Ники_

Венци, разсмя ме, благодаря! Бог, братко може да се дегизира и като дявол и да играе и тази роля. Всъщност Бог Сам играе всички роли и Сам Той е и киното и филмът, и режисьорът и сценаристът, и осветителя, и... И знаеш ли кое е важното? Да не навлизаш до такава степен в ролата, която играеш, че да забравиш кой си всъщност. Той в Битието изиграва всички роли и Самия Той Битието Е, та дори и его-то... ми то пак е Бог. Това, че някой е заченат порочно никак не означава, че самият той не може да се освободи от порочността на наследството. Въпрос на катод и на анод! Но ако мислиш, че нещо не е Бог, то това е друг въпрос и явно нещата опират до някакво си там божество. Постигналия човек вижда във всичко Бога, та дори и в смъртта и страданието, в просяка, в кучето, в канибала, в Хитлер... Въпрос на лудост и на Божествена игра, която за да липсва умора и отекчение е ненормална. Луд/Бог умора нема, само се поти и блаженни пиещите от нектара. Така де в очите на постигналия/лудия човек потта е нектар. Ко да праиш...

Ето нещо за допълнение, което мнозина са го виждали вече, но... все пак: "Тай-Дзи (Великият Предел) се ражда от У-Дзи (Безпределното) и е майка на Ин и Ян. В движение те се разделят, в покой стават едно." Уан Дзунюе "Въпреки, че промените са безкрайни, принципът е един и същ" Уан Дзунюе Ако условно приемем У-Дзи (Безпределното) за наш Бог, то това, което Той Сътворява в първа глава на Битие е Тай-Дзи (Великия Предел). Във втора глава на същата тази Библейска книга Тай-Дзи (Великия Предел) биде разделен на две полярности и Човекът, който е Вилик Предел вече не е толкова велик и не е толкова Човек. Става биполярен. Как да достигне "Човекът" отново до своето величие? Покой! "В покой стават Едно! Някъде е известно като Нирвана, другаде - като Шаббат, трети му викат Буда природата, четвърти - Неделя... Видно е на всички, че полемиките не са Покой, освен, ако докато извърваш действието не действаш,т.е. ако си станал проводник на нещо, което протича и ако си спрял да бъдеш действащ, но... МашАллах! Поздрав за всички с чеченски суфи зикар:

хихи Човек сам си избрал път към "периферията"!? Ама що е то "човек"? Що е то "избор"? Що е то "периферия"? Тогава можал, а сега не... Чакай да чакаме... Как? Можал? Ама не бе ли предопределено човекът да поеме "надолу"? Или Бог, който уж е Всевиждащ, Всеприсъстващ и Всезнаещ и прочее все-та, се направи на глух, сляп, ням и на това, че Го нема у този важен за човекът момент, дето уж Евето посегнала към яб`лъката? А Змийчето? Чия воля изпълнява то? Своята ли? Значи създава се условие някакво, за да се види на къде ще поеме "човекът"? Бог си играе игрички! О.К. Така си е! Ама защо му е? Ами ако на ситуацията/условието и е дошло времето да се появи? Ако изборът е предопределен? Ако в момента на така нареченото "обръщане към Бога" избора отново е предопределен, защото на въпросния му е дошло времето? То тогава къде е разликата, друже? Ами ако Адамчо и Евето са символи некакви? А Змийчето и то ако е символ? Леле, Боже! Човекът обаче САМ! направи "изборът", който уж не му бил поднесен така, че да няма избор! Истината, приятелю е че човекът колкото сам прави избор за ход в едната посока, толкова и сам прови избор за ход в другата посока, обратната на първата. Що е то Човек обаче? Аз твърдя че Човекът и Бог са едно и също нЯщо. И всъщност е тази разликата между Синът/Синовете Божи и обикновенните люде - първите знает това свое Единосъщие и го живят, докато другите не знаят или ако са чували за това нЯщо се съмняват у него! Душица, ми мила, дето се споменува за нея четирите пъти у Откровението Йоан-ново ... Ами видел нещо си там Йоан-чо, че били се събрали сите души на онези що... : Сега нека да размислим кое или кои са в опасност от огненото езерце. Хората или душите им, или и двете, или пък духовете човешки...? Ама на този въпрос едва след като уточним що е то Човек? Дух ли е? Старо палто ли е? Мях ли е, или е вино, дет не се трезнее от него? Пък и Възкресенийцата били две. Едното и другото - разлика над 1000 години. Некои... онези дето не били записани у Книгата на Живота - езерцето огнено ги чека. Ама души ли ще мрът от втората смърт, духове ли, или пък човеци...!?! Ами хората? Ко шъ стане с хората? Леле... направо се разтреперАх! Шъ да знаИш! Ех, Венци, Венци... п.п. Значи разправяш, че човекът тогава бил човек, а сега вече не е? Ама кога тогава? Защото аз твърдя, че Човекът е спрял да бъде човек още с идването на глава втора на Битието! Тогази Човекът биде разделен на две - Адамчо и Евчето и докато тези двамицата отново не станат едно цяло, то Човек йок! Мани другото ами освен това да между тех да се осъществи съвъкуплителен, сексуален де акт, то и детенце требва да биде заченато, да поресне през младенчество и да се утвърди в мъжество, после да бъде разпнато и да умре, същото туй детенце. След туй да възкръсне и да се възнесе при Отца си, на Небето. За съжаление потомството на Адам и Евка е с порочно съзнание (ДНК), та и до днес, с малки, но значителни изключения, появили се по обещание от Богу. И това всичкото щото "жена ти" не слуша "мъжа си"! Не ходи забрадена. Блудница е.

Ако знаехме, нямаше да се чудим толкова. Не я разкривай. А най- добре и ти да я "забравиш", тази "тайна" . Не се наливало ново вино в стари мехове. Азът е един стар мях, в който ново вино не бива да се налива. То вече не става въпрос за помнене, а за живеене! Има разлика.

Само ми отговори какво представлява душата. За останалото... Ще ти пожелая светлина! Може и да не желаеш да получиш, вероятно си имаш доста. Тогава, най-егоистично, ще се зарадвам пожеланието ми да се върне, защото аз имам нужда. Щом е само това... Дешата, Венци, е нещо за което трудно се говори, но пък лесно се празнодумства. Писанието е категорично по този въпрос. В Библията тази думичка е спомената над 300 пъти. Иначе, ти незнам какво визираш под думичката "душа", но "лично" се опирам на Библийката, щото съм си библейстче. А там е ясно. Там пише за Нефеш. Пък ти си потърси, не си малък и неопитен. Щото Нефеш е в опасност от втората смърт и от огненото езерце... Ама що ме вкарваш в догматични спорове, друже? Още колко години полемики?

Е, как "аз" ще превърне цнтробежността в центростремителност? След като именно "аз" е създало центробежността? И това не е изключено да е породило материята във вида, в който я познаваме? Може и да не е така, но залепването ни за нея, оковаването ни за нея е със сигурност негово дело! Казва Йоан Кръстител: "Аз да се смалявам, другия да расте! " .Явно- за да не пречи... Жив е Духа, и на Балкана, и навсякъде, но ние не сме там. Не ме привличат вкопчените смърт и живот, което не си е Живот. Не вярвам към това точно да е призовавал Иисус. И преди и след него хората са си се обичали, имали деца, творили, посрещали изгреви и залези, пролети и зими, радвали са се на новороденото агънце и на покълналата пшеница,. Това ли е живот? Това, Багира е велика тайна. Нямам право да разкривам. Ние? Кои сме ние?

Колкото по-отдалечен си от центъра, толкова по-отдалечен си от центъра. Колкото по-периферен си, толкова по-периферен си. Но центробежността, която сам си избрал да бъдеш, преди време, сега няма как да се превърне в центростремителност. Тя е нещо съвсем друго. А само да си мислиш, че пребиваваш в центъра, когато си в периферята, просто ще увеличи скоростта ти дотам, че би могъл в един момент да се откъснеш от системата. И правилно е, че извън нея не съществува нищо. Това ще бъде втората ти смърт... Че кой друг да я превърне ако не аз (центробежността в центростремителност)? А само да си мислиш че пребиваваш в периферията пък да се окаже, че си неосъзнат център? Втора смърт!? Е те това ще да е кефа? Мма то май за душата става дума, а тя ще е? Така че кеф - на найси! Но и втората смърт да е сега нема да бегаме, като тя засега само душата, според Писанието, а духа, Венцо си е Жив... там на балкана! И затова ли да ненавиждаме живота, материята, заради смъртта, страданието? Това ще да е разковничето...

Нима е възможно нещо си там да излезе извън Бога? Може би само в мислите си/самосъзнанието си... Падението е точно това, приятелю - някой да счете себе си, като индивидуалност, като нещо отделно от останалото, уникално и неповторимо. И да иска някой/нещо не би могъл/могло да излезе извън Бога! Колкото по-твърда става материята, толкова е по-отдалечена от Цънтъра, но това не означава, че периферията не е част от Цялото! Всичкото и Нищото

Всичко, което съществува е вид материя, "разделена" условно по плътност/ефирност. "Ако Тантра учи да да бъдеш по средата, къде ще я намериш, съпоставяйки Небето и Земята, Нирвана и Самсара, Задоволяването и Подтискането?" http://vbox7.com/play:460f6dd6

То понякога и копане си требва... да се слезе у мазата, да се позачисти... Камъните, Земята, Египет са неща, които видно не бива да бъдат пренебрегвани. Земята трябва да бъде обработвана и посята, за да даде реколта и да се напълни житницата. Египет може да разцъфти, като в "Първото време" ("Най-ранните оцелели версии, които естествено откриваме в Текстовете от Пирамидите, започват с навечерието на „Първото Време” – златния век, смятан от учените за митичен, за който се казва, че съществувал преди началото на историята , „преди да се появи гневът... преди съперничеството... преди хаоса”. „Първото време” е наречено така, защото е началото на сегашната реалност, на сегашната инкарнация на Земята – първото цъкане на космическия часовник, отмерващ божествено породения цикъл на нашето съществуване. Текстовете на египтяните са по-енигматични и неясни от обикновеното, когато се засегнат подобни сериозни теми. Въпреки това, сякаш през воал, човек може от време на време да зърне шеметните бездни на други потенциални „реалности”, намиращи се около нашата собствена – и всяка от тях е идея в ума на Бога, очакваща да се материализира в света на формите. Научаваме, че преди първото цъкане на „Първото време” Атум, Богът преди всички богове, „Завършеният”, Бащата на Всичко, лежал неподвижен във водите на изначалния хаос – „безкрайността, пустотата, неопределеността и тъмнината”, наричан още от древните египтяни Нун. Макар и инертен, Богът бил изпълнен с магия, заради силата да „създава свои собствени форми”, способен да осъзнава безкрайните възможности на сътворението и трансформацията. Сам, гол, потопен в тъмния океан, обгърнат от нищото, Той не бил мъртъв. Както отбелязват текстовете, Той „притежавал своите членове”, упражнявал пълен контрол над моща на собствената си воля, силата на интелекта си и мъдростта на безкрайните си съществувания. В предопределения момент Той се размърдал и се понесъл нагоре през гъстите води на Нун, изпращайки пред себе си заклинанието за Творение, давайки форма и структура на призраците на собственото си въображение, карайки от нищото да се появи нещо. източник: "В търсене на изгубената цивилизация; Огледало на небето" Греам Хенкок, Санта Файя; 105-106 стр.")! А камъните могат да послужат за здрава основа, още повече ако се открие онзи камИк - краеъгления.

Всички търсят доброта, компромис, единение ... Интересно е защо не ги намират. Все чета приказката за едно племе, което се опитвало да извади по заповед на владетеля си една златна чаша от дъното на едно море, пък тя не била там, а на върха на една непристъпна планина, само отражението и се виждало в морето ... Ники, защо поставяш условия? Не можеш ли да приемеш, че всеки ще дойде точно такъв, какъвто е?Лош, безкомпромисен, разделен? Здравей, Багира! Приемам всякакви образи и подобни и безподобни. Въпросът е те дали се приемат сами себе си и помежду себе си. На "мен" да ти кажа честно ми е все едно. Те искат да са щастливи, нали? Ако това е тяхното желание, то затова написах онези работи в онзи пост, който си визирала! Помислих си, че може да е от полза, но може и да съм се объркал.

Ники, а какво ще се прави, ако всички са напреднали ?!? Дай идея и за този вариант, защото на мен ми се виждат всичките напреднали,...което явно в даден момент също създава разногласия и проблеми. Поздрави! Според мен, ако всички са напреднали, тогава нямаше да има нищо за правене, а от това по-хобаво няма.

Здравейте на всички! Наистина една прекрасна идея е това хората да се събират, да се виждат. За съжаление себичността (аз-а) когато се намери стават разминаванията във възгледите, както и конфликтите. Тогава "всеки дърпа чергата към себе си". Духовното и Божественото остават на по-заден план... някъде там в задния двор на съзнанието. Аз-а се изявява с голяма сила. Каква е целта ви? Защо никой не иска да погледне през очите на другия? Защо липсва желание за компромис? Къде е умението да се постовиш на мястото на другия? За "мен" всички сте прави. Всеки търси своето или по-точно това да му е добре, уютно и приятно! Но не е ли това най-лесното? Не е ли по-трудно да пребиваваш в среда, която ти е "непривична", "неприятна"? Не е ли по-трудно да се съгласиш с изненадата на Живота, с това да не бъде по твоему? Къде изчезна смирението? Помислете! Намерете вариянт, който да удовлетворява всички ви, въпреки че това е невъзможно, но за тези, които не са удовлетворение от това или от онова ще се осмеля да дам съвет за един вид практика. Скъпи приятели, опитайте се да бъдете там, където не ви е добре, където ви е дискомфортно, където не ви е хармонично и не е по плана ви. Прибивавайки на такива места работете вътрешно. Разбирайте, усмисляйте, медитирайте, налбюдавайте, трансформирайте, променяйте се... вижте през всички възможни ъгли. Това смятам, че ще донесе разширение! Ако съм привърженик на светлите тонове, а отхвърлям тъмните и ги отбягвам, то как ще се науча? Ако имам постоянно своя "рай" и нямам "ада" си, то кое ще ме води към израстването, към издигането и разширението на съзнанието? Ако човек успее да се хармонизира в първоначално нехармонична среда, то той е постигнал много. Лесно е човек да бъде хармоничен, когато е сам, когато е у дома или когато е на познато и уютно място, но същия винаги ще излиза извън хармонията си, когато бъде докоснат от ситуация или събитие, което не му е приятно. Да направи неприятното - приятно. Това според мен е целта. Това според мен е успех. Тогава, ако си трансформирал свички "неприятности" и си ги направил неща от които получаваш дешевен оргазъм, кое би могло да те разклати, да те разстрои, или да те събори? Нищо не би могло! Тогава се превръщаш в Нещо съвършенно стабилно и умерено, което се е издигнало над двойствеността. Ще се опитам да дойда, където и да е, само бъдете така добри едни към други и намерете компромис, който да доведе до единение, а не до разделение! Очаквам по-напредналите от вас да са по-компромисно настроени и по-смирени. Бъдете здрави!

Здравей! В последно време избягвам да мисля, пък камо ли да разсъждавам. Още по-малко имам мотив да обяснявам. От обяснение или обяснения няма нужда. Има нужжда единствено от практика. Обясненията могат да доведат до спорове, дебати, дискусии, философия, където е възможно да се роди омразата и ненавистта, също и завист и др. негативни емоции. Реших нищо да не разяснявам повече. Прости за което! На който му е писано ще разбере по един или по друг начин, дали това, което някой е писал е така или не е. Бъди здрав, както и вие, които четете това!

Ники благодаря за включването. Да, аз си знам трябва да се науча да чувствам повече. Изглежда бъркам терминологията - умея добре да визуализирам и да се концентрирам а не умея да медитирам. Десничар съм. Не искам да ви отегчавам синхроничността и случайните съвпадения, но ще споделя че преди два дни един приятел ми даде няколко книги и DVD-та за Дао. Е какво пък сега ще се уча на медитация Човек се учи докато е жив. Благодаря на всички ви. Също Благо+даря!

... не е интуитивно, системата е стройна, но какъв смисъл да показваш на някого известния край на пътя, ако той няма началото. А и на широката аудитория. Пустотата също се постига, но много багаж се изчиства по пътя, както знаем всички. Поясни, моля те , за левичарството, с какво го свързваш, че и мен ме интересува живо ( не че не се сещам, но ти знаеш повече) Има и такава тема, може и в нея, ако се отклоняваме много. Здравей! Има два ум - логичен и алогичен. На втория принадлежи и интуицията. Сама можеш най-добре да прецениш дали си писала в следствие на филосафското мислене, или в следствие на абстрактното (интуитивното). Разбира се, дори и да имаме интуитивни възприятия те могат да бъдат изразени, разгледани, анализирани и преоценени само с лявата мозъчна хемисфера. Нещата в ляво опират до знанието, което при мен въобще не е цел. Трудно ми е да чета, да пиша, да уча, да помня. Въобще не се справям с помненето на имена и цифри. Не виждам и смисъл да га правя (помненето). Изглежда ми дребнаво и тясно. Не веднъж съм писал, че едва, завърших средното образование. За левичарството добре може да обясни доктора (Кристиян), от пряк опит. Всеки знае, или почти всеки, че лявата хемисфера отговаря на дясната част на тялото, а дясната хемисфера - на лявата част на тялото. С оглед на това коя част на тялото е по-активна (водеща и по добре развита), разбираме и коя хемисфера е по-използвана. Форумът, скъпи приятели, не е мерило за кой е "по, по, най", нито е нужно да бъде поддържан искуствено разговора, само и само да се "навъртат" потребители. Истината е, че форумите, интернета и въобще всичко, може да изиграят и положителна и отрицателна роля за нас самите, в зависимост от количественото потребление. Често съм го усещал като водещо до зависимост. Болестта на западния ум е мисленето, анализирането, философията. Това пренасочва енергията в главата и отнема правото за изява на сърцето. Ето защо на изток е ценена толкова много медитацията, Пустотата, Тишината.

Имаше момент, когато не можех да се справям, е не с ежедневните задачи чак, но ми беше много трудно. Тогава аз съм обикновен човек, прекалил с медитациите. Влизам в разширено състояние на съзнанието съвсем естествено и оглеждам проблема или каквото е там от всички страни. Трудното е излизането от това състояние. Би ли споделил/а какви са тези физически упражнения, защото не ги зная, а са ми необходими? Не, имам визуална памет, т.е. представям си нещата визуално в 3D и в 4D(пространство+време) ако става дума за процес. Чувствителен съм към звук в смисъл, че имам много остър слух и когато отида в заведение със силна музика - някоя дискотека, чувствам известен дискомфорт. Психическото разстройство го установиха защото халюцинирах и трудно различавах действително от недействително. Това беше преди 4 г. Безсънието + стреса вероятно са ме довели до състоянието ми тогава. Все още страдам от безсъние, т.е. трудно заспивам. Виж, ако има лек за това ще съм много благодарен. Но най-вече медитациите - те са ми проблем. Влизам в разширено състояние без усилие, несъзнателно, изглежда в това състояние мисля най-добре. Каква ирония, някои хора полагат толкова усилия за да успеят да направят една свястна медитация, а при мен е обратното. Приветче! Просто ти се е отворила третото око, което върви с преактивиране на хипофизата - от там и безсънието. Прочетох всичките ти мнения. Темата е приятна и балансирана. Поздравления за което! Според мен относно бъдещето ще е така както го описваш и ти. С тази разлика, че хем ще има свръхсетивност за някой и поява на психически способности, известни в хиндуизма като "сидхи", хем ще има успиване на съзнанието на тези, които не са готови за променята. Да, конфликти също ще има, но ще има и доста глобални катаклизми. Нещата никак не са розови и точно това ще доведе до обединението, което ще е началото на Светлата ера. Продължавай с медитацията. Не си прекалил. Точно така, добре си поправил Венци. Не става въпрос за асткрал, а за ментал. Пишеш че си получил изтръпване на мозъчмните нерви в областа на лявата хемисфера. При мен подобно бе отдясно. Усеща се и разтваряна на седма чакра и ясното и осезание. Тогава и "аз" се уплаших. Късметче интуитивно те е посъветвала да медитираш над сърцето. Не може само с електричество (мозъчни вълни). Нужен е и магнетизъм - сърце. Сърдечната чакра е засягаща и тимусавата жлеза, където става подпомагането за "раждане" на белите кръвни телца, които се борят с патогените. Влюбен човек и любещ човек болен няма. Сърдечната чакра отговаря за кръвоснабдяването и кръвоносните съдове, както и за кръвта, като тъкан. О т качесдтвата на тези трите зависи много мозъка. Така според мен ще се преодолее риска от инсулт или от увреждане на мозъчни области и дялове, предизвикан от острата съсредоточеност в тази област. Левичар ли си? По-долу Венци интуитивно те съветва да потърсиш Пустотатата, която е връх в медитацията, т.е. самата медитация. Това според мен е добро обяснение. Ето и нещо друго: Посетете сайт Тук разгледай техники в Дао и в Тантра. Все ще са от полза, пък макар и да нямаш нужда от това, но за препотвърждение на вярната ти интуиция. Бъди здрав! Хари Болл

Значи освен нашето собствено его, и външни мисли, предадени по телепатичен начин, могат да се самообявят за "глас на интуицията". Какво значи "чвоек да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него"? Един и същ ли е начинът, по който могат да ни заблудят външните мисли и собственото ни его? Например "Бог ми казва да посоча на този човек правия път към спасението" - тази мисъл откъде е по-вероятно да идва? Как може да се изпита? Или мисълта "Остави всичко свободно да влиза и излиза от живота ти". (Мислите са автентични.) Привет! Нямам голям мотив да пиша каквото и да е. Дори и сега пиша с чувство, което няма да се промени, ако не напиша нищо. Но въпреки това ще напиша следното: Всички мисли, намиращи се в мозъка са външно пристигнали към него. Мозъкът не може да произведе нито една своя мисъл. Той е просто инструмент - нещо като приемно-предавателна станция на вълнови импулси. На където бъде насочена и "настроена" - това приема. Ако човек приеме, че една мисъл е негова, то ще трябва да приеме всичките мисли за негови. Ако човек отхвърли дадени мисли и ги приеме като нещо, което не е негово, като нещо чуждо, то ще трябва да отхвърли всички мисли и да ги приеме като чужди. Коя мисъл е моя? Ако има една мисъл, която да е моя, то това означава, че всичките мисли са мой, всичките мисли в цялото битие! Ако дадена мисъл не е моя, то това означава, че нито една мисъл не е моя, нито една мисъл в битието. Когато човек изпразни ума си от мисли, тоест когато Познае Пустотата на ума, тогава разбира всечко това и тогава може да "прихваща" всякакви мисли от различни източници и излъчватели. На този принцип е телепатията. Много често ясновидците биват представяни, като хора гледащи в кристална сфера. Това първо може да се счете за метод, който прави ума на човека проволинеен и добре концентриран, което от своя страна го води до чистотата и празнотата. Това е чистия детски ум, към който Иисус призовава и за който се споменава в евенгелията. "Ако не станете като децата...". Вътре в ума се явава тази Кристална природа, наречена в будизма - Буда природата. Тя е кристално чиста и абсолютно празна. Може да се усети точно в центъра на мозъка, като с практиката се разширява и е възможно тази кръстална природа да "зарази" и обхване цялото тяло. Това е целта - разширението и отъждествяването с нея. В това състояние каквато и мисъл да "видиш", каквато и картина или звук, то тя ще принадлежи или на бъдещето, или на миналото, или на околните около теб, в различните измерения от преплетени и паралелни светове. Интуицията на човек е също толкова негова, колкото е негова и всяка друга мисъл. Интуитивната мисъл е също мисъл но принадлежи на определено духовно ниво. Различните мисли принадлежът на различните измерения в Съществуващото. В ниските нива и мислите са ниски - засягащи материализъм, страсти, емоции... В по-високите нива и мислите са по-високо стоящи, по възвисшени. Те засягат неща като любов, доброта, честност, истина, човечност... В още по-високите нива мислите опират на Творчеството, на всеобхватната картина върху Битейното съществувание. Чрез тях човек има достъп до всички нива, до всички паметти, до всичката информация, като с това същия умее и да работи, да Твори. Интуитивното възприятие е функция на дясната мозъчна хемисфера. Повечето хора си служат предимно с лявата мозъчна хемисфера в ежедневието си. Когато логиката и философията притихнат, когато се отнеме лидерството на прагматичното мислене, тогава интуитивното възприятие, алогичното и абстрактното мислене се проявява. В лявата мозъчна хемисфера се намира его-то. Самосъзнанието като "аз" (единицата, като същност). В дясната мозъчна хемисфера се намира Супер Его-то. Самосъзнанието като "Аз" (разширяващо се към Цялото). Интуицията, интуитивното Познание е част от това Цяло, защото то има пряка връзка и е свързано здраво с него. Това е Познанието. Знанието принадлежи на лявата мозъчна хемисфера, където е логиката и философията. За да разбере човек от къде произлиза дадена мисъл и на кое ниво принадлежи тя, то на същия ще му е необходимо единствоно Будност в наблюдението, трезвеност. Понякога да се носиш по "течението на реката" (живота) значи и да вършиш неща, като да посочиш пътя на някого, пътя за себеспомняне. Това също е част от тази река. Ще се оставиш да влиза и да излиза в теб каквото и да е, само ако не се привързваш към това влизащо нещо, или към излизащото. В много учения същото е познато, като "да действаш, без да действаш". Без "аз". "Ти", като куха сламка, носеща се по вълните на реката от живот и каквото тя ти предостави. Понякога бързеи, понякога водовъртежи, понякога водопади, друг път дълбоки вирове, или в даден момент едно прекрасно тихо и бавно движение. "его" = "аз" ляво - Ева; дясно - Адам ляво - Адам; дясно - Ева Какво значи Змията да захапе опашката си? Дао: Дзен (Зен, Чан): Кабала, Юдаизъм, Християнство алхимия: Хвърли един поглед тук: сайт; сайт

Моето мнение е това, че астрологията не може да начертае и точка дори, по отношение на това, какъв е стремежа на една Душа да се слее с Твореца, и дали това ще се случи точно в това телесно въплъщение на тази Душа. В крайна сметка, астрологията може да проследи един оборот от колелото на раждане и смърт- пътя на една егоцентрично диалектично съзнание..и нищо повече от това. Кога Душата на човека ще се отвори и ще бъде посетена от Бог- нито една наука не може да покаже, дори не може да определи период, в който това би се случило...Ако астрологията, или която и да е друга наука би могла да определи това, то пътищата на Господа съвсем не биха били неведоми... Астрологията, нумерологията и коя и да е от т.нар. окултни науки...честно казано отдалечават човека от същността на понятието Вяра, а и донякъде са форма на богохулство, защото съзнанието се съблазнява...и човек си мисли, че сам може да направи това или онова...Според мен, ползата от тези науки е само в това, да се разпознае в тях онова, което в писанието е наречено "мерзостта, която докарва запустение"... Ми така си е. Липсата на тринадесетия знак е безспорна.

Движението на енергията става в две посоки - центробежно и центростремително. Ако човекът и енергията му са вкопчени в земното и мимолетното, то ще е необходимо пренасочване на тази си по вид центрираност. Изхождайки от Земята, като център и първа чакра, като корен и вместилище на Кундалини, специалните движения и босите крака, то е ясен замисъла за съсредоточаване на Земната енергията от Земята и в частнот на Кундалини и нейното отправяне/трансформиране/насочване в посока Небето и в частност главата на човека, където са и висшите му Духовни центрове. Това донася скъсване с материализма и порочността. Става Духовно израстване. Ефектът на Паневритмията е безспорен. Босоногите крака и движението с тях, предпазват от "отлитане" в Духовното, т.е. прекаленото изкачване в главата. Така се запазва умереността мужду Небе и Земя, като център на човека става сърцето и Любовта. В източните религии и учения е същото. Ошо (или наш Гошо ) Средата е винаги в сърцето. Ако Самсара има своя израз в първи енергиен център, то Нирвана може да бъде открита в седмия енергиен център. Къде е средата? Средата е в приемането и на двете. Средата е когато липсва отхвърляне, игнориране. Не може да постигнеш каквото и да е, ако ненавидиш Земното, а обикнеш Небесното, защото Земното е Негова проекция/проява. Не може да постигнеш каквото и да е, ако обикнеш Земното, а отхвърлиш Небесното. Земята винаги има нужда от небесни дъждове и Слънце, за да бъде плодородна. Средата се намира в приемането, в съгласието, в балансирането. А този баланс може да бъде открит точно по средата на тези две чакри - четвъртата чакра - от двете и страни има по три чакри. Тук, в тази среда се намира сърцето, което чрез Любовта върши всичко това.

Ето някакъв вид разбиране върху темата, който споделям:

Туй синьото не се ли чете „Нешама“? Иначе Руах (дъх и оттам Дух) и Нешама (душата) се покриват в доста голяма част. Като тяхно съответствие в други системи е будхи-манас. Нефеш е жизнения принцип, прана и доколкото той ръководи живота на животните е и животинската душа. И Нефеш и Нешама сами по себе си са безполови. Направи справка с вещи лица, а може и с лингвисти, но пък всъщност нека да е както ти е угодно. Ето от ТУК може да си извадиш думичката, при желание. Факт неотменим си остава, че Дух и Душа са различни неща. Едното се превъплъщава, докато другото е само възможност за завръщане към Дома. Затова за справка дадох цитати от Библията. При желание може да разгледаш съзерцателно ТУК тези 436 резултата, като библейски текстове, свързани с думата душа. Това, което са ме обучили в богословския е да споря, но явно не са се справили с правописа ми по евейски език. Нищо, сега мога да се опитам да ти препиша два или три учебника и да те сборя с тях, но защо да го правя?! Важното е твоето натрупано знание да те доведе при Бога, ако обаче това не се случва - преразгледай го. Бъди здрав Станимир! п.п. Така е. Прегледах старите писания във вехтите ми тетратки и излезе точно така, че буквите използвани от мен по-горе за думата "Руах" не съвпадат с истинския правопис на тази дума. Думата "Руах" в преводите се употребява най-общо казано за: 1. Полъх, повей 2. Вятър, буря 3. Желание 4. Дух, дъх 5. Божий Дух 6. Мисли, планира, планува Ето и начертание за "Руах" - רוח - което е без въпросните вокали. Дано този път да са верни буквичките, но те нямат голямо значение. Изводът, който съм направил въз основа на Писанията е, че Нефеш отговаря за чувствата, емоциите и страстите на човека, докато Руах за неговите по-горни тела - менталните, включае мислите. Въпрос: Кое се преинкарнира? Всъщност истината е доста проста Нефеш е производно на Руах, т.е. Душата на Духът. Какъвто е Духът (възвишен или не) - такава ще е и Душата на Човек. Не напразно е писано, че поради нестабилността на своя Дух, човек може да погуби Душата си. Ако Вселената е ментална, т.е. порадена от Мисъл, Идея, то и проявата на Бог в микрокосмосът, наречен "Човек" трябва да започне от мисълта. Ето защо се казва, че сгъстените мисли образуват чувствата, сгъстените чувства създават емоциите, сгъстените емоции образуват страстите, а страстите, когато се сгъстят създават формите. Колкото до "Нешама" - ще разгледам в подробност някога какво са имали в предвид древните еврей с тази дума. Не че ми е много интересно, но все пак за "обща култура"

Здравейте! Ето как се превежда думичака "Нефеш"/נפש/, което е различно от "Руах"/נשמח/ - гърло, гръклян - дишане (белодробно дишане), отдъхване - желание, копнеж - Душа (във връзката и с Бога) - Живот (в биологическият смисъл на думата) Едно от значенията на думата "Нефеш"/נפש/ означава живот! Но как може да се резбере дали наистина душата е едно и също нещо с живота? Тук за "жизнено дихание" е ползвано това - נשמח חיים, което се превежда като "животворен Дух", защото за "дихание" е ползвана думата "Руах"/נשמח/. Нататък следва, че човек, след като Бог е "вдъхнал" в него "жизнано дихание" /Дух/, човек е преминал към живот, ставайки "жива душа"! Какво е употребено за думите "жива душа" и защо не би могло в този случай да се преведе думата "душа" с думата "живот"? Възможно ли е човекък да е станал "жива душа" - жив живот? Видно е, че бидейки жив, живота сам по себе си е жив, иначе не би могъл да бъде живот! Как е възможно да има жив живот? Нима съществува мъртав живот? נפש חיה - жива душа ויהי האדם לנפש חיה - той стана жива душа Нима той стана жив живот? Защо е употребена думата "Нефеш"/נפש/? И какво означава тя в случая? Защо за нея се пише в Псалми, че човек често я погубва, че Бог му я в възвръща, ако е праведен... ? "изцели душата" "избави душата ми" "заклевам се в живота на душата" - "Заклевам се в живота? на живота си"? "възвръща душата" Твърдя (което не е само "мое" твърдение), че хората не притежават души, и че са бездушни! Душа имат само Човеците! Хората са погубили душите си, поради греховността и безчинствата си. Душата е само една възможност! Душата е даже единствената възможност за някой да се възвърне при Отца си, но за целта на това нещо, е нужно първо тя да бъде придобита. Бог да му възвърне душата. За да стане от някой нещо наречено "Човек", то необходимо е същия да се оЧовечи, т.е. да придобие качества присъщи на Човека, да надрасне животинското в себе си. Човек е човек, понеже е човечен. Душата е възможността на Човека да бъде наследник и притежател на завещаното от Бога, но за да се случи това, с който и да е от хората, е нужно същия да се възвърне отново на нивото на Адама /което в превод е Човек/, т.е. Христа да слезе в "ада му", счупвайки портите и да го въздигне от там. Адам, т.е. Човек е човек, само кагато се е възвърнал в изходна позиция - изоставяйки всякакво желание, породено от привързаността на страстта. Що е то "душа" и що е то "Дух"? Всъщност няма никакво значение, за да се детайлизира чак толкова. Друго е важното, а не думичката или буквата, но пък последните са интересни за разглеждане.

Язвената болест, както и гастрита, съвременната медицина вече признава, че причините за тях са психични и се соматизират- така че, лекарствата не могат да помогнат, след като причините са психични. А психичните причини са стрес- нарушаване на биологичния ритъм, недоспиване, емоционални проблеми в семейството, на работа, амбициозни проекти, заеми, кредити..плюс емоционално "изчисленото" влияние на рекламите по медиите, а и самите медии са фактор, причиняващ гавра с емоциите- назовете ми една изцяло позитивна медия, която да излъчва само позитивизъм, оптимизъм, ведрост и да въздейства успокояващо и т.н.? Няма такава... Така че, лекарите в голяма част от случаите също изиграват роля на вреден сугестиращ фактор, който вместо да разреши проблем, вземе да го изследва, да човърка, да прави изследвания и да го задълбочава...А и засега в медицината няма изискване, тези които я практикуват да бъдат позитивни хора, състрадателни...много лекари глездат на пациентите си като "пътници" по клинични пътеки, тоест, като "три диагностични, и една лечебна процедури"- това е положението... А и коя фармацефтична фирма има интерес да произведе лекарство, което да лекува?!! Докато фармацефтиката е бизнес- това не може да се случи...Така че, всички лекаства се създават да облекчат едни симптоми, но да предизвикат двойно повече странични и/или нежелани действия, които да станат повод за изписване на нови лекарства....И така, влезе ли човек в "капана" на фармацефтичния бизнес, идеята е да не излезе жив, но по възможност да бъде убеван бавно, и на добра цена...естествено- с отстъпка за редовни клиенти Всъщност, язвената болест и гастрита са сред най-лесните за лекуване, но е нужно човек да осъзнае, че всичко е енергия, и проблемът му е енергиен. Ако системно от централното табло някоя някой от предпазителите на веригите дефектира, това ще се отразява на периферните устройства, консумиращи енергията- ако някой някой е намотал повечко "жица" на "бушона" в централбното табло,вярно- бушона няма да изгърми, но пък за сметка н атова и най-слабите колебания в напрежението ще водят я до изгаряне на крушките, я на други уреди. Същото е и с човека. Капсулирането на емоционалните проблеми е като да поставиш повече "жица" на "бушона"- така бушона няма да изгърми (това което плаши хората повече от язвата е шизофренията- или поне би трябвало да е нормално), така че вместо да разреши емоционлно-енергийния проблем чрез баланс, трансформация, и прочие неща (които изискват обаче време за себе си, за себепознание, за осъзнаване, за установяване на връзка с физическото ни тяло, емоционалното и т.н., и умение да общуваме с тези тела/нива, и да ги поддържаме хармонично свързани в едно Цяло-- както трябва да бъде), предпочита да капсулира проблема, да го изолира и набута в "килера" далече от съзнанието, и един ден крушките започват да гърмят..Вярно е- те се сменят, може да ни предпишат една шепа "полилеи", "фасонки" и прочие..но проблемът си остава един и същ... Енергиятга следва емоцията, а емоцията "опложда" стерилната мисъл и я привежда в активно състояние, за да се реализира. Това е. Физическото тяло е най-инертното, и всичките болести на физичеко ниво се лекуват най-бързо чрез повлияване на най-динамичното и променливо нещо у човека- емоциите...Емоциите са като бурна река, но и най-бурните реки се "укротяват", и енергията им може да се впрегне за нещо полезно..а не само за бедствия и нанасяне на щети... Ако човек осъзнае принципа- лесно ще намери решение на проблемите си. Здравейте! С оглед горното мнение и като допълнение: Интересно е да се отбележи принципът, който съм нарекъл "Не е мою" в чест на един поляк с който си имах работа в процес на работа! "Не е мою!" рече той и посочи дървеното пале, носещо върху себе си пратката, която дакара с микробус от Полша. Посочвайки го, недвусмислено паказа желанието си да се отърве от него и да си замине празен (Свобеден, празнуващ, от думата празник, като ден съответстващ на "луикенда"? - събота - шестия ден и неделя - седмия ден - дето не се деля/работи и се празнува - изпразнен от мисли ум дори - та медитация, Нирвана, Самадхи и т.н.), а т.е. освободен от гриши и "тежести" - неща, за които да мисли и да се обременява. Ами, не е мою! Прав беше човечецът! За да се разбере този ти ми принцип е нужно да "хвърля светлина". Що е то Човекът/Адам/Дух? Що е то Аура и аурично поле/излъчване? Що е то оцветяване/"заразяване" на аурата и на ауричното поле? От къде идва то? Човекът е една същност състояща се от дълбочина/център и повърхност/преферия. Идеята за човекът е дълбочината, който поради силата и желанието си преминала в прериферията/повърхността, разширявайките, създавайки различни средища/измерения от цветове и гами. Това е Красотата на Световете. Интересно е да се наблюдава преплитането на тези светове/измерения, намиращи се и в микрокосмосът - тялото на човека и неговата холограмна проекция/излъчване, познато повече като "аурично". На всички е известно, че човек е подвластен на влиянието на външната среда. Истината е там, че "вътрешното" оказва влияние върху "външното" и обратното - "външното" оказва влияние върху "вътрешното". Но що е то вътрешно и що е то външно? Коренът или най-дълбоката същност на човека не подлежи на промени. Тя е частица/неизменна част от Единосъщния и Непроменливия в изначалния Му и неразрушим вид. Всичко останало е нещо външно на/от Него, като в същото време е част и вътре в Него. Изглежда парадоксално, но пък е точно така. Това е моюто, твоюто и неговото нещо и същност. То е неизменимо. Само то е "мою". Само то може да бъде оприличено с "мене". Останалото е периферия. Чевек (визирайки тази неизменчива същност, позната като Буда природата, или като Атман, като Дух) има около себе си точно седем (7) периферии/измерения/тела/прояви/пространства. Това са седемте главни измерения, проекция на които са ауричните ни тела със седем главни центрове/чакри. Всички тези седем нива/аурични тела са преплетени и взаимно си комуникират/въздействат. Влияят си едно/а с друго/а. Фройд е рекъл, че всичко е Секс (обмен на енергия). Цялата Вселена/Битието е енерги в различна плътност. Мисълта е енергия, чувството е енергия, емоцията е енергия, страстта е енергия, формата е енергия. Всичкото това е движение на частици, на атоми, на футони, на йони, на флуиди. Това е Битието. В зависимост от това преплитане и обмен на енергията човек може да разбере живота и връзките. Всички са забелязали по един или по друг начин влиянието на околната среда и най-вече на хората около нас, на природата. Забелязали сме как се променяме, в зависимост от това, което ни обгражда. Всичките патологии, били те гастрид или язва може да бъдат и като вид "наследство" от обмена с дадена среда. Не само могат да бъдат причина за нашето разстройство в емоцианалността и мислите, не само могат да допринесат за разстройство в ума ни и в мислите ни, но могът да се проявят и на физическо ниво, а т.е. телесно, изпращайки симтоми за наличие на телесни проблеми - патология, болест. Идеята на принципа "Това не е мою", е това човек да достъгне до дълбочината си, която е Абсолютна. По този начи той би издигнал съзнанието си до по-висшите сфери (по дълбоко), и ще спре да се отъждествява с по-нисшите (плитките нива), където се намират и въпросните патологии, както и другите им "колеги". Тогава човек ще се издигне от ниските мисловни процеси и ще навлезе във висшите. Мисълта/идеите/менталността, когато е "сгъстена" създава чувствата. Чувствата от своя страна, "сгъстявайки се" оформят емоциите. Емоциите образуват страстите, а страстите създават формите. Достигайки до това "мою", т.е. да самата си Същност, човек остава Свободен, не че някога е бил роб, но поне на фона на този "театър на светлини и сенки" това изглежда понякога баш така. Така овладял мислите, той вече не допуска ума да ражда "криви" носещи патологии мисли, те пък чувства, чувствата - емоции, емоциите - страсти, страстите - форми/тела. Всички тези същности са част от играта от театъра, част от този опит на Човека/Бог да разшири себе си, преминавайки в крайни периферии и поглеждайки се от там. Игра. Част от опознаването на самосебе си Виждането на играта, като игра, е Свободата/Мокшата/просветлението. Това е да се издигнеш отдвъд материалното, да разшириш тясното, грубото да видиш, като проекция на финното. Всъщност никога никъде не си ходил, никаго никъде не си бил, както и нищо. Никога не си бил роб, невеж, или незрящ. Всичко е игра. Никога не си бил нещо отделно от Себе Си. ... но да се върна към темата. Колит, гастрит или пък ясва и което и да е, е част от тази игра, от тази проява. Те могат да се явят като "наследство" по/от хоризонталата, т.е. може да дойдат от страни, от средата, която ни обгражда. Точна е българската приказка, че с какъвто се събереш - такъв ставаш. Това е красноречиво описание на идеята за "странично наследство". Медицината говори за "зараза", за патоген, за вирус, но нещата са доста по-дълбоки. Човек първо се заразява енергийно, аурично. Човек първо прихваща мислите, заразява се от честота, с която мисли даден ум/мозък. Всичко е вибрация. Тя е нужна за да съществува двойствеността, защото именно тази двойственост те води напред и нагаре. Тя точно те бута към развитие, към еволиция и най-вече към Духовна такава. Що е то Духовна еволюция? Това не е нищо друго освен Себеспомняне или "идване на Себе Си". "Първият Адам бе жива душа (желание), докато последният Адам стана животворящ Дух." Колкото по-чист и бял става човек, толкова става по-чувствителен и приемчив на нечистота и цветността. Чувствителен за болки, за тревоги, за мисли, за емоции, за чувства. Ето защо бялото не е съвършенство. Всеки бял не може да понася нечистота, мръсотията на света и често е отшелник. Добре му е единствено сред себеподобни. Белият в нечиста среда се оцапва, и постоянно трябва да чисти/бели "петната". Трябва да внимава, да се контролира, да се моли, да работи, да трансформира. Но идва момент, когато бялото прераство в нещо друго, което е спасителното, което вече е излъчване в по-висша честота. Има още нива след бялото - сребро, злато, платина, диамант.. Но те настават едва след пълната и безвъзвратна трансформация. Тогава ДНК-то е съвсем различно, тялото е нетленно, а кръвта - свещенна. Има само едно нещо, което довежда да всичко това и те превежда през нивата, правейки те да растеш постепенно. Това нещо е Любовта. Тогава разбираш що е то "животворящ Дух", защото си станал такъв. Това не е мою! Бъдете здрави.

Здравей! Заболяванията на сърдечно съдовата система са свързани предимно с липсата на щастие. Проблем с четвърти енергиен център/чакра - тъга. Този център е проблематичен при повечето хора. Факт е липсата на щастието, възвръщането на което е цел и идея на всички учения, методи и практики. Балансирането на въпросния център не може да се получи, ако предхождащите го по-долу центрове са дисбалансирани. Има много методи за работа и всичките са верни. Ще опиша накратко някои. Като начало е наложително почистването на първи енергиен център с първоелемен "Земя" - материализъм, алчност, страх - и принадлежащото към него дебело черво. Изчистеното дебело черво издига човека, затова е добре да се пристъпи към режим на хранене, който предразполага към това следствие. Леката храна от зеленчуци и плодове е най-подходяща. Това дава и възможност на стомаха да "отдъхне", както в същото време се получава пренасочване на голяма част от използваната от стомаха енергия към останалата част от тялото и най-вече към областите изпитващи необходимост за такава. Естественият подбор в природата е саморегулативно явление, при който отпадат най-болните, най-слабите. "Липсата" на "достатъчно" храна изиграва условето за появата на естествения подбор вътре в човека, на клетъчно ниво. Стомахът е орган, принадлежащ към трети енергиен център, с първоелемент "Огън". И така с "един удар (определен начин на хранене) поваляме два заека" - регулират се две чакри - първа и трета. Същото хранене помага за балансирането и на втори енергиен център, с първоелемент "Вода", към който спада отделителната система. "Тормозът" за бъбреците намалява, но е добре те да се профилтрират и с подходяшите за това течности. Чистата изворна вода няма аналог. Хубаво е тя да бъде приемана в затоплено състояние. До тук имаме две добри - подходяща храна и подходящи напитки, като и двете са съвсем в естеството на човека, като био-организъм. Третото добро е скрито в процеса дишане. Умереното и равно дишане насища кръвта с кислород. Всяка една клетка от организма се храни с глюкоза (идваща от храните), като за храненето се осъществява химическа реакция между елементите, която дава възможност за абсорбирането на тази глюкоза вътре в самата клетка. При реакцията се образуват остатъчни газове, които отново чрез кръвта и белите дробове се изхвърлят, посредством издишването. Дихателния процес е много важен. Вдишването и издишването трябва да са равни. Ако едното "затихва" то е неоходимо да се наблегне временно, да се усили другото, за да не се допусне токсиниране на организма в клеттчната му структура. Това са трите добрини, които може да си дари сам човек. Дихателният процес спада към четвърти енергиен център, с първоелемент "ВъзДух". Ако всичко това се направи, то здравето със сигурност ще е следствие. Разтроиването на цялата система е поради наличието на страсти (желания) и емоции. Те са производни на ума. Да се контролира той е достатъчно, за да се роди здравето и да пристигне щастието. Умът е его-то (аз-а), но да бъде изконтролиран е също толкова трудно, както това да бъде оставен той напълно освободен (безприсрастен в мисленето). Умът желае, скърби, страда, гневи се, завижда, страхува се, срамува се, подценява сам себе си, бори се непрекъснато за себеутвърждение... Пътят към свободата и щастието минава през раздялата с аз-а (его-то, умът). Свободата, щастието и Любовта е безумство, лудост, или поне така изглеждат същите през очите на "обикновените" хора. Пожелавам ги!