Lachino

​И така вие цял живот ще се променяте, а тя цял живот ще се ползва от манипулативните тактики, понеже не може да се справи с себе си, и със слабостите й, а и вие не й помагате. Вие сметнахте че има 2 изхода от ситуацията, или да промените нея или да се промените сам. Но има и други варианти, защо не ги разгледате? Може, просто да й помогнете, и да обуздаете нейното его, така че то да не взима контрол върху нея, и съответно да мъчи вас. Но това не искате да го правите, прекалено сложно е, а и ще има голям сканадал (може и месец да не ми говори). Затова, по-добре да се променям аз. Нали? Но, това не е по-доброто. Пожелавам ви най-доброто!

​Скъпи Кольо, пиша ви от името на всичките жени страдащи от проблема който има вашата жена. Аз съм същата като жена ви, но различното при нас, че аз се научих да не си позволявам да тровя живота на близките ми с подобни манипулативно техники, и съ въздържам от тях. Защо и как се научих ще разкажа по-надолу. А сега да продължа. От името на всички жени като вашата, към всички мъже като вас, които стоите настрани, и нито искате да вземете нещата в своите ръце нито разбирате как да внесете ред, и да й помогнете на нея. Тя ви уполява, да й помогнете да се справите с това нейно его, като започнете да го дисциплинирате, като започнете да й помогнете да победи това нейно зло. А вие не искате да го правите, защото ви е страх. Страх ви е скъпи Кольо. Тука все ви питаха "от какво ви е страх", и вие все казвате че не знаете. От това ви е страх, Кольо. Да вземете нещата в свои ръца, да й помогнете да си дисциплинара манипулатора в себе си. Защото знаете, че ако поставите точка, и не й позволите да продължава с това, ще стане голям проблем, голям скандал, и ще ви е много тежко. Да, вярно е, тежко ще е. Но това е необходимо, и е ваша отговорност като мъж в семейството, да помагате на тези до вас да побеждават слабостите си. От името на жена ви моля, помогнете й. Тя затова ви моли! Не може сама! А вас ви е страх, страхувате се че не сте достатъчно силен за да понесете това голямо бреме, но вие сте мъж на семейството, вие сте силен, ще се справите, само да поискате, само да вземете решение. Тя ви обича, но не може да спре с това манипулиране, защото то е по силно от нея, помогнете й да се справи. Тя в началото може да ви мрази за това, защото вие ще вземето контрола във вашите ръце, а тя не иска това, тя иска да си задържи контрола в своите ръце. Но ако е мъдра, с времето ще разбере че това е за нейно добро. Та, моля ви Кольо, изправете се, застанете като мъж, и понесето това бреме, и издърпайте жена си и себе си от тази церна дупка. Вие сте силен, вие ще се справите! Съвета на доктор Първанов е много добър, но той не решава проблема в кореня!

​Мила моя, права сте, толкова сте права! Господ е навсякъде около нас! Искам да ви припомня за един много тежък период от живота ви, и къде сте намерили лек тогава, и да ви насърча, да направите същото и сега. Вие написахте, че когато ви беше много зле по време на бременноста ви, се обърнахте към Господ и към библията, и ви стана по добре, по леко. Направете го и сега! Молете се на Господ да ви покаже милост и да ви изведе от това състояние. Ако не умеете да се молите, поне се молете с молитвата на Вартимей който дойде при Христос с нуждата си и само с 5 думи: "Помилуй ме Исусе, Сине Давидов!" И господ го чу. Четете Библията, и търсете изход там, не в методики, не в някакви авторитети, а в Словото Божие. Там имаме всичко необходимо. Той казва "Аз дойдох за да им дам живот, и да го имат изобилно" Йоан 10:10 Намерете го този живот, който Христос дойде за да ви го донесе. Потърсете го от все сърце, а Библията казва, който търси - намира! Извинявайте ме за грешките, не съм Българка, но живях в БГ в продължение на 5 години, и тогава успях да понауча вашия език. Господ да ви благослови!

​Деяна мила, Господ е далеч от вас, затова така говорите. Но има хора до които е близо, защото са го избрали, защото са осъзнали греховността си пред него, и са изповядвали греховете си, защото за Го заобичали, и Той им се открил. Както казва Библията "а на онези които го приеха даде право да станат Божии чеда". Вашия коментар показва колко далеч сте от това, но аз ви го пожелавам от все сърце. Господ да ви благослови, и да ви се открие мила!

Господ не съди и не прощава, той е предоставил тези права на нас. Докато се самоосъждаш, никога няма да си простиш. Просто не прави първото. ​Диди, коя Библия четете? Господ е този който прощава, и Господ е този който ще дойде да съди света...Бъдете благословена.

Имам някои мисли за самотата, същността й, и кореня на това състояние. Има причина и корен от къде изникaва, и точно за това искам да споделя мислите ми с вас, моля коментирайте, бих желала да чуя съгласни и несъгласни. В определен период от живота си живях в штатите, и когато се намирах сред хората в по бедните страни – включително и България - , винаги чувах едни и същи въпрос: "а, хубаво ли е в Америка?" този въпрос хората задаваха с много ентузиазм, очите им светваха, те чакаха отговора ми с нетърпение. Спираха да мигат и да се движат през паузата в която обмислях отговора. Обмислях отговора си, защото на този въпрос не може да се отговори с "да" или "не". Трябва да се зададат куп други въпроси преда да разбера, как да отговоря на този въпрос, и на този човек. Най краткия ми отговор беше доста дълъг, нещо от типа на: "зависи, как определяте хубавия живот. Зависи, какво очаквате от живота, и в какво се заключава смисъла на живота за вас. АКо смисъла на живота за вас, това е по хубавато храна, по хубавите пътища, повече пари, повече дрехи, по хубава кола, тогава може би в америка би било хубаво за вас, разбирасе ако не бихте имали против да поработите за всичко това. АКо всички тези материални придобивки и неща за вас са по-ценни от културата ви, семейството ви, родината ви, тогава сигурно Америка ще бъде хубава за вас. Но ако за вас ценностите и смисълът на живота е над материалното, тогава става по сложно." На много въпроси в живота не може да се отговори с думите "да" или "не". Неща като болката например, ние си мислиме че отговора на въпроса дали това болката е добро нещо е категорично "не". От друга гледна точка обаче, болката може да е много добро нещо. От медицина знаем че телесната болка може да спаси човека, тя е белег на по-големия проблем, тя посочва проблема и ни мотивира да търсим решение, и да променяме нещо за да се подобрим. В този случай болката е изключително добро нещо. Подобно нещо е и самотата. Добро нещо ли е? "Разбира се че не!" би отговорил всеки нормален човек. Обаче след първия въпрос следва втория и третия. Може ли самотата да бъде полезна? Може ли резултата на самотата да бъде добър? За да можем да отговорим на въпроса дали самотата може да е добро нещо, нека разгледаме това състояние един друг ъгъл. Нека намерим клоните на това дърво, след това ствола, след това и кореня, а след това и да видим от какви води черпят корените й. Самотата е като болката. Неприятно чувство, от което бързаме да избягаме, но тя е и добро състояние, което посочва проблема който трябва да бъде премахнат. Ако успеем да стигнем до кореня на самотата ни, и да разберем от какво идва и какъв е кореня който трябва да бъде разрешен, и успешно решим този проблем, ние не само ще излезем от състоянието на самотата, но и ще излезем по-силни, по-здрави, по-утвърдени личности. Съвременното общество лекува главоболие с хапче, което подтиска болката. Обществото ни предпочита върху рана която изисква сериозна интервенция, да постави лепенка, същото се прави и с самотата, взима се хапче което да я подтисне, и това е суетата като целта на тази суета е бягство от самотата, правим какво ли не само и само да не останем насаме, и да не чуваме гласа на самотата. Някои поставят лепенка, вместо ножа, който да реши истинския проблем, те просто крият реалния проблем, за да не го гледат, и да не го решават. Зрелите хора, силните хора, решават проблемите си по друг начин - те поглеждат самотата в лицето, и се решават да разрешат проблема на който тя сочи. Една от най-ефикасните функции на самотата е това че тя посочва проблемите които присъстват в живота ни. Тя изявявя пукнатините на сърцето ни: несъстоятелността ни, слабостите ни, нуждите ни. В Този смисъл самотата е добро нещо, защото тя разкрива проблемите ни и ни сочи към това да търсим решение - лечение. В този смисъл самотата е само симптом. Сама по себе си тя не е проблем, тя е просто симптом който сочи към проблема. Тя е клонка на едно голямо дърво. -Реакцията на човека към самотата си, показва докъде е с разрешаването на вътрешните пукнатини, и доколко е зрял. Повечето хора, когато са самотни, стават прекалено активни с цел да избягат от това чувство, и да го поттиснат. Нямат силата да погледнат самотата в лицето и да решат проблема зад този симптом. Самотата е само проекция на едни по дълбок вътрешен проблем, и силата й се определя от сериозността на проблема към който сочи. Колкото повече и по-големи пукнатини в сърцето ни, толкова по силен гласа на самотата. Колкото по незрял човекът, толкова по бързо бяга и се осеутява когато чуе гласа на самотата. -Много негативни неща чуваме за самотата. Но аз пиша всичко това, за да кажа че тя е добро нещо, колкото и да е болезнена. Сигурно доста хора ще спрат дотук с четенето, и се надявам че ще се върнат да продължат, даже и ако е когато самотата ще започне да им говори по-високо, и да подтиска по-силно. Има ли смисъл от бягство, някой ден все ще трябва да се срещнем с нея, и да я погледнем в лице? -Защо ни е страх да останем насаме със себе си? Защото за пореден път ще трябва да се вгледаме в проблемите ни, и ще трябва да осъзнаем че от нас се изисква да се откажем от нещото което много обичаме, или пък да поемем отговорност и да извършим определено нещо. Ще разберем за пореден път че от нас се изисква да излезем от зоната на комфорта ни, да поемем отговорсто за някое наше действие, да проявим решителност и смелост и да вървим срещу страховете ни. Все тежки работи, все трудни неща. Затова повечето хора мислят че е по-лесно да бягаш от тях отколкото да ги решаваш. Има и такива хора които не се страхуват да останат насаме със себе си, те са малцинство, и това са хората, които вместо да бягат от вътрешните пукнатини, ги решават, те имат навика и смелостта да решават вътрешните проблеми навреме, тези хора имат много по-малко болка и самота в живота. Самотата ни доближава до Господа. Когато един човек усети самотата, и погледне вътре в сърцето си, и се замисли, от къде идва това чувство и защо, Самотата ни доближава до хората.

Кой човек се плаши от смъртта? Този, който не знае къде отива, който не носи вътре в себе си свидетелството на Божий Дух, че той е Божий, и че в лицето на Исус Христс придоби вечен живот, и придоби рая, още тук на земята. И доказателството за това е всекидневния живот който живееш, изпълнен с Божий мир, любов, спокойствие, и това не идва, защото ти си го внушаваш или го изработваш сам със собствените си ръце но пякакъв начин, а защото то ти е дадено от самия Бог, без твое участие. Участието ти беше в това да изповядаш греховете си пред Бога, и да избереш Него над всичко, както казва Библията. Аз съвсем искренно мога да кажа че не се плаша от смъртта, защото знам на кой принадлежа. Ако на сутринта не се събудя, не ме е страх - за тези които са Божии смъртта е придобивка казва апостол Павел. Слава на Бога за това което имаме в лицето на нашия Господ Исус Христос. Извинявайте, ако има грешки, не съм българка.