slay

Ако искаш да помогнеш на близките си има специален наряд за починали. Наряд за заминали Молитва за заминали I https://triangle.bg/books/prayer-book.1995/prayer-73-i.html Молитва за заминали II https://triangle.bg/books/prayer-book.1995/prayer-73-v.html Молитва на Вселенната милост http://www.beinsadouno.com/old/prayers.php?id=38 Псалом 23 http://biblia.bg/index.php?k=19&g=23&tr1=1 Псалом 121 http://biblia.bg/index.php?k=19&g=121&tr1=1 Молитва на Данаила https://triangle.bg/books/prayer-book.1995/prayer-25.html 14 глава от Евангелие от Йоан http://biblia.bg/index.php?k=43&g=14&tr1=1 Формули за заминали И това е Живот Вечен – да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил. (Три пъти) Мир на духа му и светлина вечна на душата му. (Три пъти) Мир и светлина на душата на (брат, сестра)…… и вечен живот. Иначе, в доста сънища съм бил парализиран, без да мога да се помръдна, осъзнавайки, че сънувам. Наистина, не е много приятно. "С подигането на въпроса да се молите за умрелите, ще ви кажа: за да можете да помогнете за астралния мир, трябва вие да сте се подигнали, защото, преди да можете да помогнете, ще се явят около вас други умрели, да кажем, не тези, за които се молите, които също ще искат вашата помощ, а те не са малко, които имат нужда от помощ, и вие ще се видите в чудо." Учителя http://petardanov.com/index.php/topic/14068-iv18-август-събота/#gsc.tab=0

„Под думата „Бог“ аз разбирам приятните чувства и мисли, които усещате в себе си.” https://triangle.bg/books/1914-11-02--1.1999/1917-02-04-10.html

Никога няма да бъда просветлен и самоуверен, а пък пътя към Бога няма да го извървя. Защото Бог е един сладък любовен копнеж. И достижението Му ще го изгуби. Трябва да има тайна, нещо неразкрито, което да вълнува, една загадка, свещенодействие.

Енергийни благословии от звездите Есен, В. и Фюрст. Ър. Седем посвещения Книгата е препоръчана от Багрина Кларк. Има я в spiralata.net. Инициациите отнемат малко повече от два месеца. Според мен си заслужава.

Аз лично препоръчвам прочитането на това четиво: http://neobyatnotogovori.blogspot.bg/2011/03/45719900815.html

Прощавайте, но тъй като напоследък открих книгите на Багрина Кларк, публикувам цитат от "Животът е твоя игра": "КОГАТО СЕ ИЗПЪЛНИТЕ С ИСТИНСКА ВЯРА За вярата е говорено много — колко е необходима, колко е важна, как твори чудеса и т.н. Но какво всъщ­ност е вярата? Обикновено тя е дума като всички други - произнася се безброй пъти на ден, без да се осъз­нава нейното истинско значение, нейната дълбока същ­ност и могъщ смисъл. Да бъдете проникнати, изпъл­нени с вяра е нещо велико. Това е състояние на спо­койствие и сигурност, на увереност, че независимо от външните житейски събития добрият план и добрият изход съществуват, че духовните сфери са дори по-ре­ални от земния свят и вашите духовни водачи са неот­лъчно с вас. Трудно е да се обяснява същността на вя­рата, защото тя е вътрешно, напълно лично състояние. Тя е могъщо енергийно състояние и затова, когато чо­век е проникнат от вярата, тя е в състояние да прави чудеса. Тъй наречените „чудеса" ги предизвиква са­мият вярващ човек - могъщата енергия на вярата съз­дава обстоятелствата и ги привлича в реалния живот на човека. Тя го свързва с духовните сфери и с духов­ните йерархии и той получава необходимата подкрепа и помощ както във всекидневието, така и във време на изпитания. За вярващият човек страхът е непознато чув­ство и тревогата не е негово постоянно състояние, както с при повечето хора. Вярващият човек знае, че е стъ­пил на твърда основа и тя винаги ще е стабилна. Той няма по-сигурно неща в живота си от вярата. Дали сте постигнали истинското състояние на дъл­бока вяра? Ако сте изпълнени с тревога във всекидне­вието си и особено по време на изпитания, не сте я постигнали. Вярата не отменя изпитанията. Те са част от програмата на Душата и са инструменти за осъзна­ване и изплащане на кармичните моменти, както и за овладяване на нови познания и опитности. Вярата е основно помагало за по-лекото преминаване през из­питанията. Тя помага на човека да не загуби надежда­та си, че ще се справи с трудностите и го предпазва от отчаяние. Има хора, които си мислят, че са вярващи, но при първото изпитание изпадат в паника и дори в отчаяние. Това е сигурен признак, че те не притежават вяра. Който притежава истинска вяра, не загубва уве­реността си в добрия изход на събитията и запазва спо­койствието си във всякакви обстоятелства. Много често се употребява изразът: „Вярата крепи човека." И това е така, но го знаят истински вярващите хора. Вярвайки в добрия изход на нещата и в това, че всич­ко в живота има смисъл (но този смисъл трябва да се търси и осъзнава), вярващият човек приема смирено житейските ситуации. Той не изхабява енергиите и емо­циите си в противодействие, а трансформира трудна­та енергия на събитията в позитивна, като открива тех­ния смисъл и научава поредния си житейски урок. Ко­гато изпитанията се приемат спокойно, те преминават по-леко, по-бързо и прибавят нова сила в човека. Вярата със сигурност отвежда към мъдростта и към правилното използване на живота. Чрез вярата се смиряват болезнените амбиции, завистта и гневът. Вярата помага да се осъзнаят истинските стойности на неща­та и поражда стремеж само към стойностните от тях. Това не лишава човека от нормален живот и от него­вите радости. Абсолютно погрешно е да се мисли, че вярата прави хората непременно аскети, отречени от радостите и сполуките в живота, нито обезателно да се свързва с бедност, страхопочитание, липса на добри амбиции и нормални условия на живот. Напротив, истинската вяра носи на човека спокойствие, жизненост, по-дълъг живот, човеколюбие, състрадание, оптимизъм и го подтиква към действия, които биха донесли добро на Цялото, и към стойностен живот. Вярата подтиква чове­ка да развива своите заложби - тя е, която му дава уве­реност, че е Божие подобие и носи Божествените ка­чества, които трябва да се проявят. Истински вярващите хора са дълбоко свързани с при­родата, защото всичко в нея е проявление на Бога. Гри­жата за Божиите творения е тяхна всекидневна радост. Общуването и съюзяването с природата е извор на силa и жизнерадост, както и начин да се навлезе дълбоко в смисъла на Мирозданието. Ако в светът имаше достатъчно истински вярващи хора, той нямаше да е пълен с тъй наречените „греш­ници", с окаяници, с просяци и с мизеруващи; с не­щастници, които не си служат със собствения си ум и сърце, а са под влиянието на изкривени догми и безсъвестни проповедници. Сляпата вяра няма нищо об­що с истинската вяра, защото тя отнема мислещия ум, желанието за знание, внушавайки чувство за вина и задължително подчинение на догмите, които безкрай­но са се отдалечили от учението на Иисус Христос. Дълбоко вярващият човек иска да живее в истина н се стреми да я научи, за да върви в правилните Божии пътища. Животът в истина не е лишен от радост и не е подчинен на догми, които са били измислени и про­възгласени, за да носят облаги и власт на проповядващите ги. Истински вярващият човек не е кон с капаци -той е с широко отворени очи, с широко отворен ум и с широко отворено сърце. „Люби ближния си!", не озна­чава да подчиняваш ближния си и постоянно да му внушаваш чувство за вина. Разбира се, че е съзнателно из­мислен първородният грях, за да изпълва хората с чув­ство за вина и те да стават раболепни и лесно подчиними и управляеми. Първо човекът беше създаден по Божия образ, а после се оказа, че е от кал и със самото си раждане е грешен и такъв ще си остане. Истински вярващият човек е дълбоко уверен, че това няма нищо общо с Бог, нито с учението на Христос. Човекът е съз­даден като могъщо, достойно, жизнено, любещо, знае­що и можещо същество - той е космически човек и ще се свърже със своите космически братя, а няма да ври в казана и да се пече в огнена геена. Страхът от ада е под­чинил земния човек на догмите. Адът и раят са състоя­ния, през които човек преминава всеки ден и сам си ги създава. Когато направи някакво добро, той е в рая, и обратно - негативните мисли и чувства, които водят до погрешни действия, създават ада. Сбъркаш ли в този живот, обречен си завинаги, няма начин да избегнеш казана (освен един - да си купиш индулгенции от цър­квата), защото животът е само един и само тук на Земя­та. Каквото ти е било писано, това е. Нямаш избор и от теб нищо не зависи. Единствено можеш да се подчи­ниш на догмите, за да си в казан с вода под 100 градуса Звучи нелепо, но дори в 21 век има хора, които вяр­ват в това. Това няма нищо общо с действената, с истинната вяра. Това може да се окачестви само като лу­дост, и то съзнателно подхранвана лудост. Послушни­те отиват във „вечния живот", непослушните - в каза­ни за вечни мъки. По време на вашата цивилизация „в името на вярата, на Бог и на любовта" са били измис­лени и приложени чудовищни неща. Истинската вяра е любеща, състрадаваща и действена. Тя не плаши човека и не го застопорява към точ­но определени правила, които ако не бъдат съблюдавани, бива причисляван към „неверниците". Истинс­ката вяра помага на човека да му пораснат криле, с ко­ито да полети на воля и да сътвори от себе си, пълно с добродетели, Божие подобие. Непрекъснатото говорене за вярата и постоянното седене в църквите още не е израз на истинска вяра. Най-често е обратното - неразбиране на същността на мярата. Механичното шепнене на молитви не свързва никого с духовните йерархии. Молитвата е разговор с Бога. Тя трябва да е осъзнато, вдъхновено действие. В нея трябва да има благодарност, но и човешко достолепие. Резултат от молитвите може да се очаква само когато те са произнесени с будно съзнание, с концент­рирана мисъл, с точно слово и с пълна вяра. Когато се произнесат по този начин, концентрираните мисловни енергии носят могъщ духовен заряд и стигат до сво­ето предназначение. Тогава те са в състояние да сътворят силни мисловни егрегори, които да се реализират на Земята. Добрите и концентрирани мисли не само носят могъщ заряд — те създават светли зони, ко­ито противодействат на отчаяните вопли на много зем­ни хора. Да се помолиш истински означава, да вземеш живота си в ръце - да създадеш мисловните предпоставки за добрите събития в живота си, и не само в соб­ствения си живот. Често между тъй наречените „вярващи" се чува: „Толкова се моля, с часове ! Постоянно ходя на църква, но молитвите ми не се уважават. Животът ми не се про­меня." Така е с механичните молитви - те нямат мис­ловен заряд. Истинската вяра е могъщ, действен инструмент, кой­то също е на ваше разположение през целия ви живот. Да си изпълнен с вяра в доброто, с вяра, че животът е вечен и никога никой не умира, че съществуват духов­ният свят и духовните йерархии, които са в постоянна добронамерена връзка със земния човек, и ти с добри­те си мисли, чувства и действия твориш всеки миг своя живот, своя свят и си главно действащо лице, което избира жизнената си посока, е невероятно предимст­во. Изпълните ли се с истинска, действена вяра, ще почувствате това предимство!"

Книгите на Багрина Кларк. Има ги в spiralata.net Кларк, Багрина Човекът - божествен отново - 2 книга Кларк, Багрина Животът е твоя игра - 4 книга Кларк, Багрина Земята щастлива отново - 1 книга Кларк, Багрина Посети ме, Господи, пак Кларк, Багрина Повярвай - ти си Светлина - 3 книга Кларк, Багрина Писма от Христос Кларк, Багрина И рече Бог: Вдъхвам ви и Любовта Кларк, Багрина Лотос бял е твоята душа Кларк, Багрина Новата земя - обител на радостта Кларк, Багрина Новото битие - живот в сърцето

И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така. Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите. Не е във външното безбожие. Главата на човека показва дали той е набожен; ръката на човека показва дали той е набожен; лицето му също така показва набожността. Казвам, набожността съдържа три неща в човека. Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с живата природа; щом имам лице като възприемател, аз съм във връзка с живата природа и най-после, като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос. По този начин аз мога да направя всичко, каквото пожелая. http://petardanov.com/index.php/topic/2503-1933-03-05-%d0%bc%d0%b8%d1%80-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%be%d0%b7%d0%b8-%d0%b4%d0%be%d0%bc/

Гордостта води към падане. Тя е предвестница към падането. Така бе с България, така ще бъде и с Германия. Така е било, така ще бъде с всеки горд човек, с всеки горд народ, държава. Религиозни не могат да бъдат всички. Такива са само тия, които са готови. Светът ще се спаси от един човек, който се е обърнал към Бога, защото той може да закваси много хора. Не е потребно количество, а качество. В религиозно отношение е потребна опаковка. Едни са ядки, други черупки, трети обвивки. Необходимо е теория и опит. Един човек вярва в себе си, друг в обществото, а само високо духовният вниква в същинската причина и той вярва само в Бога. Някои проповядват, че няма Бог. Например учителите учат с такива лекции в училищата. Бог от това не се страхува, защото е силен и търпи всичко, но всеки, който сее, ще пожъне своите плодове. Виждаме ученици застрелват своите учители. Бог е една необходимост за човечеството. Съвременните хора нямат понятие за вяра даже, а философската страна на понятието "Бог" никак не я разбират. Когато човек добие истината, ще получи равновесие. http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%94%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B5%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80_%D0%BD%D0%B5_%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5_%D0%B4%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5_%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%BD

Напълно възможно е вярващия човек да загуби уважение към невярващия, разбира се ако не е достатъчно интелигентен и широко скроен, да уважава правото на свободния избор. Защото сам Бог е дал свободна воля, и не се изявява всекиму. Но така е поне на повърхността. Похвално за атеиста е, че се уповава на собствените сили. Така и Бог е дал да имаме собствен мозък за да не се допитваме до Него за щяло и нещяло, маловажни неща, които може да решаваме сами. Тука според мен е и най-големия страх, в жаждата за постижения, че без Божията помощ някой може да се въздигне интелектуално, да постигне нещо повече от нас. Пък ние , с Бога, и накрая аутсайдери... Все пак хубаво е да се молим така все едно всичко зависи от Бога, и да работим така , все едно всичко зависи от нас.

Яспис, Сапфир, Халцедон, Смарагд(Изумруд), Сардоникс, Сард, Хризолит, Берил, Топаз, Хризопраз, Хиацинт, Аметист, Бисер-Сапфир, Бисер-Рубин, Бисер-Диамант: http://neobyatnotogovori.blogspot.bg/2011/03/14819851118.html

Преди години моя колежка си закупи апартамент. И бившия собственик искаше от нея да му доплати някакви пари. Заплашваше я. Тя се оплака в полицията и му наложиха ограничителна заповед , включваше и да не я доближава на определено разстояние . Ама тея хора от новините са се оплакали някъде и търсят помощ. А пък вие ако искате не правете нищо.

Въз основа на жалбата задължително ще ги потърсят. Момчето не е длъжно да присъства. Не бива да се губи предимството да се оплачеш пръв, при такъв , както го описваш, сериозно назрял проблем. Полицията пипа сериозно и може да й се има доверие.

Трябва да се подаде жалба за случая, където момчето вече е бягало , защото е било уплашено от тях. Това е вече осъществен тормоз, за който ще бъдат разпитани и предупредени. Активно действие се иска.

Убеден съм, че полицията ще свърши много добра работа. Въобще няма място за никакъв срам. От там ще бъде получена помощта. А като ги издаде, ще разберат, че набира сили да се бори с тях, няма да им се даде. И не дай си боже нещо да се случи, първо тях ще ги потърсят. Иначе ,няма същество с божия искра, което света да не го е опозорил. Това са уроци, които Бог позволява да бъдат предадени на съществата, които обича.