Carisima

Здравейте д-р Първанов. Извинете ме ако съм ви пратила 15 ЛС, но сайта прави проблем и не съм сигурна, че получавате. Бих искала да ви помитам дали може да се уреди консултация с вас (държа да сте вие) или да ми препоръчате добър психотерапевт във Варна, който може да се справи с ПР.Имам огромното желание да променя това състояние, но искам да попадна на професионалист.Имала съм няколко сеанса с психолог, а психиатър ми е изписал АД, но не съм убедена, че терапевтът ми би могъл да се справи с това състояние.Търся трайно решение Благодаря ви за помоща.

Когато беше за първи път си помислих, че ще умра.Бях на вечеря в заведение и точно в този момент не ми пукаше кой какво ще си помисли за мен.През деня бях на плаж и изгорях лошо и първото, което си помислих беше, че съм получила топлинно прегряване или нещо такова.А вторият път бях сама в къщи, тогава беше по-интенизвно, получих сърцебиене и всичко ескалира като ми дойде мисълта, че съм сама и няма кой да ми помогне, ако нещо се случи с мен. Благодаря за вниманието

Здравейте! Наясно съм, че са ви задавали хиляди въпроси относно ПР, аз повечето съм ги прочела, но реших, че имам нужда от консултация. На 25 години съм .Всичко започна май месец, когато бях на почивка за две седмици в друга държава от тази, в която живея.Последния ден от почивката получих ПА, която изключително много ме стресна-мислех си, че умирам-асоциация, направена от силно сърцебиене, което никога не съм получавала в живота си.След което получих следващата - след 2 седмици и беше още по-интензивна, това естествено тотално ме стресна.След тези ПА се започна една постоянна симптоматика-сърцебиене, невъзможност за поемане на достатъчно въздух, бучка в гърлото-общо взето няколко дена едното, няколко дена другото и така си предаваха щафетата.Търпях това 3 месеца, през които имах преглед и изследвания от лекар, в които всичко изглеждаше наред, разговор с психолог по скайп, тъй като в чужбина нямаше друг вариант.Установи се, че става въпрос за ПР.Успяваха тези разговори да ме успокоят за малко, но след известно време пак влизах във филми, че ми има нещо, което не могат да го открият.Реших да се върна в Б-я, за да работя в/у проблема си, тъй като това наистина влошаваше качествтото ми на живот.В момента, в който се върнах, нещата още повече се влошиха, незнам може би се отпуснах покрай семейството ми и това предизвика на моменти силни кризи и започнаха нови симптоми да изникват-главоболие, силно треперене-това още повече ме стресна.Естествено от както се върнах започнах и веднага да работя с психолог, но на същата вечер след терапията получих отново силна криза.Повече не можех да издържам всички тези симптоми.На следващия ден се обадих на психолога си и ме насочи към разговор с психиатър.Той ми изписа атаракс за 4-5 дена, а след това оропрам за 6 месеца.Не исках да ги пия тези хапчета, но тъй като наистина се чувсвах много зле, ги започнах.СЛед като минах курса с атаракс се успокоих и много се двоумях за антидепресанта, но ме убедиха да го вземам като помощна патерица по време на терапията, защото трябвало да ми занижи тревожността и естесвтвено за серотонина да ми го повиши.Пия антидепресанта от 5 дена, но не преставам да си мисля, че е напълно излишен и по-скоро би ми влошил състоянието след като го спра и съответно това ПР да хронифицира. Бихте ли ме посъветвали, кой е най-добрия начин, за справяне с това състояние, предвид вече започнатата ми терапия с лекарства?Редно ли е да прекратя терапията с лекарствата или да продължа да ги пия.Объркана съм, кое е най-доброто за мен? Предварително благодаряза отговора