Ники_

Уважението към хляба, към зърното, към растението, което е дало плода си (сега, дали го е дало на нас, е вече друг въпрос... ), към ангела, който пази и закриля растението, към божествения свят... От една страна това: "Който не работи, не трябва да яде." Защото ще изчезне неговото уважение, неговата благодарност, за сметка на които би могло да се породят други, отрицателни качества, като наглост, безскрупулност, безхаберие, мързел, угодничество... От друга страна това: "Матей 5:7 Блажени милостивите; защото те помилвани ще бъдат. 1 Петрово 3:8 А най-после, бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, дружелюбиви. Юда 1:22 И към едни бивайте милостиви, с разсъждение; Марк 11:25 И когато стоите да се молите, прощавайте, ако имате нещо върху некого, за да ви прости и Отец ваш който е на небеса вашите съгрешения. Лука 6:37 И не съдете, и нема да бъдете съдени; не осъждайте, и нема бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; Ефесяни 4:32 а бивайте благи един другиму, милосерди: прощавайте си един на друг, както ви е и Бог простил чрез Христа. Колосяни 3:13 Претърпевайте си един на друг, и един на друг си прощавайте ако би некой да има връх некого тъжба: както и Христос е простил вам, така и вие. Лука 10 25 И, ето, некой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен? 26 А той му рече: В закона що е писано? как четеш? 27 И той отговори, и рече: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си." 28 И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш. 29 Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой? 30 На това отговори Исус и рече: человек некой слезваше от Ерусалим в Иерихон и налете на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв. 31 И по случай некой си свещеник слезваше по него път: и като го виде, мина от среща и замина. 32 Подобно и Левит некой, като стигна на това место, дойде, виде, мина от среща и замина. 33 Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го виде смили се, 34 и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му. 35 И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя. 36 И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците? 37 А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави." Та бива много точно да се определи истинския нуждаещ се, за да не става човек предпоставка за явяването на негативните качества в характера на "другия". да помогнеш, или не? С това, с помощта ти винаги ще има кой да злоупотреби, да оплюе, да се възползва нагло, без истински да има нужда, с корист... Винаги ще има и кой да критикува твоята помощ, независимо от какво естество е тя. Майка Тереза "Въпреки това" Та, какъв по вид хляб имате желание да дарявате? Просеник (рецепта) https://www.google.bg/search?hl=bg&cp=5&gs_id=1z&xhr=t&q=%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.,cf.osb&biw=1680&bih=946&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&ei=PbzFT_3XB4fSsgb0vdDDAw#um=1&hl=bg&tbm=isch&sa=1&q=%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1&oq=%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1&aq=0&aqi=g10&aql=&gs_l=img.1.0.0l10.167.167.11.8282.1.0.0.1.1.0.0.0..0.0...0.0.JLJJg-q6dN8&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.,cf.osb&fp=7d0732fb764099fb&biw=1680&bih=946

Така си е. Некои казват: "Не требва молитва, а мотика!", що се отнася до "лозето", докато други са на мнение, че единствено с молитвата стават работите. Това са просто две успоредни пътеки от Пътя, и човек избира една от двете, според своя характер, според нагласите/склонностите си. Силният характер често поема по пътеката на това сам да си свършиш работа. По-слабия характер, по-мекия човек, като "мек" не бива да се разбира крайно, та по-мекия човек поема по Пътя чрез молитвата. Има и среден път, както се казва, при който двете неща, молитвата и мотиката, вървят ръка за ръка, на принципа: "Работи сякаш всичко зависи от теб и моли се сякаш всичко зависи от Бог." Останалото е "Иш Алла(х)". Ако човек постоянно работи усилено, все едно целия свят от него зависи, той никога не ще изпадне в самообвинение за безхаберие, защото във всичко е опитвал и опитвал, и опитвал. В същото време, правопропорционално, ако човек се моли непрекъснато на Бога, като на Сила на Силите, той никога няма да изгуби мира, усмивката, любовта и радостта си. В последствие, когато връзката между човек и Бога се заздрави, чрез молитвата, човека сам ще чува и узнава за Божията воля, и ще работи за нея, а не за своята. Това ще осмисли напълно живота му.

Ми тъй е, като тайно в пернишко, нощем, тренират Сумо... То се виде одавна, че пред винкелу сите са равни и не стигнаа изявите у ММА-я и Ръгби-то... Герои, героии!!! Пък да не говорим за креватните гимнастики по тъмно, дето от тех... пернишките зетьове комплекс фащат... Не войни, а Титани! Е, верно, забравиха старите времена, когато таквиз като Боян Радев теглиха/разкарваха каруци с въглища, но времена, времена модерни!

из "Трите степени" Нещата, колкото да засягат Цялото, толкова са и на индивидуално ниво. http://www.vbox7.com/play:fa77c260

"Преди да пропее петела..." (Марк 14:30 ; Йоан 13:38) "Преди разсъмване нощта е най-тъмна." Иво Калушев "психически промени в човека, в неговото поведение, начина на мислене и усещане" Когато започнат да изкачат "Самскарите". Това се характеризира с продължителни катарзисни периоди. При Гопи Кришна например те са продължили шест години, при други повече, а при трети по-малко. В Библията това е описано като "Страшен Съд", част от "Второто Пришествие Христово", през който период е характерно "плач и скърцане със зъби": http://biblia.duh-i-...e=1&tr_search=2), когато под силата на Любовта се трансформира "корена" на човека - първата му чакра (където са страховете, от смъртта, от болести, от самота, от раздели, провали и пр.), която отговаря за материалното тяло и най-вече за костната система, за костния мозък и за стволовите клетки. После това няма болести, тялото е съвсем друго. Възможна е левитацията, телепортацията и пр.. Рамалинга Свамигал описва трансформацията и на физическо ниво: http://www.beinsadou...=120#entry97006 Това са белезите. "Хората ще могат да видят своята тъмна страна и да разберат кога грешат" Това е дълбока и силна осъзнатост, будност на съзнанието, при която то само вижда своите недостатъци (виждане на "То" от психоанализата, на подсъзнанието, на "козните на лукавия" - егоизтичното съзнание). "ще има и измамници" Ще се появят хора (вече има доста от тях), които ще притежават способности и ще злоупотребяват с тях. Това ще бъде пикът в т.н. "Трета световна война" дето е започнала вече с психотропни оръжия (например също чрез медите, рекламите и пр.) и с психически способности (сидхи/дарби). Зов бездны (2009): http://kolibka.com/s...hp?topic=6962.0 http://www.youtube.com/watch?v=VdXEWPWl5Jo http://www.beinsadou...300#entry166270 http://www.beinsadou...300#entry166303 http://www.beinsadou...300#entry166310

Привет! Егоизмът, както вече сме говорили, е два вида - градивен и деградивен. Градивният егоизъм е нещо добро. Деградивният егоизъм е нещо зло (то всичко е за добро и всичко е Карма/Дхарма, но това е друга тема). Деградивният егоизъм е онзи егоизъм, при който човек иска само за себе си, без да има желание да разделя, или да поделя от онова, което е получил. Даже още по-лошо - при този егоизъм, човек умира от яд, от завист и от омраза, ако и друг има това, което той самият е придобил, или което иска да придобие. В Каббала желание е равно на душата. Синоними са до голяма степен. Според тази наука, има много видове души в света, в битието и то си е точно това - един желае това, друг друго, а трети - нещо съвсем различно. из "Кабала - това е много лесно" М. Лайтман Има една будистка книга, т. е. от будисти, казва се "Пресичане на духовния материализъм". Като под "духовния" се визира фалшивия, за който се пише в тази тема.

Флейм, Флеймъри и форумни Тролове http://bg.board.bigpoint.com/darkorbit/showthread.php?t=30292 Електронното варварство - Хейтъри, Флеймъри, Тролове http://www.amigosbg.com/forum/viewtopic.php?f=51&t=2158 Флеймът – размяна на юмруци в Интернет

Le renard et l'enfant / Лисицата и детето (2007) http://www.imdb.com/title/tt0756648/ http://zamunda.net/details.php?id=306230&hit=1

Katen no shiro (2009)

из "Аз съм онзи човек”, стр. 141; 6

Може ли вътрешното приемане/несъпротива да се съчетае с външни действия в желаната посока, действия които да донесат до промени според силите ? Например ти искаш нещо, не харесваш сегашното състояние, но си го приел психически - не се дразниш, не съжаляваш, обаче в същото време правиш съответните външни действия и променяш. Ако някой е болен, може би би могъл да прави действия по оздравяването си (и това няма да е лошо), без вътрешно да се бунтува срещу съдбата, че точно на него се е случило? Комбинация от вътрешно смирение и външни действия ? Eпа Творецо не си ли е самоДостатъчен ? Може, може, но ако винаги имаш в ума си "Да бъде Твоята воля, а не моята", като под "моята воля" се разбира "волята на плътта и на помислите". Едно е човек да следва княза на този свят, егоизтичното съзнание, а съвсем друго е да следва сърцето си. http://www.beinsadou...=20#entry154717 http://chitanka.info...057/4#textstart http://chitanka.info...057/5#textstart из Пространно житие на св. Иван Рилски Творецът Е самодостатъчен, но всеки бива сам да разбере на какво основание се твърди това. Бих те насочил към философията на Адвайта Веданта и към Каббала. Според мен, там отговора лесно може да се разбере.

Ето, разсъди сам:

Ами да, предполагам, че е можел да измоли друго. Но ето, че не го е направил. Защо - защото е усетил/знаел Божията воля за събитията. И според мен (това към Ники), не просто се е смирил, не просто е приел, а просто отвътре е чувствал/знаел, че не може иначе. Малкото, моментно колебание или дори страх, това е израз на човешкото в Исус Христос. Ако Исус не се беше жертвал на земята, земята и хората нямаше да могат да се повдигнат. Защо мисля така е дълго за обяснение, но такива твърдения има и при Учителя (по-индиректно или поне с по-малко разяснения) и при Щайнер (доста по-пряко и подробно). За Пилат - не мога да кажа. Иисус е знаел, че не може иначе, чрез божественото в себе си. Това, което е изпитвало колебание, страх, желание за друго, е човешкото и именно то се е смирило, приело е, съгласило се е с Божията Воля. Иначе говорим за бунтуване, за блудство, за съпротива, за сатана (притивник на Бога, на волята Му). Именно каквото писах - от себепознанието до себериализацията, пълната, когато всяка телесна клетка е покорна на Бога, когато всеки аспект от психическия апарт се движи в синхрон с Божията Воля, има много Път.

Всеки Син Божи, поради Любовта, се съгласява с Волята на Отца. Съгласие, смирение, приемане - каквото-такова. "Послушанието" има две значения. От една страна това е смирението, съгласието и приемането, а от друга чуването и следването на Божията Воля. Колкото е по-тих, с_Мир_ен човек, колкото повече тишина присъства в него, толкова повече чува и разпознава Божията Воля. http://biblia.duh-i-istina.net/result.php?sw=%E1%EE%E6%E8%FF%F2%E0+%E2%EE%EB%FF&type=1&tr_search=1 Казва се, че Иисус Христос е Пътя, защото чрез неговия живот е посочен пътя на израстване, пътя на завръшане към Бога, пътя на Поправяне, целия процес - от себепознанието до себереализацията. Всеки който се е себепознал, който е достигнал просветление е Божи Син, но има още Път, защото това просветление бива да засегне и измени всяка телесна клетка, всеки един запис в ДНК-то, претворявайки и тялото в Светлина, правейки възможно и давайки път на възнесението, което според мен и според други е същинския изход от Сансара, от това времепространствено Битие, след което се навлиза в първия ангелски свят.

В писанията на Кришнамурти от една страна ми харесва това, че отхвърля нуждата от духовни учители, школи и книги - харесва ми тази опростеност, освободеност от рамки. От друга страна ме кефи да чета вдъхновяващите и мъдри слова на разни духовни учители (кой по - голям, кой по - малък...). Друго си е авторитетчето, стеничката зад гърба, нещо от което да черпиш акъл. Възможно е и Кришнамурти да е страдал от такава самскара. Някои самскари карат човек да казва :"Всички са маскари". Точно това изречение е много ценно и важно, благодаря за него. Чел съм, че е нормален етап да има съмнения, лутания, но от друга страна съм се съмнявал и опасявал дали е нормално. Нямам против и на другите да им е добре, даже често ми се иска, но ако е възможно тяхното щастие да не е свързано със съзнателно и нарочно рушене на моето. Благодаря за словата. Дано са полезни на максимален брой хора, не само на мен. Пътят без учител, без писание, без физическо уповаване е тежък и труден. Нужно е много смелост, много Любов и себеотдаденост, много готовност на всичко - на смърт, на болест, на глад, на студ,... на провал, в които и от които да не намериш подкрепа/опора. Дори Сидхарта Гаутама (Буда) е имал учители. Ето какво казва св. Иван Рилски по този въпрос: Бог се разкрива и чрез Любовта в групата (между двама, трима,...), в братството, на което съм бил свидетел, пряк за щастие и съм виждал и виждам с очите си, пипал съм и пипам с ръцете си и пр.. Общия път е пътя на взаимното служене и Любов. Самостоятелния път е също добър, но е тежък, труден. Опитвал съм да го пътувам и мога да кажа, че не е лесен. Колкото до работата на учителя - тя е най-вече в това да те направи независим/силен/самостоятелен/утвърден, като колона на храм, която да свързва небето и земята, както вече се писа. Учителят, ако истински, като една майка все повече те отбива от рожденното мляко и те привежда към хранене с твърда храна, сиреч от това да си зависим от него. Изправя връзката ти с Бога и я заздравява. Има обаче и всевдо учители, дето ще те ползват, да им переш ризите, т.е. ще те държат в зависимост и ще се възползват от теб, раздувайки обственото си его, но пък карма и за едните и за другите.

Ако кажем, че Бог е бащата, а ние сме децата и че повечето от нас искат от Бог разни материални (пък и духовни) благини, би ли могло да се каже, че ние хората сме като малки деца, които молят своя баща да им даде дребни джобни парички, докато той всъщност иска и може да ни дари с несметни богатства, но за да го стори ние трябва да спрем да му искаме джобни, ами да се отворим за това дето той желае да ни даде ? Казано е, че ако търсиш, ще намериш. Но аз знам, че ако постоянно и прекалено търсиш, ще отблъснеш това към което се стремиш. Сигурно трябва след търсенето, да последва спиране на търсенето и отваряне за резултат, за да може да дойде към нас (принцип на натиска и засмукването). И аз съм имал такива мисли, изживявания и даже истерични страхове, наречени "самскари", които са ме карали да се опасявам от прецакване. Напълно нормално е. Библията съм захвърлял, Упанишадите, ученията на Беинса Дуно, в учителите ми съм виждал дявола, който ме лъже и ме води към смърт и т.н.. Това си е част от Пътя и е съвсем нормално аз-чето да иска и търси най-доброто за себе си, стига обаче това търсене и искане да не вреди на околните. Това правилно щение на аз-а, този копнеж е градивен егоизъм. Той е съвсем на място и добър, макар доброто да е относително понятие... Това за отблъскването и за неполучаването е още един страх, или по-скоро същия, но в по-различни одежди. Щом е речено, че ще се даде, то ще се даде... по обещание, дар от Бога. Не се притеснявай. Дори да се редуват силен и слаб стремеж, и това е в рамките на нормалното. Когато стремежът се засили - няма къде да ходиш, освен да го последваш и обратното - когато отслабне, то просто ще е пренасочен към други неща. После пак ще се засили и тъй. А когато познаеш Любовта, тази за която мнозина пишат и са писали, и ще пишат, тогава ще намериш онова, което винаги си търсил и ще си кажеш: "Това е нещото, от което съм имал нужда!", в невероятно удивление и умиление, в радост безконечна. Но и после Пътя продължава, защото има много неща още да се случват...

Ники_ : А ако човек извършва бързи физически движения, дали би се нарушило това самонаблюдение, колкото и да е стабилно по принцип ? Друго : Знам, че Христос се е смял, плакал е, което ще рече, че дори толкова висше същество като него има човешки емоции, когато е в човешко тяло? Но той нали е над нещата уж ? Или може би на повърхността плаче и се смее, а отвътре просто безмълвно наблюдава ? Христо : Ники_ : Нали носим в себе си безкраен потенциал, нали сме богове, нали сме части от Бог, нали сме Бог. Хората със собствени усилия струва ми се се въздигат, поправят и т.н. П.п.: Ти беше споменал, че живеем във време, в което някои от индиговите хора ще се преселят в ниските ангелски светове (меркаба). Тези същества, отдадени ли са на Празнотата, или са отдадени повече от нас останалите, но все пак не напълно? разните ангели, архангели, богове май също не са напълно отдадени ако съдя по твои коментари и неща, които прочетох в Уикипедия. Май процесът е баааяяяяяяяяя дъъъъъълъъъг ?? Благодаря за интересните и надявам се полезни за мен и за други хора постове/цитати. Ако самонаблюдението е истински стабилно, то няма как да изчезне. Според Йога Даршана, Свидетелят, Онзи който наблюдава, Вечното Присъствие, не е Христо, не е Ники, не е Пенчо и т. н.. Това е Пуруша. Той не се отъждествява обаче с нито една форма на Пракрити. Не сме богове, а Бог. Писах, че без Бога, без божествения потенциал, човек, его-то, аз-а не може да промени нищо. Когато човек намери божествения потенциал в себе си (божественото/Бога, като качества и характеристики), тогава много неща са възможни. Ако хората със собствени усилия можеше да се спасят, то вече щяха да са го сторили и не ще имаше нужда от Спасител. Можеш да опиташ - направи се любящ, тъй че сърцето ти да гори в любов, както по време на най-силното ти влюбване, или се направи зрящ и предскажи нещо, или диагностицирай болни хора, лекувай ги и т.н. Тези, които се възнасят, а такива случаи има и в нашето съвремие, известни под много имена, те са еднакво отдадени и на едното и на другото. В Дао това се нарича "да събереш Небето и Земята", а Будизма е познато като окончателно просветление "Правилния възглед/Гледка". Тези неща имат своята аналогия и в Християнството/Юдаизма, както и в Исляма. Процесът наистина не е кратък.

Ум не го побира,затова и не може да го изфабрикува чрез представа, съждение, фантазия. Ето защо е казано: Колкото е да мъдруваш, то няма как да разбереш по този начин (става дума за истинско разбиране и виждане), но това не означава да спреш да мъдруваш. То само ще си дойде, от само себе си, Познанието.

И като допълнение на тези варианти, може да се каже, че не е задължително човек да е част от някаква организация, фондация... Може просто да следва пътя на Карма Йога, служенето на ближния/света, което е много близко като разбиране и философия с последователството в същинското Християнство. В езотеричният Юдаизъм, познат накратко като Каббала,това се нарича "взаимно поръчителство": http://laitman.bg/in...=работа другаря http://laitman.bg/in...о поръчителство Не е нужно даже да си обвързан религиозно, с обредност, с филоофия и пр.. Просто може да се работи от сърце и това да се превърне в начин живот, който вярвам е все по-близък и естествен за днешния човек, в което се състои и промяната в света, в социалното общуване, или поне това е част от нея, аспект.

И това е вярно, за радост, или за съжаление.

Ивета, грешиш, но си и права. Днес закъснях за вечеря, защото се погрижих за здравето на един човек без жлъчка. Ужким му помогнах. Права си - от его-то е, от аз-а. Вчера върху двама поработих, пене, ако не броим "другите". А онзи ден..., но стига, че и това е от его-то. Все пак хората са доволни, но и това е опасно за его-то. Тъй че права си. Правя каквото мога. Не ти се сърдя, защото и ти тъй. Няма нищо, спокойно!

Съдейки от повърхностната гледна точка, без цялостния поглед над картината, нещата изглеждат точно така. Никой не е длъжен да се съгласява с нищо, поне докат истински не бъде принуден. А колкото до огъня - видно е, че той вече достатъчно буйно гори. Опитите за гасене са обречени на провал. Но опитвайте и аз опитвах и чат-пат продължавам да опитвам, щото видиш ли, ако мине номера. Дет се вика: "Боже, накажи но не убивай!", щото обещал си Милост. Ама на - и страданието, и смъртта продължават да съществуват, и поне още малко ще е тъй. Кога ще свърши - това не казвам, а и не знам с точност, но знам, че и на тия две чуми им се види края, както е и писано... Хубаво е, когато в душата ти се буди състрадателността. Ето това не бива да се гаси. Похвално! Само избери вярната методика - докато "спасяваш" едни, да не "убиваш" други, я с дело, я с чувство, я с мисъл. Всите сме за... Пловдив.

Милостта има много измерения. Не само в този свят живея. Разсъждавай над въпроса "Защо съществува страданието?". п.п.: Ще предваря следващия евентуален въпрос с отговор: http://www.beinsadou...=20#entry154717 http://www.beinsadou...=20#entry160963:

Кат жокерът/Глупакът - някак си успявам да изиграя/заместя всяка роля/карта от живота/тестето. Въпросът за лекуване е относителен и да валериана "сваля", но временно. Чувал ли си за "срещата на 100 бога"? Явно и пророчествата различно виждаме, като предназначение.