Ники_

Посетете този уеб сайт Абе пише у Писанието, че: "Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака." Ама гледам сега към небенцето и там аблаци... мм колкото сакаш, ама дъги по тех йок. Дали облак не е некакъв символ? Чудя се значи, ако Буда Природата е като Ясно Небе, то "облакът" що ще е? Нали имаме Ясно Небе и облачно Небе! Пък и как се "докарва облак на Земята"? хи-хи

Благодаря Ники! Най-после някой на моето мнение.... А пък за асаните не знаех, но пробвах и се блокирвах тотално при всички стойки на йога. Явно си е така както ние си знаем. Аз си мислех, че Кундалини се вие по целия гръбначен стълб (даже ако бъдем точни - от пръстите на краката, през всички чакри и до темето на главата, но ако това не е Кундалини, тогава какво си е нашето Българско име на тази енергия?) Остава сега да намерим фолклорист да разнищи тайната на Нестинарското хоро! Привет! За българските имена, като аналогии на източните, човек може да разбере от бългалските традиции и творчество. Например народните песни, народните приказки и пр. са изпълнени от това. То не са самодиви, то не са змейове, то не е жива вода, златни момичета и реки, овчари и планини, моци храбри, братя при това... и т.н. Всъщност имено "българи" идва от "мъдрост" и доброта/милосърдие/състрадателност. Когато някой е българин, това може да бъде видяно енергийно, аурично. Кръвта на същия не е като онези познати от медицината категории. ДНК-то му е друго. "българин" е съставено от две думи - "вълк"/волк/булг (символизира мъдроста) и "арий" (символизира любовта, добродетелността, в превод е "Божия роса"/Дъжд от Бога" - милосърдие). Арийската раса/кръв е изгубена и всяка империя се е опитвала да достигне до това ниво и познание. Това е Синята кръв, Царската, Благородническата (благо+роди). Това са таки познатите първи богове дошли на Земята, които са създали хората и впоследствие (в процеса на инволюция) са си взели жени от тях, та кръвта се е изгубила. В индийските писания е добре описано като - омешването на кастите и порочността. Индийските Богове са изобразяване със синя кожа! Защо ли? Това са първите Царе, Фараони, Вождове, Ханове... Не мисля че ще ти трябва който и да е за да разнищиш която и да е "тайна". Гледай навътре и познанието само ще се роди. Много важно е при асаните дишането, моментната кондиция, благоразположението на тялото и вътрешните кухини, т.е. дали са празни или не. За едни хора е по-подходяща да започнат с асани в стоеш, или така наречените "прави пози", за други е подходящо до започнат от така наречените "обърната пози", докато за трети е добре да наминат направо към пози в седеж. При всяка една асана/поза е добре и даже е правило да се глада навътре и човек да се самонаблюдава. Какво става, какво се случва, как се чувства, а това си е вид медитация, т.е. ти прекъсваш връзката с външния свят и отправяш взор навътре в себе си. Ставаш наблюдател за други светове и измерения. По принцип е добре да практикуваш стойки в стоеж или в седеж. Много си в глават. Трябва ти Земя (първа чакра). Когато имаш Земата (първа чакра) имаш и центъра си, защото енергията ти се разпределя умерено навсякъде, а това води до стабилност и мир. Кундалини е вътрешната латентна енергия на всяко тяло. Това което си усещала и усещаш да идва от Земята към теб е самата енергия която отделя Земята, като тяло/форма. Всяко тяло излъчва. От най-малкото до най-голямото. Когато си здраво стъпила на Земята, то нейната енергия работи върху твоята първа чакра, където горе е въпросното Кундалини или змиевидната енергия. Разпалвая и я пробужда. Тогава започва нияното катерене по "Дървото на Познанието на добро и зло" - вътрешните системи в човек - Нервната Система, Ендокринната, Лимфната... Кускулна и Костна, както работи и върху всички тъкани и органи. Това изкачване на Кундалини завършва в 7 чакра - теменната област или фонтанелата. После настава спискане, само че спускането не е вече чувстваемо отдад по гърба , тила и кръста, а е отпред. Този цикъл на изкачване и спускане се нарича от китайците - "малък небесен кръг". Той не става изведнъж, както и издигането не става изведнъж. Индивидуално и относително е. Може за един човек да трябват няколко чаке, за друг минути, а за трети - години. След като "змията захапе опашката си" -завършването на "малкия небесен кръг", започва движението по "големият небесен кръг" - обхващащ всички меридиани/енергийни пътища и магистрали. Накрая... накрая си у бели други - по-бел от снега. Върховна чистота. Храмът е почистен. "Не знаете ли че сте храм Божи и Дух Божи живе във вас?" Едва кога човек изпразни всички "чаши" и ги почисти, едва тогава може в тях да започне наливането на нещо Ново. След белотата идва и друго - за някои е сребро, след среброто е злато, платина, кристал, диамант. Абе Път си е!

Привет, Tina! Ето още малко клипчета: При дервишите отново участва цялата енергийна система, но наистина тя в последствие се концентрира в главата и сърцето. Седмата чакра и сърдечната са тясно свързани. Получава се духовен екстаз. Кръката участват, но движението се автоматизира и в последствие вниманието е абсолютно насочено към Аллах. Отдаденост и Богоговеене. Дервишът забравя за себе си и Духът "отлита". Ръцете на човек са в средата между умът и сърцето, и ако твата центъра са в приятелски отношения, ръцете са способни на чудеса. Така нареченият кючек не е за подценяване! Всичко зависи от самият човек. Сексуалната чакра е тази, която тай цялата жизненост, според китайците - Дао, Ци Гун, Тай-Дзи, Кунг-Фу, вкслючае и практики в Будизма, Тантризма и Йога. Концентрацията в сексуалната чакра може да донесе и Пълно просветление. Повечето хора са доста скарани със сексуалността си. Там са и комплексите за малоценност, както и прочутото вече чувство за Вина. Има голям спор къде точно пребивава Кундалини - змиевидната енергия, по време на своето ленно състояние. За мен това място безспорно е съкралната кост, която е точно между първа и втора чакра. Тоест Изкачването на Кундалини не зависи само от първи енергиен център, но зависи и от втори, след което зависи от трети, четвърти и така до шестия. Ако съществуват така наречените блокажи в сексуалната чакра, то Кундалини не може да протиче и се връща отново надолу. Ето защо това е цел на много традиции и практики. Хората са като цяло подтиснати и комплексирани. Всеки се бори за себеутвърждение. Всеки търси признание и значимост. Кючекът доста разкрепостява и пали страстите, което ако бъде трансформирано и пренасочено нагоре прави чудеса. Сърцето запламтява. По време на сексуален акт също може да бъде тествано и изпитано. На тази основа са Тантра и Кама Сутра. Нито един енергиен център не подлежи на пренебрежение. Нестинарството е практика тракийска. Всъщност от тук произлиза и Тантра и Мантра и Янтра. Тантрите в последствие са родили Ведите (Знанието) и Упанишадите. Танцът на нестинарите държи енергията плавно разпределена между Земята (първа чакра) и Небето (седма чакра), а т.е. и в сърцето - центъра на човека. Не напразно участва тъпанът, който, както ти спомена по-горе въздейства на първа чакра и на сърце. Не напразно участва и гайдата - тя пък повдига Кундалини - Змийската енергия в Човека. В Индия и Пакистан и в др. страни имат традиция наречена змиеукротяване. Змиеукротителите свирят на инструмент, който издава звук досъщ като гайдата, даже могат да бъдат объркани, ако не се заслушаш и не видииш инструмента: Клип 4 Някои нестинари могат само с икони, други могат и без икони, в зависимост от Вярата, която прилича на онова синапено зърно. За съжаление не съм бил пряг свидетел на това явление и с удоволствие бих го наблюдавал "на живо". Колкото до Йога и обърнатите асани (пози, позиции на тялото) То в Йога, както и при другите учения (то всъщност всичко е едно и също нещо) се работи с точки, центрове, пътища между тях, вътрешна Енергия, кръвоносна, дихателна, лимфна, ендокринна и пр. системи Чистата кръв и прочистените кръвоносни пътища (вени и артерии) предполагат една по-добро кръворазпределение, а от там и клетъчно хранене в организма. Ако човек изчисти стомашно чревната си система, както и отделителната си система, то тези асани са много подходящи за работа с горните енергийни центрове/жлези с вътрешна секреция - Епифиза и Хипофиза. Условеи за тази работа е уравновесеното здраве. При високото кръвно налягане не са препоръчителни тези упражнения. Пранаямата, или така нареченият контрол върху дишането, насочва праническите токове също към тези области, посредством концентрацията. Каквото и да прави човек е необходимост Будност и Самоконтрол. Обърнатите асани може да са неимоверно опасни. Ето защо учителя не ги препоръчва. В България тогава не е имало толкова много информация и водачи, които да гарантират безопасността. Сега е различно, но без Будноста и Самоконтролът, каквото и да предприемеш е рисковано. Всичко е нужно да бъде умерено.

Кое точно не разбра? 1. кликваш върху линка; 2. отваря ти се прозорец, на който в горния десен ъгъл има "бутон", под формата на правоъгълна синя рамка, вътре е бяло, със син надпис - надписът е Dreamspell Calculator; 3. кликваш с "мишката" върху този "бутон" и ти се отваря нов линк/"прозорец", в който е поместена информацията за настоящия ден, според календара на Маите. Спускаш се надолу в тази информация, чрез "плъзгача" на "прозореца", или чрез колелцето на "мишока" и там долу ще откриеш със сигурност позиции за въвеждане на дати по избор. До тези позиции (мястото за вписването на месец, на ден и на година) има също правоъгълен "бутон", на който пише Reading. 4. Натискаш бутона Reading, след като си съумял да въведеш избраната от теб дата. Излиза ти резултата. Този резултат представлява пет цветни квадратчета от учението/митологията на Маите. Непосредствено под тях е името на тази комбинация от квадратчета, което име е подчертано с хоризонтална черта! 5. Копираш това име и го "пействаш" в Google. Първата станица по подразбиране трябва да бъде линк с пълната информация за въпросната комбинация от квадратчета, изразяваща зададената от теб дата. Четеш, ако знаеш ингилийски! Ако не знаеш или намираш некой абдал/будала/аркадаш да ти преведе, или само разгреждаш картинките. Лично при мен нещата стигат до картинките, щото ингилийски не хортувам! Наслука!

източник: Уикикниги

Не ти се страда нили? Страхуваш се от страданието. Ненавиждаш го. Ненавиждаш болката. Защо? Защото не страдаш с Будност! Защото не преживяваш болката осъзнато. Ако правеше това, щеше да знаеш, че тя мигновенно губи силата си. Шапките да Траките са много близки до короните на Фараоните. Дори и днес в Тибет носят такива шапки монасите и учителите им. Всъщност Тибет е съхранил цялото Тракийско учение! Има една практика, при която приемаш чуждото страдание и отдаваш своето щастие в обратна посока. Много Гуру-вци са правили и правят същото. Но как е възможно и смеем ли? Дори Учителя Беинса Дуно е правил често така. Това е причината и за неговата смърт. Сърцето, белите дробове, с елемента "Въздух", с демон "Тъга", "Нещастие", "Мъка". Тай ги е приел в себе си, приемал ги е през целия си живот. Трансформирал е мъката на мнозина. Българите по начало са доста огнени и темпераментни! Хорото е за тях. Да скачат да рипат, та да притихнат. От него Учителя е съставил Паневритмията. Защо да се страхуваме от болката, от стаданието? Нима можем да ги изпитаме някъде другаде, ако не тук в тази реалност? Нима те не са достойни за нашето преклонетие, за нашата Любов? Да, Лудост е. Смелостта граничи с лудостта. Мнозина тук пишем, но малцина са способни да прояват подобна смелост, като приемат чуждото страдание и мъка, в замяна на личното си щастие. "Милост ищя, а не жертва." е казал Иисус. Жертва външна не е на добре. Как би могъл да дадеш нещо, което не ти принадлежи? Как би могъл да жертваш нещо, което не е част от теб? Теленца ли ще е, агънца ли, пилци да не би? Те не са част от теб. Иисус изправи това грешно разбиране, или поне опита да го изправи. Жертвата може да бъде само вътрешна, жертва на аз-а. Да дариш съзнанието си, просветлението си, да жертваш напредъка си - духовния, или пък материалния. Да приемеш мъката и страданието на другите! Болката! Има си техники. Мнозина учители са боледували и то не безпричинно! Или си мислите, че това е случайно, че те са като нас? Не са! А тук пишем за егоизъм и разтягаме, пишем за пържоли и винце, за страсти! Разтягаме ли разтягаме, но малцина от нас са способни да рекат: "Боже аз съм щастливец и късметлия, но дай всичкото мое достояние на озни страдалец! Отнеми го от мен и го дари на онзи нещастен човек! Нека той да постигне Просветление! Аз съм силен и ще продължавам да се боря, но дори и да не успея, какво от това? Какво бих изгубил, освен себе си?" И тук, това наричам жертва и алтроизъм. Въпреки смъртта, въпреки болестта, болката и страданието! Това е за смелите! Всички останали все още треперим и се надприказваме! Но ако застанем в една болница с раково болни и приемем цялата вибрация, цалата болна и тъмна енергия, ако я засмукаме в нас и я възлюбим, тогава? Какво да ям? Ето какаво - нека изям чуждото страданието! Достойна храна е това!

Защо ли? китайска поговорка Какво значение има това каква храна ще мушиш в търбуха си? Никакво! Ако пиеш и се храниш с отрови, също не е от значение. Нали!? Какво се случва, ако човек се храни с месна храна например? Продължителността на живота му намалява. Губи Вечния Живот. Твърдя, че в бъдещето и то най-скоро, вече не ще има болести и не ще има смърт. Всеки ще умира когато реши сам, кагато се наживее в тази форма. Има си техники за постигане на това и те вече почват да се прилагат от мнозина. При всички случай в съществуването, дали ще ядеш вредна или полезна храна, та при всички случай имаме движение, развитие. Застой липсва. Посоките само в началото се различават, само в началото са противоположни. Но това е само на ужким. Този, който се храни с нечиста и вредна храна също се движи. Движението е към страданието, към болката, към смъртта, а това е чудесно! Идвайки, тези трите, същия започва да се пита стандартните въпроси, относно болката, страданието, смърт, старост... Същия се превръща в Търсач. Същото важи за убийците, за изнасилвачите, за крадците, за... Това е неосъзната Тантра. Тантра е животът, движението, еволюцията, пътя. Тантра в основата си се дали на два вида - несъзнателна Тантра и съзнателна Тантра. Носъзнателно живеят повечето хора на Земята. Те дори не се замислят, те спят, не са будни, защото пропускат миговете, не знаят какво се случва. Животът им преминава като на сън. Спящо състояние. Но дори и в това състояние, болката и страданието са средства за пробуждане. Те създават едно велико условие за събуждането. Смъртта, тя може да преобрази с присъствието си мнозина. Просветлението на всички просветени се дължи на страданието, на болката, на смъртта. Всички светци са бивши страдалци! Съзнателната Тантра е в отдаването на желанието. Желанието не е зло. Но към това желание е нужен Буден подход. Отдаването трябва да е будно, с будност, със съзерцание, с размишление и искрено наблюдение. Тук Тантра отново се дели на два вида - Черна Тантра и Бяла Тантра. По-крайната от двете е черната Тантра. Там са разрешени убийствата, но с будност на съзнанието, сексът и то най-развратния - хомосексуализмът, садомазохизмът, баща с дърщеря си, син с майка си, оргиите, педофилията... и т.н. Разрешени са кражбите, лъжите, магията. В зависимост от стремежа, от желанието на човек, в зависимост от неговото подсъзнание. Тантра отпуска каиша. Тя е разрешителна, но това разрешаване е с условие, а то е Будността. И кажете ми сега! Ако си Буден и извършиш да речем едно убийство с тази Будност, поради изгарящото в теб желание, на колко такиви убийства, придружени от будността, мислите че ще бъде способен Тантриста? На колко кражби, на колко лъжи? На колко каквото и да е? Будността е унищожител на желанието, защото го разкрива в дълбочината му. Получава се разбиране върху същността му, където разбираш, че въпросното желание нито те прави по-щастлив, нито те прави по-цялостен, нито каквото и да е. Нищо не ти носи. Дори и да имаш желанието да си супер богат, Тантра ти дава тази възможност. Тя ти разрешава, казва ти "Позволявам ти. Защо не!? Няма нищо лошо - Забогатей!" и о.к. ти го правиш, като по пътя на богатството вършиш какво ли не, за да достигнеш целта си. Накрая постигаш! По целия този път ти си имал в себе си будността и си разбирал какво вършиш. Накрая си толкова отчаян и обезсърчен от цялото това безсмислие, че прозираш нищожността на всичко и най-вече желанието ти за богатство. Тогава разбираш, че външното не променя вътрешното. Предпоставка е. Външното може да бъде условие, но не и самата промяна. Разбираш че само от вътре може да се промениш вътрешно. Нито парите, нито колите, нито имотите, нито което и да е притежание, ще ти донесе нещо, което искаш да бъдеш. А какво искаш ти и кой си ти? Искаш, искаш, искаш... искаш една пържолка с бяло винце, в скъп ресторант. Искаш да си облечен с елегантен костюм, да пушиш пура. Искаш да теб да има красив човек, с когото да продължаваш да вършиш всичките тези демонстрации на значимост и величие. Искаш да те обслужват. Искаш да си ценен! Искаш да ти бъде обърнато внимание. Искаш да си някой, да си нещо, а не нищо. Ето защо си се накичил в хиляди маски, носиш прекрасни бижута, за да видят всички, че ти си някой, че ти си нещо, с което трябва да се съобразяват и уважават. Някой, към когото да прилагат подобаващо отношение. Ето кое ти липсва! Липса на отношение, на разбиране. Липсата на Любов! И Тантра ти дава всичко това. Тантра ти разкрива цялата тази нищожност на твоите наивни жалания и тяхната първопричина. Липсва ти Любов и отношение, защото сам ти не си позволяваш да си ги дадеш на себе си. Ти, самият ти не си ги даваш. Обрязваш се, постоянно се самоунижаваш, самоупрекваш. Постоянно се смачкваш. Разбиваш си мутрата и се чувстваш недостоен дори за собствената си Любов и уважение, защото още от дете са те карали да се чувстваш така. Светът те е направил в калъп. Още от дете ти си бил виновен, ти си бил в някакво престъпление, беля, "лошо" дело. Дори незнанието ти за това или за онова е било условие да бъдеш упрекнат, да бъдеш унижен. В училище, ако не знаеш, ще ти пишат "Слаб - 2", а това значи, че ще ти се подиграват, ще бъдеш посмешище, ще те соча с пръст. Унижен, вечно унижен. Сам на себе си не си си простил искрено. Слабостта на втори енергиен център - сексуалност, комплексираност, чувство за вина и всичко това се пренася нагоре и надоло по енергийната ти система. Смърт и секс управляват живота ти. Непрекъснато се страхуваш за бъдещето си, за бъдещия миг... да не бъдеш злепоставен, унижен. Да не би да не те харесат и да не те уважават... и започваш една борба за натрупване на неща, които ще ти предадат една по-висока стойност, на теб като човек. И появява се страх, да не изгубиш нещо, защото евентуалната загуба, ще образува възможност да ти падне цената. Искаш щастие и трупаш ли трупаш, но с това натрупване, трупаш и още страх от евентуално по-мащабни загуби. Трепериш! Цял живот ти трепериш и си под напрежение, не си релаксиран. Стегнал си се целия и си в постоянна готовност за борба, дори се бориш постоянно. Дори и в сънят си, ти си един борец. Дори там ти трепериш. И всичко това защото ти липсва Любов и самоуважение. Просто защото сам не позволяваш на себе си да си дариш, не се считаш достоен за получател, защото ти е втълпено, че си недостоен, че си грешен, че си воновен. Виновният трябва да бъде наказан, да не получава. Ощо от дете е така. И човек често се самобичува, самонаказва, сам съди себе си. Ако поне за миг някой счете себе си за достоен, ако поне за миг прекрати това напрежение, ако поне за миг същия човек спре да се бори, ако спре да бъде нащрек и си отдаде едно подобаващо Любовно отношение, сам на себе си... тогава, само в този, дори в този един миг, би изграла Пълнотата на Щастието! Хей, аз съм достоен да уважавам и Любя себе си! Аз съм прекрасен! Какво ми пречи да се оценя?! Всъщност Тантра е родила Ведите, а самата тя произлиза от Траките. Тук са се появили за първи път и музиката и танца, и сексът и позволените неща - оргии, пиянство, трапези, угощения, девойки, младежи. Смелостта на Траките в боя е пословична. Не един или двама древни хроникьори пишат за това, та дори и Омир. В траките е нямало страх. Те прегръщали смъртта с удоволствие, освободени. Скрупулите липсвали. От тях произлизат и нравите които после се приписват на древните елини и на древен Рим в последствие. Траките са преки потомци на Атлантида. Били са високи, руси, със сини очи, най-често. Имат не малка връзка с шонтландците. Атлантите са онези Богове, дето се омешали и създали хората. Взели си за жени от тях и така с времето кръвтта се изгубила, а от там, ръст, осанка и психически способности също се изгубили. Атлантите са първите Царе и Фараони. Ето защо се казва Царска кръв, или Синя кръв, Благородническа. От Царете, от Фараоните и от Хановете всички се страхували. Не е като днес. Царе днес няма. Тази кръв е одавна изгубена. Омешали са се кастите! Атлантити, Траките, Словените (от Слово), Булг+Ариите (Вълци+Орли - от мъдрост и любов, ум и сърце - трето око и сърдечна чакра). Тази кръв се дължи на онази промяна в енергийната система, описана във всички религии и във всички учения. Трансформацията и трансмутацията. За съжаление и до ден днешен наследниците на траките, т.е. хората по нашите земи са прекалено умни, за да се обединят. Умният винаги предпочита да работи сам. Индивидуалист е. Това е качества на вълка. Често той е единак и шията му е дебала защото сам си върши работата. Загубили сме сърцето си ( Арийството си - Благо+родството не се ражда вече). Кръвтта не може да се трансформира, да се промени, да посинее, а от там не може да се промени и тялото. Способности липсват. Все още срещу българите има една задкулисна игра, едно подтисничество от останалите народи. Подсъзнателно седи спомена за това колко могъщ норад може да бъде БулгАрий. Но какво значение има това? Та всички ние сме се въплъщавали във всичките нороди. Всеки накога е бил или наш баща, или наша майка, сестра, брат, съпруга, съпруг, или пък наше дете! Но сега, сега присъства една възможност! Ти Сага си Тук. Родил си се Тук, носиш този ген. У теб присъства тази възможност да възкръсиш сърцето си, Любовта, за да бъдеш отново БулгАрий - достоен Божи инструмент. България се намира точно по средата между изтока и запада, между сърцето и умът. На тази линия стоят още и Египет и Гърция, които по същата причина са били велики култури, не без основата, която са дали Траките там, защото те са ги създали. А тук си говорим за храни!!! Че какво значение има, след като и в двата случая има движение, има развитие? Просто сам човек трябва да избере по кой път да мине. Ама бъдещето идва и да не вземем да "изпуснем влака", не че и това има значение, на защо пък да не се накефим? Защо да не го изживеем добре, след като имаме тази прекрасна възможност? Не напразно тук е бил и Свети Ивен Рилски, Исихазмът също е тук, Богомилите, Учителят и още и още знайни и незнайни. Не напразно тук е тази древна Тракийска традиция, която е позната под името Орфеическа, и която е баща и майка на всички учения и религии! Всичко е тук и ни чака да поемем към Безсмъртието и Любовта, към Живота, към Рая. С какво да се храним ли - с каквото ни е кеф, но също така и с кеф е добре да понасяме и последиците от това ни хранене, а не да хленчим, защото не ни приляга, като потомци, като геноносители на едно такова велико племе, народ, като Тракийския, да не кажа и Атлантския. Ако сме истински тантристи, каквито някога нашите предци са били, за нас няма да имам никакво значение с какво ще нахраним кипящата ни от желание плън, нито ще е от значение с кой или какво ще си легнем, и подобни. Движение има при всички случаи, а въплатеното, от външното движение никога не би могло до бъде засегнато. Тъй, че... Всеки според желанието. Двата пътя. Първият от който - следван е от множеството на таз земя - несъзнателният живот, живота водещ към Карма и страдание, които в последствие ще доведат до въпросите, до търсенето, а от там ще бъдат открити и отговорите и Просветлението. Тъй, че - загуби няма. Вторият път е пътят на осъзнателността в отдаването на желанието, който спестява време, пряк и бърз е, но е за смелите, защото е най-опасен от пропадания или най-малко от залитания. Идеята на живота е да се наситиш от тази илюзиорна реалност, защото инак не би могъл да отидеш към друга. Все насам ще си притеглен. Тук ще се връщаш. И така живот след живот. Да се наситиш до пренасищане, та чак да си се догади от всичко това! Само така би могъл да го превъзмогнеш без да го подтискаш и без да подтискаш себе си. Колко пъти би убил осъзнато и тотално? Колко пъти би изнасилил? Колко пъти би безчинствал? За "пресните души" е относително, но за "старите души" това е ясно. За онези, които тепърва са тръгнали по пътя на еволюцията - то е ясно - желанията са доста и те са изгарящи. Жаждата е върховна. Тантра - това е средата между задоволяването и подтискането, която се намира в осъзнаването на самото действие, което се е породило поради дадено желание. Да желаем пържолка или пък да желаем да се подтиснем от желанието към пържолката, да се въздържим - едно и също е. И при двете желанието присъства, факт е. Осъзнаването на процесите, осъзнаването на принципите и законите - това ни дава така желаното освобождение. Поздрави от древните!

- Да бъдеш просто обикновен е най-трудното и необикновенно нещо в света. - Направо са те обявили за глупак. - За луд! - Да! - Глупакът/Лудият/Шутът... 22/0 - Ако отпадне страха от това какво ще помислят хората за теб... представяш ли си? - Да. - Страхът, че няма да те приемат! Това е липсата на Любовта. - Че няма да си значим... че ще си съвсем обикновен, и незабележим! Няма да се открояваш. Това е най-великото учение! На "Глупакът". На Пустотата. - Да... а на нас от малки ни плямпат, че сме необикновенни, че не сме като другите, че трябва да се борим! - Да, така е. Схванала си го. И това е една постоянна вътрешна борба на егото. - Така е. То иска ти да си уникален! Ама ние всички сме уникални! - Да, то иска да си уникален. Не, ние сме нищо, нищо сме били и нищо ще бъдем. - Да... точно. - Ако се вмъкне твърдението и убеждението за уникалност по своята дълбока същност, също е опасност. - hahaha Да, така е! super ego - Така че Буда го е хванал натясно егенцето. - hahaha Да. Много наблюдавам напоследък. Просто нашия приятел работи много, но схемите му са едни и същи. - Само Пустота - Да, Пустотата! Много е странно - "си" и не "си" едновременно! - Като "си"-то ти е под въпрос. Дали "си" или не "си" - не се знае. - Да. - По-добре още сега да не "си" - тогава какво имаш за губене, след като ти самия не "си"!? - Егото винаги иска да "си"... иска сигурност. - Власт, положение, реноме... - И не само да "си", ами да "си" нещо повече, уникално. Винаги иска още и още и колкото повече му даваш, толкова повече иска. - Да, така е. - Нека това бъде винаги с теб - това себеспомняне! Никога да не го забравяш! - То никога не спира да иска. Ако имаш къща на 7 етажа, ще поиска империя... - То е също, както му думал онзи източен мъдрец на Александър Македонски: "След като завладееш целия свят, какво ще правиш после?" - Да. - Македонски нямал отговор. Така си и умрял - тъжен. Неудовлетворен, заради непрекъсната Жажда на егото - желанията. Както ти спомена - мнгоетажна къща имаш, после обаче идва нова цел, с ново желание за притежание. А в онзи филм "Самсара" нали помниш какво бе написал Учителя в писмо до монаха, дето напусна манастира? - "Кое е по-лесно? Да задоволиш всичките си желания или да задоволиш само едно от тях - твоето?"... "Как може някой да предотврати жаждата и да я спре? Като я отведе в морето."

Егоцентризма отново е вид само+съзнание. Просто съществуват нива на самосъзнание, като в най-висшата си форма то е Самосъзнание (с главна буква) или - аз, аз, аз, аз, аз, аз, Аз "Аз Съм първият и последният..." Накрая което и да е "аз" се разтваря. Изгрява "Съм". Простотата. Същесвуването. Ако си душа, значи липсва тоталното и напълно Единение, липсва сливането с Цялото, защото все още съществува някой или нещо, което да счита себе си за индивидуалност, за отделност.

"его-изъм" в превод е "желанието на себе-то за себе-то" Пътя към Бог е път на его-изъм, Път на аз-а. Може всеки да си поиграе на тази игра, на въпроси и на отговори. Кой търси Бог? Аз търся Бог. Кой иска щастие? Аз искам щастие. Кой търси Мир, Рая, Просветлението... Аз, аз, аз, аз... Все аз. Това е его, а тоест аз. По пътя на его-измът човек върви и достига едно по-финно ниво. То е наречено от вече преминалите и позналите го - СуперЕго. СуперЕгото е много прикрито, финно и по "еволюирало" его. То иска да бъде в помощ на близките, на ближните, на хората, на света, но зад това нещо, в дъното, се крие отново его-изтичното желание на аз-а. Тоест СуперЕго-то е фалшиф Алтруизъм. СъперЕго-то се е маскирало, прикрило се е зад уж безкористни идеи, но в дълбочината си се опитва да направи отново себе си, себе-то печалившо. Това не е Алтроизъм. Алтроизмът произхожда единствено от сърцето, от искрената състрадателност и милосърдие, от Любовта. Алтроизмът не е сделка. Там липсва аз-а. На алтроистът му е все едно за него самия, той не мисли за себе си, като за себе, като за малко и ограничено в материя и пространство "аз", не мисли и за користни цели. Той просто Е. Той просто Е Любов, Милосърдие, Състрадание. За него не е необходим никакъв театър. Умът не присъства. Лявата мозъчна химисфера, където е аз-а, самосъзнанието, а т.е. самоопределението като нещо отделно от Цялото е подчинена в този момент на сърцето. Вече не е водеща. Лявата мозъчна химисфера (Хева) вече не управлява тялото (Земята, Рая), нито пък има власт над Пасивната дясна мозъчна химисфера (Адам), където е интуицията, абстракността и др. Всъщност двете мозъчни химисфери в такъв момент са притихнали. Осъществило се е центриране, точно в средата, в центъра на мозъка, където е хипофизната жлеза. Тоест няма нито ляво, нито дясно. Има център, праведност. Там, в средата, е осъществена и напълно изчистена връзката между главата и сърцето - чрез срединният канал. Родило се е, в чистотата на детето (чистия от мисли ум, Пустотата), Първичното, Любовта, Пълнотата от Съществуванието. "Ако не станете като децата... " А като дете нямаш мисли, чист и непорочен си, не съдиш, не умуваш. Просто приемаш Живота такъв, къкавто е и му се кефиш. Всичко е празник и щастие. Една прекрасна, постоянна игра, забава. Просто и върховно съществувание. Станал си Универсален, Божествен. Къде е тогава его-то или СуперЕго-то? Къде е желанието? Къде е умът. Те липсват. Като дете, ти не си отъждествен, защото липсва самосъзнанието за аз, за себе. Ти просто Си. Това наричам Алтроизъм. "Всички ние започваме с Любов към себе си, но дребните претенции на малкия аз, правят от тази Любов - Обич. Това не е грешно. Това е началото." - по спомен от Свами Вивекананда

Привет Аделаида! Медитацията е нещо естесвено и това нещо често би могло да се случи с човек в ежедневието му, макар и да бъде за кратко. Има много форми на медитация или по-скоро има много видове разбирания за тази думичка. Същността на медитацията е празнотата на ума, липсата на логическо, философско, прагматично, мислене, а т.е. успокояването на ума, прекратяването на мисловния процес, край на мислите. Пустотата от мисли и липсата на сетивни данни. Когато "Небето е чисто и безоблачно" Това е "Буда природата" или "Духът Божи" или "Атман", която изначално съществува във всичко и всички. Тгова в умът и в частност в Хипофизата (шеста чакра) присъства спокоиствието, Мирът, т.е. липсата на блокажи и бариери, които да са пречка за протичането на Благодатта или на Елексирът на Живота/Безсмъртието, идващ от Бога - Седмото Небе (теменната, седма чакра - Епифизата). "Рибата се вмирисва от към главата." Всички проблеми за човека са произлизащи от там, от главата, от ума му. "Сгъстените" мисли оформят чувствата. "Сгъстените" чувства оформят емоциите. "Сгъстените" емоции съставляват делата. Ето сащо е толкова необходимо да имаме контрол над собствения си ум. Безконтролен, тои, е опасен както за себе се, така и за заобикалящия го свят. Хипофизната жлеза или шеста чакра е тази, която секретира хормони, които хормони са определящи работата/секретирането на хормони от останалите ендокринни органа/жлези/чакри, намиращи се под нея. Тоест тази жлеза/чакра е господар на по долните. Ето защо в Завета на Цветните Лъчи тя е наречена с "Духът на Силата". Неин господар е Хипоталамусът, които от своя страна попада под контрола на Епифизата (седма чакра). Когато мислите са спокоини, тогава имаме Мир, който ни води до баланс, уравновесеност в цялото тяло. "Ако окото ти е Свтло, цялото тяло Светло ще бъде." Това дава възможност и на сърцето (четвърта чакра) да се разгърне, да отдаде Любов. Иначе умът е пречка, защото винаги налага цензура, която блокира сърцето и Любовта. Срединния канал ако е чист, то Благодатта се спуска чак до първа чакра. Станал си Праведник, а т.е. не клониш нито наляво, нито надясно в полярностите от излишък и недостиг. Изправен право нагоре. Но как да бъде постигнато това? Прекъсването на връзката между Соматичната и Вегетативната Нерена Система, кето носи липса на сетивни данни от т. н. "външен свят" + тишината/Пустотата на ума (от мисли) е медитацията. Най-големия помощник по пътя към медитацията е концинтрацията, т.е. да насочиш, да съсредоточиш ума си в една посока, към една цел/обект. Обект на концентрация може да бъде всичко. Идеята е успокояването на ума, Мирът. Дали дишането, като процес, дали точката на стената, дали някакъв мисловен образ или пък сетивен - цвете, ваза, статоя, мандала... това няма никакво значение. Важно е с тренировката, посредством конценрацията, да сведем ума към състояние на безмислие. Дълбоката концентрация е медитациа. Дълбоката медитация е Саматхи/Нирвана/Просветлвнието. Тогава Потокът от енергия тече безпрепятствено в цялото ни тяло. Това е заложено във всички учения. Буда твърди, че Всичко е Илюзия! Това твърдение е нещо прекрасно, защото ни носи възможност. Няма минало, няма бъдеще. Нереални са. Има само Тук и Сега. Това е Реалността. Буда знае, че умът стои или в миналото, или в бъдещето, т.е. или в спомените от вече отминали събития, или в бъдещите планове - мечтите, заедно с всичките им характерни очаквания/проекции. Това прави умът неспокоен и носи страдание. Това е цялостта на будиското учение, изразено в Четирите Благородни Истини. Същото съществува в Християнството, в Ислям, в Хиндуизма, в Дао, в... Повечето учения залагат на сърцето и на неговото развитие, на израстването на Любовта и на милосърдието. Има два пътя, като и двата водят до едно и също нещо. Единя път е отдолу-нагоре - издигането на Кундалини. Другия път е отгоре-надолу - Спускането на Благодатта. Истината е, че и при двата се получава едно преплитане на двете неща - Кундалини и Благодатта. Четвърта чакра - сърцето е единственото условие за Спускането на Благодатта. Умът, самоконтролът и упоритата практика, пък са предпоставка за издигането на Кундалини, която да "разпали" сетивата/чакрите, включително и Огъня на Любовта. Що годе е това, или както се казва: "Пътят за "навън" е през "навътре"." и "В без-умието е вратата!" Живи и Здрави!

Приветливо да бъде! Та именно тук е разлияаването. Алтроизмът е плод на състрадането, т.е. на съпричастността, на милосърдието. Болката в сърцето от "чуждото" страдание. Егоизмът произлиза от ума, от его-то, а т.е. от аз-а, от чувството за само+съзнание, за нещо отделно от Цялото, за нещо индивидуално. Алтроизмът е с произход - сърцето, което е взело управлението и ръководи ума, произвеждайки една безкрайно сияйна състрадателна разумност. При егоизмът господаря е ума, аз-а или Противника на Бога - Сатана. При алтроизмът нема его, няма личностно желание за себе-то, защото "его" е в превод "аз", било то от гръцки, било от латински. „желанието - както го описва Майтрея - да постигнем пълно просветление в името на другите" "В името на другите" т.е. ръководен от състрадателнист, от Любов, от милосърдие, а не от ума, не е его-изтично, не е себеугодно. Алтроизмът е раздаване, тотално отдаване, където аз-а се разтваря. източник на цитатите: "Тибетска книга на живота и смъртта" Согиал Пинпоче

аз, аз, аз и пак аз, отново аз, и все аз... - аз съм (гр.); аз съм Ники. его = аз Диана, ти Диана ли си? Дали е сигурно всичко това? Съмнително е. Ако мен ме няма, кой тогава ще върши насилие, кой ще бъде фанатик? Отговор: Никой. Фанатизмът би изчезнал. Разбира се това е невъзможно, докато той е необходим. Бъдете здрави!

Кой хваща? Кой натиква? Кой върши насилие? Отговор: Само аз, никой друг.

Истината за фанатизма е, че аз съм фанатик.

Най-вече заболяванията на кръвоносните съдове произлизат от сърдечната чакра, което ще рече първоелемента "Въздух" и демон "Тъга" (нещастие). По принцип всеки, който е прекалено "Огнен" (емоционален), т.е. всеки който е с излишък в трета чакра - слънчевия сплит има склонност да "исушава" водата в себе си, а повечето знаят, че човешкия организъм е изграден предимно от вода и ето ти патологии в различен характер - заболявания на тъкани и органи. Според древнокитейската медицина, всеки, който има проблеми с черния си дроб или с жлъчката е склонен към лютивия вкус, често е гневен или ядлив, бързо се "пали", кибритлия е. Първа чакра, която се намира между ануса и гениталите, с първоелемент "Земя", отговаря и за дебелото черво. Ето защо патологиите свързани с дебелото черво често съвпадат с патологии свързани с областта на сърцето и белите дробове - първоелемент "Въздух". Първа чакра е чакрата на страховете. Отговаря за костната система и материалното тяло. Ако храната, който излиза на нашия изход е все още в състояние подобно на състоянието в което сме я поели, то това говори отново за проблем в третия енергиен център - слънчевия сплит, където принадлежащите му органи - далак, панкреас, черен дроб и жлъчка, активно участват в храносмилателния процес. Такив човек, в такъв момент ямно не допуска да приеме нещо от вън, което се случва. Лютото, сладкото, тотюнопушенето, алкохолът, острите подправки увреждат кръвоносните съдове. Проблем също има и във втори енергиен център, с първоелемент "Вода", където е насладата от живота и над който властват демоните на "Вината" и "Комплекс за малоценност". Липсата на "Вода" (наслада) засилва "Огъня" (яда, гнева, емоцията) и ето ти "пожари", който като всяка една стихия са опустошаващи. Какво може да бъде направено? Чакрите или енергийните центрове са подредени една под друга. Те напълно съвпадат с жлезите с вътрешна секреция от Ендокринната система. Ако някоя от жлезите не секретира в умерени граници, то тя или преминава в излишък или в недостиг, а това от където и да го погледнеш си е дисбаланс. Чакрите са свързани една с друга и ако се "разклати" първата то се "клатят" и всички останали в посока нагоре. Ту наляво, ту надясно. Вожно е човек в такъв момент да погледне навътре в себе си, да направи правилен самоанализи да предприеме нужните действия. Ако липсва "Вода" - добави. Ако е много "Огъня" - намали. Ако има страх - изкорени. Ако липсва наслада - усили. Ако присъства тъга - премахни. "Разсъждението ще те пази." Разсъждавай трезво и разумно. Не се подавай на първични реакции (реактивмност). Милси три пъти, преди да действаш. Дибий познание върху въпросите: "Какво съм аз?"; "Кой съм аз?"; "Къде съм аз?" Използвай помощниците: "Какво от това?"; "Е, и?" В "нашия" свят на твърдата материя всичко се свежда до 5-те сетива: мириз, вкъс, зрение, осезание, слух. Тази сетивност принадлежи на петте чакри, но тя (сетивността) винаги може да бъде отправено в две посоки - навън и навътре. Ако посоката "навън" не ни донася нищо повече от една несигурност, от едно страдание, то е време да обърнем поглед и навътре. Вън от нас дори и така нареченото от нас "щастие" е временно, защо о и то е дето на света на твърдата материя, а той самия по същината си е двойствен, променлив, нестабилен. Ето защо всичко свързано с този външен свят е несигурно и нестабилно, склонно към промяна. Външното щастие е само мнимо щастие, то е временно явление и се редува винаги със своето братче - нещастието, именно поради двойствеността на света (външния). Стабилността на щастието може да бъде открита само и единствено вътре в човека. Това вътрешно щастие е непоколебимо, то не е склонно към промяна. Всичко това може да бъде оприличено със запалена свещ. Ако човек излезе извън домът си, то запалената свещ, която носи, ще е подвластна на външните условия - вятър, дъжд, мъгла... Но ако ч(овек се прибере у дома си, то тази свещ ще остане извън властта на външните условия, ще бъде нопоколебима. От нея ще могат да бъдат запалени всички Светилници, да се наклъде огън да се създаде уют, топлина, да си приготви човек ястие, и да има възможност с всичко това да приютява и гощава заблудени скитници, странствощи бедняци и всякакви бездомници. Такъв дом е образцов, той Свети. Това е да си оттеглиш сетивността и да навлезеш навътре в света на медитацията, на тишината, на Абсолютната Пустота, от което да протече Елексирът на Живота, да се роди чист извор, бистър като кристал. Но до тогава ще е налице страданието, което ще е необходимо като единствен двигател, който да те бута към вътрешното, към Реалното и Стабилното, към истинския Живот! Поздрави към вас от мен сега долитат! Бъдете здрави!

Мдаа... "Блаженни бедните по Дух!"

Наистина човек може да се удави в Стария Завет, особено четейки за това какво е отношението на Бог към чужденците, тези цитати, които съм пуснала в предишното си мненние. В Библията има прекрасни мисли, но има и такива, които много ми е трудно да асимилирам и приема за вдихновени свише. Например: „Не яжте никаква мърша; дай я на чужденеца, който е в твоите жилища, нека той я яде, или продай му (я), защото ти си народ свет за Господа, твоя Бог. “ „от чужденец дири, а каквото имаш твое у брата си, опрости му го“ С такива мъдрости е пълен Стария завет. Четейки ги, съвсем не мога да се изпълня с любов към такъв бог. Първата ми мисъл е, че това е бог - частна собственост на аврамовия народ, не на мен. А вие как ги преглъщате тези части от Библията? Или просто ги прескачате и не ги четете? Привет! Опитай да работиш с повече преводи. Сравнявай ги. Считам превода от 1885 г. за най-подходящ, въпреки че с него трудно се работи. Отнасяй текстовете за вътре в човек, този смисъл разкривай. Библията е свещенна книга именно защото описва всички процеси вътре в човека, всички архетипи на съзнание от началото на еволюционния път към Бога и да неговия връх. Чрез външни събития е представен вътрешния свят. Пожелавам ти успех!

Няла Пема Дудул Атиша Дипанкара (982-1054) Тук се съдържа един кратък съвет от Па’трул Ринпоче Оргйен Джигме Чьокйи Уангпо, в когото Ария Локешвара, онзи който спасява от страданието, прие човешка форма.

Дзен Будизъм, Въведение Оригинални текстове Съставил к.ф.н. Бойка Цигова

източник: "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче

Привет, Борислав! Разбира се. Страданието е Божие помазване - форма на Любовта Му (дъжд или огън). Страдат тези, който са обречени на развитие, на израстване, на извисяване. Обикновеността на света.... и в света. Обикновеността. Светът на хората и привичките им са ненормални. Всеки в "нашия" свят се опитва да бъде различен, да се открои, да бъде специален, да бъде нещо велико, нещо, което да бъде забелязвано, ценено, да бъде нещо необикновенно и всичко това се е превърнало в съвсем обикновенно нещо, нещо, което може да бъде забелязано във всяка една ситуация, във всяко едно взаимоотношение, във всеки един ум, засягащ хората и живота им. В обикновенно нещо (нормално) се е превърнало това - да се опитваш да бъдеш значим, да се опитваш да бъдеш необикновен, специален. Това е болест, зараза, която обхваща целия свят на хората и е следствие на хорското невежество. Следствие на липсата на познание върху себе си, върху същността, върху дълбочината на нещата. Всъщност този проблем отново засяга чакрите и най-вече първи и втори енергиен център. Страх и комлекс за малоценност. Тази болест кара всеки от хората да се себедоказва постоянно, да се бори, да се съревновава с околните, та дори да ги "обезглавява, за да се чувства по-висок от тях". Обратното, на другия полюс, от другата страна стои това, че обикновенността на човека, това да останеш съвсем обикновен, изначален, се е превърнало в нещо тотално необикновенно и изисква за себе си надскачане на себе-то, да се преодолееш, да се победиш, да се пуснеш и откажеш, да се предадеш, да спреш да се бориш, да спреш опитите си да бъдеш, или по-точно - да се опитваш да бъдеш индивидуалност, "аз". Разбира се, това най-върховната победа - да победиш сабствения си "аз", собствената си индивидуалност, да прекратиш отделността си или по-точно опитите за такава отделеност. Хората не познават цената си, не познават себе си. Ако те познаваха себе си, всички мотиви щяха да изчезнат. Мотивът за борба, мотивацията за натпревара, за съревнование, мотивът за лъжа, за кражба, за прелюбодеяние, мотивът за нараняване и за себенараняване, мотивите за насилие... Ето защо твърдя, че его-то е една от върховните движещи сили в света. Тя движи и прогреса му. Коренът е желанието. Свобода е следствието от онзи скок - тази, която всеки търси. А Свободата те прави свободен, ненапрегнат, релаксиран, отдаден, възприемащ, смел, безстрашен, напълно отпуснат, напълно жив, напълно тук и сега, като само в този си вид някой може да познае Живота в пълнотата му. Липсата на познание, невежеството е причината за всичко. Кой съм аз? - това е най-фундаменталният въпрос. Какво съм аз? Защо съм аз? Къде съм аз? Кое е по-страшно от смърта? Първичното е невежеството, незнанието, липсата на познание и там е коренът на всичките страхове, включително и този от самата смърт. Може би по-страшното от страхът от смъртта е самия страх, може би незнанието, може ми това, че съществува един мало-у-Мен индивид, малоумна индивидуалност, самовлюбена при това, поради собствената си слепота!? Може би по-страшна е самотата, Вечността!? Колко е трудно и самотно да Бъдеш Вечен и Сам! Колко е трудно и самотно да Бъдеш Бог! Горкият Бог! Но Той, Въздесъщия е намерил изход, създавайки игра на светлини и сенки, на привидни иднивидуалности. Бог е дете, което непрекъснато се забавлява със Себе Си, с условните си индивидуалности, единици. Липсата на играта е наличието на покой, липсата на движение, липса на форми, на Битие. Пустотата, изначалната. Буда твърди, че всичко е илюзия, че всичко е пусто. То никога не е било нещо съществуващо, нещо реално, въпреки, че Е. Бог, Изначалният Брахман (ПараБрахман), יהוה (Йод-Хе-Вав-Хе) - Аз, Не Аз, Аз и не Аз Ще публикувам няколко цитата от различни книги: източник: "Дзенски трактаи" Сайчьо, Кукай, Доген източник: "Tибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче източник: "Бхакти Йога" Свами Вивекананда Всички ние завършваме с Любов към Себе Си.

name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Правосъдието отговаря на Гебура и то е женския аспект, т.е. свързано е с логическата химисфера на мозъка. На хората им е по лесно да раздадат правосъдие, според окото си, да действат импулсивно, реактивно, инстинктивно, да защитават, по животински, първосигнално, рефлексно ("Такава реакция на организма, която е отговор на дразнене и се осъществява чрез нервната система, се нарича рефлекс. Рефлексът е основната функционална проява на нервната система, а анатомичният път, по който се осъществява, се нарича рефлексна дъга."), от колкото до проявят милосърдие - мъжкия аспект, принадлежащ на Хесед. Всички Учители и Просветени, Будни (Буди) съветват хората да загърбят света, твърдейки, че той е илюзия, мая, сън, съновидение... Всъщност това е чудесно ударение! Абстрахирайки се от сетивността си, практикуващия прекъсва връзката между соматичната и вегетативната нервна система, т.е. отстранява се дразнителя и този, който го анализира (умът). Това дава възможност на вегетативната нервна система да работи без конвулсии, пречки, бариери, препятствия, което пък носи здраве, изменяйки дори качеството на кръвта и на костния мозък, а т.е. на съзнанието у индивида. Дори в Библията е написано, само да може у четящия да се отвори зрението за тези неща. Буда казва, че всичко е илюзия и дава редица техники, чрез който да бъде отстранен анализиращия, разсъждаващия ум, интелектът, аз-а. Например "Няма нито минало, нито бъдеще. Реалността е само в сегашния миг." Това е техника за отстраняване на мислите и за концентрация в мига. При нея умът остава безработен, ненужен, спира да мисли и тогава изгрява истинския живот. Също има техники за ходене, при която се подчертава концентрацията на погледа в пътя, на не повече от три крачки пред тялото. Също и дихатилните техники - да наблюдаваш вдишването и издишването, динамиката, въздушния поток. Всички тези техники целят да те вкарат в мига, да отстранят мислите на ума. Ако себенаблюдаваш ума си ще установиш, че той непрекъснато или почти непрекъснато е или в миналото или в бъдещето, т.е. или в спомените или в мечтите (бъдещите намерения, планове). Тогава се запитай: "В реалността ли съм или в номерата, илюзиите на собствения ми ум, в умствените си представи?" В Дао и в Дао-иската вътрешна алхимия стои първична и първостепенна идеята за Пустотата на микрото (Не-Ум) и макрото (Не-Битието), като родител на Всичкото. От Нищо - Нещо, както се казва. Само в Пустотата на ума може да се роди Елексира на Живота - Светлината. "Великият Предел Тай-Дзи, се ражда от Безпредалното У-Дзи и е майка на Ин и Ян - в движение те се разделят, в покой стават едно." В Йога се говори за Саматхи, което при Буда е Нирвана. Разлики няма. Но да всичко това се достига, чрез средния път - детето. Нито чрез Мъжа, самостоятелно, нито само чрез Жената. И ако проследим годините си назад до първите си спомени, ще открием точно това - Без-Умът на детето - това е чистотата, белите дрехи, споменавани в Библията, Празнотата и Чистотата в Дао-истката алхимия..., т.е. хем да присъстваш, хем да отсъстваш, да те няма, да не вършиш или както е казано в БхагавадГита-та: Да действаш, без да действаш, т.е. да си простото съществувание.

Път на доброто - път на Любовта Да ги изпита Особено препоръчвам втората беседа. Именно! Няма мъже или ако има, то те са рядкост. Що е то мъж и що е то жена? В Библията и не само там е пълно с алегории за мъжа и жената. Мъжът отдясно, жената от ляво, мъжът - близко до Бога, жената - делеч от Него... Някой ще рекат: "Библията е сбор от патриархални писания!". Да, ама не. Това е символика. Ето: Алегориите са закодирани в кабалистичното Дърво на Живота/Познанието. Ако някой няма познание върху Кабала, той не би могъл да вникне в дълбочината на библейските писания. Такъв не би достигнал по далеч от буквализма и фанатизма, демек книжник, фарисейн.. Първата картинка е напречен разрез на храм (еднокорабна църква), правен по образец на древноеврейския храм. Всъщност това е и тялото на човека. "Не знаете ли, че сте храм Божи и Дух Божи живее във вас?!" Този ти ми напречен разрез на храм напълно се припокрива с Кабалистичното Дърво на Живота и като структура и като функционалност на отделните му части. Което пък е ендокринната система у човека (чакрите) Тук става дума не само за жената - логическата, лява химисфера на мозъка, прагматизма, интелекта, рационалността и за мъжа - алогичната, дясна химисфера на мозъка, интуитивността, а от части също и за "ин" и "ян", за "Ида Нади" и "Пингала Нади", също и за симпатиковият дял и за парасимпатиковият дял от вегетативната нервна система и т.н. Това са те мъжът и жената: Кришна пък имал сексуални !?! отношения (енергообмен) с хиляди жени! Демек сигурно е въвел в посвещение множество заспали умове, събудил е хиляди прагматици, логици, философи, показал им е какво е отвъд рационалността, а това се постига само ако минеш, ако те преведат през тясната врата, пътя е тесен, а и там пресвяткват мълнии. Мъж и Жена: