boy_name

Може ли да ми препоръчате подходящ психотерапевт, някой който може да се справи с това състояние. Не намирам хора със сходни проблеми на моя. И толкова силна невроза като моята от години преумора и натрупвани негативни емоции може ли да се преодолее без медикаменти само с психотерапия ? Стана много тегаво положението, сутрин много трудно ставах за работа и нямах никаква енергия. Често като работя с някаква информация или чета текст напрежението в слепоочието и главата ми се усилва и нещо като стягане. Ако спра за известно време заниманията тогава ме поотпуска малко. Дори на моменти самото четене на текст ми е трудно, някак си много бавно възприемам думите. В такива моменти и мисълта ми е някаква забавена. Трудно визуализирам нещо, а преди имах доста добра визуализация. Започнах да пия пак деанксит, енергията малко ми се завърна, но малко, Изкача ли 1 или 2 реда стълби, започвам да се задъхвам и пусла ми се ускорява и ми е умаляло. Не ми се говори с хората, говора и мисълта са ми флегматични, понякога искам да кажа нещо, а излиза някаква друга сходна дума. Понякога не мога да се сетя за дума, която искам да кажа. Гласът ми е тих и отпаднал, дразня се лесно, плачливо ми е постоянно, нямам мотивация. Не ме плашат вече тези състояния, мисля че е в резултат на бърнаута, или нервния срив или и аз не знам какво съм преживял. Единствено ме плаши мисълта, да не би да се задълбочи и така да си остана. Не мога да откъсна мисълта си от състоянието ми. Искам да си почина от всичко и да не мисля за нищо, но трябва да ходя на работа и това ме напряга на моменти. Даже се чудя деанксита, дали е твърде слаб и не трябва ли нещо по-силно да се вземе като антидепресант ? Макар, че опитах и с жълт кантарион и не даде резултати, а пишеше че е доста добър природен еквивалент.

Да, съгласен съм. През последните дни се замислих, че през цялото време, което описах в главата ми се е въртяла и някаква хипохондрия, освен цялата тревожност. В момента осъзнавам, че от прекалената уплаха и то в продължение на месеци какви ли не мисли са ми минавали в главата. И в момента постоянно се въртят като на фонов шум. Опитвам се да не им обръщам внимание и да ги стопирам в зародиш, но много е трудно. Не зная и аз вече какво е това състояние. От няколко дена започнах пак да пия деанкист и малко се понамали това напрежение и натрапливите мисли, но малко. Но когато ги няма пък има депресия. Мислите, съзнанието ми имам чувството, че са фрагментирани.

Започнал съм да търся подходящ терапевт, видях че има и т.нар. краткосрочна терапия и се колебая към какъв подход да се обърна. Според вас, коя терапия дава по-добри резултати и специално при тревожни разстройства ?

Мислил съм много за всичките си страхове и опасения, но може и да има нещо неосъзнато до което не съм стигнал, не зная. Възможно ли е да е въпрос на стрес и да съм се уплашил от случващото се ? Защото като се случи първата голяма криза бях изпаднал направо в шок от уплаха и не знаех какво става с мен. А за колко време се работи по едно такова състояние, ориентировъчно с психотерапия ?

Благодаря за мнението. И на мен ми е минавала мисълта, че може да е въпрос на стрес. Но оттогава насам това нещо прерасна в тревожно разстройство и имам чувството, че ме е обзело напълно. И ми вкарва още повече стрес. Постоянно някаква тревожност ме мъчи, на моменти по силна, на моменти по-слаба. Опитвам се да не мисля за тези неща, но не успявам. Понякога мислите и картините са толкова силни, че не могат да се спрат... особено вечерно време като заспивам. На моменти се будя с тревожност и трудно заспивам или записвам в нещо като полусън. И на другия ден ми е супер отпаднало и подтиснато. Опитвам се да намеря правилния подход, постоянно мисля за това и чета по форумите. По препоръки анализирам от къде може да е тревожността, опитвам се да я посрещам открито на моменти даже гледам да не гледам на нея като на нещо вредно. От 2-3 месеца не пия лексотан, а от месец не пия и деанксит. Започнах да пия жълт кантарион, който мисля, че ми посъбра малко мислите и ми повдигна настроението. Обаче тревожността пак си я има. Не знам как да разчупя модела.

Работата ми е свързана с поддържане на информационни системи общо казано и стоене пред монитора. Преди не ми е било проблем, по принцип си харесвам работата. Винаги съм се интересувал от нещата свързани с ИТ, но сега на моменти не ми се и занимава с тях понеже на моменти се напрягам като си ползвам мисълта. Даже покрай цялата история с тревожността си бях внушил, че може причината да идва от работата и това ме беше уплашило доста. Но нещата за които се тревожа са различни и имам чувството, че се въртят. А понякога тревожността е толкова силна, че мислите и картините са автоматични. Въртя на едно място и постоянно се питам какво точно ми е и как да си помогна. Чета по форумите и се опитвам да намеря решение или по-скоро напътствие за правилната насока. Случва се и някой ден да не съм погълнат от тази тревожност и бум - на следващия или по-следващия ден пак се появява и то с пълна сила.

Благодаря за отговора. Осъзнал съм че е тревожно разстройство, но не знаех, че може да е съчетано с панически атаки. Като изключа тревожността, която се появява през деня и е плаваща и неопределена, през деня на моменти получавам сърцебиене. Понеже зная, че не е опасно и гледам да не му обръщам внимание, така отминава. Цялото напрежение, мисля идва от това, че след няколкото месеца възстановяване на нервната ми система не мога да се отпусна напълно. Полагам големи усилия да се концентрирам. Много трудно си върша работата, която е умствена и с много абстрактно мислене. Преди мисълта ми беше като светкавица, а сега е толкова разпокъсана. На моменти даже я губя и не мога да я съставя качествено. От тук и още притеснения как ще си върша работата... Даже и някои по-сложни задачи умишлено ги отлагам, с някои даже не ми се и занимава, някак си търся постоянно да си почивам.

Здравейте, Исам да помоля за съвет. В началото ще се опитам накратко да споделя най-важното (според мен). На 35 год съм. По принцпи съм чувствителен човек и при леки притеснения сърцето ми направо имам чувството, че ще изсвръкне, даже се получава и тремор. Но така съм открай време и съм свикнал с това по някакъв начин. Весел и забавен човек съм с голямо чувство за хумор, идеалист и се стремя да правя всичко както трябва. Преди около година и половина четох една книга за позитивно мислене и как да не допсукаме негативните мисли. Вярвах в това и бях започнал да се стремя да подтискам всякакви негативни мисли и то до такава степен, че се самонаблюдавах какво мисля и какво говоря. Вярвах и в това, че само с положителни мисли ще се привличат и положителни неща в живота ми и едва ли не като мисля нещо лошо може да се случи. Сега осъзнавам, че това изобщо не е вярно, но тогава явно съм искал да вярвам в тези методи за положително мислене. Така около година постоянно се напрагях да подтискам мислите си и да ги контролирам. Това почти всеки ден беше започнало да поражда някаква тревожност в мен, която тогава не можех да осъзная. Бях започнал да се будя някои вечери с пристъпи на тревожност, едната ми ръка не я усещах изобщо беше напълно безчувствена като на някой друг. И за няколко минути се оправяше и после пак си заспивам. Постепенно тази треожност се засилваше. През тази година бях започнал да правя и много силови упражнения, които ме натоварваха допълнително. Понеже съм програмист постоянно съм пред монитора, даже и нощно време съм стоял до 3-4 часа някой път и съм карал с много малко сън. През някои дни започнаха да се появяват моменти, в които мозъкът направо ми изключваше и не можех да мисля. Дори и да се насилвам мисълта ми просто не течеше. По коледните празници имах доста почивни дни и мислех, че ще си почина. Гледах само ТВ. И тогава започнаха да се появяват много интензивни и ярки натрапчиви мисли. Какви ли не мисли ми се появяваха в главата ми визуално - че наранявам близките си и всякакви такива. Опитвах да ги блокирам, а те се появяваха още повече. След празниците започнах работа и някак си забравих за тях и не са ме притеснявали. Обаче всичко ескалира в един момент. След като правех упражненията след работа, започваше да ме боли главата в слепоочията и да усещам замайване и постоянно ми се спеше. През деня ходех като замаян и след упражненията направо заспивах пред ТВ на някой филм. Имаше няколко дена подред, в които излизах по заведения и пих много алкохол. Но вместо както преди да съм замаян бях просто като безможъчен, мисълта ми блокираше и все едно не ме хващаше алкохола. Едната вечер като легнах пиян и заспах започнах да се будя на всеки час от ужасни натрапчиви картини, разстрисания все едно ток минаваше през тялото ми и силно сърцебиене. Картините бяха десетки за секунда. Ръцете ми бяха като изтръпнали и схванати. Главата ме стягаше в слепоочието, а в горната част усещах силно налягане зад очите. Бях изпаднал като в шок. Трудно се ориентирах къде съм. Помислих че получавам инсулт и някакви такива неща. Това много ме уплаши и отидох на лекар. Пих лексотан и деанксит. Събуждането нощем от тревогата и разтрисания от "токовете" се повтаряше, но от хапчетата до 5 мин пак заспивах. Пих лексотана 3 месеца и после го спрях. През това време ходех като на автопилот и със стягане в главата. Мислите ми бяха хаотични, искам да кажа нещо, а излиза друга дума. Същото е дори и като мислех. Четенето на монитора ме натоварваше, не можех да работя с информацията, паметта ми прави проблеми, не можех да се концентрирам. Това много ме напрягаше и ме плашеше. От напрежението очите ми станаха целите в кръвоносни съдове, които не се махнаха и се увеличаваха. Постепенно осъзнах, всичките неща, самата тревожност. Повечето неща си ги изясних и не ги мисля и не ме тревожат. Имаше чести моменти на много силна депресия и мисли за безнадежност. След 5 месец намалих деанксита и искам да го спра. Налягането над очите в главата понамаля и изчезна. Започнах да пия жълт кантарион (вече 2 седмици) От него ми се подобри паметта и концентрацията и депресивните мисли намаляха доста. Тревожността през деня почти я няма и се научих да контролирам тревожните мисли (така мисля). Обаче като легна вечер не мога да се отпусна напълно. Будя се един или два пъти обзет от силно напрежение, тревожност и сърцебиене. Имам чувството, че дори и не спя, а само съм като в полусънено състояние. Това много ме натоварва и вече е единственото нещо, което ме притеснява. И като цяло на какво ви прилича целия случай ? Какво мога да направя по въпроса да спя нормално, за да започна да се оправям напълно ?

Здравейте, От около 5 месеца преминавам през някакви странни състояния, които не мога да си обясня и много ме измъчват. Ще се опитам да пиша всичко, за което се сетя. На 35 години съм, занимавам се с компютри, програмиране. от 20-на години се занимавам с компютри и това винаги ми е било интересно. Винаги съм имал голямо въображение и съм свикнал умът ми постоянно да е зает с някакви задачи свързани с работата ми, която ми е като хоби. По принцип съм по затворен и чувствителен, но в компания се чувствам добре, имам голямо чувство за хумор и съм бил забавен. От известно време не съм обвързан, търся половинката си, но още не съм я намерил и това доста ми тежи. От началото на миналата година (2014) реших да направя нещо за фигурата си и да се постегна малко, не че съм дебел или нещо такова, но явно съм мислил, че това може да помогне и да стана по привлекателен. Започнах активни тренировки 3 пъти в седмицата и до средата на 2014 карах така, но после ги намалих на 2 пъти в седмицата понеже ми дойдоха в повече. Отделно от 2-3 години свикнах да лягам късно, понякога в 2-3-4 часа, все нещо правя на компютъра и все нещо не съм се наспал. Четох и някакви книги за духовно развитие и за положително мислене, от което започнах постоянно да наблюдавам как говоря, какви са мислите ми, опитвах се да разграничавам, кое е егото ми. Благодарение на тези книги на моменти така си спирах, че направо блокирах за около половин час и се вглъбявах. (Не знам, дали е било заради точно заради книгите или просто съм започнал да си изчерпвам силите.) Вече към есента започнах да усещам, че физически нямам много сили за тренировките, но продължавах с тях 2 пъти в седмицата, също промених и режима си налягане - вече се стараех да лягам до 1 часа вечер. От тренировките и сигурно от недоспиването започнах на моменти да дишам доста учестено и пълно. Понякога като вървях по пътя чувствах всичко наоколо нереално (по-късно разбрах, че това е дереализация) Горе-долу по това време започнах понякога да се будя през нощта и едната ми ръка да е изтръпнала, до такава степен, че около минута не я усещах изобщо. Това ме плашеше. От миналата година (а и тази) също имам и проблеми с един зъб, който се беше възпалил нещо и още го лекувам. Това ме стресираше в началото, но сега мисля, че съм го преодолял. По-сериозните симптоми започнаха в края на миналата годината. Като четях на монитора самото четене ставаше като на буксуване през буквите - със завръщане и препрочитане на някои думи. Дори на моменти трябваше да препрочитам някоя дума, за да мога да я разбера от самото ми изговаряне на ум. А никога не е било така. По коледните празници имаше много дни почивни и тогава се отдадох на пълна почивка и на спане около 10 часа всяка вечер. И вместо да се наспивам както би трябвало да бъде аз ставах още по-изморен. Започнаха постоянно през деня някакви натрапчиви ужасни мисли. С голяма честота - по 10-ки образи и сцени за сексунди, свързани с роднините ми, които най-много обичам и са ми близки. Появи се и чувство за деперсонализация, като се погледнах в огледало образа ми беше като чужд (по-късно разбрах как се казва това усещане) Това допълнително ме стресира и ме уплаши. Като лягах вечерта се чудех, дали ще се появяват натрапчивите мисли като загася лампата и някакви такива. Като минаха почивните дни и започнах работа и отново тренировките забравих за тези състояния, не са ме спохождали. Да спомена, че единственото ми забавление е да гледам филми и да излизам с приятели в края на седмицата в някой клуб. И то с употребата на доста алкохол. Февруари и март имаше много празници и много излизания. Случи се така че 2 седмици подред излизах и петъците и съботите. Отново много алкохол и после не се и наспивах както трябва за работната седмица. Последният път като употребих алкохол, всички в компанията се понаизпиха. Аз пиех, но не ме хващаше, а изпих доста. Това ме уплаши много. На сутринта като легнах трудно заспах, постоянно си мислех за това, какво става с мен. Като заспивах пред очите ми постоянно все едно премигваха някакви светлини. Да съм спал най-много около 5-6 часа. От тази вечер започнах да усещам някакво налягане в слепоочията. Когато тренирах вечерите то се засилваше. Но аз като на автопилот пак си продължавах. Очите ми се изпълниха с кръвоносни съдове, които така и си останаха. Една сутрин това налягане в слепоочията изчезна и се появи някаккво стягане отпред в главата и зад очите. От тогава постоянно ми беше уморено и отпаднало и едвам изтрайвах до 11-12 часа и заспивах. Сутрин едвам ставах в 8 часа. През деня ми се виеше свят и се олюлявах. На втората и третата вечер като легна и се унеса все едно ток ме разтрисаше. А в просъницата масивни натрапчиви образи за секунди, страх и ужас изпитвах. И това разстрисане като от ток на всеки час. През деня имах голямо объркване, трябваше ми известно време, за да се ориентирам как ще стигна до работа. А и на работа като отидех и погледнех в монитора стягането в главата се засилваше. Гледах и не разбирах информацията, с която по принцип си работя. Вече си казах, че ми става нещо и отидох при личната докторка, обясних и всичко. Прати ме на психиатър. Отидох при такъв в една болница, понеже не знаех къде да отида. Разказах му всичко, той нямаше време да ме изслуша напълно и ми предписа Атаракс. Пих го 2 дена, но нищо не ми подейства На третата вечер отново подобни разтрисания, този път съпроводени със схващане на ръцете, все едно ми се бяха свили мускулите. Сутринта едвам си отварях устата, объркването и ориентацията ми бяха още по-големи. Едвам си хванах едно такси и му казах да ме закара в Св. Наум, бях чувал, че там имат добри специалисти. Отидох на отоневролог, понеже всичко започна с виене на свят и някъде бях чел за това. Разказах му всичко, той ме изслуша внимателно, прави ми разни тестове. Каза ми че всичко е ОК с вестибуларния и съм направил бърн-аут, нервен срив. Изписа ми лексотан и деанксит. Това се случва преди около 3 месеца. Заспиването се пооправи за около 2 седмици. През първия месец ходих като сомнамбул. Едвам работех. Стягането в главата се появяваше и като се появи все едно мозъка ми блокираше и не можех да работя с информация. Една седмица си взех да почивам. Четох какво ли не в нета, тогава и разбрах кое се нарича деперсонализация и дереализация. Отключе се някаква тревожност и постоянно ми се въртеше в главата какво ми има. Различни картини отново се появяваха както си стоя и гледам нещо и буквално мозъка ми изреждаше какви ли не варианти за секунда. Ако съм седнал и гледам ТВ и се унеса пак нещо като ток ме разтрисаше. Това изчезна на втория месец. Обаче се тревожността си я имаше. Чудех се дали не полудявам. Добре, че от книгите за самовнушение съм изградил някакви техники за автоконтрол, та понякога като се събудя нощем автоматично бълнувах, че нищо ми няма и заспивах пак. И пак чрез автоконтрол през деня се стараех да си казвам, че всичко си въобразявам и е плод на въображението ми, че няма от какво да се страхувам. Наистина не съм изпитвал страх. Дори и сега не изпитвам страх, единствено ме мъчи тази тревожност на моменти. Вече 3ти месец и почти съм спрял лексотана, защото ме е страх да не би да се пристрастя към него. Само сутрин взимам половин Атаракс, а вечер по 1/4 лексотан, който мисля до 1 седмица да спра. Та понеже ходих на очен и тя ме посъветва да си направя скенер и си направих. Нямаше никакви необичайни неща, единствено - дилатирани субарахноидни пространства и заключение корова атрофия !!! И докторите, ми казват нищо ми няма, трябва да си почивам, а защо са написали такова заключение на скенера ? Това ме тревожи много и не ми дава мира. Иначе тревожността, която ме мъчеше мисля вече почти я няма. Другото, което е - на моменти ми е много меланхолично и апатично, някакви такива мисли ми се появяват. Нямам мотивация, нищо не ми се прави. А пък пия деанксита. Само това ми е в главата, какво ми има. Дали пък не съм депресиран. Иска ми се да съм си като преди, забавен. Сега дори не ми се говори. Като говоря се замислям, говорът ми е все едно съм уплашен. Едвам скалъпвам някое изречение. На моменти съм много самовглъбен, съзнанието ми се отдръпва, въображението ми се блокира и то. Не съм същия човек. Като чета нещо и е много дълго няма го буксуването, като преди, обаче някои думи все едно не ги прочитам напълно, а си ги измислям и после пак трябва да прочета, за да видя точно каква е думата. Все едно ме отегчава и самото четене. Много дълъг стана поста, но се постарах да опиша всичко.