Sos

Извинявам се за въпроса,но трябва ли да разкажа целия си живот или просто да кажа,че съм с тревожно разтройство и да прилагаме терапии?

Здравейте!Реших да посетя психолог.Града в който живея е малък и няма голям избор.Какво да очаквам от него,как да разбера дали ще ми помогне?Питам,защото моя позната ходи при друга психоложка и тя се е похвалила на целия град кой и е пациент.Хубав ден!

Благодарности за отговора!Давате ми надежда,че ще се оправя!Придължавам със спорт,йога и др.начини за разтоварване.И може би повече търпение.Пожелавам ви много здраве и положителни емоции!Между другото работите ли вече с пациенти?

Благодаря за бързия отговор!Това паническо разтройството ли е или лека депресия с тревожност(както каза моята лекарка)Според нея направо си е нормално да пиеш ривотрил или ксанакс цял живот,а аз не мисля,че е така.Да спра ли 5-htp или да го пия 2-3 месеца?Благодаря ви!Забравих нещо.Имам усещането,че тези кризи се увеличават преди цикъл.Възможно ли е?

Здравейте!Не съм писала отдавна,вчера писах,но нещо не се публикува.Незнам какво става с мен.Промених много живота си.Спортувам много,ходя на йога,всеки ден вървя по 4 км.сред природата.Започнах работа. Но получавам някакви кризи.Като се притесня се разтрепервам,получавам сърцебиене,стягане в главата и някакво изтръпване.Понякога има някакво странно чувство на нереалност.Има и моменти в които се чувствам добре и си мисля че се оправям,но после пак се случва.Като цяло съм много изнервена,избухлива.Въртя се в кръг.Дразнят ме шумове.Никакво настроение и само мисля за това което се случва с мен.За капак се появяват и някакви фобии и страхове.Най ме притеснява мисълта,че полудявам.Всичко друго горе долу го приемам.Лекарства не пия.Бяха ми изписали Золофт,но не ми подейства.Лекарката каза,че сама трябва да изляза от филма.Възможно ли е да се влоша и наистина да полудея?От две седмици пия 5-ХTP,но е билково няма химии.Първата седмица сякаш бях малко по позитивно настроена,но вчера както пишех един е-mail нещо стана изпитах някакъв ужас,пропадане и пак мисълта,че полудявам и трябва да се махна,да няма хора около мен.Дали е от тези таблетки?Да ги спирам ли?Не съм пила никакви химии повече от година,но вчера изрових ривотрила и изпих една половинка от 0,5.Незнам какво става с мен и това ме плаши.

Благодаря ви!

Здравейте!Относно моята депресия,кое е по добро Ремотив или Неолексан?Иначе ходя на йога два пъти в седмицата.Сега като се затопли смятам и да тичам в парка,излизам,опитвам се да се върна към нирмалния си живот(колкото и да ми е трудно).На моменти ми се вие свят и трудно се концентрирам.Това нормално ли е?Пишете,че е нужно търпение.Колко време продължава депресията?Аз съм така вече 6-7месеца.Има дни когато си мисля,че всичко е минало,но после пак се започва.Вярно,че е по добре от преди.Сега пия Ремотив и разни успокояващи чайове.Благодаря

Благодаря!

Здравейте отново!Нещо друго ще ми препоръчате ли което да ми помогне?Благодаря!

Благодаря много!

Здравейте!След всичко което прочетох за вас бих искала да ви помоля за съвет.Историята ми е следната:Преди близо година почина майка ми,която преди това се наложи да гледам в много лошо здр.състояние.Три месца след това ме оперираха по спешност с извънматочна бременност и проблемите започнаха...Първо депресия която психиатъра каза,че е лека и след това панически атаки.След много изследвания стигнах до психиатър(което ми беше доста трудно,защото ми е за първи път и винаги съм била много силен човек,опитващ се да помогне на всички).Лекарката каза,че съм в лека депресия и ПА са вследствие на нея.Изписа ми Золофт и ривотрил.След месец и половина прием на Золофт нямаше ефект и лекарката реши да ми спре всичко и да мина на Ремотив и Атаракс при нужда,защото "сама съм се вкарала в някакъв филм" и може би е права.Постепенно спрях антидепресанта и ривотрила и сега пия чайове и Ремотив и не смея да го кажа ,но май съм по добре(с тези хапчета си мислех,че съм луда макар,че и сега ми се прокрадва на моменти тази идея).Започнах да ходя на йога,спрях да чета форуми,излизам и т.н.общо взето се опитвам да се справя сама и да съм пак като преди -щастлива,силна и грижовна майка.Въпроса ми е мога ли САМА да се справя и завинаги да се оправя и да забравя този ад?Какво друго да правя за да си помогна?Никога не съм си и мислела,че мога да стигна до тук Аз вечният оптимист и "усмихнатото"момиче според хората.Тези кофти мисли кога ще изчезнат изцяло ?Благодаря ви!