bubolechka

Имам чувството, че прекалено много мислиш.

Значи да разбирам ,че съм депресирана и затова нямам желание и трябва да се напъна да тренирам искам не искам ?

Здравейте отново.Направо към питането ми...Как да преодолея мързела си ? На работа поддържам всичко чисто и подредено имам си навици ,които си правя редовно не ме мързи изобщо.Проблема е вкъщи.Живея с родителите ми все още и стаята ми вечно е в критично положение.МАйка ми постоянно ми мрънка ,че не и помагам и казва ,че съм мързелива.Истината е ,че грам не съм мързелива просто нямам желание(поне так си мисля и даже се обиждам като ми казва ,че съм мързелива).Пробвах се да си наложа искам не искам ще помагам вкъщи или поне да си чистя само моята стая.За ден,два става и след това пак по старому.Другото свързано с мързела е ,че преди години спортувах редовно.Почти не пропусках ден.Но след като започнах терапия и започнах да се променям имах един момент в който осъзнах ,че всичко това със спорта го правя за другите.Направо бях шокирана така ми дойде и ме прасна в челото това осъзнаване.Когато спортувах постоянно роднини и познати даже и гаджето ми ме хвалеха и аз се "хранех" душевно с тяхните хвалби.Но отпадна това да искам да им се доказвам и сега нямам стимул за спорт.Този стимул да спортувам само за да ме одобрят хората се изпари и си търся нов идващ от вътре.Ама още не съм го намерила Само защото ТРЯБВА да го правя не ме стимулира.... как да си помогна ?

А да ме насочите за някакви групи в Пловдив ?

А дали

Здравейте отново! Няма да изпадам в много подробности на кратко само споделям и моля за малко насока. След терапията ми напреднах много.Вече мога да кажа ,че живея.Не ,че нямам страхове ,но не ме спират да правя нещата които желая.Остана ми едно нещо което ме притеснява...Все още имам моменти в които се чувствам ,че не съм достатъчно добра... че съм счупена, крива ...просто нещо не ми стига.Знам ,че това е просто вярване ,но го чувствам и много ми пречи.Какво мога да направя по въпроса ? Да си повтарям ново убеждение ? или не е достатъчно ? Иначе медитирам редовно с нидрите на Орлин.Вече от 1 година почти няма ден в който да не потъвам приятно.Има промяна в себеусещането ми,но има и на къде още да се желае.Имам моменти в които усещам искренна любов към себе си и към всички хора , но има и моменти дето се мразя.Тия моменти дето се чувствам недостатъчна ..започвам да правя неща които не искам.Примерно да се доказвам по някакъв начин за да намаля това усещане за недостатъчност.Примерно на работа говоря някакви смешки , колежките се смеят и забавляват каазват ми колко съм забавна и аз се успокоявам за момент.Или пък някой мъж или шефа ми ми направи комплимент и това ми действа за кратко.После пак зейва дупката.Ясно осъзнавам ,че стойноста ми не трябва да зависи от другите ...но когато не се чувствам значина за себе си търся одобрение в другите.Когато се оценявам и приемам не ми пука за другите и не им търся одобрението.Толкова ли е бавен този процес на промяна ?

Моето стихотворение за ОКР Вече място не си намирам, от много време ОКР си имам. Аз гоня го,то пак идва, какво да правя не разбирам? С всички сили се опитвам, някак си да го наритам. Да го пратя аз далече и никога да не ме закача вече ! Добре,ама с лошото не става, казва "няма да си ида ,а оставам. Имам нещо да ти казвам. Време е да чуеш или ще те наказвам!" Добре! Кажи ми вече сили нямам, аз с теб да се занимавам. "Трябва ти да се смириш"-ми прошепва "и любов на себе си да си дариш, да видиш кой пречи ти и кой помага за да разбереш кой в живота ти да си тръгне и кой да остава. Вместо със страх със смелост да вървиш. Светът добър е само ако ти решиш. Както нагласиш се така ще бъде знай. Спри,осъзнай се и дерзай !!!"

Много хубав отговор! И как да престанем да искаме да бъдем значими ? На думи е лесно .... приеми ,че си никой или ти си пълен провал е как се приема това като има огромна съпротива вътре в нас ........От личен опит знам ,че когато се приемеш изцяло не ти пречат страховете и комплексите и не мислиш за тях , отваря ти се съзнанието и сякаш си никой ,но си всичко. Ама става ей така когато не искаш да стане ,без да го мислиш и то за кратко Малко глупав въпрос ама ще го задам ... ..акооо репетира човек да е никой редовно в определени ситуаций в ежедневието след време би ли постигнал съгласие с егото си ...поне до някъде.

О Забравих най-гадното .. Получавам и мисли всеки път като искам да кажа нещо.. просто да си кажа мнението.Идва ми страх ,че аз нямам добър изказ ,нямам умствен капацитет и немога да бъда асертивна а обмислям всичко преди да кажа.И тоя страх ме свива и наистина немога да се изкажа ид абъда себе си.Преди никога не съм се съмнявала и притеснявала от това с кой , говоря, дали съм компетентна по някой въпрос даже и да не съм го приемах и пак си говорех без страх и много харесвах това си качество ,че нямах комплекса че немога и незнам нещо.Сега като ме свие страха от вътре той ме спира да бъда себе си и като немога да се справя да го преодолея и приемам ,че сигурно наистина немога вече да бъда такава.И ссе депресирам. Страха да се проваля изяжда моята автентичност.На път съм да е изгубя.Даже ако не съм е иззгубила вече..

Да знам ,че с мислене нестава.Трудно е , макар че аз знам от какво ме е страх и от къде дойдоха мислите.Като бях под напрежение когато пушех треви и ходихме по купони и не спях по 2,3 дни и се отключи тревожност.И от там започнах да се съмнявам в теези неща в който вярвам.Точно за най-важните за мен неща ми се появиха мисли ,но чак сега разбирам че са искали да ми покажат ,че просто ме е било страх от това ,не че го искам или са истина. Най-големите ми страхове са.... даже незнам просто немога да ги опиша със думи.Преди винаги бях осъзната,свързана със природата , не мислих толкова ,постоянно бях в постоянна медитация,усещах се цяла ,усещах се истинска,имах страхове ,но винаги съм ги приемала като нещо хубаво,обичах да излизам ,да контактувам с хора , да се забавлявам да ми е готино ..........чувствах се пълноценна и истинска ! Докато един момент като ми се събраха много купони ,треви даже и наркотици наистина прекалих и тялото ми се е опитвало да ми каже нещо , но кой да знае тогава.Започнаха мисли точно обратни на това за което се приемам.Почнаха мисли "аз не съм истинска ,аз не съм истинска" ..."не вярвам в живота" ...."аз съм нищожество н нищо не мога да постигна" .. всичко точно точно обраното на това което най съм обичала в себе си .... борех се ,борех се с мислите и накрая започнах да ги приемам като истина.КАзвах си щом го мисля значи е така.И така почнах да живея живота си така както ми казват мислите.Но вътре все има в мен напрежение ,едно гласче дето ми казва че не е така но просто неможех д асе справя.СЕга след толкова години със мъка на сърцето мога да кажа ,че май се сбъднаха тия страхове.Не съм истинска вече ,,, защото като погледна някой в очите и се почвява натраплива ,че аз немога да гледам хората в очите и съм смешна ,че нямам смелост да го правя.А аз знам ,че не е така.Не съм този човек.И сумати други неща не правя,,,защото като се опитам и започва един страх и симптоми и немога да се справя с него .Аз съм една кукла на конци дето я разиграва някакъв страх ! Искам се справя с тях.Писна ми толкова години вече ...защо по рано незнаех и не правех нищо а само се борех.Писна ми да се боря ...искам да живея !

Много много полезно благодаря Орлиин !! Направи ми впечатление когато казваш ,че нестава с много мислене ,че се самия процес се превръща в натраплив.Ами да... днес като слушах записа и мислих за мойте мисли и осъзнавах това което казвахте с вашия познат.От самото говорене за мислите аз се настройх за приемане без даже да го искам и за малко приех натрапливостите и изпитах такива чувства ..немогат да се опишат.Мина малко време и пак започна тревожност и мисли и аз започвам пак да обмислям какво сте казали , какъв им е механизма , мисля си одеве как ги приех и се мъча пак да го направя при което не се получава и се получава пак нова натрапливост.Уж знам да не се боря и се опитвам да не се боря ,но аз сякаш немога да го контролирам и преди аз да реша дали искам да се боря ... вече се боря.Правилно ли се изказах незнам ?! Как да го прекъсна това ? Сякаш изведнъж се изпари приемането и никаква идея си нямах как да го приема.На теория както го обеснявате да , но да го направя не.Даже пуснах записа пак уж ,че ако го чуя може да се усетя как пак да ги приема което пак ми се струва нещо като ритуал.Първия път каго го чух се почувствах добре след което дойде пак паника и аз решавам пак да го чуя ( действието),че да се почувствам пак така ! Когато дойде тази тревожност .. някаква измислена си...дето така от вътре ме разяжда и ме кара на сто процента да измисля какво да правя и уж знам механизма на мислите и хоп пак се залъгвам и........ Немога да разбера как да се измъкна от този затворен кръг от това торнадо то не ме пуска.Пробвала съм както някъде четож да се оставя да се тревожа без да правя нищо ..просто да изтърпя тревогата за да видя какво толкова ще стане.Е издържах малко повече време преди да го превърна пак в нарапливост.Отначало страха и тревогата се увеличаваха ,но после се разтваряха.Но след 1,2 дена това почна да "не действа".Уж се оставям на тревожноста а нещо почва да ме човърка и започвам да обмислям как се оставям на тревожноста... и до там много ми пасва онова за змийте.Режеш една глава ,появяват се три ! Точно същото ! Мисля си ,че каквато и техника да хвана все ще я превърна в натраплива и няма дамога да я изпълня.Ако сега започна с наводняването .. примерно одеве усетих тревожност голяма една гадна подтисната започнах да наводнявам ,че еи сега ще полудея ,ще се гърча , ще ми се цепне корема и ще излезне едноизвънземно и някви такива измишлиотини ....да смешно ми стана и за малко тревогата се стопи до някакви по приемливи проценти.Но 1,2 пъти ще помогне после пак ще се бъгна .. е тогава как да действам? С мислене нестава , с наводняване нестава ...всичко рано или късно се превръща в натрапливости. Пробвах да правя техниката от книгата Обсебен мозък.БЕз да размишлявам да си кажа само ,че това е моето окр и е отделно от мен и т.н еми пак същата история.Почвах да си обяснявам по сто пъти какво е пишело в книгата или мислех кое точно не правя правилно ,,,,, абе дето се вика НЕМАМ ДУМИ ! Иначе много благодаря пак.Няма да спирам да медитирам... само се питам дали като се мъча да медитирам а не успявам както го обесних предния пост, мога ли да си навредя примерно да подтисна страховете още повече?Или просто неуспешен опит неможе да ми навреди (освен главоболието и раздразнението след това )

Здравейте отново , искам да попитам нещо отностно медитацията.Опитвам се да медитирам всеки ден по малко.На няколко пъти след това се чувствам зле.Отмаляло ми става, напрегнато, раздразнителна ставам.Не винаги ,но на половина ми се получава на половина ми действа зле.Четох ,че Орлин беше писал в сайта си ,че медитацията не е за всеки и може да се отключат психози (или какво беше).Досега толкова години не съм полудяла а имах ужасно тежки периоди на паники , мисли и какво ли не.Не го вярвам ,че може да ми напреди по някакъв начин.Аз си обеснявам ,че когато моята лична настройка за случващото се по време на медитация ми е към приемане тя се получава , когато уж пак искам да приема ама същност не го правя а се натискам някак си да приема което ме напряга и после ми е по-зле от преди това.Да спирам ли да опитвам може ли да си навредя все пак някак си ? Също и сънувам кошмари.Имам навика като медитирам после ако няма какво да правя си дремвам и имам тревожни сънища.Но пък като се получи е невероятно да наблюдавам всички мисли без да се хващам за тях. Така ми отпочива ума , че ако се отпусна както трябва изцяло имало е случай по 10 минути да ме заредят както 5,6 часа здрав сън.Да продължавам ли?

Значи ние сме обречени да си живеем с окр цял живот

Трудно се намира ... за сега съм била на двама терапевти и двамата ми провеждаха терапия за паническо разтройство.Спомням си първата ме пита какво точно усещам ? ... казах ,че имам много мисли и силна тревожност някак си неможах да обесня както ми беше ...даже незнаех ,че съществуват натрапливости за да разбера ,че са те.Опитвах се на мен да си го обесня какво е ,защото усещах че не е точно паническо те ми казваха имаш паническо.Щях да напиша ,че случайно разбрах какво ми е но няма случайни неща опитвах се сама да разбера какъв е проблема и най-точното обяснение ми беше ,че нещо сякаш ме е обсебило.Тогава прочетох тук други изповеди и отговори как ОКР обсебва човека и тогава разбрах ,че това е моето нещо.Някак си ми олекна че наййй-сетне разбрах какво ми е.Но ми стана мъчно ,че е най-трудно за справяне.Но въпреки ,че провеждах 4 месеца терапия за паническо пак ми помогна много ,нищо че натрапливостите ги имам.Сега съм решила вече ,че ще се свържа със специалист от тук и колкото и време да ми коства аз ще успея.Същност не се и съмнявам ,че няма да успея вътрешно го знам..А и след като започнах понякога да овладявам и сама натрапливостите още повече съм нахъсана да се справя. Ще ми писва ,сигурно ще се отказвам на моменти , но едва ли ще се откажа и ще приема че цял живот ще съм обесебена ... немаа шансс

Здравейте отново. Пак се обръщам към вас за съвет. Онзи ден се замислих и останових ,че много съм ограничила излизанията си.Ходя на работа , на фитнес и аеробика ,да плащам някакви сметки и до магазина ,но не излизам по кафета ,барове и т.н .. отбягвам ги.Реших ,че ще започна да излизам за да претръпна и да приемам тревожноста и страха и да спра да стоя като мишка у нас.Стоя си в зоната на комфорт , създала съм си една среда където ми е горе долу добре ,но като стане въпрос за някъде където изпитвам тревожност и си измислям причини. В нормални условия се справям с натрапливостите , наблюдавам тялото както ми казахте - има ли напрягане чакам да отмине и се уча да не се хващам за мислите.Но когато последния два дни реших да излезна от зоната на комфорт не се получи никак добре.Всички симптоми на тревожноста и едно ужасно предъвкване на мисли , едно и също и едно и също форсирах на едно място.И двато дни неуспях да се наслаждавам на разходките. Мисля ,че когато тревожноста е в нормалка степен мога да наблюдавам мислите,но като се тревожа повече се захващам за тях и те ме въвличат в едно скачане от една към друга и даже немога да стигна до страха ,че да се изправя пред него.Уж ме защитават а не е така. Искам да ми дадете съвет , да продължавам ли да излизам от зоната на комфорта по този начин ? Има шанс с времето като излизам излизам излизам да привикна на тревожноста и т.н и да приема страха или първо трябва да се науча да се справям с натрапливостите ? Искам да стигна до страха но самите мисли не ми дават да стигна до него.Има ли смисъл да се пробвам така с излагане или трябва да се обърна към терапевт.Ясно ми е ,че натрапливостите са най-трудни за справяне наистина е така.Има ли страх и виждам ли го усещам ли го аз мога да се изправя пред негго ,но тия мисли ми замъгляват мозъка и без да искам правя неща и казвам неща когато съм под голямо напрежение. Губя ли си времето като се опитвам сама ? Иначе си спортувам редовно, медитирам ,слушам нидри , релаксирам ,правя ТЕС от скоро действа ми много добре. И последно питане.КАзвате ,че справянето на мислите отнема година , две , три ... Това значи ли ,че 1,2 години трябва да съм на терапия и всяка седмица се виждам със специалиста ?