Ники_

Грешник е всики който не познава, не Люби и не спазва Закона и принципа на Живота.

Носещото Живот (щастие, Любов) - добро е. Всичко, което съществува му се радва и го кара да се чувства добре. Носещото Смърт (нещастие, страдание) - зло е. Кара всичко, до което се докосва, да се чувства зле.

Нека да уточня, че Слънчевата енергия е част от Касмическата! Слънчевата енергия, обаче е пряко виновна за раждането и съществуването на живота, във вида в който го познаваме на Земята. Слънчената светлина е специална и изключително малка част от светлинния спектър. Клетите в човеикия организъм се хранят с глюкоза и кислород. Тези са възхроизводими чрез фотоситезата. Триизмерният живот на Земята е зависим най-вече от Слънцето и от водата. Просто така са устроени телата. Поздрави!

възможността на човек да се храни със Светлина?

Нека да се уточни, че когато има сблъсък на психовампиризъм и е налице подаване на "жертвата", Любов липсва. Ако има Любов подаване не би могло да се осъществи. Любовта е предпазител. Ако има сблъсък на его-та то лекарството е друго, не е Любов, самоконтрол е. Самоконролът не е моментно явление, ако е такова то той е провален. Не може днес да се направиш на този който се е изконролирал, а утре да "удариш" отсрешната страна за друго нещо, без значение какво. Това не е самоконтрол, а са демонстрации отново на егото, на индивидуалността. Често се случва, даже всекидневно по доста пъти. Всичко произлиза от веднъж засегнатата гордост. Гордостта винаги си отмъщава, дали утре, дали в други ден, тя си остава наранена. Има нараняване докато има кой да се чувства наранен, докато има индивидуалност, егоцинтричност, докато има "аз".

Здравей, Мечо! Както винаги страданието е най-големия учител. Въпреки това си остава тъжно и нежелано, но знаеш ли, благодарен съм за страданието, което ме е стигало и смело мога да заявя, че Бог е милостив посредством страданието. Страданието е прекия път в кърмичния цикъл. Ясно за себе си твърдя че съм страдал прекалено малко. Още трябва, за да се науча да буда глупак, и последен, за да мога смело да лягам в калта. Трудно е да си позволи човек да бъде згазен от тълпата. Мечо, прекрасен човек си и добре е че си такъв! Колко трудно е да бъдеш човек. Хората разбираме само от тоягата иначе сме способни да разпънеме на кръст! Нека тоягата да бъде в Онзи, който я е сътворил. Нямам лукса да споделя личния си живот, поради риска от нечие нараняване. Примери множество. Какво да напиша, освен, да повторя думите нечии, че невежеството е най-големия грях на човечеството. Кой не е изпитвал вампиризма върху гърба си? Кой не е вампирствал? Това са нормални неща за света ни. Ненормалното е да се опитваш да излезеш от кръга на порока. Тогава мнозина ще се намерят да те дръпнат назад. Защо се случва така? За да се извиси човек. Заради познанието върху плода на дървото на добро и зло, към което познание пое духат. Животът е учител и след като съм тук, значи не ми е чиста работата. Кой има смелоста да бъде последен, обруган, помачкан? Кой има смелоста да бъде последния глупак и подигран? Кой може да си позволи това? Не и аза, не и аз. Още в училище усетих различието си, в което няма никаква гордост, а само тъгa, подтиснат гняв от липсваща справедливост и страдание. Преди години поради горните поех към прословутия "Френски легион". Добре е че Господ ме запази! На тренировките по бокс разбрах как да плесна порядъчно някои по вирнатото носле, но и с това нищо не се постига, защото нослетата са в отнешение обратнопропорционално ено към друго. Вече знам как да пребивавам отвъд, където намерих истинското си спасение. Да се познаеш що за вид си! Да разбереш колко струваш всъщност. На етикета прочиташ - всичко и нищо. Уморен съм, но за съжаление пътуването не го решавам аз. Сега е на ред развиването на смирение и търпение, на мълчание. Колко наивен съм бил! Тъжен е закона и суров. Често плача за хората, защото у всеки се вижда искрата, особено у страдалеца нещастен и в погледа на онези очи, които без тоягата гледат живитински търсеики си коя душа да разкъсат и с коя форма да се подиграят. Ако желаех можех да стана и олимпийски шампион. Но защо ми е комплекса на малкия човек!? Защо де сечеш главите на другите за да се чувтваш ти самия по-висок? От незнание как да се издигнеш и от гордост и от опити да го направиш сам. Защо е всичко? Няма смисъл. Не в това е същината, но нека всеки я открие сам! Щастлив съм че познавам такива като теб! Бог да те Благослови, Приятелю! ники

Как най-често главния вампир задържа "своите" машини /вампири-жертви/? Чрез събуждане на съчувствие и жал. Използват се старите хватки за запазване на взаимоотношението чрез зависимостите и слабостите. Интересно е да се наблюдават такива взаимоотношения. Вампирът твърди, че Закон няма. Вампирът твърди, че Бог няма. Вампирът твърди, че съществува единствено свободата и може да си прави каквото намери за добре, именно защото не ще има последици, не ще има възмездие. Това са все проверки, дадени от горе. Ако издържи някой и не се подаде, заслужва венецът на живота. Възмездие винаги има и е наречено карма, а тя е сурова в/със своите уроци. Стои и гледай. Ето малко вампиризъм в музиката:

Прекрасни мнения! Благодаря за споделеното, Мечо! Често се случва и вампирът да е подвластен на "по-стар" и по-жесток вампир. В случая се получава така, че въпросния "по-стар" вампир постояно налива измама в по-младия си "приятел", който му служи и за жертва и за слуга и за някой който поради манипулациите му "ходи по гайдата". В тези междуотношения се срещат подобни: "Това са глупости", Ти си знаеш цената", "Бъди себе си", "Бъди силен/а", "Не вярвай, ти знаеш по-добре от тези", "Тези са... еди какви си.", "Не представлява това, което е на пръв поглед"... и подобни оправдателни манипулации, с които се цели жертвата, която в последствие е вампирясала да си остане машина, робот, да се прехласва пред лицето на "спасителя си", пред лицето на "наставника си", който умело я управлява. Но ако имаше само страничен поглед... това е необходимо. Поглед отстрани с който ясно да се оцени дадено взаимоотношение и плодовете от него. Вампирите често се хранят с обсъждане на другите и стратегии за атаки срушу тях. Най-често атаките са прикрити зад "груби игри", подмятания, насилнически действия подформата на вербални нападения, манипулативни изказвания и "гледане на сеир". Следва искуствена радост и смях, изкуствено и кратко насищане от това какво си сторил. Вампиризмът е доста заразен и се излиза от него чрез самоконтрол. Вампир може за бъде единствено индивидуалното, аза, а причини са неговите болки и комплекси и незнание за собственоата цена. Изключително често в мненията във форума се получава вампирстване, но кой е силен за да "види сянката си"? Когато преди да напишеш нещо, поставиш собственото си желание пред въпроса "защо да го правиш?" може да останеш и далеч от порочния кръг на психовампиризма. Всъщност защо въобще да пишеш нещо, ако не да споделиш с ближния? Да споделиш или да учителстваш? Да споделиш или да повдигаш егото си, гордостта си? Всъшност защо му е нужно на човек да пише във форум. Пише се само ако има някой нуждаещ се от писмото. Бъдете здрави!

Здравей! Ако усетиш необходимост и доверие в нас пиши на лични съобщения нещо повече и навярно може и екип да се формира, пък кой с каквото може ще услужи и помогне. В случай на истинска нужда и желание проблема е решим! Поздрави!

Често бъркаме Любовта с обич, а обичта е привързаност и зависимост на аза от аза на ближния. Много често обичта е просто психовампиризъм. "Идващи в овчи кожи, а от вътре вълци грабители..." Обичта е имоционално състояние, докато Любовта е душевно преживяване. Любовта няма общо с аза, той само може да и стане проводник. Тези, които ни обичат често ни използват само за да се хранят със собствената ни енергия. Получава се обсебване, което е много трудно различимо, когато ти самия си "вампирясал" от привидно нежното взаимоотношение с този който те обича. Често се случва вампиризъм и от двете стани. Изводът е, че обича този, който иска за себе си, било то внимание, разбиране, "приятелско" отношение и подобни зависимости. Любовта не иска нищо за себе си, тя е пълнота и няма нужди. Любовта дарява свобода, именно защото е независима. Ако в брака между двама съществува Любов, то по-стабилно нещо от това взаимоотношение не би могло да съществува.

Неправилното разбиране се дължи на това че писанията са изкривени заради угодата на единицата, т.е. заради егоизма. Мъжът в писанията е просто символ на дясната мозъчна половина, а жената на лявата мозъчна половина. Дясната половина е Адам (индуитивното мислене, Супер Егото, Аза), лявата е Ева (логическото мислене, Его, аза). В чистотата, незлобливостта и непорочността на Детето е спасението. Това е Синовството, Син Божи. Проследявайки писанията стават ясни много неща. Същото е и описано чрез "ян" и "ин". Баланса ражда Детето. Нито много жена (ин), нито много мъж (ян). Мисъл и Емоция - това са двата триъгълника - водния (съвпада с "Чашите" от Тарот) триъгилник и огнения (съвпада с "Жезлите" от Тарот). Когато са в равновесие, балансирани, водата и огъня образуват пара, която пък има свойството да разширява и да се издига. Парата е висша мисъл, разумност. Тя е нещото, което може да те извиси. Преплетени двата триъгълника оформят така наречената Звезда на Давид или също Соломоновият Печат. Парата и Дух и в Тарото се изразява чрез "Мечове". Чрез "Малките Аркани" човек може да съблюдава телесното си състояние на ум, емоция и тяло. "Големите Аркани" са нива, архетипи на съзнание и съвпадат с числата в номерологията от 1 до 22 и 0. Това е пътят на познанието за Духа (натрупването на опитност и познание на Бог за Бог, т.е. за Себе Си) във време-пространството.

Чрез страданието. Ако на някой му липсва смирение, нека не му отнемаме страданието. Това е "мечешка услуга".

Бяга в Тарсис Изключително точно!

И стигнахме отново до основни понятия, по които са работели и са формулирани от чичко Фройд и бате Юнг, но пречупени през погледа на учението йога. Ники, имаме си отделна тема за Анимус и Анима, някъде из форума психология. Но и тук става, идеално се вместват и тук така изложените от теб разсъждения. Междувпрочем, Давидовата звезда с шесте лъча - хексаграм ли се наричаше, символизира точно това - цялостната личност, личността в пълнота - мъж, открил и отчетливо оформил жената в себе си и обратното, двата триъгълника един в друг с основа при жената горе и връх надолу и обратният, символизиращ мъжкото начало с основа долу и връх, сочещ нагоре - заедно представят нагледно един напълно зрял индивид, който не търси да запълни липси отвън, което не означава, естествено, че е спрял с търсенето си. Външните търсения се запълват с вътрешни открития. Тогава търсенето приключва. Остава да се достигне до пълнотата и постоянно да се пребивава в Благодатта, без да съществува повече нестабилността на дуалността - клатушкането ту наляво, ту надясно. Звездата на Давид или Витлиемската Звезда, или Звездата от големите аркани в Тарот е едно и също нещо. Тя носи разбиране - скрития сефирот в кабала. Конкретно йога не учи на това по начина който съм се опитал да опиша, в същото време учи но символиката, която ползва йога е съвсем различна. Всички религии учат на това. Юнг е минал през тях, за съжаление не съм запознат нито с трудовете на Юнг, нито с трудовете на Фройд. Слаб съм в четенето и едва завърших средното си образование. Всичко започва от кундалини. Там е съсредоточена вътрешната енергията способна да греобразува човека. Имаме седем чакри - седем тела, през които кундалини се харчи в хоризонтал. Дали ще се изхарчи през сексуалната чакра или през сърдечната, дали през третото око няма почти никакво значение. Това се опитваше да обясни Кристиян. В който и хоризонтал да се излее - енергията се счита за изгубена. Енергията не се губи само когато продължава по вертикала - към Отца. Тази енергия е въпросния змей или змия, които дават гордостта в човек, възгордяването, липсата на смирение, което ни кара да мислим, че сме открили топлата вода. Силве, всичко е още преди хилядолетия измислено и ние можем само да го преоткрием за себе си. Времето отделено за себесравняване и състезателни дейности, времето в премерване на личностно достойнство е само наивно изхарчено време. Търси вертикала. В хоризонтала ще си губеща. Признание не ще получиш. Признание се дава за съкрушен дух и съкрошенно сърце. До тогава човек си остава егоистичен горделивец. Енергията на кундалини е онази змия описано в Стария Завет: Издигането на кундалини не е повод за гордост, защото: Както навярно се досещата камъните предстваляват точно първа чакра, а кундалини се намира там, когато е все още спяща, разбира се. Честичко си напомням тази притча, защото когато се събудих видях, че само аз съм спал: Пътят е тежък и продължителен. Бъди внимателна! Това е да си буден, когато ти е засилено вътрешното внимание към собствените погрешки и когато внимаваш повече да не ги допускаш.

Хитър ход! Хитроста на змията, поради която накрая самата тя захапва опашката си. Женете са по-умни, защото разполагат с по-дребни тела. От тук следва че жените са слабия пол, да но дефакто това не е така, защото дребните физически развиват по бърз и по-точен ум и така е още от време оно, от времето на динозаврите. Обратно на логиката, т.е. алогично жените с по-развития си ум излизат пред мъжете по сила на пола. Умът е по силен от каквато и да е грамада мускули. Казват, че сърцето човешко е колкото десница /юмрука на дясната ръка/. Голям е мъжкия юмрук, и с пот на челото изкарва хляба си, които хряб жената печели /в миналото/ чрез по-лека, но не и по малко отговорна работа. Голямо е мъжкото сърце, но малък е ума му и често мажа бива воден за нослето от жената. Това е да си загубиш ума по някоя хубавица... наивни са били мъжете, а жените им твърде хитри, за да се издадат в хитроста си. От тук идва и проблема. Мъжа е потърсил самостоятелноста на аскета, в опит да надскочи слабоумието си породено от сексуална зависимост. Мъжа е потърсил свобода от секса, от смъртния страх. А защо няма непорочно зачената жена? Но хайде стяга наистена с тово хоро. Откакто съществува света пред мъжа стои задачата да развива ума си, интуицията си, по-точното си виждане върху живота, докато пред жената е задачата да развие в себе си сърцето, любовта и затова е в ралята на майка, затова съществува и маицинството. Пред жената стои здачата на намали ума /хитроста си, егоизма си/ и да увелици сърдечноста си. С по прости думи - жената да намери мъжа в себе си, а мъжат да открие своята вътрешна жена. После това половете биват равни, балансирани, без някув недостатък. Ето защо от мъжа излизат религиите, науката, политиката и всичко което е свързано с размишлението, със съзерцанието, с работата на ума. Мъжа ме е нужно изкачване към ума, а на жената и е нужно слизане към сърцето. Накрая и в двата случая се ражда вътрешното дете на истината и великата разумност. Мъжа е тоси които се бори и изнася пред света, но той не би могъл да стори това ако няма велика стабилност в утешениети и задколисната подкрепа на нещо наречено жена. Мъжът намерил и издигнал своята вътрешна жена и напълно равен на жената намерила и издигнала своя вътрешен мъж. Винаги съществиват две стани на монетата, а т.е. има два начина за постигане на възнесение - единия начин е с край на ограниченията /тантра/, а втория е чрез издигане на ограниченията в самоконтролат /йога, християнство, ислям,.../ И двата начина са водещи до целта, но по пътя си те берат и хапват различни плодове - едните берат ябълки зелени и червени, докато другите берат ябълки червени и зелени. Бъдете здрави и Бог да ви пази!

За празниците - православието Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

Здравейте, Приятели! Ще си позволя да споделя с вас (без да имам очакване за разбиране и признание), една история (до колкото си я спомням), с риск някои от вас да се почусват така, както ни описват хамелеона и Ла Горда. Наистина съм те усещал .... че така се чувстваш често и поради това "бягаш". Няма да и не ми е работа да анализирам който и да било (въпреки, че често го правя). Знаете ли.. всъщност няма значение. Нека бъде волята Ти, Отче! Историята е следната: Имало едно време двама просветлени Учители. Живеели и служили на нуждаещите се хора в Индия. Разбира се Учителите знаели един за друг по онзи начин. Никога не си били виждали и не били разговаряли един с друг. Минало време и учениците на тези прославени и мъдри Учители се уговорили да ги срещнат и да ги запознаят. Разбира се Учителите не могли да откажат на своите ученици каквото и да било. Това е Любов. Направили уговорка за среща. Учениците на двамата Учители с нетърпение очаквали настъпването на нейния миг. Радвали се! Били щастливи! Дошъл въпросният ден и двете групички се намерили на мястото на срещата. По време на нея учениците оставили на саме, един с друг, своите Учители. Минали часове и разбира се срещата приключила. Двете групи се отправили към местата от където пристигнали. Учениците и на двамата Учители били безкрайно щастливи от факта, че са ги ощастливили. Когато се прибрали по ашрамите (манастирите) учениците нетърпеливо започнали да разпитват Учителите си, за това как е преминала срещата и какво са си говорили водачите им по време на нея. На срещата и двамата Учители мълчали. Не говорили нищо, нямало е какво да си кажат, разговора бил безсмислено нещо. Разбирали се с единственото нещо, водещо към разбирателство - мълчанието и тишината. След като споделили това със своите ученици, те (учениците) се разочаровали. Не разбирали. Били непримирими. Упреквали Учителите си за това, че не са демонстрирали мъдростта си и познанието си. Всеки от учениците мечтаел неговия Учител да бъде върховен, най-голям, най-познал, най-мъдър и с това и той да се самоопредели като по-ученик. Учителите не правили друго, освен да се усмихват, на това и само кимали с глави. След време, когато учениците постигнали просветление разбрали своята тогавашна погрешка и наивност. Бъдете здрави!

И наградата ако... :

Амин! Весели празници желая и Бог да благослови и помилва целия ти дом!

може би, защото са ............ жени Обичаш ги и Ти В по-широк контекст - без Любов, няма оправия Точно затова е. Жената в същината си е мъж, докато мъжа в същината е жена. Абе то с обичта така до никаде няма да я докарам, щото от логиката идва тя. Обичам шоколад, обичам интернет, обичам кучето си, обичам родителите си, обичам приятелите си. Но всъщност кой обича - аз. Малкият аз обича. Големият Аз Люби. Този отвъд тях е наблюдаващ, безпристрастен. Ляво, дясно, център. Царството Божие вътре във вас е! Поздрави, приятелю!

Здравейте! Остава да разберете защо постъпвате "по мъжки", след като толкова много държите на женското "оставяне".

Мисъл на деня - 23 декември 2007г. : източник: Ново сърце