Ники_

Ще трябва да опиташ за да разбереш.

За да не задълбава в това. Специално аз някак си исках да и го спестя и съм напълно съгласна с Венцислав в случая, по - горе съм го подчертала. ... В смисъл? - защо да не задълбава? И какво по-точно си искала да й спестиш? Диана, аз разбирам и теб, но проблемът е, че аз не само размишлявам. Аз започвам да се СТРАХУВАМ Има огромна разлика, защото аз съм свикнала да се ровя и да мисля... но не и да предизвиквам паранои чрез това. Натрапчивата мисъл започва да ме кара да мисля, че ще умра млада, а не това целя с размишлението си, нали? Ами вземи да направиш прочистване на чревната система. Внасяй повече течности в организма - за предпочитане топла вода, или чай. Дишай. Моли се, медитирай. Стой на слънчице. После ела да напишеш как ти е подействало.

http://www.vbox7.com/play:ab42f874

Здравейте! Иисуса го разпва Пилат, поради упорството на "първосвещениците"! Иисус старото или новото е? А "първосвещениците" на кое отговарят в тялото? А Пилат-чо и римляните? Та кое биде разпнато? После "същото" било мъртво, ама не съвсем, щото от прободната рана изхвърчала течност (вода и кръв), а това изхвърчане, говори за наличието на кръвно налягане. "Покойникът" (произлиза от Шаббат, Покой...) бива помазан с миро... положен в гроб, в скалата/земята! После това възкръсва и след точно определено време се възнася на Небето, при Отца си, където стои отдесно Нему! Що е то?

Плашещо нещо е пустотата. Обаче има една пустота, в която се поява Пълнотата. Която пък никъде другаде не се появява. В Дао я наричат Абсолютна Пустота и тя е тази, която е излъчваща. За нея става дума. Иначе Относителната Пустота е предпоставка за Абсолютната.

Това винаги оставям всеки индивидуално да прецени за другия.

Няма такава вероятност при пълното насищане. Постигни го и ще разбереш сам. Сили не са необходими, защото всички сили до тогава са действия на егото, на ума, на аза. И точно това му е смисъла. В този момент аз-а се предава и спира да действа, защото при подобно насищане не е останало вече нищо, което да събужда още интереса и жаждата му, освен непознатото - това, което е отвъд Познанието. Умът мисли, мисли и през времето събира цялото Познание в себе си. Наричат такива умове - Просветени. Накрая ума си казва: "Абе мислех, мислех, измислих всичко. Вече не ми остана нищо за мислене. Познах цялото Битие и всички неща. Дали ще успея да спра да мисля? Дали ще мога да постигна немислене? Пустота?" И тук умът изчезва, а заедно с него и аз-а. Пишеш по-долу за самовъзпитание. Също е метод, но той е на по-ниско ниво и спада към желанието за Познание. Буда няколко години се самовъзпитавал, после бил възпитаван от мнозина и най-добри учители. Накрая се наситил на това. Видял, че и то е недостатъчно. Седнал под дървото Бодхи и достигнал до Нирвана. При насищането, за което пиша дори и това желание за Познание е пренаситено и дори в него умът съзира "Суета на Суетите". Да, за хората бурята съществува, докато не се запознаят с тишината. Тук съм съгласен. Но пиша, за голямата тишина и мир, засягаща така неречения свят, която ще се установи след голямата буря.

Не, тя тишината може и насред бурята да настъпи. В окото на бурята е най-спокойно – в центъра. Нека вземем за пример една емоция, примерно гневът. Тя се появява, насища се и после утихва. Но тази емоция не е преодоляна. Тя много скоро се появява отново, щом отмине малко време и е налице нова провокация, и отново, и отново, и отново... Значи насищането не решава проблема. То е като човешкия глад – насищаш се, но пак огладняваш. Трансформация по този начин не може да се постигне. Нужно е гневът да се замести целенасочено, съзнателно и с участието на волята. Когато човек е изпълнен със спокойствие, гневът няма как да се зароди в него. Така и с егоизма. Когато човек стане загрижен за братята си, когато ги обикне истински и започне да живее не само за себе си, но и за всички, тогава егоизма просто ще изчезне. Да разчиташ, че можеш да се умориш да бъдеш егоист не е много разумно. Да, има случаи в които действа, но те са толкова малко, че подобни опити граничат с лудост. В повечето случаи изходът е друг. Това насищане, което визирах в предишно мнение е последвано от прозрението - "Суета на суетите" + доза отекчение. Едва тогава може да се пристъпи към търсене на нещо отвъд, което да донесе въпросното безвъзвратно освобождение. Ако засищането е истинско насищане, то решава нещата в пълнота. Това, за което пишеш не е пълното насищане, а е временно утоляване, поради изхарчена излишна енергия, или поради друго трансформиране. А за тишината в центъра/окото на бурята... ами кел файда от нея, след като в периферията и разрушенията продължават.

п.п. В Момента в САЩ тече мини сериал, вече трети сезон. Нирича се "Heroes". Изключително поучителен е. Посетете сайт Всички сезони на сериала магат да се "свалят" от "Zamunda" или от "Arena". Следващата препратка е от друг форум посветен на филма. В него се разискват способностите на Heroes: Посетете уеб сайт

Това написаното и особено подчертаното ми направи впечатление. Дали няма накъде? Знаеш ли подобни опити да се намери и достигне предела на егоизма докъде водят? А и човек може да се задържи в което си иска състояние, затова че дори и да предположим достигането на някакъв предел, то от това не следва обръщане на посоката. Ти въобще имаш ли си представа какво точно казваш? Много искрено се надявам да нямаш. На останалото няма да се спирам. Безсмислено е. Само след най-ураганната буря е възможно да настъпи дълбоката тишина. Нещата трябва да достигнат апогей в "Ин"-състоянието, за да може да преминат в "Ян". Света и ние хората одавна си "го просим". А и всички заради това се родиха, за да преживеят това, което има да става, пък който устиска...

И така и става. Дори независимо от това, дали парчето е малко, или голямо. Освен това от гледна точка една слънчева система, какво значи един човек, един сонтинент, може би даже- една планета... Другаря Сталин: "Есть человек — есть проблема, нет человека — нет проблемы." Да на ума му е по-лесно да отхвърля и да разделя, от колкото да приема и единява. Затова именно той отхвърля всичко, което не му е угодно (егоугодно), включае страданието, болката, смъртта.. дори и тялото в което се намира самия той - най-големите му учители.

Има и много вариянти за начало. Ето един от тях: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Независимо от това къде се намира човек на Пътя. Независимо дали е съзнателно стъпил на този Път, или все още несъзнателно се движи по него, то процесите си протичат и той ще не ще върви напред. Застой не може да има, защото по един или по друг начин застоя бива преодоляван. Най-вече това става, чрез страданието. Човек обаче не харесва страданието, щото то му носи болка. Човек не харесва болката. Иска само щастие и кеф. Ако болката и страданието липсват в света на материята, то човек би се лишил от напредък и би изпаднал в летаргия. И това е факт. Блаженни са страдащите! И за да стане някой от блаженните, то трябва да умее да претърпява и да допуска страданието, когато то дойде до него. Интересно е да се наблюдава как хората отхвърлят и бягат от страданието, било то индиректно - да го отричат и да не го допускат за другите, или пък директно, когато се отнася за тях самите. Интересно е да се наблюдава, как те не позволяват дори на другите да си получат страданието, защото това би означавало да са съгласни с това да претърпяват собственото си страдание, а те не са съгласни, забравяйки най-важното - само страданието ги бута напред, към това да им се отвори сърцето! Ако страданието липсваше, то хората никога не биха се сетили за Бога! В самото начало човекът бил с празно сърце. После започнал да опитва от плода на познанието, вършейки каквото му падне. Сърцето му закоравяло, което го сблъскало неимоверно със закона. Той му донесъл подобаващи последствия - болка и страдание. Малко по малко човек започнал да заучава закона на причината и следствието, но именно защото точно този закон му донасял страдание, когато същия безчинствал. Това страдание и болка били като чук, който правел от коравото му сарце - сърце меко и възприемчиво. Накрая на Пътя си, човек е отново с празно сърце, но вече е придобил опитност. В това празно сърце сега може да бъде внесено нещо, което винаги го е чакало, но самия човек не го е забелязвал, защото погледът му бил отправен в друга посока - към опитността. Ето защо пише в Писанието, че първият Адам стана жива душа, а последният Адам - животворящ дух. И какво се случва? Тези които най-вече роптаят и протестират против страданието, са същите които най-малко са разбрали същината. Според Тантра съществуват само два вида желание: по-нисшия вид е да се прави нещо, по-висшия - да се познава. За по-нисшия вид е необходима телесност, за по-висшия - ум. Едва когато човек мине през насищане на тези две "сфери" - тялото и ума, едва тогава може да застане с чисто и празно сърце, т.е. да се "завърне" на нивото на първия Адам, когато вече в него може да започне наливането на новото "Вино". Докато не се достигне до насищане на желанията човек не би могъл да погледне в друга посока, защото все ще си го тегли в тази, която би задоволила жаждата му. В будиските среди е много известен следния въпрос: Кое е по-лесно - да задоволиш всичките си желания, или само онова единствено желание, което е истинско - Твоето желание? Затова будизма отхвърля и действието и познанието, акцентирайки върху Пустотата. Всъщност върху това акцентират всичките религии, но въпросната Пустота носи други имена.

Мога, и още как... Отговорност поемат: Ал(Химикът), Ал Джигит, Ал Джедай и Ал Фитил Адвертайзинг: Билетите за ВИП местата на фамилията АЛ Кибик свършиха... хехе, ами щото съм мръсник и тайно ги искупих е разбира се кихнах порядъчен рушвет, на който требва, но пък сега ще ги продавям на черно... ммм .. както подобава за десятък! А и смятам да организирам въпросните ощетени в покупка на билети за поклоници на Ел`моабет или познат в други съседни страни като Ел`конушма, щото те киБи-ците са си по начало уж монотеисти... , но дефакто... Нека да не се сърдят де, щото материята си е така или иначе чарна работа за тех...

Ако става въпрос за репутация щях да я поддържам всекидневно. Видно в този форум не пиша често, за да изграждам и поддържам репутация и причината е... не ме интересуват подобни нещица. Човек, след като намери себе си - най малки проблем му е репутацията. "Закачването" - е ти сама знаеш защо и не е нужно да пиша нещо за него. Така е, когато човек разбере, че няма нищо друго освен Него в Битието е самотно, но има нещо над това ниво, а има и още едно над второто. Но достатъчно излязохме от темата... Хубаво е човек да има очи и за вътрешното, не само за външното, не че вътрешното не се проектира вън, в тялото, като форми и пр. но за да се направи вътрешен анализ, чрез външното си е необходимо Познание. Снимката всъщност е много готина. А и не се притеснявай за смъртта, толкоз. Аз съм и нея! Ето нещо готино: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Така е разбирам те и реакцията ти е съвсем нормална. Не ти се сърдя. Относно обаче победата или поражението.. ами с оглед на ситуацията и играта, боецът знае кога да победи и кога да бъде победен. В случая боецът свирши това заради което писа - за материята, за мразенето на себето и отричането и пренебрежението, за отхвърлянето на живота, за липсата на любов към себе си и пр. все важни и истински неща. На който му е дошло времето ще ги разбере. А на който не му е дошло ще продължава играта, ама неосъзнато. Писал съм само истински неща и всеки който е почувствал болка е добре да направи анализ сам със себе си. Не съм писал за да поругая, унижа или да наряня някой, а да го плясна може би за освежаване, за събуждане от сън, пък ако ръката ми му се вижда тежка.. то е защото има навярно главоболие или сънува кошмари. Ники аз почти да не кажа въобще не съм чела това което сте си писали. Уважавам познанията на всички ви, но още повече благоговея пред Божественото във всеки един единственото което не ми допада е начинът/ подхода, но и аз имам на какво да се уча т.е. всички ние се учим и това няма край. Въпросът е да не тъпчем на едно място защото с познанията които всички имат се подхожда от гледна точка на Духът на Любовта и смирението представяш ли си какви невероятни чудеса, приказни могат да се сътворят!?! Както и да е. На мен например не ми харесва и ме предизвиква това: "Писал съм само истински неща и всеки който е почувствал болка е добре да направи анализ сам със себе си. Не съм писал за да поругая, унижа или да наряня някой, а да го плясна може би за освежаване, за събуждане от сън, пък ако ръката ми му се вижда тежка.. то е защото има навярно главоболие или сънува кошмари. " Доста нагло ми звучи признавам, както и аз може да съм звучала по същия начин на много хора и така става цяла верига и няма отцикляне... Съвсем спокойно можеше да продължа "играта" да премигна с очички и да кажа - "Но нали се съгласих с теб, какъв е проблема !? Но не е въпроса в това. След толкова много време тук във форумите щеше да бъде прекрасно ако отношенията бяха претърпяли някакво развитие в положителна насока и подхода ни един към друг е малко по различен т.е. основаващ се на взаимното уважение и зачитане на другите, но както и да е. Нека спрем до тук. А по темата ще поздравя специално Багира с : "14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. " Йоан 1 глава Да, без да прочете нещата човек, и без да вникне в дълбочина, нагло му звучи. Така е. Не ти се сърдя, нито имам за цел да ти образувам мнение за мен, още повече, че вече си си изградила предварително. Въпросът е вътре в човека нещата да са о.к., но ако не са значи е добре да опитва от думите на този, или на онзи стига да им има доверие. Ако липсва доверие, то е важно същия да анализира защо. На постигналия му е все едно, приятелко, дали някой ще му има доверие или не. Светлината си тече и Слънцето не се натъжава от това дили има плажуващи или плажовате са пусти. То си грее. На някои Слънчо пречи. Слагат очила, избягват го. Дигат чадъри, тенти. Други въобще не излизат денем. Обичат ноща и тъмнината. Хора всякакви. Слънцето обаче си грее без да бъде засегнато от подобни отнешения. Някой хора даже мразят Слънцето. Живота и Света е Шарен, пък и Слънца всякакви - едни светят в Червена Светлина (Синове Божи, носещи конфликти, войни), други са оранжави (Синове будещи страст или пък въздържание), трети предпочитат жълтия цвят (Синове даряващи мъдрост), четвърди бият на зелено (Синове пращащи Любов сърдечна), пети са сини (Синове изразяващи Истината), шести светят с индигови цветове (Синове Творци, Господари), седми светят във Виолетово (Синове носещи Мир и Благодат) и пр. Така че човек сам си избира Слънцето, което да го топли, ако му липсва вътрешната светлина сам да бъде такова Слънце. Слънцата имат задача да правят така, че топлещите се сами да се превръщат в Слънца. Механизми за това разнообразни и безчет. Методи колкото щеш. Тук пак си има ръзнообразие.

Така де и аз туй разправям ... също и това е интересно да се поръсъждава над него:

Така е разбирам те и реакцията ти е съвсем нормална. Не ти се сърдя. Относно обаче победата или поражението.. ами с оглед на ситуацията и играта, боецът знае кога да победи и кога да бъде победен. В случая боецът свърши това, заради което писа - за материята, за мразенето на себето и отричането и пренебрежението, за отхвърлянето на живота, за липсата на любов към себе си и пр. все важни и истински неща. На който му е дошло времето ще ги разбере. А на който не му е дошло ще продължава играта, ама неосъзнато. Писал съм само истински неща и всеки който е почувствал болка е добре да направи анализ сам със себе си. Писъл съм винаги не за да правя разделение между мен и другите, нито за да правя демонстрации.. вярно често така изглежда, но истината е че пиша винаги за да направя другите равни на/със себе си. Не съм писал за да поругая, унижа или да наряня някой, да го "плясна" може би за освежаване - да, за събуждане от сън - да, пък ако ръката ми му се вижда тежка.. то е защото има навярно главоболие или сънува кошмари. С писмата си казвам: "Ела тук където съм, защото е добре." Не бих сочил път на някого, който не съм изходил. Но всеки си избира сам за себе си, дали да презира "ракъта" или да я послуша.

Да. Само "човек", който не е открил своята Светлина в себе си, само онзи, който не се е пробудил, само този същия не може да види и Светлината, Божествеността в другите... Ако някой намери Светлината си, която е самия той, то тогава ще може да я вижда навскякъде, по всяко време и у всекиго...да поиска и ще му се даде Как да стане пробуждането ли? Със смирение и слушане. Трябва човек да стане възприемчив и открит... Съгласие+Благодарност са сигурна предпоставка за идването на Любовта. Трябва човек да си позволи сам на себе си чуването и смирението, иначе все ще търси Пътеводна Светлина,.. Да Ники, искрено ти го пожелавам! Благодарско! Според закона на материята всичко се връща седмократно. Ко да праиш Карма! Анализ на собственото си исказване всики може да направи. Няма да разяснявам кога и какво се усеща. Седмократността на Закона ще свърши и върши тази работа в материята. Едно е лечебен спирт, друго е старите воени шлагери. В повечето случаи когато има рани, боли при тетиране със спирт и йод. Но идва момент, в който се претръпва и раната хваща коричка. Заздравява след време. Изцелението се е случило! Затова номерът е човек да може да претърпява тези неприятни интервенции. Да знае, че огън ли е - лечебен е, но е и пъкъл за аз-а. МашаАлла(х) Възпросът е "защо така, бе Минке?"! Разбира се всички въпроси са риторични.

Е, нищо де. Пръснах Светлина принципно, за всеки, пък който съумее да се огрее ще добие тен, а който не и я отхвърли, като нещо, което би му донесло рак на кожата, ще трябва да чака друго Слънце. Слънца много! Вселената е Безкрайна.

Да. Само "човек", който не е открил своята Светлина в себе си, само онзи, който не се е пробудил, само този същия не може да види и Светлината, Божествеността в другите и те, всичките, му изглеждат... абе мани, мани! Ако някой намери Светлината си, която е самия той, то тогава ще може да я вижда навскякъде, по всяко време и у всекиго. До тогава обаче... ще си стои в кустюма на нинджа, която за удобство се крие и "работи" в тъмнината на ноща, атакувайки и грабейки от всеки, който е добил богатство и е станал Шогун , незнаейки, че е достатъчно да поиска и ще му се даде и че от умението на нинджите не се нуждае истински, защото истинския боец е победител още при да влезе в боя и независимо от развоя на самата битка. Понякога и поражение е победа! Но... материя ли е, та да я опишеш... Как да стане пробуждането ли? Със смирение и слушане. Трябва човек да стане възприемчив и открит. Да не се страхува, да се приеме и най-вече да се съгласи. Съгласие+Благодарност са сигурна предпоставка за идването на Любовта. Трябва човек да си позволи сам на себе си чуването и смирението, иначе все ще търси Пътеводна Светлина, ама кел файда, като я види и не тръгне в тази посока, пренебрегвайки я като пореден мираж и измама. Ако човек е свикнал да си набавя храна от даден хамбар, но ненадейно същия този хамбар биде изчерпан, а пък човекът продължава да е гладен, то въпросния ще остава с глада си, докато не съумее да излеле извън праволинейността си. Гладът ще го бута да придобива широта на погледа.

Ааа не е така Венци! Тогава, когато това се случи, хем си си зрител, хем си играч... едновременно явление. Много е готино... Нещо като шизофрения. Пък да, може да пиша някакви си "врели-некипели", т.е. за сега да липсва процеса "кипене", но то е защото трябва да съществува последователност на процесите: Първо има приготвяне на съставките, после нагряване, след това се преминава към варене и чак накрая към кипене. Невъзможно е да кипнеш преди да си заврял. Нито пък е възможно да завриш преди да бъдеш в досек с огън... Та затова първо посочвам на някого верните съставки. После, ако той съумее да ги събере и натрупа, демек ако ми поверва, му показвам огъня, чрез личния му "пиезо-кристал" и го оставям да се затопля сам. Тогава същия, ако не се уплаши, достига до процеса завиране и чак накрая до точка на кипене. Абе не е проста тая работата. Ех, Венци, Венци... Пиша за тази материя главно, която считаме за наша и най-вече за телото/телата, братко, към което често хората са... противници - сами на себе си и често ненавиждат, от там и ненавиждат Живота/Бог/ Съществуванието, в това точно измеренийце. Ами как тогава човек да изпълни препоръката Иисусава, а т.е. да възлюби ближния си както себе си?! Четейки постовете на хората, човек веднага се ориентира за това кой как изпълнява, или не съумява да изпълни тази препоръка. Не може да има възлюбване на ближен, ако няма възлюбване на себе си... Този, който понамразва себе си и незачита себето, ще отправя същото и към ближните си, опитвайки да удря този или онзи, па макар дори и с думи и етикенки ммм ... нещо като щамповане Това което е вътре е излъчвано и вън. Не е възможно да достигнеш до числото 7 (любов към хората), ако не си преминал през числото 6 (любов към себе си). Също толкова е невъзможно да достигнеш до числото 6, ако не си преминал през числото 5 (ученичеството). Ама то си е до това да си го позволиш. Иначе ще ти е тесничко в числото 4 (материята), което е квадрат и ще се чудиш как да я разшириш. Но... Същия трябва да намери себе си за беден по Дух, щото иначе, ако се има за богаташ... "По лесно би било КАмиЛА да мине през иглени уши, от колкото богаташ да влезе у Царството Небесно." "Бедните изпълни с добрини, а богатите отпрати празни." Разбира се в това няма нищо лошо, просто е ниво на съзнание, което според мен е прекрасно и необходимо, за да има различаване и разнообразие, макар именно разнообразието да е илюзиорно, но въпреки това, то е важно за качеството на върховния спектакъл. Еми кеф си е, братко! Пък виж друго нещо от Откровенийцето Йоаново: Църквите разбира се са единствено седем, като в случая става въпрос за първата църква. Коя ли ще да е тази първа любов, братко, която е зарязана от първата църква? А с кипенето не бързай... Всичко по реда си. Стига човек да издържи процеса нагряване и горене, щото някой го считат за огнено езерце и бегат от него, като дявол от тамян. В бегълци се превръщатат. Но на който когато му дойде времето... Аз не бързам, играя и се наслаждавам и съм зрител едновременно. Пък който бърза... ми нека той да му мисли как да намери верните съставки, които да разпалят огъня, чрез който да се случи изгаряне, което да отдели топлина за следващите процеси - затопляне, варене и кипене. Пък е интересно да се хвърля по едно око и на това дали съставките са верните, които да разпалят огъня.. демек вярата, братле. Вярата, Венци е интересно нещо. Всеки вярва в нещо си и всеки се надява на вярването си, но забележи, че само вярната вяра, чрез своята надежда достига до Любовта. Липсва ли Любов, то човек е добре да се пооглежда и често да промисля верата си и ако се наложи да я промени, щото да стои с години някъде, пък Любов да не се появява си е баш буксуване. Същия, който е голям буксус счита всеки, който побутва каруцата му за натрапник, или за крадец, също често и за насилник. И трудно би бил склонен да получи помощ, щото така се е оапцал у калната яма, че всичко му е черно пред очите и грозно.

E, повреденото също запазва вида си. Само не функционира като него. Направо ме надмина! Верно, че миене не е почистване, обаче пък и почистването не е трансформация! Но като казваш, че всъщност меховете трябва да се трансформират- ето, напълно се съгласявам! Освен това не аз, а някой друг се предполага да извърши процеса. не е въпрос на мързел от страна на аза, а на неможене. И с това съм съгласна! Е, не е като "Че кой друг да я превърне ако не аз (центробежността в центростремителност)?", но с това ново твое твърдение съм съгласна. Остава ти да се съгласиш със себе си! Порочното не е повредено. То е вид. Такова си е, каквото е. Повредено, като думичка произлиза от нещо вредно, нещо, което вреди. Да, но вреди само за слепеца. Зрящия вижда в порочното възможност и нужда/смъсъл/полза, за да бъде проявено/различено непорочното. За зрящия човек нищо не е повредено и нищо не е лошо, зло и пр. То е част от Цялото и без него не ще бъде съвършенно самото Цяло. Тогава вредно ли е то? Ами не. Вредно е само за невежия. Да, "някой друг" се нагърбва с процеса... "Някой друг" "аз", който е по-мащабен, мо-могъщ, който е всъщност същия този малък "аз" но в друг вид. Големия "аз" е Единосъщен с малкия "аз" съзнателно и не ги разделя нещата, докато малкия "аз" не е Единосъщен, но само на ужким, защото е забравил, заблуден е в себе си, заслепен за истината иначе реално си и толкова Единосъщен, колкото и големия "аз". Нито повече, нито по-малко. Само заблудата пречи, но тя е илюзионно явление. Наричат го Мая. Но същата тази истина разкрива, че точно малкия "аз" се обръща и прави крачката към Бога. Точно този ум тръгва и той, его-то само преодолява себе си, защото по Пътя (прашен), след толкова много битки и победи не са му останали противници! Накрая се изправя сам срещу себе си. Аз твърдя, че между аз-овците няма никаква разлика, освен такава... на ужким, заради играта. Откровение първа глава: Кой си ти? Аз бе, аз! Ех, Багирке... съгласил съм се аз със себе си! Други несъгласни да му мислят. Всъщност това ми прилича дет му викали на Иван, че не е Георги, пък Иван твърдял и убеждавал, че той е баш и самия Георги! Или на това как на един мой приятел... Ами когато бил малък у тяхната къща дошъл човек да търси баща му. Бащата на моя приятел отсъствал от дома си. На тръгване този човек, който търсел бащата на моя приятел, споменал че въпросния баща е много добър човек... и моя приятел като ревнал, щато бил малък и неразбирал... и като започнал да крещи "Не е! Не е!.. Не е!", щото си мислел, че за баща му било казано нещо лошо... Абе кво да ти разпраФям... страшен филм, дет се вика... То същия (аз) хем му е кофти да е нещо отделно, хем се самонавива, че е не е самото Цяло, което се е разделило на ужким, заради театъра/играта само със себе си. То и самонавеването, дото го прави малкия "аз", че е малък и нищожен, ограничен, порочен и вреден.. е също част от тази игра. Въпросът е докога ще я играе таза балалайка!? Интересно е също да се наблюдава процеса на това, как някой "аз" се е вкопчил в дадено учение/разбиране и буксува на едно и също място с години, без да има значителен напредък и как същия този "аз" въобще не му "светка" или да стане повъзприемчив и широк за други от неговите разбирания, или направо да смени учението... абе готина игра! Мен мЪ кефи... да я гледам де, щото съм я играл и аз преди време, ама съга съм вече зрител и ям пуканки, дето пукат такива... Ето още нещо по темата:

Аа.. Багирке! Аз те разбирам и си ми е приятно хортуването. Защо в множествено число, приятелко. Не ме забърквай в твоето неразбиране. Порочното не е повредено. То е порочно, т.е. вид съзнание. Един вид, друг вид, трети вид. Абе честно да ти кажа в началотго човек би си помислил че пише на китайски, та не го разбират, ама явно четенето нещо куца у четящия неговите писъмца. Пише у Писанието за първо възкресение! Защо се степенува нещо, което е единствено? Хехе! Забеляза ли, че първо възкръсват "закланите" за Христа и чак след това другите мъртви, които дават морето, смъртта и ада?! Така, от контекста става ясно, че второто възкресение, което е след първото - повече от 1000 години след него, засяга именно тези мъртъвци. Не съм писал нищо за миене на мехове, а за почистване, но сега като погледна към Книгата на Живота, а т.е. навътре... и миене може да се напише, ама с вода Бистра, като Кристал! С вода се пълнят онезе шест делви, преди да стане вино и да се почерпи на сватбата. Същото е горе долу. Метафорично казано, но и не само, като погледна навътре това установявам - че мехът, телото се заменя постепенно с ново, у който може да се налее от новото вино. Това си е, да ти кажа, чиста доза трансформация и трансмутация. Изчистване първо трябва, за да се освободи място за Онзи дето ще дойде да поправя и да събуди процеса. А това, че някой някого не разбира въобще не е нещо, което може да направи "нещата" да не са еднои и същи. Разбирам, неразбирам - това си е част от играта на Бога. Нал тъй? ЕвАлла(х)

Тук мисля е мястото да цитирам по памет нещо от „Учение на Храма“: Съзнанието е границата между Духа и Материята. То е също пресечната им точка. Приветче, СтаниМир! Духът... поемайки към оплътняването си/материята неизбежно "взима със себе си" дадено ниво на съзнание, което отговаря на духовната му опитност. Но е интересно да се види какво означават думите Руах и Нефеш на иврит, т.е. как древните евреи са "виждали" Духът и Душата.

Компа, приятелко не би могъл да реши това. Сравнението ти е нелепо, не друго. За да реши някой, то същия трябва да е достигнал разширение на съзнанието. Компа няма това ниво, че да се "Светне Сам" и да рече, че е едно и също нещо с теб и другото, но... виж ти може да прозреш това единосъщие. Ти и компа сте едно и то не само докато ръчичките ти пребивават по клавиатурата, а и инак. Разликата е в само/съзнанието. Едно самосъзнание има по-отворени очи от друго и гледа по-обширно. Всичко е едно и също, независимо дали прозира някой това или не. Това, че някой си не вижда себе си едно и също нещо с всичко останало си е проблем единствено на собственото му съзнание, т.е. илюзионен проблем. Дефакто обаче нещата са си едни и същи, при това независимо от нечие разбиране/ниво на съзнание. Между Духа и Материята има само разлика в плътност. Материята е оплътнен Дух. Никога не съм твърдял, че съществува повредено съзнание. Ми няма такова нещо. Има нива на съзнание. Ех, Багирке! Аххх тииии! Чети сега, ама внимателно... да не пропущиш нещо, хей! ха сега... Стар мях е само "тойзи", който не е се изпразнил от вехтото си съдържание/разбирания/съзнание, т.е. този, който не е умрял приживе. За да се проправи съсъдът, то първо трябва да бъде почистен/изпразнен. После, след поправката се налива виното, дето си пиян нон-стоп от него и танцуваш лудо!