Srodna dusha

Благодаря ви за пламъчетата подкрепа, които ми дадохте, те запалиха мека светлина в душата ми Сега се чувствам много по-добре! Може би наистина се хвърлих направо "в дълбокото".. Чувствах, че имам нужда от това, но заради нетърпението си не се подготвих добре. Затова сега ще започна отдалеко и наистина ще си поставям малки цели - един ден седмично жито и ще наблягам повече на зеленчуци и плодове, а когато се почувствам вътрешно готова ще направя целия режим. Или с други думи ще приложа по аналогия старото правило на петте П-та: "Прецизната Подготовка Предотвратява Посредственото Представяне" Прегръдки на всички!

Иво, това беше втория ми опит, за съжаление и двата до този път са неуспешни - първия път прекъснах на осмия ден, а този път още днес ме нападна зверски глад и след като изядох житото, ябълките, орехите и меда, изядох и салатата на детето Но се надявам все някога да успея - първия път дори за осемте дни почувствах такава вътрешна промяна, че много ми се иска поне веднъж да мина целия режим. Може пък да го направя нещо като регулярен малък режим - един или два дни седмично, вероятно така ще ми е по-лесно. Успех на останалите!

Аз също ще се включа в мартенската група

За съжаление преди малко не устоях на зеленчуковата супа, която сготвих за детенце.. Но макар да ми се искаше да завърша десетте дни, се успокоявам с това, че като за първи път и седем дни не е лошо. Честно да си кажа днес вече съвсем не ми се ядеше жито, даже пих само житената вода. Може би и затова ми се дояде друго. Но нищо, продължавам си с Великденските пости. Надявам се да успея да задържа това спокойствие и равновесие, което житото ми донесе. Успех и вътрешна хармония на всички, които продължават, а и на тези, които ще го започнат през март!

Merileen, благодаря за подкрепата! А относно проблема на брат ти - в интернет попаднах на това http://www.1001recepti.com/article/?txt_id=510-suveta-za-burzo-zarastvane-na-kostite#axzz1niVyZ8pD, но за съжаление рецептите не са ми нито познати, нито опитвани. Надявам се да се възстанови по-бързо! В мислите си сме с вас!

Благодаря, Розалина, когато човек се чувства самотен, е хубаво да знае, че някъде, някой съвсем непознат мисли и се моли за теб.. Днес за мен беше емоционално много труден и тъжен ден. Моля се тази лекота и радост, с която започнах режима да се върнат утре.

Привет, Merileen! Вчера цял ден се потопих, но не в нирвана, а във възстановителни процедури Просто в четвъртък след като писах тук ходих на снимки в една изоставена къща /уча фотография/ и докато снимах гредата на която бях стъпила се счупи и паднах в мазето. Хубавото е, че отдолу беше пълно с около метър боклуци и се разминах само със синини и натъртвания. Затова вчера цял ден - масажи, скенар и детоксикация, за да може организма по-бързо да активизира възстановителните си сили! Сега се чувствам добре и осъзнавам какъв късмет имам! Хубаво е да знаеш, че някой горе е загрижен и те наглежда като правиш глупости За съжаление с моя татко не сме имали такава връзка, за която ти пишеш, че си имала с баща си, и това винаги ми е липсвало. Знам, че бях негова слабост, но имахме и много противоречия.. Едва напоследък успявам малко по малко да изхвърля от себе си обидата и да простя на него и на себе си всичко вече отдавна минало, което ме тровеше. Може би на някой ще му се стори прекалено късно, но аз мисля, че не е. Остана ми майка, с която едва сега започнахме да изграждаме истинска връзка и това е ценно и важно за мен. Стискам палци днес да се справиш с предизвикателството! Мисля, че няма да имаш проблем, защото това не е обикновена диета, при която е въпрос на воля да издържиш на изкушенията, житото дава достатъчно енергия на организма и той просто не усеща желанието за ядене /имам предвид не глада, а онова чувство "прияде ми се" само при вида на някаква храна, без реално да си гладен/. Убедена съм в това, защото по отношение на храната аз сигурно съм човека с най-малко воля и съм искрено учудена, че не се налага да я поставям на изпитания, при все че заради детенце всеки ден трябва да сготвям по нещо вкусно. Малко ми е сънливо обаче, все не успявам да спазя препоръката, която открих в една статия - по време на режима да си лягаме преди 22.00 часа. А относно идеята ти да продължиш - мисля, че е нормална като се има предвид, че човек се чувства добре така, на мен също ми мина през ума, но наистина предлагам да я обсъдим пак към 8-мия или 9-тия ден Иво, благодаря ти за подкрепата, тя винаги е нужна!!! Моята вяра е още дребосъче и току се оглежда несигурно и стъпва неуверено, така че една ръка за помощ винаги е добре дошла! Хубав ден и спокойни души на всички!

Радвам се, че имам спътник, Merileen! Разбира се, че ще се справим, не се съмнявай! Как мина първия ден при теб? Аз се чувствам добре и за мое учудване не изпитвам глада, който мислех, че ще ме нападне По-важното е, че ги няма гнева, безсилието и огорчението, които ме измъчваха преди това. Чувствам се някак си пълна със спокойствие и една тихичка радост, съвсем по детски! Досега не бях успявала да овладея внезапните пристъпи на ярост и горчивина, а от вчера демоните просто ги няма! Честно, не го очаквах това, мислех, че е необходимо повече време, за да се успокоя. А имах такава нужда от този покой... А най-хубавото беше, че снощи случайно в една книга намерих бележка, писана от татко /той почина преди година/. Почувствах се радостна, беше като внезапна среща с обичан човек! Вярвам, че това беше неговия начин да ме подкрепи Спокойствие и успех и на теб!

Аз също започнах от днес - 22.02., реших да се вслушам във вътрешния си глас и сметнах, че щом съм почувствала нуждата, няма защо да чакам до март. Едва преди няколко дни научих за този режим, и може би не случайно точно сега - когато съм в трудна за мен ситуация /и здравословно и в личностно отношение/. Не мога да не споделя обаче усещането, което имах когато пих от житената вода - аромата й и вкуса й ме развълнуваха толкова много! Някак си ме върнаха в детството, към спомените за моето село, аромата на пръста, когато си заровиш ръцете в нея, гледката на баба ми, коленичила пред нощвите с прясно омесеното тесто, купчините живо в хамбара, в които се търкаляхме и криехме... Пия я на малки глътчици и си я пазя за по-дълго, защото този аромат ме накара да се усмихна. Утре ще си накисна житото в повече вода, за да имам за целия ден Малко ми е странно, но не усещам нужда от ябълки и орехи..

Може би няма да е много професионално или научно, но ще говоря от личен опит. Да, има сродни души и мисля, че тя е само една. Може да си обичал и други хора по пътя си, но усещането, което имаш със сродната си душа е уникално и е много повече от любов - връзката помежду двамата е телепатична, няма нужда от помощни средства, за да общуваш с него, можете да си предавате емоции дори и от разстояние /нещо подобно на това, което изпитват майките, когато нещо се случва с детето им/, времето спира, когато сте заедно! Прекрасно е! За съжаление с моята сродна душа имаме различни пътища през този живот, но и двамата се молим да имаме възможност през следващия да сме заедно, защото тогава със сигурност "ще влезем в Царството"! Но съм щастлива дори и само от това, че го има и че го срещнах!