Здравейте и благодаря много за възможността да намеря информация и да потърся помощ.
Имам си едни любима максима: Преди да кажеш "искам", кажи какво си дал. Та в унисон с нея, преди да помоля за помощ, ми се иска да ви разкажа накратко. В края на 40-те съм. От около две години с генерализирана тревожност без депресия (по преценка на психиатър). За последните 6 месеца след като разбрах за какво иде реч, мисля, че успях да се науча да се справям с кризите поне дотолкова, че да не пречат на ежедневната ми дейност. Изработих си някакви собствени техники, които не знам дали са обосновани, но определено ми вършат работа и аз си ги ползвам, а периодите между кризите започнаха да стават все по-дълги. Това, което тотално не успявам да преборя обаче е една изключителна изостреност на сетивата - регистрирам всеки звук, аромат, движение, светлина, цвят, физическо усещане и неизменно без да искам търся източника и обяснението им. Дори да ангажирам вниманието си с друго, това си върви на втори план. Явно греша някъде, затова потърсих среща с психотерапевт без конкретни очаквания, но... преживяването беше толкова кошмарно, че ме срина за дни и върна месеци назад. Човекът беше професионалист с утвърден опит и ми насрочи нова среща, но... ох... абсурд да отида отново. Мислех, че съм стигнала до някъде и ми трябва малко помощ и насока, за да продължа. Сега обаче си давам сметка, че нещо е дълбоко погрешно. Моля, бихте ли ми помогнали да намеря подходящ терапевт и да се подготвя адекватно за нова среща с професионалист, защото явно се притеснявам, но на "собствен ход" започвам да зациклям и се страхувам да не пропилея постигнатото, колкото и да е то. Има ли критерий за подходящ и неподходящ терапевт или проблема е в мен и нагласата ми е неправилна?