вече бях започнала отново да не се чувствам много добре - някак мислейки си, че е от килограмите понеже съм пълна - и вечерта преди последния ми ден пак имах някакъв пристъп на силна тревога, дни наред изпитвах само едно вътрешно мъчение/раздиране. От тогава все повече се влошавам постоянна тревога отново, неприятни/непоносими мисли, които още повече ми усилват страха, чувствам се не на себе си - странно. Понякога имам чувството, че всичко се случва насън, замайвам се, става ми лошо, усещам силно напрежение най-вече в главата, имам задух, постоянно мисля и то все лошото, чувствам се много зле - безпомощна, слаба, изморена и понякога имам чувството, че ми писва, че не мога да издържам вече и пак мислите за самоубийство. Притесняват и ме дразнят най - малките и незначителни неща, и постоянно размишлявам и задавам въпроси (Защо? Как? Кога? Винаги ли? Ами ако...?). Миналата седмица и днес ходих на психотерапевт и не останах доволна, даже след 1та среща се влоших. През повечето време говорих аз, тя ми задаваше еднообразни въпроси, даде ми да оцветявам/рисувам, каза ми, че всичко е в главата ми (очевидно), а днес общо взето ми каза да пазя диета, да спортувам и да поема живота в собствени ръце...и това беше (освен и, че разказва за това как тя била преминала през много неща, но се е оправила). Не че не съм съгласна, че доста зависи от мен, но едно уплашено до смърт 18-годишни момиче има нужда от истинска помощ и съвет, защото аз не разбирам какво се случва и защо, аз тепърва навлизам в живота - даже другия месец се местя в Шумен за започване на семестъра. Просто след днескашната ни среща още повече се отчаях и затова се реших да ви пиша. Предварително ви благодаря, че отделяте време за моята история. Силно се надявам да се преборя и да се почувствам щастлива някой ден, защото сега съм в един порочен кръг на самосъжаление ("Само на 18 години а се чувствам така.."), страх, тревога, мъчение, чувството, че съм различна и болна... ПП. (извинявам се ако е неуместно) ще ви помоля да ми препоръчате терапевт във Шумен, Варна или Добрич.