Ники_

"В онова време, преди четирдесет години, се срещаха много, които имаха живот в себе си..." Йосиф Исихаст из "Писма на стареца Йосиф Исихаст" Когато човек приповтаря назубрени фрази, за да се докара пред някой друг (или пред себе си), при положение че уж самият той твърди, че друго няма... то... е ясна работата. Ако наистина същия бе достигнал до Пустотата, то шамарът, дори и зашлевен да бъде, нямаше да е.

Привет! Това, което мога и имам желание да посоча е извадки от Библията и от "Нов библейски речник", писан с консултанти: проф. Н. Шиваров, проф. Сл. Вълчанов, проф Д. Киров, проф. Т. Коев, гл. ас. Клара Стаматова, Таня Петрова... Библията: "Нов библейски речник" относно думата "Голгота": Според мен, за да се разбере що е то Голгота, то е добре първо да се дадат някакви определения на други думички и термини, като например: "Рай" "Царство Божие" "Йерусалим"/"Горният Йерусалим" "човек" Тук, в темата ще дам още една извадка от "Нов библейски речник", която е свързано с думата "Йерусалим": Голгота, "лобното място" е хълм в град Йерусалим. Ако приемем, че цялата Библия има своите аналогии в микрокосмосът наречен "човек" и ако допуснем че тя е "многопластова" относно значение и тълкувание, каквото е мнението и на такива като Ориген: , то ще е добре за нас да си отговорим на въпроса - кое в нас самите е аналогично на Йерусалим. Тогава може би ще разберем и какво по същината си би могло да означава "Голгота".

Без Теб нищо няма смисъл. С Теб всичко се обезсмисля. Аз без Теб съм като сираче.

Така е, Венци! С едно уточнение. С "диалектичната борба" се постига баш нищо и то в това може би е и идеята... Ако се постигаше нещо, то всичко щеше да е наред, само че... нещо човек не може два постигне сам, при това с борба... Един мой приятел и скъп на сърцето ми човек спомена веднъж, че всичките му опити и напъни да постигне нещо го отвели на най-високия връх в света и там нямало нищо. Сам и пусто. От там не могъл да слезе. Нямало начин. Това изглеждало като негов край. Тогава в цялото си отчаяние и страх започнал да се моли на Бог. През сълзи потърсил помощ от небето. И помоща дошла. Чул глас: "Синко, пусни се в ръцете ми!" Моят приятел така и направил. Днес е жив и здрав и понякога разказва именно защо и как може да се радва на живота, при това свободен... от себе си. Бабаджи: "Още ли не сте се предали?"

Ако трябва да се опазим обаче от всичко което е потенциална среда за неконтролируемост, тогава ни остава да легнем да мрем. Тъкмо така се калява стоманата волята - когато е горещо. Говоря не за спорът като спорт, а като средство за комуникация, на търсене на истина в идеите на мнозинството. Това е демокрация, равнопоставеност между хората, където единствено доводите, а не пол, възраст или раса имат значение. Спорът има много причини, но в дъното на всичките се крие отъждествяването с аз-а, с индивидуалността. его срещу его Спорът си е спорт. Към него човек може да се пристрасти. Хормоните, които се образуват, напрежението, вътрешната експлозия... всичко е много специфично и контрастно. Често подобни емоционални изблици, или да речем прояви, карат някой да се чувства по-жив. Често това разнообразява сивотата на ежедневието и отдалечва човека от тишината, която прилича на смърт и е такава. Аз-ът не иска да умре и бяга от тази тишина, търсейки различни преживявание, включае и спора с някого, пък дори и със себе си (вътрешния диалог, мислите). Страхът от смъртта е в корена на онзи, който се е отъждествил с индивидуаността, с "аз". Спорът възниква и поради желанието да се утвърдим, за да не бъдем аутсайдери. Ако бъдем такива, ако ни счетат за нещо незначително, то няма да ни уважават, а душата на всеки човек копнее именно за това - за Любов, за разбиране, за доброта. В повечето случаи "леваците" и онези, които са "тъпи" и немат акъл за да оборят някого, за да избълват нещо, с което да победят в "словесен бой", онези които не могат да защитет тезата си, нямат дар слово и пр., те биват отхвърлени от масата, та даже и презряни. За болшинството хора "леваците" са нищожества. И тази болест и зараза започва да навлиза в човека още в деството. Още от малки децата биват учени да устояват, да се борят... за да оцелеят, за да бъдат уважавани, ценени, за да вдъхват респект, който да им подсигури едно евентуално по-добро бъдеще. Значи до тук достигаме до три неща неща: - страх (от смъртта, от тишината, от Пустотата) - комплексираност и чувство за малоценност, които са свързани с борвата за изява, със себеутвърждението следствието от тези трите е желанието за: - подсигуряване, което да направи бъдното ни щастие по-вероятно. И трите произлизат от концепциите за "аз". И трите произлизат от бедността на душата, от липсата на щастие и любов. Ако има щастие и любов в душата на някой, същия не би имал желание за себеутвърждение с цел печелене на уважение от околните, поддържане на реноме и градене на престиж. Ако има щастие и любов, то не ще има жажда за подсигуряване на бъднините дни и ще липсват постоянните опити за трупане на богатство, било то материално или духовно. Онзи, който трупа богатство в духовен план, като познание, способности и пр., също цели себеутвърждение с цел да бъде харесван, уважаван, разбран, приет от "другите"... с цел постигане на личностно щастие. И тук отново имаме комплексираност и усещане за малоценност. Да, човек се чувства малоценен и трупа за да добие ценност, защото според ценността, която има - ще го приемат или ще го отхвърлят "другите", защото съществува преценката и съденето. Преценката и съденето са бичът не само на "нашето" време, особено ако след тях се издава присъда. Няма нищо лошо в преценката и съденето, ако след тях не следва присъда, като например отхвърляне на някой, като незначителен. Всичко това до тук е от гледна точка на индивидуалността, от гледна точка на аз-овата природа. Ами що годе таквиз чуми витаят от как свят светува. - страх и несигурност - комплексираност и чувство за малоценност Това са най-дълбоко закодираните неща в човешкото подсъзнание, което е доста дълбоко. Това, което човек съзнава лесно е на повърхноста. Прилича точно на айзберг. Надолу е като планина голямо, а на дъното е страхът от смъртта. Но както винаги "Рибата се вмирисва от към главата" - концепцията за "аз" - умът, егоизтичното съзнание. Често покрай тези размисли се сещам за сцени от някои филми, които красноречиво рисуват всичко това... Например във "Властелина на пръстените" имаме Магьосник, който може да се приравни с вътрешния водач. Той прекосява различни земи и може да се движи навред. Може да влезе в царството на Джуджетата (земните недра, мините), може да отиде в Графството на Хобитите..., може да се разхожда кадето си иска в царствата на хората, а може да отиде и до земите на Елфите. Всичко това е едно прекрасно описание на енергийната система на човека - чакрите/телесните центрове, средища. Та същия този Магьосник, заедно с други ентусиасти - представители на всички нива, земи, светове ("задругата") забочват една последна битка със силите на злото - тъмнината. Мнозина паднаха поразени. Показателен за темата и горенаписаното е момента, в който Магъсникът се изправи срещу най-големия си страх, който обитаваше най-дълбоките недра на царството на джуджетата - подземните мини. След като се изправи срещу този най-голям страх и влезе в епична битка с него, нашият герой бе преобразен. Той просветна и от сив маг се превърна в бял. Всичко това е нищо повече от навлизане навътре до най-долбоките ни земи, където корени най-големия ни страх - страхът от смъртта, от загуба, от провал... от неосъщественост, от несъществуване. Имайки концепция и тъждественост с индивидуалността, с формата, с неустойчивото и нетрайното, има и обреченост, има и смърт. Което се е родило ще трябва да умре. Това е, няма начин. Въпросът е кой си ти и ти ли си това?

Именно. За едни е нужно даже да се кланят на видими неща, както например в Кришна Съзнание - на Мурти и да са последователи на "твърдото" Писание, на буквализма. Всичко това с времето се разгръща и те преминават в по-горните нива. Не бива да съдим. От персоналното към имперсоналното. От ограниченото към безграничното. От относителното към абсолютното. Именно. Визирам подчертаното.

Че какво лошо има да се опре някой на християнството, като религия (religio — свещено задължение, благоговение)? За обикновенните хора е трудно да се уповават на Бог, при положение, че нито са Го виждали, нито са Го чували. Ето защо за същите е добре да се опрат на нещо, което ще ги доведе до Бога. Нещо фактическо. Нещо като патеричка. Християнството, както и всяка друга религия, учи човека как да достигне до Богопознанието и до Общението с Твореца. Религиите учат как да се достигне до Единение с този Творец. Ако някой е Познал Бога и се уповава на Него, то едва ли на същия ще му е нужно Писание. Той ще бъде научен директно от Отца как да благоговее, как да живее и как да Бъде.

Има значение, защото, освен че тези неща препотвърждават Писанията, то те разкриват пред нас и Път за последование. "Чуждия" опит по Пътя винаги е бил от значение. Възнесението е един от стълбовете не само на християнската традиция, но и на Дао, и на Будизма. Става въпрос за Вяра и за Надежда, пък Любовта като дойде, тя ще свърши останалото. Ако нямаше значение, дали има възнесени, или възкреснали, то половината от вярата ще отиде... Топли ни, защото това е най-явното сведетелство, че нещята, които са описани в дадено учение са верни и истинни. Един вид фактология е. Ако човек повярва в тези неща, то ще започне и да върши, защото както вече не въднъж е писано - думата "Вярвам" има глаголна форма и посочва че някой върши нещо, или живее според редица убеждения. Глаголът описва действие. Вяра - Надежда - Любов

Ами може да е бил Иисус, брате. Той нали се Възнесе и сега и в оня Свят. Не може ли същия да се представи като някаква Форма? Например в Дао-изма се говори за Безсмъртни, а в Будизма за Буди и за Бодхисатви. Спомняш ли си случая с Буда Майтрея? Казват, че Лао Дзъ, бил изчезнал. Изпарил се "яко дим", тъй както в Будизма се изпаряват йоги. Случая там е позтнат като "Тяло на Дъгата". Преображение Господне е същото това нещо, което е подтвърдено от Възкресението на Иисуса Христа и от Възнесението Му. Светата майка - Богородица също се Възнесе, според преданието. И още и още...

Според кого, Венцислав_? "нищо общо" - голяма категоричност, братко...

Така си е, братко. Друго няма, само Той.

В свещенните текстове такова нещо като "Сексуална енергия" не съществува. Съгласна съм, извинявам се Може да се нарича и кундалини, змия-та... Но е факт, че ако не съумеем да я издигнем нагоре, няма израстване. Според мен, няма защо да си извиняваш, xameleona. В Даоизма, а и не само там, се говори за Сексуална Енергия, даже има и даоиска сексуална алхимия. Та въпросът е в това, кой какви писания чете и кои писания счита за свещени.

Хубав, верен и поучителен филм. По пътя пътуващия може да се срещне и с това. Нарича се обладаване. В християнството ги наричат бесове, или нечестиви духове. Те нахълтват в човека и ... Спасението е в сърдечената молитва и във вярата към Бога. Понякога да останеш в сърцето, да се помолиш, да се смириш е жизненоважно.

Да, дар е. Даже всичко. Аз да речем имам ум "остър кат бръснач". Ама нека разгледаме думата "имам". Какво казва Учителя за нея? "Имам" - това означава нещо, което притежаваш безвъзвратно, нещо, което никой не може да ти го отнеме. Имал съм не един или два случая, в които буквално за дни съм губил ума си. Полудявал съм! Буквално. Просто "имам" късмет, че не са ме прибирали в клиника за душевно болни, в психиятрия и пр. Какво има човека? Мислите си? Умът си? Възможно ли е да ги загуби? Ето, утре те навестява една Множествена Склероза (МС) и какво се случва с това, което имаш? А тумор на мозъка? Всичко е дар, за който бива да бъдем благодарни , щото утре може да нямаме тази възможност да се ползваме от този дар. Тук се пише за сила, за способности, за воля, за упоритост, ама аз отново с оглед на практиката и живота си твърдя, че всички тези могат да бъдат загубени, че съзнанието се мени, че нищо не принадлежи на човека и човек върху нищо не държи права. Упорит да бъда? Ама ако ми е дадена от горе упоритост. Силен да бъда? Ама ако от горе ми е спусната такава! Че какво зависи от мен и може ли някой с цялата си убеденост да рече "аз ще постигна посредством волята "си", упоритостта "си", силата "си"!"?! А те от де идат? Не са ли и те дар от Бога? Че нали с тях ни даруват по рождение още? Но никой не ни гарантира до кога тези неща ще бъдат "наше достояние". Аз твърдя, че човек може да попадне в ситуации, в които не само умът му да не е бистър, но дори да не се сети за своите сили, упоритост, воля, дори за Бог, или за молитва. И това е моят житейски опит и опита ми по нещото наречено "Път". Само, който е нямал подобни опитности, само той може да твърди, че има нещо - нещо което го съпътства, или нещо което му принадлежи.

Предпочитам сам да си я взема вместо да чакам Бог да ми я дава... Искрено ти пожелавам успех, братко! Аз сам се намерих за твърде немощен и неспособен. Години наред опитвах, борех се, но не успях. Е, дано пък ти успееш! Ще "стискам палци"!

"Началото на мъдростта е страхът Господен." "Началото на мъдростта" - сиреч, че страхът може да те отведе там, където започва мъдростта. Добре пише Учителя, че "Страх от Бога има само онзи, който е готов да изпълнява Божиите закони". Тук можем да обърнем внимание на думата "готов", демек онзи, у когото има готовност за това да бъде последовател, готовност за това да опитва с постоянство и упоритост да изпълни Закона (Тора-та). Но Учителя продължава в изказа си с това, че "Не може човек да изпълнява Божиите закони от страх.". И това също е много точно, според мен. Страхът и каквито и да е опити да поражда за изпълнение на Закона (Тора-та), то всичките ще са несполучливи, защото човек е сам по себе си немощен, неспособен, слаб. Кой от нас изпълнява Закона (Тора-та)? Можем ли сами да изпълним Закона? Учителят продължава и твърди, както разбирасе твърди и Писанието, че Закона може да бъде изпълнен единствено посредством Любовта, но пък Любов от де!? От де такава Любов, че да спре у нас да безчинства егоизтичното съзнание, че да спрат обидите, които отправяме към другите, директно, или индиректно, чрез действие наше, или чрез наше бездействие? От де такава Любов, че да спрем да вършим насилие, независимо какво е то по вид и форма? Любов откъде? Нима имаме Любов? Ето защо Апостола е казал: Без Христос да се изобрази в сърцето нечие, без това да доведе след/със себе си Любовта, ние не можем да изпълним Закона, независимо колко ще се опитваме, борим, та и даже понякога ще се напъваме. Когато обаче Христос се изобрази в някого, той същия със сигурност би разбирал думите апостолски: Докато съществува този "аз" и докато Любов липсва, то изпълнението на Закона е немислимо. Егоцентризъм и егоизъм ще царува. В такъв случай страхът Господен е благодат. Дар.

В повечето случаи да. Страхът от Бога е свързан със страхът от смърт, наказание, страдание, болест, нещастие, мъка... Хората "по начало" сме нищо повече от едно облечено в тяло егоизтичтно съзнание. Този егоизъм и тази идея и концепция за "аз" към която се обвързваме и с която се отъждествяваме е основния наш проблем. Докато невежеството относно това съществува, докато неведението властва, то егоизтичното съзнание, което е продукт на въпросното отъждествяване, ще е онова, което унищожава живота и съществуването. Често един убиец, или изнасилвач поема път за промяна на себе си, едва след уплаха от страдание, смърт, нещастие. Често такъв "човек" се покайва/разкайва, едва когато стане вярващ. Вярата също е дар. Лично аз също от страх поех Пътя (освен предопределеността разбира се). В обикновенните хора няма любов, че с поради нейното присъствие да потърсят Бога. Човек се стряска, я от присъствието на смъртта, я от нещастие, мъка , болка, болест... От тази позиция има два Пътя. При едния Път човек поема към Бога, т.е. намира някакво спасение, някакъв "спосителен пояс" в Бога, в религията, в учението. Това е прекрасен Път. Буда също е поел този Път поради страданието, поради страховете от смърт, болест, болка; поради нежелание и несъгласие с всичко това; поради желание за разбиране на същността на нещата; поради копнеж за спасение (мокша). Втория Път е когато човек поеме към озлоблението, омразата и атеизма. Често този Път завършва в гроба. Да, според мен твърде често Мъдростта е следствие от Търсенето, а Търсенето - от уплахата.

Привет! Много години съм имал проблем с въздържанието и често съм имал моменти на свръх сексуалност. Опитвал съм какво ли не... от самоконтрол до брутално насилие върху мен самия. Силата за въздържание и липсата на сексуално влечение, т.н. брахмачари се дава от Брахма, т.е. от Бог. Ошо ползва много интересен израз за това нещо, а и за друго: "Къде е средата между Самсара и Нирвана? Къде е средата между задоволяването и подтискането?"

Привет! Работата на лекаря е не да вменява чувство за вина, да се кара на пациента, а да обясни, да диагностицира и да предпише метод за лечение. Лукуването зависи и от пациента. Та във връзка с това, ако попаднеш на добър специалист, истински лекар, то няма да бъсеш третирана така, както сега предполагаш. Опасенията ти са безпочвени, но имат своя корен още в деството, ог когато не е все вменявано това прословуто чувство за вина. И сега се е случило отново същото. Появило се е нещо, което е свързано с жлезите и гърдите ти, ти си се опитала сама да решиш проблема, щото да не излезеш досадник, или невежа, или някой страхливец, който е потърсил лекарска помощ, без да има истински наложителна причина за това. И ето умът работи точно така - чрез него си предприела дейстгвия, които да те предпазят от хорската оценка, присъда и съд, от това да ти се скарат, или да те счетат за някаква си. Сега кажи ми кой е виновен - ти, или светът? Щото ти заради това какво светът би могъл да каже и прецени не си прибегнала все още до консултация със специалист. Според мен, в теб няма никаква вина. Такъв човек, като теб, поради добротата си се опитва сам да се справи с което и да е, за да не бъде в тежест на близки, роднини, общество. Незнам дали е глупост, или смелост, щото границата между двете е много "тънка", но върви, мила да направиш един преглед при специалист, пък нищо, че той може да се окаже нечовек и да те засипе с един куп обвинения за това как си изглупила, чрез действията си. Знай от мен, че същия не е лекар. Остави думите на такъв човек да ти "проветрят ушите" и вземи от него това, заради което си отишла, а то е диагноза и метод за евентуално лечение. Днес мнозиа са лекари, без да имат елементарно разбиране и познание за човешката психика, за енергийните процеси в тялото, за човешката душа. Какво да те посъветвам друго? Просто не си го слагай на сърцето, щото от доктори до лекари разликата е като от земята до небето. Така преди време... че реших да ти споделя нещо... та по принцип не си чистя ушите от ушна кал, по простата причина че Бог ми ги е направил с доста криви канали. От една страна това е преимушество, щото мръсотията не вижда бял свят лесно, пък и белия свят трудно вижда мръсотията... Та не чистя ушичките си с клечки и памуци. Преди години ми се е запушвало ухо от така нар. "тапа" (ушна кал попаднала навътре и оказала се в допир, или в близост до тъпанчето) и тогава лекарката която ми продуха ушите ми забрани всякакви манипулации с клечки и памуци. От тогава до ден днешен ги чистя все под душа в банята. Колкотго излезе, толкова. Нещеш ли обаче преди седмица - две, реших да позачистя с клечица и памук и познай какво стана... ами пак стана въпросната "тапа". Три дни не отидох на лекар, въпреки възможността от кофти симтоми. Накрая отидох в една болница до дома ми и там ме посрещна лекарка, която след дълго чакане и задължителните обяснения тип "мижи да те лажем" ме носочи за по-късно през деня към частния си кабинет. Оле, Боже! Добре, че поради болката моя, или чужда съм започнал да разбирам поне малко от медицина. Въобще не отидох при въпросната лекарка. Представяш ли си! Беше работа точно за 5 мин и щях да чувам! 5 мин.! Разбира се отидох при друг специалист, който свърши това за което е положил "Хипократова клетва". Успех, мила!

http://www.youtube.c...h?v=fSXPbv76RjA

Привет! Библията, която е ползвал учителя, след завръщането си от САЩ, е тази от 1885 г., която е печатена във Виена (Австрия) въз основа на превода от 1871 г., който е правен в Цариград. Тази Библия се нарича "Цариградска" и това е първата цялостна Библия издавана за България. Днес може да се потърси фототипно издание на тази Библия. Преди време намерих такова и си го закупих. Беше на цена около 25-30 лева. Дали в момента има все още от нея на пазара... незнам. Може би. Всеки може да потърси и да разбере.