Привет, Merileen! Вчера цял ден се потопих, но не в нирвана, а във възстановителни процедури Просто в четвъртък след като писах тук ходих на снимки в една изоставена къща /уча фотография/ и докато снимах гредата на която бях стъпила се счупи и паднах в мазето. Хубавото е, че отдолу беше пълно с около метър боклуци и се разминах само със синини и натъртвания. Затова вчера цял ден - масажи, скенар и детоксикация, за да може организма по-бързо да активизира възстановителните си сили! Сега се чувствам добре и осъзнавам какъв късмет имам! Хубаво е да знаеш, че някой горе е загрижен и те наглежда като правиш глупости
За съжаление с моя татко не сме имали такава връзка, за която ти пишеш, че си имала с баща си, и това винаги ми е липсвало. Знам, че бях негова слабост, но имахме и много противоречия.. Едва напоследък успявам малко по малко да изхвърля от себе си обидата и да простя на него и на себе си всичко вече отдавна минало, което ме тровеше. Може би на някой ще му се стори прекалено късно, но аз мисля, че не е. Остана ми майка, с която едва сега започнахме да изграждаме истинска връзка и това е ценно и важно за мен.
Стискам палци днес да се справиш с предизвикателството! Мисля, че няма да имаш проблем, защото това не е обикновена диета, при която е въпрос на воля да издържиш на изкушенията, житото дава достатъчно енергия на организма и той просто не усеща желанието за ядене /имам предвид не глада, а онова чувство "прияде ми се" само при вида на някаква храна, без реално да си гладен/. Убедена съм в това, защото по отношение на храната аз сигурно съм човека с най-малко воля и съм искрено учудена, че не се налага да я поставям на изпитания, при все че заради детенце всеки ден трябва да сготвям по нещо вкусно. Малко ми е сънливо обаче, все не успявам да спазя препоръката, която открих в една статия - по време на режима да си лягаме преди 22.00 часа.
А относно идеята ти да продължиш - мисля, че е нормална като се има предвид, че човек се чувства добре така, на мен също ми мина през ума, но наистина предлагам да я обсъдим пак към 8-мия или 9-тия ден
Иво, благодаря ти за подкрепата, тя винаги е нужна!!! Моята вяра е още дребосъче и току се оглежда несигурно и стъпва неуверено, така че една ръка за помощ винаги е добре дошла!
Хубав ден и спокойни души на всички!