Здравей отново.
За мен не съществуват обикновени неща, защото нищо не се повтаря на 100%, нищо не е еднакво на друго.
Разбирам думата "обикновено", като нещо което се приповтаря, което е било, което се е случвало, което е съществувало. Необикновени са нещата, който са различни, които нямат повтаряемост.
Самото чудо е това, че Вечността на Проявата е в неповторими мигове и форми, че сама по себе си Тя е просто нещо, нещо съвършено, а простото нещо събира цялата сложност на нещата.
Трудно се правят простите неща.
Хората можем безкрайно да усложняваме, но когато нещата опрат например до прегръдка, без задни мисли, без показност, без скрити помисли, ако нещата опрат до една приятелска усмивка, до едно "здравей", до доброта, до любов... нещата стават сложни. Защо?
Защото простото нещо е сложно за изпълнение, имено защото е съвършено.
Простите неща са чудеса и често биват "препани камъни", защото са твърди и не подлежат на разбиване към по-опростен вид, не подлежат на разпад.
Ако вземем например водата - просто нещо, което е съвършено. Все още подобна течност не е създадена от хората. Водата е чудо. Ами кръговрата на водата? Ами агрегатните и състояния? Ами възможностите, които предлага?
Да вземем например пчелния мед - просто нещо. Все още по-съвършена материална храна не е създадена от хората. Ами пчелното семейство, като структура и ред, като единство и задружност?
Да вземем например Светлината на Слънчо - просто нещо, ала по-съвършено не е създадено от хората. Светлината е чудо.
Самата природа е чудо, ако някой не мисли така нека се опита да я сътвори поне в собствения си дом.
Поздрави, приятели и вярвайте в чудеса, защото само те са способни да възпроизведат енергия за съществуването. Чудесата са чудеса даващи и раждащи живот, надежда, ...
Чудото на първичния импулс в Бога още преди да го има Всичкото.