Ники_

Е, въпреки, че избягвам "масовките" и че клоня към "отшелниците", бих желал да бъда на тази среща. За съжаление не всички желания са осъществими. Привет, Максим! Според мен един ученик на Шри Шри Рави Шанкар, не може да бъде различен от пътуващ човек по пътя към Светлината/светоста. За себе си бих казал, че докато "аз"-ът е мой господар и докато не се смиря напълно, или изчезна, то ще съм много далеч от светостта. Докато присъства концепция за "аз", то светостта е невъзможно да се разгърне в пълната си сила. И днес ръцете ми продължават да бъдат кървави, макар и счупени. Аз винаги е бил и ще бъде убиец на Живота, поне докато желае, докато у него съществува амбиция за Господарство. Да следваш своята воля, или да следваш Волята на Бога - в това е въпроса. Всъщност следването на Волята Божия също става чрез желание на този "аз", но това желание и копнеж са внесени от горе и те са святи. Сам "аз"-ът не може да последва и да роди такова желание в себе си. Това желанието за смирение и послушание. Съгласие и приемане, кротост и ненасилие.

Привет, БожидарЗим! Не бих определил така с "лека ръка" болшинството от хората, които се занимават с Рей-Ки. Не мисля, че у който и да е лечител липсва това, за което пишеш. За стане лечението са нужни две неща - "катод и анод", електромагнетизъм с други думи. Тези две неща са произведни от ум и от сърце. Прави мисли и любящо сърце, а това е невъзможно при хора, у който тези не са "отворени". Другия вариянт е да изпразниш ума си от мисли, от аз, да се превърнеш в един празен съсъд, през който безпрепятствено да мине Божията Воля (Универсалната Енергия). На много места е описано какво да прави човек преди да се захване с лечителство. Инак човек може да се самолекува докато прави всичко. С времето се научава да допуска спускане на Енергийния поток през цялото си ежедневие.

Привет и от мен! Всъщност това твърдение е валидно само за тези, които използват така наречената "личностна енергия", позната още като Кундалини. Разбира се може да се използват и всички нейни прояви. За тези, които се ползват от Рей-Ки (Универсалната/Космическа Енергия), или Прана, то това е невъзможно. В книги, като Библията това е описано прекрасно. Там тази енергия се нарича "Благодат", или Дух Святий. Тя не може да бъде управлявана. Има си свой "нрав" и всеки опит да господаруваш над нея би я спряло. Тази енергия не харесва насилието и се "отдръпва" от насилници, или от силно амбициозни хора, хора с определено личностно желание. Тя работи и идва само ако човек е смирен. Въпросната Рей-Ки... ами при нея важи правилото: колкото по-малко "аз" (себичност), толкова повече енергия. От това следва, че човек няма как да навреди, ако у него липсва желания, амбиции, съдене (по лице) и пр.. В християнството, а и не само там, ръкополагането е част от танствата. Прави се при кръщението, при посвещаването, при лечението/изцеляването и др. Задължително и присъствието на смирението. Колкото повече си се прибрал и си се смалил, толкова повече място има за енергията, която се спуска от горе, така да се каже. Йоан Кръстителя го е описал ясно: "Сега Той трябва да расте, а аз да се смалявам." аз-ът, его се намира в ума. Това е нищо повече от концепция за индивидуалност и отделност. Тази концепция пречи на съзнанието да се слее с първопричината, т.е. с Бога. Тя също така запушва срединния канал и не позволява на енергията да се спусне до сърцето. Енергията се прередава чрез ръцете и най-вече чрез дланите, при това от техния център, където има една важна биоактивна точка на меридиана на перикарда. През дланите минават и други меридиани - на сърцето и на белия дроб. Ръцете са преносител на това, което е минало през сърцето и тимусовата жлеза. По пътя си тази енергия лекува и лечителя и пациента. Колкото повече - толкова повече е казал Мечо Пух. ще приложа малко картинки, за да бъде по-ясно. При стандарните Рей-Ки, преоткрити от Д-р Микао Усуи в Япония, след детски въпрос относно това как е лекувал Иисус чрез ръцете си, та при тези Рей-Ки се ползва , както е видно от името на това чудо, Универсалния Енергиен/Космически Поток. Има обаче и друг вид Рей-Ки, които според мен, не са баш Рей-Ки, защото при тях не се ползва Универсалния Енергиен/Космически Поток, се полза енергията на Кундалини, или така наречената "личностна енергия". При първия случай Енергията идва ожт 7-ма чакра и достига до сърцето, от където през ръцето (или през очите, а защо не и от всяка клетка) се излива върху даден обект, или среда. При втория случай Енергията тръгва от първа чакра и се издига до сърцето, от където отново през сърцето стига до каквото там има нужда, според лечителя. При първия случай енергията зависи от молитвата и смирението, докато при втория е достатъчно намерението, волята и желанието на лечителя. Втория случай се ползва и в Дао и той наистина може да бъде опасен, защото при него не е задължително умът да си е отишъл и да е намаляло/смирено егото (аз-а). Хора, които ползват тази енергия за да навредят, в Китай ги наричат "Отровни дракони", въпреки че те същите, към които се прилепя това определение са достигнали не само до средния дан-тян, където се подвизава енергията Ци (Жизнената енергия), но са стигнали и по-нагоре - до горния дан-тян, където вече се помещава Духовната Енергия, или така нар. "Шън". Ето малко картинки на Кундалини "Рей-Ки": В Дао са известни много случаи на работа с тази енергия. Не само в акупунктурата/пресурата, но и в бойните изкуства. Имамножество методи и тренировки, които правят възможно тази енергия да бъде насочвана от която и да е биоактивна точка, като се минава през следните нива на въздействие: Разбира се, това е до някаква степен плашещо и може да доведе до големи проблеми. Е, винаги съществуват и такива, които да дадат урок на някой който се е взел много на сериозно. Ето една история:

Дао Дъ Дзин 25 Преди възникването на Небето и Земята има вещ хаотична. О спокойна, о пустинна, единствено неизменна, циркулираща безспир. Може да се счита майка на Поднебесната. Аз не зная нейното име. Ще я нарека Дао. По принуда ще я нарека велико. Великото ще нарека отминаващо. Отминаващото ще нарека далечно. Далечното ще нарека възраждащо се. Ето защо (казват) : Дао е велико. Небето е велико. Земята е велика. Човекът е велик. В света има четири величия и Човекът е едно от тях. Човекът следва Земята. Земята следва Небето. Небето следва Дао. Дао следва естествеността. http://www.daoin.com/daodedjing.php

Ами така си е... човек = ин_диви_дуалност = "аз" = его Но и да се Бог е зло! Ами да. Толкова много самотност, скука... всичко ти е ясно... няма с кой да споделиш... И така, моя извод е че не е добре нито да си единицата, нито да си Единствения. Най-добре е да си и двете едновременно. Нарича се "да свалиш Рая на Земята" или да съчетаеш два от първоелементите - Въздух и Земя. Прекрасно е опоменато в Откровение от Йоана и същото е същността и смисъла на свещената тетраграма - Йод-Хе-Вав-Хе (יהוה) = Аз; не Аз; Аз & не Аз

Випасана из субтитрите към филм за въпросната практика:

У Мен... връзка

Исихазмът "Трите степени И тъй, братя и чеда мои, — започна с благия си глас Григорий Синаит, след като послушниците Сергьо и Климент събраха трохите от общата трапеза и ги хвърлиха пред прага на птичките, а подвижникът, който бе чел евангелието през време на обеда, се поклони нему и на по-старите братя, — законът на духа действува и говори в сърцето, а законът на буквата се извършва в плътта. Първият освобождава ума от греха и смъртта, а другият създава фарисеи, плътски разбиращите и извършващи Божиите повеления хора, ония, които изпълняват всичко за пред людски очи. За закона на духа нека поговорим, братя мои. Старецът замлъкна за малко, а монасите се настаниха по-добре върху дървените столове с радостни лица. Братята седяха в широката светла горница с варосани стени и утъпкан под около дълга и тясна трапеза. Седяха подред според годините и подвижничеството: от двете страни на преподобния се редяха отец Варсануфий и другарят на Григория Синаита отец Герасим от Еврип, — негова пора човек, с плешива глава и сиви очи, — по-нататък идваха: слепият старец Аарон и болнавият отец Иларион, у когото преспа Теодосий, а после — по-млади и по-нови монаси. Сам Теодосий седеше заедно с един мършав и неспокоен калугер, който бе дошъл с него от Търново. Добророман се намираше най-далеко, до самата врата, между неразделните си спътници — Григорий доброписеца и калугера Йосиф. На каменно огнище с едва окаден свод горяха няколко цепеници и оттам идваше мек топлик. Когато двамата послушници отвориха вратата, отвън нахлу студ и се мярна обителта, покрита с рохкав сняг. Под бялата покривка местността изглеждаше променена: сякаш планините бяха дошли поблизо, а канарата с трите пещери се бе смалила и разтеглила. Между пещерите и реката имаше сега висока кула, оградена с гъста засека. Снегът падаше безшумно на едри парцали и здрачаваше далечините, ала все пак се виждаше ясно как на върха на кулата пазеше човек, сгушен в дълъг клашник. От килийките излизаха тънки струйки дим, които се губеха в сивото небе, като че ли белите снежинки попиваха дима в себе си. — Три степени трябва да премине безмълвникът, за да освободи духа си от греха, а душата му, свободна от затъмнение и веществени склонности, да стане съвършено умна по природа, както е бил Адам до грехопадението. Комуто се удаде да достигне това, той ще види своето възкресение преди очакваното общо възкресение и ще каже с думите на апостола: «В тялото ли съм, или не — не зная.» Първата степен — издигна гласа си Григорий Синаот и палецът на дясната му ръка отпусна няколко зърна от броеницата, която той непрестанно прехвърляше върху скута си — е алфа на базмълвничеството, притвор на храма, долно стъпало от оная стълба, която праотецът наш Яков видя изправена между небо и земя. С три думи така може да се изрази тая степен: отдалечение от мирския живот, пустиннолюбие и труд. Хубаво е за инока да избегне съблазни и всякакви прелести, хубаво и попътно са пост и изнурение на тялото чрез непрестанен труд. Ала това не е всичко, нито е достатъчно. Когато аз, братя мои и чада, изброих в Крит пред блаженопочившия Арсения тия три добродетели на монашеското житие, той се само усмихна. «Духът търси духа» — говори апостол Павел, а онзи, който е избягал от света в пустинята, яде овощия и мед и със своите ръце прави кошници или дълбае икони върху абанос, убива плътта си, а не освобождава своя дух от телесната тъмница. Не в мъртвата плът, а в живата като в чрево материнско ще покълне духът. Защото оня, който убива плътта като греховна и нечиста, става съобщник на богомерзките манихеи и богомили. «Сатана създаде плътта» — говорят еретиците. Бичувайте врага, братя и чада мои! Бог направи Адама чист и плътта и душата человечески бяха създадени от пречистите му ръце. Докато между Създателя и човека имаше единение, душата и плътта бяха сгрени от светлина. Тази именно светлина и първоначална чистота се помрачиха от грехопадението Адамово. Тогава душата се подчини на страстите, а тялото се уподоби на животните. От това време и адът человечески, отделен от Бога, започна да блуждае навсъде като бродник. И тъй ,— завърши преподобният с малко уморен глас и приведено чело, — безмълвникът се старае да възвърне на человека първоначалното единение с Божеството. Ето конечната цел на неговите подвизи! За да достигне това блажено слияние, истинският безмълвник минава през втората степен. — Втората же степен — започна пак след кратко мълчание старецът и малките му бляскави очи обходиха всички подвижници, сякаш всекиму искаха да вдъхнат искра от своя вътрешен огън — е умната молитва. Безмълвникът, който е преминал през действените добродетели на първата степен, прилича на златотърсач, който е изровил яма в земята, а златото не е още намерил. Въоръжен само със съзерцателните добродетели на умната молитва, той ще отвори златната жила под пръстта и камъните. Умната молитва е лопата и лом в ръцете на безмълвника. — И Григорий Синаит повиши отново гласа си при тия думи. —Тя е свързана направо с духа като дете с майка си и се явява истинска негова благодат. Ако искаме да познаем безпогрешно истината, нека потърсим молитвата, съгряваща и радваща ума и запалваща в душата любов към Бога и към хората. Едни учат да се произнася молитвата с уста, други — с ума. Аз ви съветвам отначало и двата пътя, защото понякога умът не е способен да вещае, други път — устата. Ала когато безмълвникът привикне на своето дело, умът ще преуспее и ще получи сили от Духа да се моли с цялото си същество напрегнато и мълчаливо. Тогава безмъчвникът не ще има нужда от устно молитствуване или псалмопение, защото гласът ни е даден поради нашата грубост и недодяланост, а нашият химн към Бога трябва да е ангелски, не плътски. И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството. А когато поради умната молитва безмълвникът се сподобие с духовно просияние и разтвори всички прозорци на душата си за съзерцанието, ставайки по-голям от себе си, все по-ясно и чисто ще вижда същинската природа на нещата, не както постановява външната мъдрост, която говори от корема и бяга подир сянката. Онова, за което умът дотогава не би могъл и да си въобразява, ясно му се открива сега и съзерцава «еже око не виде». Тогава, както в началото казах, душата, свободна от всякакви затъмнения и веществени склонности, става тъй умна, както е бил Адам преди грехопадението, и намира насадената в нея от изконно време светлина. Станалият по дух подобен на Бога человек гледа естествено и просто на тайните и загадки Божии. Който е достигнал това състояние, е преминал вече в третата степен, де царува блаженство неизчерпаемо, живот безпечален и безсмъртен, тишина и мир, от нищо непомрачавани, пиянство на Духа. Ето как чрез послушание и умна молитва безмълвникът достига до единение с Божеството и Го вижда въплътено в светлина, нетленна и несътворена, както е била самата Таворска светлина. Григорий Синаит свърши думите си със съвсем слаб глас, ала всички подвижници слушаха тъй, сякаш ловяха звуковете още от устните на преподобния и сами ги събираха в слова. В огнището огънят прегоряваше и горницата изстина, но никому и на ум не дойде да стане и да притури дърва на пламъка. Когато старецът се повдигна от мястото си, повдигнаха се и другите иноци. Всички лица бяха просветлени и побелели. Никой не проговаряше със съседа си, никой с око не търсеше ближния, като че ли всеки гледаше своята душа и търсеше Бога в себе си. Сам преподобният вече не погледна своите съпостници. Неговият поглед сякаш се обърна навътре. Свърши словата си и едновременно свърши и всички пътища, които отвеждаха до другите хора, и отсега нататък започваше онова, «що окото не е видяло». След излизането на Григория Синаита всички подвижници се запътиха към своите килии — кой сам, кой със съпостниците си братя и послушници — и по пътеките вървяха на редки редици като сенки един на друг. Теодосий даде път на всички монаси и остана последен пред вратата на трапезарията. Той дълго гледа черните сенки на братята, които се разпръснаха по всички посоки като пчели след зимния сън в кошера. Снегът продължаваше да вали на едри парцали. Белият цвят обви самотния инок с някаква нежна тъкан, зад която той сещаше да бие само сърцето си. Като че бе замръзнала река, ала под тънкия лед течаха и шуртяха нейните струи. Тъй и в неговото сърце преливаше кръвта — тихо и радостно, с живоносен ромон. Цялото негово същество тръпнеше от тази бяла миротворна тишина." http://pravoslavie.domainbg.com/15/zagorcinov/den-2-08.html още: Писма на стареца Йосиф Исихаст ; http://www.pravoslavieto.com/life/08.15_Josif_Isihast.htm Оптинското старчество - исихазъм в света

Така е, Вальо. Добре е, според мен, дишането да започне с продължителни издишвания, които да са дълбоки, сякаш товар пада от плещите на човек... Въпросните издишвания да са по-кратки по време, интензив и обем от вдишванията. За целта намирам за най-подходяща йога асаната "свещ" (Сарвангасана) или повдигане на краката към тялото от лег. За по-тежките може това повдигане да не е с изправени крака, а към тялото първо да се прибират коленете (описано е подробно в "петимата тибетци"). Вместо свещ, за по-тежките е добре просто да повдигат седалището така, че то да се окаже на по-високо ниво от гръдния кош. За по-напредналите може и така: Целта на всичко това е да се детоксинира организма от така наречената "пикочна киселина". Добре е човек да си помогне, преди да се захване с дишането и асаните (упражненията), като очисти дебелото черво и пикочния мехур. Също е хубаво тези неща да се правят 1-2 часа преди хранене и 2 часа след хранене. Задължително е, ако въпросните практики не се правят в сред природата, помещението, където ще се практикува, да е добре проветрено. Сутрин е най-подходящо, тъй като въздухът е най-свеж и най-малко зъмърсен (за въздуха в големия град), освен това е и най-зареден "пранически" (енергийно). Човек в ежедневието си, поради стреса и разпиляната концентрация, поради проблеми, строхове и пр., не диша правилно и най-вече не издишва изцяло токсичните газове, а те убиват живота. Дори докато пише в интернет, дишането на човек "замира", утихва, поради това че е концентриран. Всеки може да се самонаблюдава и да анализира видовете си дишане през деня. Също така всики може ежесекундно да коригира и да "вкарва" дишането си в нормални граници, т.е. да не позволява то да затихва така, че това да лишава тялото и клетките му от кислород и да прави така, че въглеродния двуокис да остава вътре в тялото, неизхвърлен... Добре е човек да наблюдава постоянно дихателния си процес, независимо от ежедневните си действия и грижи. Освен наблюдението е необходима и корекция върху вдишване и издишване. В края на краищата те бива да са еднакви по-размер - дълбоки и спокойни, да са затворен кръг, без паузи помежду си. Чрез детоксидиращо дишане, която се нарича "крия пранаям" човек се отървава от токсините и успокоява своя ум, а от там и своя живот. С времето идва наслада, радост и Любов, като дишането по своето естество се хармонизира. В началото човек просто задава дадената дихателна програма и следи за нейното постоянно приложение. После това дишането (вдишване и издишване) се изравняват по естествен начин. Същите (вдишване и издишване) стават леки, а в същото време дълбоки и спокойни. Самият човек става лек и жизнерадостен. В днешните времена, особено за тези който работят и живеят в големите гродове, тези неща са трудно приложими, но не и невъзможни. Ето защо се изисква повече внимание и повече работа. Дишането е едно от най-важните звена в "машината човек". То намалява "огъня" - емоциите и емоционалните изблици, които приличат на бамби и успокойва "водата" - страста. Дишането вади дори от патогени, защото изчиства кръвта, а от там всичките телесни клетки, включае жлезите с вътрена секреция, се хармонират. Остава да се опита и приложи. Да не се забравя - започва се с дълбоки и интензивни издишвания, които да са по-големи по време и обем от вдишванията. После това следвате тялото и усета си. Ако усещате, че напрежението е все още във вас - продължете, ако обаче усетите Мир и Покой - оставете на тялото само да изравни вдишването и издишването по естествен път, а пък вие в това време просто се наслаждавайте на Мира. При депресивни състояния и липсата на живост е добре да се прави обратното - вдишването да е по-голямо по размер, време и обем от издишването, след което пак да се наблегне на издишването и после пък на вдишването, но най-вече се водете по усета за себе си и от постояния анализ на самонаблюдението на тялото и нещата вътре в него.

http://www.youtube.com/watch?v=bau8I9DzeYw&playnext_from=TL&videos=tX57a43ncys

Да видиш Бог във Всеки, да видиш Бог в партньора, в деттето си, във Всичко... тогава значи имаш всичко и твоята Любов не ще да има край. Любовта никога не може да бъде ограничена, за разлика от обичта, която се изпарява с годините. http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=96099&st=60#entry1520072 "Пътуваме по линията на любовта. Някъде по пътя ще се срещнем отново." текст на песента: "Ти си моят рай. Моята последна среща. Ти си моята молитва. Блаженството на душата ми. Ти си спокойствието, което търся. Ти си във всеки удар на сърцето ми. Не знам нищо друго. Сега само чакам.. Виждам моят бог в теб. Не знам какво да правя. Виждам моят бог в теб. Не знам какво да правя. Не мога да си помогна, но се прекланям пред теб. Не знам какво да правя. Виждам моят бог в теб. Не знам какво да правя. Толкова далече... Толкова безпомощен... Но отново те докосвам с погледа си. Твоят аромат. Твоите думи. Чувствам се замаян в този рай. Ти си светлината в сърцето ми. Ти си съкровището, което никога не съм имал. Не знам нищо друго. Сега само чакам... Виждам моят бог в теб. Не знам какво да правя. Виждам моят бог в теб. Не знам какво да правя. Не мога да си помогна, но се прекланям пред теб. Не знам какво да правя. Виждам моят бог в теб. Не знам какво да правя. Двойка, създадена от Господ. Със звъняща гривна на глезена, ме оставяш копнеейки по теб. Твоята сянка продължава да ме докосва. Когато си отиваш, се усмихваш толкова срамежливо. Дори моят Бог не може да понесе толкова много. Ти си моят блясък. Ти си моята божествена светлина. Не знам нищо друго. Сега само чакам... Виждам моят бог в теб. Не знам какво да правя. Виждам моят бог в теб. Не знам какво да правя. Не мога да си помогна, но се прекланям пред теб. Не знам какво да правя. Виждам моят бог в теб. Не знам какво да правя. Двойка, създадена от Господ."

Финалналната трансформация "описана" в Селестинското пророчество: http://www.youtube.c...player_embedded Дао: Покажи ми твоето Кунг-Фу! „Какво е Безсмъртието? Какво представлява това Безсмъртие за което си говорим? Дали то е вечна младост във физическата форма? Или е съзнание в Духовна форма? А може би е нещо съвсем различно? Думата „Безсмъртен” (Сян) се употребява свободно в Китай. Всъщност тя се използва в толкова голям брой различни описания, че дори ерудиран Даоист ще се затрудни да и аде точно обяснение. Възрастните хора често са наричани почтително „възрастния безсмъртен”. Даоистките монаси, независимо дали са осъществени, или не, обикновенно се наричат „безсмъртни”. Гъ Хун, който ни е дал първото историческо описание на алхимичния процес за постигане на Безсмъртие, класифицира Безсмъртните чрез три отделни нива на постигане на същия този алхимичен процес: - освободени от тялото Безсмъртни - земни Безсмъртни - небесни Безсмъртни Най-нисшето ниво са „освободените от тялото Безсмъртни” и то се постига главно със специални билкови рецепти и други съставки. Този метод гарантира удължаването на живота и постигането на оптимално здраве. Но много често този тип Безсмъртни изоставят тялото, за да съществуват в Духовните Сфери, като например в някой от различните видове Рай за Безсмъртни. Освободилите се от тялото си Безсмъртни обикновенно живеят по 100 и повече години на Земята и след това напускат тихо, оставяйки телесните си останки за погребение. Когато по-късно обаче ковчегът им бъде ексхумиран, тялото привидно изчезва, като от него остава съвсем малка част. Тези Безсмъртни постигат полет на Духа, но не и на физическото тяло (формата). Средното ниво принадлежи на „земния Безсмъртен” и се постига главно с методите на вътрешната алхимия. Практикува се медитация, която води до спокойствие; и дихателни упражнения, които създават „Елексира на Безсмъртието” и „Духовния Зародиш”. Този метод прави безсмъртен Духа, но не и физическото тяло. Разликата между „земния Безсмъртен” (средното ниво) и „освободения от тяло Безсмъртен” (най-ниското ниво) е, че „земния Безсмъртен” може да създаде „Тяло на трансформацията” и да съществува където си иска и какъвто си иска. Този тип Безсмъртни обикновенно живеят в земното царство, високо в планините, в продължение на 100 и повече години и след това просто изчезват. След себе си те не оставят тяло за погребване. Заради умението си да създадат „Тяло на трансформацията”, обикновенно се появяват отново при определени обстоятелства, понякога след няколко века. Тези Безсмъртни могат да левитират, но не могат да осъществят истински физически полет. За да се придвижат от едно место на друго, разчитат повече на Духовна трансформация. Най-висшето ниво е „небесния Безсмъртен” и се постига с с използването на специална рецепта – „хапчето на Безсмъртието”, което прави завинаги безсмъртни и тялото и Духа. Тези Безсмъртни никога не остаряват. Притежават всички умения на останалите два типа Безсмъртни, но рядко ги използват, а освен това могат да изпълняват истински физически полет. Обикновенно не общуват със смъртните и предпочитат да се скитат в „Пустотата”. Тези Безсмъртни могат да идат където и когато си пожелаят, като обикновенно посещават различните видове Рай за Безсмъртни и Небесните Сфери.” източник: „Класическа книга на Нефритения Император за запечатване на ума” Даоиско ръководство за здраве, дълголетие и Безсмъртие; Стюърт Олв Олсън

http://www.beinsadou...indpost&p=96128 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5634&view=findpost&p=96140

Привет, братле! Бог е този, който раздава и късогледството и далекогледството. С тези подаръци Той пренасочва визията и взора на човека. Страдал си, когато си гледал насилие, кръв и пр. Ядосвал си се заради несправедливостта. Първото е свързано със състрадателността и с милосърдието, които са в теб, а второто със силното желание за щасние, но не само за теб, а за всички и с чувството за справедливост. Не си спромням кой точно хроникьор бе писал, че българите (прабългарите) се отличавали от другите хора с честността си и с острото си чувство за справедливост и дълг. Всичко това не зле, но до един момент. Първо имаме наличие на материализъм, т.е. наличие на задълбаване в света на материята, в света на формите. Казано е че всичко е илюзия. Забравяйки обаче за това, ние се ядосваме. За нашия вътрешен гняв и протест, заради случващото се, спомага и нашето неведение. Защо се случва това, или онова? Какви са причинно-следствените връзки? В реда Бижи ли е всичко, което се случва? Има ли някакъв по-дълбок смисъл? Аз ще ти кажа, че всичкото нещастие и страдание, което е в света... всичката несправедливост и коварство, всичко това съществува, за да ни заболи, защото, братко сме камъни безчувствени, а на камъкът му трябва чук и длето, разбира се и Мъдър Творец, който да ни претвори. Знае се, че в центъра на този камък, в средата на това парче скала, може и има диамант, в което съм убеден. За да заблести този диамент трябва много удряне с чука и длетото... дорде диамантът се покаже на бял свят. Така и ние, като сме коравосърдечни... първоначално... ехе там некога, когато сме били такива, е трябвало, или все още трябва да ни удрят с чук, за да може да не се смекчи сърцето и да стане меко и нежно. Руми казва така по този въпрос (перефразирам) - Много време си бил твърда скала. Не е ли време да станеш рохка земя? Та целта е да станем рохка земя, друже, че да може в нас нещо да бъде посято, което впоследствие да израсте в Дърво на Живота. Приятелю, страданието е необходимо. Не протестирай срещу него, а го разбирай. То не значи да станеш отново безсърдечен човек и да не искаш щастието за другите. Не! Това значи да видиш нещата по-дълбоко и да потърсиш начин да си от полза, без да убиваш себе си, клетките си, тялото си. Всяка една телесна клетка е като един малък свят. Не го убивай с неразбиране! Бог ти е дарил шанс да погледнеш навътре и да потърсиш дълбочината в себе си, мъдростта, просветлението, затова ти е отнел от зрението за навън. Това е голяма Милост от Бог към теб. Благодари Му! Когато се обърнеш навътре, което съм сигурен, че вече си започнал, тогава ще постигнеш. Постигнеш ли, ще знаеш какво, как и кога. Всяка една човешка клетка има нужда от храна (глюкоза) и кислород (разбира се и от др. хим. елементи. - газове, минерали...). Глюкозата организма я извлича от храната, защото панкреасът е закърнял и не може сам да изработи нужното, щото човек го спира, чрез ума си. Инак и храна не е нужна. Ако дишаш равномерно и ако се храниш добре, ако приемаш достатъчно течности (вода над 2 литра) на ден, то със сигурност ще си помогнеш. Помоща ще е най-вече за ума, който се гневи и протестира. Горните ще го предразположат към покой, към размишления, към проникновението. Ако наситиш тялото с кислород и ако приемаш достатъчно вода, то кръвта и кръвоносните съдове ще бъдат здрави. Кръвта ще се движи безпрепятствено навред и ще разнася нужното за всека клетка. Кръвта е като керван, който обикаля света. Ако са ти куци камилите, т.е. ако кръвта е гъста, то обиколкато е труднопостижима. Гъстотата на кръвта зависи не малко от отделителната система, а в частност от бъбреците. А те са свързани с втори енергиен център и чувството за наслада. При теб това чувство за наслада към живота е било в недостиг. За сметка на това огънят в трети енергиен център, където са черен дроб, жлъчка, стомах, тънки черва, далак и панкреас, е бил голям. Огънят като първоелемент на трета чакра нараства от емоциалността. Вътрешните гняв, протест към случващото се, ропот към съдбата, несъгласието, ядът и пр. те палят човека и той гори, а Огънят суши Водата. Водата е първоелемент на втора чакра - бъбреци и надбъбречни жлези, както и пикочопроводни пътища, пикочен мехур. Трета чакра е като братче на шеста, която е свързана с хипофизната жлеза, а от там чрез очните нерви и с очите. Очите и те са изградени от тъкан, а тя от клетки. Ако клетките са недохранени, то се получават паталогични изменения. Тялото функционира така. Умът - в него се появяват мисли и ако те са негативни или натрапчиви, ако се свързани с гняв, неразбиране, омраза, протест, проклятие... тъга, отвръщение, отмъстителност, злоба... и пр. емоции и страсти, то всичко това се отразява върху функцията на хипофизата и тя секретира хормони в зависимост от горните. Тези хормони определят работата на всички останали жлези с вътрешна секреция, който се намират под хипофизната. Нарушава се балансът, хармонията. Човек преминава в едно от двете състояния - или е "ин", или е "ян", или става прекалено "остър", или прекалено "мек". Прекалено меката земя е блато. РН-то става или киселинно, или алкално. А бива да е неотрално. Неотралното РН е в числото 7, което число е Божествено. Седма чакра е чакрата на покоя и Нирваната. Там е срещата на 1000-те бога. Останалото е или недостиг, или излишък. Балансирай. "Рибата се вмирисва от към главата." Потърси разбиране и просветлиние. Потърси откровението, отговорите, разумението. Тогава ще бъдеш напълно здрав и щастлив. Тогава няма да си товарно магаре, което е куцо при това, а ще си, да речем, Еднорог. Едно окуцяло магаре не може да подемне собствената си тежест, пък камо ли ако някой друг го натовари с нещо, което му тежи на самия него и което сам той не може да носи. Обърни се навътре. Издигни се над нещата, които са видими за физическите очи и виж със седемте очи и най-вече с окото, наречено "трето", но още по-добре ще е да гледаш със сърцето, а то може единствено да Приема, каквото и да е, да Люби и да Благодари. Съгласие, Любов и Блгодрност !

Привет! Да, самата игра е. Всичко е по план Божи. Не мисля, че е редно да се опитва някой да си представя нещата. По този начин човекът попада в представите, в проекциите и във фантазиите, но от това не може да се избяга докато Бог не разпореди. Преди и аз съм се опитвал да си представям нещата и съм се опитвал да си ги обясня. Взе накрая че излезе нещо много различно, което ум не може да роди. Думички хиляди. Че Е тук, тук Е. Че де факто не идва - не идва. Той Е постоянно тук. Това, което идва в човек е просветлението, яснотата, разбирането, откровението, истината. Постигането може да се нарича "да се проявиш". Защо не!? Но човек и без да е постигнал ще не ще е проявен. Човек проявява това, което ме е дадено да прояви. Човек сам не може да определи за себе си какво да проявява и какво не, именно защото и желанията и мислите са "спуснати" от "горе". Да, именно Бог не гледа на лице, на кафе, на таро, на боб, но пък от друга страна, след като всичко е Бог, то се случва Бог да гледа на лице, на таро, на ръка... Играе Си и властта е в Него. За да не се хвали никой с аз-а си, че той бил постигнал, че той бил вървял, че нещо зависило от него... Впоследствие Бог раздава много уроци.

Не е точно така, но сега не мисля да го разяснявам. Само ще напиша, че след просветлението не оставаш без "аз". В момента на самото просветление се достига до "Седмото Небе", където липсват каквито и да е мисли. Това е седма чакра. Самото Самадхи, Нирвана и Шаббат... в самата Пустота си без "аз" и там е невъзможно да има нещо, освен Мир и Покой. След това се "връщаш", но вече не си същия. Затова Сидхарта станал Буда, а П. Дънов се превърнал в Беинса Дуно. Концептуалното мислене е възможно в ума и засяга шестата чакра. От тук насетне човек живее и "на двата бряга" едновременно. Хем е, хем не е. Шри Минмой нарича това състояние Сахаджа Самадхи и тя е след Савикалпа и Нирвикалпа Самадхи. Попитали един суфи дервиш: "Кое е по-добре - да си едно с Бога, или да си отделно от Бога?" Дервишът отговорил: "Разбира се, че да си отделно е по-добре." Едва тогава човек може да стигне до над седмото ниво, което се определя като 8-мо. Пътят към седмото ниво наричам за по-лесно "изкристализиране". Диамант, Кристал, Бял като сняг..., което е различно от индигото (шеста чакра). След това си розов, баш като Пинко - розовата пантера. Рамалинга Свамигал описва тези промени по възхитителен начин. Който иска може да прочете от тук: http://www.beinsadou...indpost&p=97006 В свещенната тетраграма е описано всичко: Йод-Хе-Вав-Хе (יהוה) - Аз; Не Аз; Аз & Не Аз

Няма страшно, че се умира, умира се, но смъртта не е страшна. Тази смърт се нарича Самадхи. Смърт приживе. Страхът няма място тук, но разбирам, ако го има у някого. http://www.beinsadou...ndpost&p=111829 Петър Дънов умря и се "роди" Беинса Дуно. Когато аз-а умре, тогова тялото остава живо, даже тогава то е истински живо, защото липсва противник (Сатана). Просто умът си е отишал. Празен си и в този празен мях, Бог може да налее ново съзнание. После това си хем Той, хем "ти", при това едновременно. Същото като при Йод-Хе-Вав-Хе (יהוה) - Аз; Не Аз; Аз & Не Аз

Славно Тяло - Меркаба http://www.beinsadou...indpost&p=97006

Христос Возкресе, shining_star! Много е просто и няма никакво противоречие. "Човек" става готов едва когато Бог реши. Индивидуалността не е готова, докато Той не пожелае тя да стане готова. Бог може да направи каквото Си иска със Себе Си, с Творението Си. Писах ти, че е игра. Времето на "някои" и "нещо" идва, когато Бог реши. Времето е илюзия. Докато човек е с аз-а си, докато счита себе си за индивидуалност той е в дуалността и Път има, но след като човек изчезне в Единосъщността - Път няма. Тогава има само Бог. Всъщност никога не е имало нещо друго. Не можеш да постигнеш нещо, което Си, защото самият опит да постигнеш нещо, те пренася в представите и проекциите, в мечтите и умствените схеми. От тази позиция на "аз" и индивидуалност неминуемо ще търсиш Единението. Просто трябва да спреш да бъдеш. Да се освободиш от умствената концепция за индивидуалност, с която се отъждествяваш и готово. Трябва да се освободиш от ограничения ум и да се разтвориш в Океана. Аз мога да ти кажа така на Тебе: Засега, Боже ти харесва да Си играеш на жмичка в този Си кустюм.

Ами гледайки от този пример, ако спреш да мислиш, ще знаеш интуитивно кой какво може и няма да ти се налага да питиш.

Може да се постигне от всеки. Тук и Сега. Стига Бог да разпореди. Още много преди Йоан и Иисус да призовават към покаяние, практиката е съществувала. За Бога няма нищо невъзможно.

Това дали го мога, или не, не е от такова значение, а и би било проява на аз-овщина някой да рече: "мога го, да". Инак за другото. Когато човек постигне, той е непрекъснато съзнателно "вързан в мрежата". Светия Дух го води, така да се каже. Виж как е записано в БхагавадГита:

— Без да мисли. Да, за ягодите е така. Хубаво тълкувание, не бях го поглеждала откъм тази страна. За не мисленето - това май не звучи много правдоподобно. Ако не мислим, ще сме точно шарани.Нали сме тука да създаваме "реалността" с мисъл...иначе и ние като животните, няма да имаме избор. Бог ни е дал мозък и акъл в главата не за да не мислим, а да м и с л и м И, той ни е дал съзнание или каквото е там, да различаваме нещата - право ли е това, или не. Добро ли е това за самия мене и за другите, или не. Ами не е баш така. Много хора така си мислят, че е но... са у заблудата. Мисленето, анализирането, философския ум, прагматизма - тези се намират в лявата мозъчна половина на мозъка, която е активна предимно денем и с която "нормалния" човек си служи в ежедневието. Казано е, че дори и най-умния човек ползва едва няколко процента от капацитета на своя мозък. Различни учени посочват различно число, но то така или иначе не надхвърля 30-те процента. Дясната мозъчна хемисфера, според последните изследвания, се води интуитивна, където е алогичността, абстрактността. Това е въпросната ни пряка връзка с т.н. Акаша, или който както си му вика. Тук, в тази мозъчна хемисфера няма нужда от мислене и от измисляне. Тук всичко е измислено и е в постоянно разположение, но човека. Цялото познание е тук. За какво тогава би могло да се мисли!?! Някой го наричат Христовото съзнание и често е свързано със сърцето. Често изобразяват шестата чакра, като "цвете" с две венчелистчета. На едното венчелистче е сложено Слънцето, като символ, а на другото е сложена Луната, като символ. Ако си "лунатик" ще си предимно в ляво, т.е. ще боравиш най-вече с лявата си мозъчна хемисфера. Често в Писанието се казва, че Христос при възнесението си е застанал отдясно на Отца, което, ако гледаме картинката е наше ляво, където е Слънцето - Светлината. Кой обаче стои отляво на Отца? Това със сигурност е Сатана, който в превод е противник, щото там е неведението и концепцията за "аз", към която често хората се придържат. Луната отразява Слънчевата Светлина и не Свети със собствена, точно така прави и Луцифер. Казано е, че когато умът и умуването се отдръпнат, тогава сърцето засиява. Между двете венчелистчета има център, който е "асансьора" към Пустотата, към липсата на мисли, към Покоя. Само ако човек е в покой, само тогава той е напълно релаксиран, а в тази релаксация няма кое да пречи на Благодатта да се излива, т.е. на Светия Дух да слезе и изпълни въпросния. Сатана се е смирил. Какво четем в Писанието? Как са говорили и проповядвали апостолите - били ли са изпълнени преди това със Дух Святий, или са говорили от себе си? Та когато онова философско мислене, което потоянно се опитва да избистри и да анализира нещата, когато то притихне, тогава се появява и интуицията, която разказва за всичко. Точно тя знае вярната практика и как човек да се центрира в центъра, за да може да стане праведник, т.е. нито да клони наляво, нито надясно, а енергийно да е вързан само с Горното, с Бога. Едининствено срединния канал, който е наречен на изток "Сушумна нади", стига до Седмото Небе и попада в Седмия Ден, в "Онзи Ден", който се води за Божия Почивка. Това си е презареждане на Батериите едва ли не. Нов Живот. Работата на аналитична мисъл е да разбере именно тази схема, че трябва да е слуга на интуиция. Лявото и дясното са познати още с метафирите "овци" и "кози". Та тази мисъл първоначално, аналитичната, трябва да се оттегли, където са "козите". "его"-то е точно там, а то твърде често се опитва да Господарува и да управля живота.