Райнааа

Вече 5 години давам на майка ми сетинин. Дозировката й е - 50 мг разтворен в сок за около 15 календарни дни.Забелязвам от около 3 месеца, че при първите 24 часа след приема на сетинин е по-превъзбудена.При посещение на чужд човек вкъщи е доста ядосана и понякога хвърля нещо.Но при мен не се държи така.След като минат 24 часа след приема е много спокойна и си говори по-нормално. Помни всичко-дата, кой е премиер/президент, знае за коронавируса всичко, ЕГН, номер на лична карта. Храни се нормално. През деня си мие посудата. Може да чете, и то съвсем гладко.По принцип са й занижени когнитивните функции. Често не възприема другия говорящ по каква тема говори, а тя си почва друго да си говори. Понякога няма последователност в мисленето, често е монотонна..Преди около половин година , ако на втория ден не й дам лекарството, започваше да е по-агресивна. Сега по 3 дни не й давам и нормално си спи и не ми прави изпълнения. Не забелязвам абсолютно нищо да е разстроена паметта й. Но често си въобразява несъществуващи неща.Например че сестра ми живее в родния ти град. И е зле настроена към нея. Например непрекъснато повтаря,, че тя трябва да умре. Често сънува роднини и приятели, независимо живи или починали. Би ли ми описал някой задържан ли е психоорганичният синдром или има влошаване.

Брат на майка ми изведнъж получи мозъчен кръвоизлив.Правиха му операция на главата, уж успешна.Той е на 75 г.,не е пълен, атлетично тяло, работил е до последно, предния ден.Не е имал признаци като изтръпване на крайници,загуба на говор, да е раздразнителен,да се зачервяват бузите.Не се и събуди от комата.Кръвоизливът не е бил вътрешномозъчен, само под черепната кухина.Почина на 16-я ден от настъпване на кръвоизлива.Не му е правена пункция на гръбначен стълб.Известно време е имал движение на крайници-плавно.Значи не е имало парези.Какво е това състояние на мозъкът?Как е възможно без първични сигнали такъв инсулт?В болницата са казали, че по наследство го е придобил-гъста кръв. Поради това са казали всички с кръвна връзка с него да се изследват за гъстота на кръвта по наследство.Бихте ли ни препоръчали какво да правим?

Майка ми започна по малко да мие съдове.Сега като ни санираха блока,сама е изчистила первазите от теракола,и това е докато ме няма.Яде си нормално.Помни.Но като че ли като дойдат други,външни хора в къщи, тя е превъзбудена.Като е при мен само с мен,говори нормално.Има връзка в мислите.А при други външни хора няма.Защо е така?Забелязвам, че като съм в другата стая, ня си говори сама.

Имаме нова колежка,неомъжена,която с много голям интерес говори за мъже,иска да ходи по барове,на дискотеки.Питат я нещо,тя говори ,но не по темата. Обикновено сутрин е мълчалива,вечер много говори.Всяка втора дума е за мъже.Гледа ,забелязахме,по-младите колеги много странно.Все едно е отнесена нанякъде като гледа.

Така,както предполагах,сестра й на моята приятелка не знаеше за заразата със сифилис.Казах на сестра й.Не ми беше лесно,но реших,че е по-добре.Мойта приятелка от 3-4 г. носи и перука за удължаване на косата,защото разбрах,че не й растяла,което доколкото разбрах също е симптом.Сестра й потвърди,че нещо е забелязала напоследък в поведението й.Дъщеря й е родена след заразяването 10 г.Тази зима имаше от препитване в училище по всичко двойки.Възможно ли е детето да има някаква дислексия,защото казало,че чете,но не помни и почти нищо не разбира това,което му се предава в училище.Сега детето е на 13 г.По принцип сифилитиците не се ли водят на отчет и не ги ли проверяват на някакъв период от областния диспансер?На майка й нищо не съм казвала,но тя знае за заразата преди години.Преди години жената изкара лек инсулт,затова предпочетох да говоря със сестра й.Тя вече каза,че ще се заеме.Благодаря Ви за отговорите!Лек ден.

Пробвах да разговарям с въпросната жена и със сестра й,която явно не знае,че е била болна от сифилис,тъй като тогава беше бременна с първото си дете.Вместо да поговорим нормално,"приятелката" ми един ден ме видя в едно заведение и ми каза доста отривисто и с висок тон-"каква сметка си правиш ти.Внимавай да не разбереш колко агресивна съм станала?".Мисля,че няма смисъл да им говоря.И други хора са забелязали промяна в поведението й.В крайна сметка явно съм на прав път,че има депресия,а може и да развива шизофренни симптоми.

Сестра ми играе и хазарт-бинго понякога,еврофутбол почти всеки ден.Мисля,че вече може да се говори за пристрастяване.Така ли е и това болест ли е?

Пак аз със моята история.Откакто мама е болна,аз,както писах,й оставям само по 10 лв. да има просто ей така.Пенсията й я спестявам.Доста съм посъбрала.Живеем от мойта заплата.Това го знае и сестра ми,която,както писах,не се грижи за мама.От 2-3 месеца насам и особено от 10 дни,откакто случайно попаднах на един неин бивш интимен приятел отпреди 20 г.,аз и за себе си го установявам,но и хора,които помежду си не се познават,нейни приятели/приятелки ми споделят,че сестра ми,послъгва отдавна,от години нарид-25 г. горе-долу.Дори е имала навика да взима назаем да речем по 50-100 лв. днешни и да не ги връща изобщо на хората,които са й ги заели.От 3 месеца непрекъснато ми повтаря,че почти няма пари,въпреки че работи.Не ми е искала директно,но усещам,че отиват натам нещата.И не само за пари,хващам я вече,че има и други сериозни лъжи.Питам се-това нормално ли е?По принцип лъжите й са такива,че да има материална,макар и дребна,изгода за нея.Какво бихте ме посъветвали?

Първо за нея няма кой вече да се грижи,тя се разведе със съпруга си.Споменах пред сестра й,че виждам някакъв проблем аз и други от приятелите й,а тя отказа да приеме тези факти.Общо взето семейството са неграмотни хора,с основно образование.Аз или друг външен човек няма право да се намесваме в ничий личен живот.Между другото приятелката ми не знае,че аз отдавна знам,че е прекарала сифилис.По принцип от приятели и нейните колеги само аз знам.По принцип не ми е известно дали лекуваните от сифилис подлежат задължително на периодични прегледи след лечението.Изобщо няма аз как да й помогна.Но знаейки за прекараното венерическо заболявае,от 2-3 месеца насам свързах нейното поведение с него,без да съм на 100% сигурна,че има връзка.Благодаря Ви!

Когато откриха сифилиса на приятелката ми,беше вече в началото на третичен стадий на болестта.Т. нар. житейска неудовлетвореност ми се струва,че вече прерасна в сериозна депресия-обижда приятелите си,не дава пари на дъщеря й за училище,не се грижи дори и в къщи за домакинска работа,напр. готвене,не я интересува въобще дали има приготвена храна.През януари т. г. дъщеря й е в 6 клас,а имаше по всичко двойки,само по рисуване 3.Когато предложих на дъщеричката й да й помагам в учението,детето ми отговори-аз ходя на занималня,чета,но след това нищо не помня.За добро поведение й написаха 3-ки,само по математика и английски език й оставиха 2.На една от приятелките ни каза,че била проститутка.Другите се опитваме тактично да й казваме,че човек трябва да е спокоен, а тя ни отговаря-на мен не давайте акъл.На фона на месечен доход 500 лв.,от който дава за заем 120 лв.,тя си продължава да трупа кредити по магазини за дрехи,обувки,накити,дори си купи перука за 450 лв.Миналата година беше натрупала около 400 лв. кредит в един магазин и се стигна дотам,че продавачката с мъжа й ходиха в тях една вечер да си искат парите.Наскоро каза-те вече и жени започнаха да ме харесват.Мисля,че нейната житейска неудовлетвореност вече е прераснала в сериозна депресия и нелечима ониомания.Това лекува ли се въобще с психотерапевтично лечение или медикаментозно,ако съм на прав път в мислите си разбира се.Дори със съпруга й се разведоха вече.1/3 от приятелите й вече не контактуват с нея.Има ли смисъл и аз да продължавам да контактувам с нея,след като вече е толкова трудно.

Явно ежедневието ли е забързано на хората,не знам.Или аз вече преценявам погрешно.Става въпрос за моя приятелка,която сега е на 42 г.Случайно преди 23 г. й откриха ,че е заразена със сифилис.Лекуваха я с пеницилин и стрептомицин.Вследствие лечението има 65% глухота.Но от 10 г.,особено вече сега,забелязвам в нея едно особено поведение.Пазарува дрехи ,които дори не облича.Натрупала е заем в банка 12 000 лв.,отделно кредити по магазини-суми по 100-200 лв. месечно.В тях е направо магазин за дрехи.Пие и по 5-6 енергийни напитки дневно.Доста е раздразнителна напоследък.Има ли отклонение в поведението и това може ли-лечението и сифилиса да даде отражение след толкова години?

На моя приятелка синът й,на 32 години,поддържа температура 37,5-38,6 от две седмици и често загубва ориентация.Професия пожарникар.Това един вид делириум ли е и лекува ли се,ако първопричината за инфекцията се открие?

Здравейте,Д-р Първанов,сега видях отговорът Ви.Според Вас правилно ли постъпвам като не й оставям пари,освен 10-20 лв.?Доколкото разбрах,сенилният психоорганичен синдром е необратим.Давам й някаква работа да върши-напр. простираме заедно дрехи,после ги суши на радиатор,питам я какво иска за хранене,да измие някоя чаша.Има ли смисъл да й давам кавинтон,тъй като то е от групата на ноотропните вещества и се опасявам,че може да прояви агресия?Доста четох в нета материал за този синдром,но за мен е загадка как така изведнъж,без преходни състояния се получи.Възможно ли е този синдром да е работил с години наред?Сега като се замислям,има много неадекватности в характера и поведението на майка ми.Напр. като е била бременна с мен,много я е боляло глава,а и после цял живот я болеше непрекъснато,безпричинно-напр. да е имала болни зъби.Аз съм родена секциум заради плацента превия,като операцията е била близо 3 часа.Може ли оттам нещо да е тръгнало?Когато тя се караше с татко,обикновено чупеше нещо-напр. чаша,чиния,веднъж и стария телевизор-това е било 85-86 година.Когато говореше с някой,много говореше,почти не спираше.Мисля,че съм споменала по-нагоре,че родителите ми бяха клинични лаборанти и това им даваше достъп до всякакви лекарства.Замислям се заради това и за мойте проблеми между 1-7 години.Вследствие термичен гърч от ваксина съм спряла да говоря на 1 г. 3 м,та чак проговорих на 5 г. 2м,което е твърде дълго време,а нямам проблеми със слуховия апарат.Откакто проговорих втория път,нямам говорни проблеми или припадъци.Реших да потърся медицинското си досие,но ми отговориха,че се пазят 25 години само.Може да ви се стори параноя,но си мисля-да не ми е въздействала с някакви лекарства,ако си е имала психични проблеми,а е имала свободен достъп до лекарства.Татко почина през 1994 г. от неходжкинов лимфом.Но ден преди да почине,майка ми си го докара жив в районната болница,изписвайки го от окръжната болница по собствено желание.За последно вечерта когато го видях,беше упоен.После е бил контактен и през нощта,докато тя е излязла от стаята,е починал.Много ми е странно-за говора ми и за кончината на баща ми.Разбирам,че един добре подготвен медицински работник различава какъв е изхода от такова състояние като на баща ми и може да предполага един времеви период кога ще стане,но при него са много "случайни" нещата.Една седмица след като почина татко,сутринта в неделята,майка ми стана тогава и каза-трябва да отивам при баща ти.И след около 5 минути се осъзна-разбира се,това може да се дължи на стрес.Не искам да съм крайна-но мисля,че и за моя говор,и за баща ми,майка ми има някакъв пръст,дори и ненарочно,а заради психика.Бихте ли ме посъветвали дали мога да имам някакви съмнения и специално за мен,мога ли да разбера,откъде тази загуба на говор с години и след това пълно възстановяване за близо 3-4 дни.Аз лично нямам умствени проблеми,нито хора в рода,напр. с аутизъм.Дори работя отговорна професия,свързана ежедневно с цифри.За баща ми не мога да разбера истината,това го знам.

Здравейте. След 1 година борба с тежкото психично заболяване на майка ми,мисля,че засега се справям.Поведението й е доста динамично.Паметта й е отлична.Единственото,което ме безпокои са маниите й-да има много пари вкъщи и да се обажда по телефона на мене,на други роднини,за да ги дразни,за каквото и да е,напр. за имоти.Аз не смея да й оставям пари в брой,освен 10 лв. напр.На практика тя не пазарува.Нормално ли е за хора,болни от сенилен психоорганичен синдром това поведение-да искат пари,въпреки,че не им трябват,и така да са възбудени и с натрапчива емоционалност.При тях може ли да се получи старческа деменция?

Не съм ходила на консултация специално със сестра ми,а за майка ми.Психиатърът ме попита как се грижим с майка двете със сестра ми и аз й отговорих,че тя не участва в грижата и защо.Тогава психиатърът ме попита ненадейно да не би сестра ми да е психично болна,след като така си урежда нейния живот.Учудвам се,че ми зададе този въпрос.Отговорих му,че нямам данни за това.По-скоро е "бягане от отговорност".