Alexa

От известно време си давам сметка за поведението на моя бивш партньор и реших да споделя за съвет.Доста време бяхме заедно и накрая се разделихме.Преди мен е живял с други две или три жени , а между тях е имал и много само сексуални връзки .Понеже знаех това , категорично отказвах да имам каквото и да било с него , но той беше много упорит , близо две години правеше всичко , за да му обърна внимание.Накрая се събрахме , имахме хубава връзка няколко години.След което той започна да се държи зле , забелязах че започна да излиза много с приятели , най- вероятно е търсил и някакъв контакт с жени .Аз заявих че няма да търпя това и един ден просто си тръгнах.От тогава той започна всичко по старому.С която може ляга ,а сега има и нова , с която пак ще живее .От дистанцията на времето и вече с нов поглед си давам сметка ,че това не е нормално , като се има предвид ,че накрая на нашата връзка почти нямаше сексуално желание . Дали това не е причината да търси все нови и нови връзки. Той казва че това е негово право и един път се живее , и ще си прави каквто иска .Ами ние останалите , вследствие на това аз вече доста дълго време не мога да създам никаква връзка , не виждам смисъл и той все още понякога ме търси и това ме обърква .Той вече е на 40 , но продължава да живее както на 20 и се гордее с това.Разказва ми всичко с гордост , а аз мисля ,че всеки нормален човек би се срамувал от такъв живот . Има ли нещо нередно или аз нещо го премислям прекалено много .ПОради това че с мен е бил най- дълго време всички наши приятели все още говорят за нас като за двойка , а това допълнително ме товари .Как да се отърва от тоя ужасен кръговрат в нашето общуване , проблемът е също че живеем много близо един до друг и това автоматично усложнява нещата.Понякога се срамувам толкова много заради него , има нещо нередно в поведението му , пиша всичко това ,защото чувствам, че тази история много ми пречи да продължа напред , на чисто.

Аз избрах точно този подход - да разбера защо се чувствам зле след подобни сцени , те провокират в мен отдавна забравени неща , по -скоро изтласкани в подсъзнанието .Спомням си , че така се чувствах като дете ,когато някой " по- силен " ми се подиграва , чувстваш се сякаш за нищо не ставаш и всеки друг го прави по- добре и така си доразвиваш лузърската визия и си се отчайваш . А истината е че можеш да се справиш , просто си правиш self - sabotage.Отново съм в такава ситуация , давам най - доброто от себе си , нещата малко се пооправиха , скандалите силно намаляха , защото се заявих пред всички.Само се чудя как да "израста " това гадно чувство , което идва след подобни сцени . Знам че е илюзия, но явно ми е някакъв дефицит ,който си го нося от дете . Как е възможно неугледни и необразовани хора да ми правят забележки за неща , за които самите те са некомпетентни , а аз да се сдухвам .Дразня се , когато позволявам на хората да се хранят с моята несигурност. Как да го преодолея ?

Страхът от изоставяне се лекува като те изоставят ! Елементарно е , на мен ми се случи ,първоначално страдаш като куче ,не ядеш , не спиш ,получваш паник атаки , за да ти е по - пълно преживяването, после постепенно започваш да мислиш за себе си , да работиш , да ползваш ума си за някакви ежедневни решения . Може да научиш един език например и да си намериш готина работа .А междувременно Вездесъщия , който те е изоставил , забелязва че се справяш отлично и сам и започва да търси контакт отново , ама тогава вече ти е все тая , щото сам си си ок и вместо да му угаждаш , започваш да угаждаш на себе си ! Много е хубаво , опитай !

Как е редно да реагираме ? Имам въпрос относно напрежението в работната среда , което е изкуствено създадено вследствие на избухливия характер на нашата ръководителка. Нормално ли е при всяко взимане на решения от страна на работник ,то автоматично да се обявява за погрешно и да бъдем грубо порицавани и обиждани. Забелязвам че това започва да се отразява зле на самооценката ми , както и на тази на моите колеги , назрява един страх ,който ми пречи да поемам отговорност ,защото знам ,че каквото и да направя , тя ще каже ,че е правилно точно обратното.Притеснява ме това ,че аз положих доста усилия за собственото си развитие и започнах да си вярвам , постигнах своите ежедневни малки победи , постарах се да придобия нови знания , но това отношение започва да пропуква стената на моята увереност . Как е редно да постъпя в отношенията с човек , който се храни с несигурността на подчинените си и прави непоносима една сравнително спокойна и приятна работа . В страни от това имам съмнения ,че прибира за себе си глобите , с които ни заплашва. Над нея е собственикът , който си няма и понятие какво става , негова е само базата .Споменавам го ,защото смятам ,че това допринася за нейните своеволия и за удобното положение никой да не следи за нейните грешки .

Но аз нямам никакъв проблем със себезаявяването , правя само каквото ми е интересно и каквото искам , рядко се съобразявам с някой друг .Думата "не " е сред най - често използваните в моя речник , никога не се притеснявам да противореча ,когато не желая нещо .Навън е пълно с хора , които се правят на ментори , задават ни социални модели и роли ,в които те самите не вярват и аз винаги съм намирала начин да заявя несъгласието си пред всички .Знам коя съм ,знам си и слабите места , не се срамувам от тях ,аз съм човек и се уча всеки ден, готова съм всеки един миг да започна отначало всичко . Мисля че тайната на истинските отношения е да покажеш уязвимостта си и ближният ти да не се възползва от това , независимо дали говорим за приятел ,мъж ,колега . Излиза че най- нормалното нещо в природата - създаването на една връзка , днес се превръща в най - сложната мисия , която е достъпна само за някакъв малък процент от "съвършени " хора , Трябва ли всички да тръгнем на психотерапия ,за да станем "достойни " за обичане , смели ,самоуверени , малки роботи , които се справят със всичко и винаги са наясно със себе си ? И ако сме такива защо са ни въобще връзки и хора , нали можем всичко и сме "корави" , заявяваме се и вече дори не усещаме самотата ,защото сме си самодостатъчни . P. S. А баба и дядо се обичаха , без да са чували никога нищо за себезаявяване , психотерапия и лайф коуч .Имаха "по - прости " методи , когато единият имаше работа , другия просто отиваше да му помогне .Когато единият се разболееше , другият стоеше и се грижеше за него , колкото му беше по силите.

При мен са основно в интимната ,лесно създавам контакти ,хората ме харесват ,безпроблемно обединявам хората в работна обстановка ,но в личната сфера никак не се справям ,усещам страхотна тежест ,когато дойде време да задълбоча някакви отношения.И винаги съм в някаква въртележка , харесва ме един ,аз харесвам друг,той пък трета .Странна работа.

Да ,ще се гмурна да разледам пасажите , със сигурност трябва и да дадеш от себе си , с времето осъзнавам ,че светът и хората нищо не ми дължат и че не съм дошла тук ,подписвайки някакъв договор за вечно щастие , обичта е доброволна и няма място за пазарлъци .Просто е дошло времето да си поочукам малко егоцентричния характер .Благодаря за смислените отговори

Аз нямам проблем с това да съм недостъпна , дори прекалявам , месеци мога да излизам с някой и да не стигнем до края .А иначе отдавна съм сама , прекратих една дълга ,многогодишна връзка ,но не мога постоянно да седя така ,минаха вече повече от 2 години .По-скоро от изброеното по- горе си давам сметка ,че не общувам достатъчно и трябва да разширя кръга от хора.Незнам моята самооценка каква е ,обаче и това което виждам в мъжете ежедневно никак не е оптимистично. Едни суетни и вечно изискващи внимание млади момчета ,които трябва едва ли не ние да ухажваме ,щото видиш ли " ти голяма принцеса стана '' , не дават нищо ,а искат всичко - трябва да сме красиви , да ходим на работа , да готвим добре , по възможност да взимаме по- голяма заплата , за да не се лишава той , със сигурност не всички са такива , но това виждам всеки ден .И съм сигурна ,че зад целия този панаир на суетата стоят едни безпомощни същества ,които трудно биха сътворили нещо по - смислено от прическата си сутрин .

В момента имам същия проблем ,дори имам чувството ,че говорим за един и същ човек.Той се запозна с мен , постоянно ме търсеше и след известно задълбочаване на отношенията , изчезна .Казва че е объркан , не можел нищо да ми даде ,все такива оправдания от общ характер.Първо искаше да сме заедно ,после взе да казва ,че ме харесва като сестра и че съм му най- близкия човек .Не разбирам какво става , не мисля че грешката е само в самооценката ми.Имам достатъчно самочувствие ,харесвам се , но и аз попадам на хора , привидно активни , които после се размиват във времето и пространството.Слабост ли е ако обърнеш внимание на някой ,който казва ,че желае да те опознае, не мисля .И без това всички казват че трябва да съм по - мека с хората ,да не съм така рязка ,а когато се "размекна" и си призная всичко се разпада.Получавам внимание , но не от този, когото аз искам.

Благодаря за отговора ,Орлине . Всичко ,което си написал е абсолютно вярно , имам нужда от разбиране ,за да премахна границите , тогава сексът наистина е вълшебен.Само се чудя как хората ,с които се срещам всеки ден не виждат това , което ти разбра от няколко изречения.Явно наистина привличам погрешните хора и със сигурност има нещо общо с моделите ми на мислене.Уморих се да слушам ,как трябва да се прави секс ,пък то любовта после идвала , пък и годините си вървяли , нямало време за чакане ,пробвай с този , после с онзи ,ти сама си го правиш - все такива "компетентни " мнения . Ще бъда доволна ако ми препоръчаш някаква литература по въпроса .

Здравейте , от дълго време имам проблем ,за който не виждам смислено решение .Преживях раздяла след дългогодишна връзка , от тогава ми е много трудно да създам трайни отношения с друг мъж , дори не желая да ходя на срещи , не чувствам радост дори при мисълта да се видя с някое момче.От друга страна имам нужда от секс , но не мога да се отпусна с никого . Наскоро се появи човек ,който има желание да спи с мен , но мисля че е само това .Това ,което ме притеснява е че той не казва нищо за себе си , нито за живота си , не иска да излизаме , на пръв поглед изглежда като най- обикновена мутра , но се опитва да се представя за джентълмен . За пръв път от много време все пак се улавям ,че се замислям за този мъж , но ме притеснява това затъмнение , в което той ме държи . Бившият ми мъж вече има нова връзка , това много ме нарани и ме накара пак да преживявам раздялата ни , не усещам подкрепа от никъде .Ставам лесна за манипулация , все пак съм на 29 и имам нужда от мъж до себе си .След отказа ми да правим секс ,без да знам нищо за него ( за новият ми познат) ,той се разсърди и каза ,че сме си говорили достатъчно време и това ни правело близки.Това за мен е идиотско обяснение . Аз съм чувствителна и интелигентна ,имам нужда от емоционална връзка . Страшно ми е объркано всичко и най -вече ме притеснява това ,че не допускам никого до себе си ,а в същото време имам най - много нужда от това в момента.Пиша за съвет как да премахна тази невидима бариера и да спра да се сривам пред всяка евтина манипулация , която ме кара да се чувствам все по -сама .