Ники_

Така е, относно думите, писането и участието по форуми най-вече. За съжаление хората не са еднакви и не са на едно духовно ниво в етапа на еволюцията. За едни думите са нужни, за други помагат... някой са още по-назад - в действията с други части на тялото... ръце, крака... Присъщо на западния човек да се ползва от философския начин за добиване на знание. На изток не им пука много, много за знанието. Там се цени Познанието, което е в следствие на абстрактността, на интуицията. Западният човек философства, води дебети, спори... или както един наш съфорумец обича да казва - че често влиза в полемики... отегчен от себе си. Западният човек е човек на логиката. Споровете доста често раждат кавги, а от там и насилието се появява и омразата, злостта и завистта. Това си е уморително и даже втръсва. Източният човек е човек на мистиката. Той е мистик. За него е ценно Познанието, интуитивността. Именно това са "майката" и "бащата" и когато те достигне насищане и в двата случая... тогава То се случва - детето. Никога няма да забравя онези думи на един човек: Никак не изисквам с това мнение от другите да надскочат себе си. Просто споделям. Пък както Тантра повелява - ако искаш нещо - вземи го и му се насити напълно, че да видиш нищожността му. Та има си два метода. Метода на Тантра, който е разрешаващ и метода на Йога, който е въз основа на въздържанието. И двата са верни и работят. Който не вярва, нека провери с практика, щото иначе ще си остане само с голи думи, а те са като мокри съчки - огън с тях не можеш да разпалиш. Бъдете здрави!

Оооу Аллаа(х)! ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> 99-те имена на Аллах

Привет! До медитация хем се достига трудно, хем се достига лесно. Ще се опитам да представя сбито разяснение по тези въпроси, като посоча различните подходи и виждания в различните учения. Йога: Тук нещата изглеждат прости и са за истинските практици, но за обикновенните хора тези работи са доста сложни. Първо се вижда, че бива да се започне с поведението на човека, както в посока навън към външния свят, така и в посока навътре, към вътрешния свят - Яма и Нияма. Основа при двете е ненасилието. Насилието може да бъде както отправено навън, така и отправено навътре. Храненето също може да е директно или индиректно насилие в двете посоки. Както приемането на напитки, тутюнопушенето, както използването на наркотични вещества. Емоциалността и страстта също може да бъдат насилствени. Психовампиризма е изключително опасно нещо. За Яма и Нияма може да си пише много. Етика, самовъзпитание и поведение. Тези първи две точки спомагат на човека в работата му с Карма (Законът за причинно-следствените връзки). Следващата точка е Асана. Това са телесни пози, които спомагат за отпушването на енергийните канали, правилното секретиране на жлезите с вътрешна секреция, чрез промяна в кръвообръщението - концентриране на кръвта в определени области на тялото, което с подходящо дишане и спокойствие тонизира въпросния участък от тъкани и органи. Асаните (позите) изискват гъвкавост на тялото и ако човек пропусне да мине през първите две точки - Яма и Нияма, то тази гъвкавост ще е невъзможна, кръвта ще е замърсена, а тялото - пълно с токсини. При това положение Асана може да бъде нездравословна и даже опасна. Неизбежно, ако човек се захване с всичко това до тук, ще се сблъска и с дишането, като процес. Дихателният процес е много интересно нещо. С него могат да се контролират страстите и емоциите, както да се детоксинира тялото. Хората по принцип дишат неправилно, като не издишват напълно остатъчните газове, а това води до токсиниране на оргонизма. Ето защо Пранаяма (контрол над дишането/контрол над жизнеността) е цяла наука. Дихателният процес може да успокои ума и да го извади от реактивността и неспокойствието - стрес, агресивност, гняв, злост... (страсти и емоции). Всичко това до тук прави възможно оттеглянето на сетивата - Пратияхара, което си е прекъсване на връзката между соматичната и вегетативната нервни системи. Това е когато човек се е абстрахирал от външния му свят, т.е. от възприятията на сетивата. Едва тогава е възможна концентрацията - Дхарана. Дхарана е нищо повече от насочването на мисълтта в една линия, в едно направление, към една цел. Счита се за най-подходящо тази цел да е Бог, но обект на концентрация може да бъде всичко - област в тялото, дишането като процес, самият ум може да бъде обект на концентрация и т.н. Всъщност музикантът е концентриран, художникът също. Концентриран е и водачът на пътното превозно средство, както и риболовецът. Концентрацията е просто засилено целенасочено внимание, което не се разсейва никъде настрани в други посоки. Дълбоката концентрация автоматично и напълно естествено преминава в медитация - Дхиана. Човек може да се концентрира върху всичко и в зависимост до каква степен е чист и бистър умът му, медитацията може да се случи. Тя, медитацията не подлежи на правене, защото всяко правене е вид действие, т.е. ангажираност на ума - умствен процес, а самата медитация е чистота на ума - безмислие. Дълбоката и продължителна медитация води до Самадхи - Просветлението и освобождението на човека. Това е погледнато през очите на Йога. В Тантра: източник: "Възгледът на Тантра" Ошо В Будизма е същото само че се ползват други думички. Там също се залага на неправенето, на без-ум-ието, безмислието, но за бъде то възможно също се минава през горните стъпалца, макар те да носят други имена. Същото може да бъде намерено в Християнството, в Исляма, в Дао. Ярък пример в християнството това е Исихазмът като учение и практика: източник: Посетете уеб сайт В Исляма връх, според мен, е Суфизма и танцуващите дервиши: whirling dervishes Посетете уеб сайт В Дао - Даоистката вътрешна алхимия и Тай-Дзи-Цюан, както и учението на Лао Дзъ. Култивниране, трансформиране, издигане и спускане на енергията през различните средища на тялото. Посетете уеб сайт Посетете уеб сайт В Будизма съм привърженик на Ваджраяна (Будистка Тантра): Посетете уеб сайт Диамантения Път Също и това: Посетете уеб сайт Намирам за отлична практиката Випасана (да се вижда по необикновен начин): "Когато Небето (умът/главата) е чисто и безоблачно (без мисли), Слънцето (Абсолютната Пустота, която е излъчваща) грее и огрява Земята (тялото), изпълвайки сърцето с нектарът на Живота (Любовта)" Всичко това което е описано по-горе има своя израз и при древните Траки, но за сега няма да пиша за тях. Иначе техники колкото ще човек, стига само да иска да ги намери. Поздрави!

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> още: Посетете уеб сайт

Да, да и да! Ето така стават чудеса. Макар, че въглените тлеят, за тях са нужни само дребни съчки, за да може те искрички да разпеят. Тогаз водата във гърнето може и да кипне, с бълбукащо гласче, засмяна. И парата във танцът луд да рипне, устремена към Небето и от Слънцето огряна! И вярвай в този миг и час, че всичко туй отново пак съм Аз. Вода и пара - нямат разлика голяма, но грънецът хваща се на таз измама. А то... всичко вътре е и вънка. Но Нищо е! Дори да мислиш, че във Пълнотата дрънка Самото Пусто е... и на Пустото Проява.

Поддържай Светлината ти, звездице! Тя е разширяваща, мила ми сестрице! Вярвай - ден ще мине, нощ ще има. После пак ден ще те огрее и пак нощ тъмна ще настане, но над това лято и над тази зима двойствеността не ще може да остане. Тогава ти си, но дали си!? Хем ще си, хем няма да си ти. И всичката проява ще е "твоята" възлюбена изява. - И Земята, и Небето и под Земята, и в Морето. Навред всичко в Себе Си ще имаш И ти и те... няма да са вече. Каквото даваш, ще го взимаш и близо ще си и далече!

Да, навярно никой никого не знай, но тъй е, мила, дорде не дойде онзи край във който сякаш в пропаст ти пропадаш и веч те няма, не те е вече страх да не пострадаш! Свърши се напълно с таз измама! Тогаз със непознатите - познат "ти" ставаш, и те познават те, че ти си техен! Като Слънце, небе им назначаваш, зарад идеята им за костюма тесен.

Не е злуе! п.п. Но... моля, продължи! Ах тии, безсрамнице такава! Сърцето ти не бива да тъжи, че си ти, или може би си онакава.

Ники, сподели, щото нали все някак трябва да преодоляваме етапа, когато си мислим, че Бог няма. Кажи го образно-метафорично, описателно-прилично. Хм Ще го напиша така, пък... каквото излезе в умовете на възприемащите: Четири е половината на седем. С очи е чут. С голотата да се облечем (преплетем), макар да мязаме на шут!

Абе има един начин, при това сигурен, за доказване на това, че Бог съществува, но прибягвам до него само в екстемни случаи - на 4 очи и на голо. Тогава всичко вън и вътре крещи - "Оооу, Боже!". Ех... помислихте си нещо, нали, но ви уверявам, че не е това, което може би изглежда!

Хората може да си представят хиляди, даже милиони образи за и на Бога. Но това са си фантазии. Истината идва с преживяването, а то винаги върви със солидна доза доказателства, което всичко това те прави вече да не си същия. Не бива да се съди по себе си за всички останали. Ако съдиш по себе си за другите, т.е. субективно, а не обективно, значи не си в позиция да препоръчваш, освен на себе си разбира се. Е, никой не спира никого в изказването на мнение, наистина, но пък според мен дори и в момента се изразяват факти. Въпросът е човек да има "набито око", или с други думи финна сетивност за да види тези факти. Това значи малко или повече да е експерт в сетивните възприятия, т.е. естрасензитивен. Това е така, но отново само за някои, а не за всички. За едни съвпада, за други не съвпада. Тук също бъркаш, Мона. Всички познали Бога и светът, го описват еднакво по същество, макар с различни думи.

Според мен, е важно човек да установи сам за себе си, дали желае да бъде разбран, ако казва или пише нещо. Ако "не", защо? Същото така, дали сам иска да разбере себе си. Още по-важно е човек сам да установи за себе си, дали е щастлив. Всеки нещастен човек минава по Пътя. Да, именно, само ако човек се самоосъзнае, като нещастник може да тръгне съзнателно по Пътя. По този Път се минава задължително през фазата "няма Бог". Истината, според мен е, че за хората няма значение дали Бог съществува или не. За тях е от значение само личностното щастие и щастието на близките, което индиректно си е отново търсене на личностно щастие, т.е. хората подхождат към живота чисто егоизтично. Какво иска който и да е, ако не щастие?! Добре де, ако няма Бог, тогава как бихме нарекли енергията, която поддържа и сътворява живота? Как се нарича тази енергия, която кара Слънцето да свети, планетите да се движат по определен начин и път, както и галактиките? Как да се нарича феноменът съществувание? За по-кратко хората са нарекли тази сила - Бог. Тази сила е навсякъде и във всичко, но аджеба как е произлязла, как се е появила. Защо е "Големия взрив"? Нима е плод на случайността? А колко още случайности има след него... Нима твоето лично съществувание не е една такава случайност? Защо точно ти съществуваш? Защо точно ти трябваше да се родиш? Защо точно ти изгря за живот? Ако не съществуваше, къде щеше да е проблемът? Къде щеше да е твоето нещастие и неудовлетворение? Проблемът винаги е поради съществуването. Няма съществуване - няма проблем. Но и Слънцето съществува, нали!? Има ли си то проблеми? Има ли си дерзания? Нещастно ли е? Угрижено ли е то? Мъчи ли го дилемата за съществуването на Бог? Ми не. Слънцето си няма проблеми. Явно проблемите се намират във възприятието, в съзнанието, или по-точно в самосъзнанието. Ако това самосъзнание бе по-нисше, то нямаше да се дерзае, защото нямаше да има нужния капацитет. Ето, мравката си съществува без да има проблеми така дълбоки, без да е нещастна! Ако това самосъзнание бе по-висшо, също нямаше да има проблеми. Проблемите разбира се са в аз-а. Аз съществувам, самосъзнавам се като съществувание, но това мое самосъзнаване е ограничено в тяло, което е смъртно, което подлежи на промените в света - старост, болест, нещастие, тровоги... Аз, понеже се имам за тяло, не съм щастлив и търся си все нещо, което да ме спаси! Какво значение има, дали това нещо ще е Библията, Коран, Гитата, Фройд или пък Юнг? Нима всички те не са неща, които могат да изиграят ролята на "спасителен пояс" за същия този егоизтичен аз? Да спасим кожата! Нима всички тези вариянти не тръгват от една и съща позиция - себичността? Ако е така, каква е разликата, щото не съзирам такава. Хехе Те в това е въпросът, а не в това дали съществува Бог или пък не съществува. Желанието на аз-а е да бъде щастлив с, или без Бога. К`во значение има за аз-а?! Той си търси своето.

Е, ще се наложи да те разочаровам! Ако нещата със смъртните грехове беха прости, то човек нямаше да съгрешава и да преминава към смърт така лесно както дефакто се случва. Тава прави проблемът доста сложен. Всъщност защо е грях и защо е смъртен? Ами те това вече за мен си е много просто. Грях е защото такава е орисията по наследство (първороден грях). Хората онаследяват ДНК, което е доста порочна и "влачи" в себе си егоизтичното съзнание, което прави хиляди поразии. Смъртен е грехът отново поради тази причина - ДНК-то. Ако човек вземе та поработи върху себе си и деструктурира, а в последствие и преструктурира това ми ти ДНК, то ще вземе да живее колкото му е кеф. Дали грехът е вроден, или придобит в последствие... ми няма никакво значение. И за двата вида е нужно егоизтично съзнание. Кривината е у съзнанието, а не в самия грях. Тъй че, само на аз-чето му се ще нещата да са прости именно откъм греховете. Аз-ът е точно този, който не допуска някой или нещо да е по-сложно от него самия и в тази си наглост е много склонен да не признава сложността на проблема. Друга функция на ума е разделението. Чрез него той по-лесно смила уж простите иначе неща. Изводът е, че в корена на нещата е ядрото на всяка една клетка, което се явява и най-дълбокото пространство в човека. Демек требе си работа у дълбочина. Пълна транформация и транмутация... на който му стиска да мутира де!

Вид смелост: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Ето и в българси вариянт, а т.е. със субтитри: Nick Vujicic

Съгласна съм с Кристиян. Дори си спомням наш спор с него относно Кабала и Таро. Изучавах преди години кабалистичните ученияи изобщо като цяло мистичната традиция в юдаизма, интересни, полезни, умни неща. Досега обаче не съм се изкушавала да търся особени паралели Таро/Кабала. Намирам това за минаване покрай същността на картите Таро; това на мен не ми носи нито просветление, нито познание. Но, хора всякакви. Изказвам личното си мнение и не желая да споря с никого, за мен споровете са излишни. Който каквито иска паралели да търси и да намира, стига това да го прави щастлив Така е. Важно е вътрешната пълнота да стане реалност. Истинското щастие да дойде - онова което не се повлиява от външните условия.

Няколко минути се опитвах да открия мотив да отговоря. Беше трудно наистина. Истината никога не е имала нужда от защита. Ето защо ще оставя свободен всеки да приема другия както намери за добре и нняма да опровергавам възможността да съм окултист-кИчист. Това обаче никак не ме спира да единявам привидно съществуващите разделения. Ако някога у мен се появи желание и стремеж да обяснявам единосъщността между Кабалистичното дърво на Живота, Скандинавското Дърво на Живота (Игдразил) - еспективно Руните и Таро, със сигурност ще го направя. Ето малко четива: Посетете уеб сайт Посетете уеб сайт Колкото до обяснението за "Висшата Жрица"... по-добре е от нея да се търси. При мен всичко си е подредено и обяснено. Но кой знае, може да ме е обхванала лудост?! Дай Боже всекиму!

Здравей, Мона! Според мен е най-добре да се започне подобна тема с изясняване на терминологията, относно думичките "кабала" и "таро". Кабала е нещо, което се е случило с Авраама. Нещо като следствие. В превод е насищане, изпълване, получаване на "Светлина" от Първоизточника. Това е нещо подобно на днешното разбиране за просветление и удовлетворение. Насищане на душата. Учението, което довежда до насищането на душата е стъпаловидно. Този Път е описан във всички религии и във всички учения. Християнството, Юдаизма и Ислям се градят на това, което е произлязло от Авраам. Библията е написана по същия начин, както и Свещения Коран. Те се основават на Тората, а тя е Принципът, Законът и Силата, изразяващи се чрез и във формата. Какво е Таро(т), освен че "може би" е "замаскирана" Тора(т). Ето нещо от руската Уикипедия: Всъщност древното египетско учение е едно и също с древното шумерско учение, както и с асиро-вавилонското учение. Кабала и всички учения и религии са едно и също нещо. Големите аркани в Таро са 22 на брой, колкото са и буквите в еврейската азбука. Също толкова са главите в книга Откровение (последната книга в Библията). Всъщност книгите в Библията би тряблало да бъдат 78 на брой. В источноправославния канон те са 77, а в другите деноминации са по-малко. Таро е картинно обяснение на Битието - както на микрото, така и на макрокосмоса. Навсякъде присъства Универсалното учение. Всички учения и религии разкриват именно този еволюционен Път, но го разкриват чрез различни символи и метафори. Ето защо не пиша за паралели, за връзки и за евентуални съвпадения, а пиша за единосъщие. Ако започнеш да четеш книга Откровение (тя се чете за по-малко от час) и последователно поставяш картите от големите Аркани в съответсвие - номер на картата и номер на главата на книгата, ще се изумиш от "съвпадения". Има легенда, дето разказва че в "Ковчегът на Завета" или още познат като "Кивота", освен скрижалите с десетте Божи заповеди имало и описание на Пътя, което било под формата на 78 скрижали, по-малки и по-големи. Що годе това мога да напиша публично за Кабала и Таро(т). Другото разяснение го разяснявам само на "4 очи", или ако реша да го правя за мнозинството, то ще го направя под формата на книжка с обяснения към въпросните карти, при евентуалното им издаване. За сега нямам мотив да издавам картите, но ако някой реши да го прави, ще му предоставя цялото Познание, което ме е постигнало относно това, без комерсиализъм или претенции за авторски права. Според мен всички обяснения са излишни. Най-доброто обяснение го дават именно самите карти, ако човек ги съзерцава чрез сърцето си. Ето защо не написах нищо в първото си мение, което е и заглавно на тази тема. Клипчетата са достатъчно красноречиви, но ако все пак наизлизат въпроси, ще отговарям до колкото преценя за нужно. Поздрави, Мона!

Откровение от Йоана (превод: Цариградска Библия - 1885 г.) 1 Глава 1 грях (материализма): Откровение от Йоана 2 Глава 2 грях (слабост във Вярата): Откровение от Йоана 2 Глава 3 грях (себичността, аз-а, его-то, Сатана - противникът на Бога, амбицията, користолюбието): Откровение от Йоана 2 Глава 4 грях (гордост, самоизтъкване, личностни печалби от издигане на личностното в култ, месиянство..): Откровение от Йоана 2 Глава 5 грях (гордост поради заслепеност, високомерие, липса на будност и трезвеност, самозаблуда): Откровение от Йоана 3 Глава 6 грях (измама, манипулиране, влияние с корисни цели): Откровение от Йоана 3 Глава 7 грях (равнодушието, упоеното съзнание, самозаблудата, илюзията, низшето безхаберие): Откровение от Йоана 3 Глава *виж тук за "николаитите" ** "жената Иезавел" - "Царица Йезавел беше си поставила за цел да обърне Израел към Ваал" ("Ваал - Бог на Небето, Слънцето и плодородието у древните финикийци, сирийци и палестинци. служа на Ваала — стремя се към материални блага", което си е изкривяване на самото учение за Ваал)

Привет! Ще публикувам карти Таро, които разработих преди около 2 години и които се основават на учението Кабала и "Дървото на Живота". Нека започна от тази картинка, на която "лежи" всичко останало: ето линк: Научни ето клипчетата: Ето и самите карти:

Да не умра? Аз? Леле, Боже! Но кой съм аз? Дали мога да умра? Разбира се, ако се имам за тяло - смъртта ми е сигурна, но нека да помисля, дали съм тялото. Сега, като движа пръстите по клавиатурата си се чудя... кое движи тези пръсти, кое движи тялото, кое кара мозъка да разсъждава, да мисли въобще... кое кара сърцето да бие и очите да гледат и всъщност кой гледа иззад очите? хехе Та възможно ли е това нещо, което прави всичко от горните неща възможно за тялото, да прекрати съществуването си? Кой слуша с ушите? Кой усеща? Разбира се, това съм аз и правя всечко това, което описах по-горе, чрез тялото, чрез формата. Влязъл съм в нея, като в кустюм, като в палто, с което мога да "изляза вън" и да се насладя на "зимата" да речем.. Смъртта има само два вариянта и е добре човек да ги помни. Първият варият е при смъртта всичко да изчезне и да спре да съществува. Няма тяло, няма съзнание, няма душа, няма дух, няма аз, няма самосъзнание, няма някой, който да усеща, да разбира... нищо не е останало. Всичко е изчезнало безвъзвратно и това е прекрасно! Тогава няма проблем, защото ще липсва някой, който установява това, или онова. Ще липсва нещото, което разбира живо ли е, мъртво ли е, съществува ли, несъществува ли... страх ли го е не го ли е страх, самотно ли му е, не му ли е самотно... тъмно ли му е, или пък му е светло... студено ли му е или пък му е топло... Ще липсва онова нещо, което да съзнава всичко това. Ще липсва съзнание. Тогава, аджеба, как може да има тъга и нещастие? Кой ще е тъжен? Кой ще е нещастен? Кой ще е самотен? Кой ще страда, след като няма никой? Ако всичко е изчезнало, проблем не съществува. Вторият вариянт е това - при смъртта да остава съзнанието, т.е. то да продължава да съществува, да продължава да съзнава. Смъртта идва и взима тялото, но съзнанието остава и продължава да съзнава всичко, което се случва. Тогава пак липсва проблем! Съществуването продължава! Нали от това ги е страх хората - от края, от спиране на съществуването?! Ех... страх ли е да го опише човек! Ако ти продължаваш да съществуваш и след смъртта на тялото, тогава къде е проблемът? Тогава защо да страдаш? тогава защо да си нещастен? Та нали си все още жив!?! И в двата вариянта - проблем липсва! Кой вариянт избираш? Отговорът на този въпрос е прост и той зависи от опитността, от нивото, от дълготата на съществуването. В един момент идва умората. Вече всичко си Познал. Не е останало нищо за Познаване. Толкова много си съществувал - цяла Вечнтост. Уморен си и искаш да си починеш. Тогава и само тогава може да станеш истински Покойник, да навлезеш в Шабат и да изчезнеш завинаги! Ето това е кеф, който желая да стане реалност за всички вас. Буда казвал - "Няма Дух, няма Душа, няма Енергия, няма живот, няма смърт, няма прераждане. Всичко е илюзия." Това според мене точно така. Реалността е само една, при това не може да се каже, дали тя съществува, или не съществува, дали тя е жива, или е мъртва. Тя е и двете едновременно. Думите никога, за никой не се достигали, за да може тя да бъде описана. Покой ви пожелавам! Станете Покойници и почивайте в Мир!

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Нека тази тема не е цел на себесравнение и на духовни състезания. Предлагам в нея всеки да внася фотографии на Учители, просто от уважение към Божественото. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Дхирендра Брахмачари Джамянг Кхиентсе Чьокий Лодрьо Анандамей Амма Лахири Махасая Ауробиндо Рамакришна Рамана Махариши Махариши Махеш Йоги Парамаханса Йогананда Бхагаван Шри Раджниш (Ошо) Пускам повече картинки за сравнение, поради различните възгледи върху въпросната личност. Беинса Дуно (Петър Дънов) Шри Чинмой Саи Баба от Ширди Шри Юктешвар Шри Шри Рави Шанкар Шри Шри Рави Шанкар гост В "Сеизмограф"

Така си е.

Нужно е само да имаш връзка с интуицията си. Тогава ще знаеш кога, как и на кого да помогнеш, или пък да навредиш, ако ти стиска разбира се. Знаеш ли… Преди време кучето ми беше болно… всички у дома трудно приемат присъствието на смъртта, на стаданието и болката, което е нормално за хора. Вечерта кучето вече не можеше да ходи, дишаше тежко и не помръдваше. Беше много отслабнала. Интуитивно вече знаех какво ще се случи. До преди това е имало случаи, в които съм помагал, което е печелело време и смъртта си е тръгвала без да вземе който и да е. Та въпросната вечер „бях на кантар” дали да помогна, или не. Въпреки, че знаех някои неща, ми стана мъчно, защото животното изпитваше болка… много голяма болка. Правех разни неща върху това тяло (на кучето) и то само за минути се освести, стана, залитайки и треперейки да пие водичка, над която също бях оказал въздействие. Но докато правех това или онава, над малката принцеса, тя ме погледна, едва ли не за да подтвърди, че смъртта трябва да дойде. Тагава научих, че протестирам и не приемам смъртта, не я допускам, както и страданието. Можех да запазя живота на това животинче, но не го сторих. Правил съм го преди, но идва един момент, в който такава намеса е срещу Закона. Кучето умря от черен дроб, само няколко часа по-късно. Голяма възпаление. То бе следствие на средата у дома. Беше тежък период. Баба си беше счупила крака. Докарахме я в София. Правиха и операция в Пирогов. По принцип с дядо живеят на село. Една седмица седях на село да гледам дядо. Нямаше ме у дома. Те са над 80 годишни (баба и дядо). Много работихме и с баба и с дядо. Колкото – толкова. У всички цареше напрежение. Правех каквото мога за да помагам. Този протест и несъгласие, тази себичност и амбиция в третата чакра се бе отразила на всички. Никой у дома не приема смъртта и страданието, като нещо естествено, като нещо необходимо. Меся се само като бъда помолен. Другото го оставям на естествеността на излъчването, на присъствието до колкото го има. Кучето обра всички негативи. Явно сам не съм успял да претопя кармата. Затова умря. То се жертва за хората, за стопаните. Баба се оправи, крачето заздравя, а домашните си получиха дозата страдание, което да ги разшири евентуално. Тъй че… http://www.vbox7.com/play:460f6dd6

Важно е да има действие, което е непородено от аз-а. Тоест да помогнеш не от страх и от протест към страданието, а с любов и разбиране. Да подходиш със съгласие и смирение. Така е според мен. Ако е писано да се удави човекът, въпреки опитът ти за помощ, това не бива да те вади от равновесие. Идеята е да се разбере причиността на тези следствия. Да се избегне протестът, роптаенето и несъгласието със страданиетои с Живота, а от там и с Волята Божия. Вътрешен процес. Инак може да действаш, но лишен от его, от аз. В действието да нямва следи от реактивно поведение. Това значи поправките да не носят вреда. Ако сметнеш че дадена поправка не оказва влияние върху цикличността - о.к.. Ако човек е болен от рак и ти го видиш, срещнеш го, как ще му помогнеш? По същия начин може да помогнеш и на удавника? Има и друго нещо. Защо на теб ти се случва примерно да бъдеш свидетел на нещо подобно? Защо това е в "твоя филм"? Не те ли учи тази ситуация на нещо? На какво? Великият и добър човек... при него тези събития, или подобни, са сведени до минимум. Той работи с молитва Вяра и Любов. Синаповото зърно - това е хипофизната жлеза, или третото око. Друго си е да бъдеш режисьор. Творец на Битието. Живял някога един странстваш даоист. Един ден попаднал в село, чията земя не била виждала дъжд от няколко месеца. Реколтата била обречена. Очаквал се глад. Селяните, като съзрели светецът, се обърнали за помощ към него. Какво направил светеца? Дали не е почнал да копае кладенец, за да може да се поле с вада в градините? Не. Той просто помолил да бъде оставен три дни на спокойствие. Отделил се и навлязъл в медитация. На третия ден завалял обилен дъжд, който напоил сухата земя. Селяните го попитали - "Каква стори?" - а той им отговорил - "Просто върнах хармонията в себе си!". Външните събития са преко свързани с вътрешната ситуация в човека. Работата със стихийте вътре в теб, променя стихийте (елементите) вън от теб.