Ники_

Предполагам нямаш нужда от уроци и от това да ти се покаже, че индивидуалната ти "воля" е зависима и е даденост? Човек може да вземе решение, ако и трезвен в умът си, инак се колебае. Човек може да вземе правилно решение, ако разполага с мъдрост, инак греши. От къде мъдрост? От къде трезвеност? От къде правилно решение? Спуска се, от горе! Човек може да си науми да направи нещо след една минута и дано да не се спъне - да падне, че да успее в намеренията си. Човек може да понечи да напише съобщение в интерент дори, пък токът да угасне... или пък той (човека) да вземе да угасне... Знае ли някой?!? Всеки, който твърди, че има свободна воля, може да си направи експеримент. Нека да реши какво ще прави през утрешния ден. Нека го проектира от днес и нека остави този ден да дойде, така че той да може да се заеме с набелязаните дела. Може да се получи, може и да не се получи. Често не се получава така както сме го чертали в ума си. Има много хора, които вече могат да управляват живота си, чрез силата на ума, но пък за тях следва урока за смирението, особено ако човек действа без да се ползва от молитвата. Учението на учителя побира в себе си и двата пътя. Пътят на изкачването, към запознанство с Духа/Бога и пътят на смиряването на ума. Всъщност тези пътища само привидно са два. "Аз мога" е най-страшното и опасно нещо на света, особено ако някой много си повервя. Чупи си главата накрая, в което е смисъла разбира се. Това, което бе цитирано от Роси Б. и което е казал Учителя, то се отнася и е насочено към Духа на човека, а не към егоизтичния му ум. Учителя прави директна връзка с Духа у всеки човек и още повече - Учителя събаря праградата между ума в човека е неговия Дух. За моженето на човешкия Дух става дума, а не за моженето на човешкия егоизтичен ум. Това е добре да бъде различено. Който не е осъзнал своя Дух, е по-добре да бъде смирен (не че може, но да опитва, ако му е дадено силата за тези опити ), защото аз-оовското можене и желание е довело да всички проблеми в света, а то не че е без Божието разрешение.

Поущрението и утвържденията не съвсем лошо нещо, но са до време, т.е. до един момент в който т.н. его да нарастне и да се спука в долината на смирението. Ако нещо зависи от човека, то и възможността за грешка ще е налице. Евентуалната греховност ще присъства. Възможността да объркаш нещо, да сгрешиш, да "оплетеш конците". Имал съм не едно или две изживявания на духовно затъмнение, при които даже не съм имал силата за молитва, пък камо ли за друго. Даже вяра съм губил. Спомена за Бог дори! Пак твърдя, че нищо не зависи от човека. Аз няма да ви лъжа, нито ще водя някой към това да покорява върхове в моженето. Становището на свети Иван Рилски е друго. http://www.pravoslav...ilski.htm#житие Библейското и християнското разбиране е друго. Там всичко става защото Бог е позволил. Божи дар е. Плодът на Духа. За кой дух става въпрос? Разбира се че за духа в човека. Но ако този дух е осъзнат, защото инак умът сам е неспособен на нищо. Много добре знам как не един или двама учители са си заминали поради болест. Други знаят точния час на своята смърт. Трети сами навлизат в нея. На четвърти тялото изчезва след смъртта. Това е необикновенно изчезване, а не някаква кражба или скриване. Пети не умират... Сага можем да си поговорим за чувството за вина и за това до колко то е обхванало обикновения човек, до колко се е врязало в нашето общество, в нашето време. Как чувството за вина буди агресивност и комплексираност и постоянно желание да се докажем. Вината произлиза от разбирането за грях и грешка. Ако няма грях, би изчезнала и вината и виновността. Наистина тук се стъпва по "острието на бръснач", защото няма да е ново да излязат неколцина, дето да си оправдаят безчинството с това, че е поради Божия предопределеност, а то не че не е, но когато е целенасочено и осъзнато, тогава говорим за осъзнато и грандиозно изкривяване. За мърс. Това са дълбоки неща. Ако нещо зависи от теб, то ти, ако си учител няма до позволиш да ти ударят шамар, нито ще позволиш беззаконието, слабостта и невежеството да спохожда твоите ученици. Не ще допускаш болести и пр. Ще управляваш живота и ще господаруваш, така както знаеш. Обаче не всичко зависи от теб. Сам знаеш. Има неща, които се случват и са извън твоя контрол. Затуй е речено: "Ако е рекъл Господ."; "Ако е писано."; "Дай, Боже!"... Всичко, което се случава е поради това, че Бог го е разрешил. Бог ти е дал и силите и възможностите да добавиш нещо на своя ум и то от къде да добавиш, ако не пак от Божието!? Нека си спомним, че Учителя непрестанно се е молил? Защо? От Бога ли е имал сили, или са си били негови? И що е това "собственост"? От къде се придобива и как? От де сили? В Каббала и не само там се говори за таланти ! Как можеш сам да си измениш ума? Ами хайде, опитай без Божия помощ! А идеята за Пътя от де е? А желнието за промяна от къде се яви? Импулси разни. Да много учители са вдихвали сили на този и друг народ. Вдъхвали се вяра в себето, увереност. Такива са били времената. бългъринът в случая е бил много угнетен. Липсвала е увереност. Имало е много плахост и чувство за несигурност. Трябва да се разбира, а не само да се чете. Сега времената са други. Сага има прекалено много амбиция, егоцентризъм и желание за Господаруване. Различавай времената! Сега аз няма да ти пиша и да те подканям да стигаш върхове, където да се намериш изпълнен със сили (сидхи) и от където в последствие да паднеш в долината на смирението. Сега няма да те водя да уголемяване на твоето его и до запознанство с това, което е наречено суперего. Днес хората си имат достатъчно от него. Днес има много чувство за вина. Трябва да си вижда енергийно света и наистина трябва да се разбере, че всичко е от Бога и че ти самият нищо сам по себе си не можеш да сториш и че всичко, което правиш, е допуснато от Бог, за да израстеш, за да достигнеш върха, към който е водил учителя и от там да познаеш смирението и отдадеността. На смирените костите им остават нетленни, а на любящите, мощите се превръщат в Светлина. Според мен, днес не е нужно да се изкачват върхове, пък и този връх не може да бъде изкачен с чувство за вина, поради прегрешености. Нито може да се изкачиш, ако се страхуваш от такава вина. По-лесно е да оставиш на Бог работата по твоята поправка, от колкото ти сам да опитваш да се въздинеш. И ако Бог ти е дал вяра, сила да се молиш, да навлезеш в пост и да бъдеш бдителен, то ползвай се, но не претендирай за това, че това са твои постижения, щото всичко е поради Божията милост. И внимавай да не изпаднеш в щестлавие. Аз не пиша за пътя нагоре, а за Пътя на смирението, защото утре това ще е нужно за индиговите. Много "аз"-овско ще стане. Знам, че днес може и да не бъде разбрано това, за което пиша, но ще дойде време и то ще бъде понятно. Сега стига само да бъде прочетено.

Себепознанието - както всяка друга човешка наука и практика, изисква предварителни усилия и взема време... Колкото и да го размишлявам, колкото и да го проследявам, никак не мога да достигна до това че човек (аз) разпалага със свобода на волята. Каквото и да стори човек, то е подбудено от Бога. Внесено е. Желанието, амбицията и пр. са поради това, че Бог е допуснал появата и съществуването и "идването" на тези, понеже така е предопределил. Дори да отидеш до магазина за да си купиш хляб, дори това не зависи от теб. Нуждата ти, гладът са неща, които може да ги има, може и да ги няма. Желанието ти да отскочиш до магазина може да го има, но може и да го няма. То също е внесено. Идеята за това също е внос. Възможността да напазаруваш също е според зависи. Нищо не зависи от единицата. Така както си гладен, така може и да се окажеш сит (тук няма да пиша за жлезите с вътрешна секреция от Ендокринната система). Така както в теб се е появило желание за това да пазаруваш, така може това желание да изчезне, поради една или друга причина. Даденост. Така както ти е внесена идеята за магазин, хляб, разходка и пр., така може тази идея да се изпари и да бъде заместена от друга идея. От къде идват идеите, мислите, хвумванията? Защо съществуват нуждите? От къде у нас се раждат желанията? От къде е възможността да осъществим тези желания? Ето, имало човек, който живеел в прахосничество и в гуляй. Така и за миг не се сещал за Бога. Нямал нито една мисъл в тази посока. Нямал привличане, нямал импулс. Изведнъж нещо се случило с него - някакво премеждие, съпътствано с много мъка, чрез което Бог го насочил към Себе Си. От този миг нататък човекът започнал да се моли. Но от де у него дошло това желание? Бог още повече го привлякъл към себе си, правейки същия способен да (въз)приеме още повече Любов. Постепенно Бог все повече се разкривал на човека и все повече го привличал. Тук мнозина ще кажат "аз потърсих Бога". Не, братя и сестри. Бог "потърси" вас и ви "намери". Как би отишал до магазина, ако на вратата прибаднеш, поради ниското си кръвно налягане? Как би ти се яло, ако си заситен от Любов (а знаем че влюбените ни сън ги лови, нито за храна се сещат), или ако ти е зле (често при болест се губи апетит)? Как би се сетил за нещо, ако си в медитативно състояние, или ако си загубил разсъдък, или ако рисуваш, ако свириш на мизикален инструмент, ако си ангажиран с каквото и да е, което да те е погълнало напълно, без да ти остави възможност дори за секунда да помислиш за друго? От къде идат мислите, идеите желанията, импулсите, възможностите, дори ината от де е и упоритостта? Че на какво е способен човек сам? И може ли да бъде сам някога, напълно сам? Имал съм редица преживявание, които са ми разкривали човешката немощ. Макар и силен в молитвата, човек може да се провали в дадено изпитание, което му е пратено от Бога и този и други провали учат човека точно на това - на смирение и на отдаденост. Колокото е по "аз" някой, толкоз ще му е по-трудно да се отдаде (предаде). Колкото повече човек си мисли, че нещо зависи от него, толкова ще му е и по-тежък пътя. Път осеян с много уроци. "Защо още не сте се предали?" Рама Девар Всъщност то и предаването зависи от Бог. След това предаване следва смъртта на "аз"-а. Е, разбира се към това върви този, който върви (всеки).

Бих се изразила само малко по-различно: Няма по-голямо щастие от живот в Любовта - от това да си в подчинение, в служба на Бога, защото Бог е Любов. източник: Писма на стареца Йосиф Исихаст

http://www.youtube.com/watch?v=GvkWNvw1D-c&playnext_from=TL&videos=kKaIBqjsGS8&feature=rec-LGOUT-exp_stronger_r2-2r-1-HM http://www.youtube.com/watch?v=tsOJi_6EpA0&playnext_from=TL&videos=ZlrO2NZorqg&feature=rec-LGOUT-exp_stronger_r2-2r-2-HM http://www.youtube.com/watch?v=qa1nzD-n25Q&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=nu99GRUUN6Y&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=oGaWhP4lbys&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=F5r86SwmW80&feature=related

Няма по-голямо щастие (освен любовта) от това да си в подчинение, в служба на Бога. Да служиш! Роб се чувства именно онзи, които ни почита Бога и който иска да господарува над живота, без да се съобразява с Бог. Всяко нещо, което му показва директно или индиректно това, че не той е шефа, го кара да се чувства ограничен, заробен, прикован, вързан... Роб е този, който не се е смирил и който все още има намерения за управител, а Раб става всеки, който е смирил себе си и който е преклонил глава пред Твореца. Такъв не се чувства роб, защото в действията му, чрез които служи, съществува наслада, кеф и именно това го прави работник, а не роб. Човек бива да се съгласи първо със своята немощ и с това, че не той е този, който се разполага с живота. Да се научи на смирение, подчинение и послушание. Евреи 5 5 Тъй и Христос не прослави себе си да стане първосвещеник, но този който му е рекъл: "Син мой си ти, аз днес те родих;" 6 както и на друго место казва: "Ти си Свещеник във веки по чинът Мелхиседеков;" 7 който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си, 8 ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада, 9 и като се усъвършенствува стана причинител на вечно спасение на всички що му са послушни, 10 наречен от Бога първосвещеник по чина Мелхиседеков. Чудесно е изразено това нещо в притчата за блудния син, където синът първоначално, чувствайки ограничения, понечи да се отдели от отца си и да замине другаде. Виждайки обаче трудностите на живота и това, че "не всичко, което хвърчи се яде", той осъзна своята наивност и реши да се завърне у дома си, където бе посрещнат като цар и където бе готов да служи с цялата си сила. Точно тук в този случай проличава готовността за тази служба, която извира и бива подкрепяна от цялата човешка душа. Лука 15 11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина. 12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. 13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот. 14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение. 15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини. 16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше. 17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! 18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. 21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и прред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син. 22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; 23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; 24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят. 25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 26 И повика един от слугите и попита, що е това. 27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше. 29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; 30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. 31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е. 32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери. Лесно е да се каже, но за чуе някой Божията воля и да я последва, то трябва най-вече самият той да утихне - да е безшумен и да е бдителен, а това означава да прекрати всички свои дейдствия - на тялото и на ума. Римляни 12:2 И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено 2 Коринтяни 8:5 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас; Ефесяни 6:6 Не работете само пред очи като човекоугодници, но като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; 2 Тимотей 2:26 и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля. Евреи 10:36 Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното. И за доста красноречиво намирам следното: Римляни 12:1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. Всъщност, за да стане някой преданоотдаден, то ще трябва да положи дух и душа, а това си е пълно подчинение - да положиш себе си в Божиите ръце: Йоан 15:13 Никой нема по-голема любов от тази, щото да положи некой душата си за приятелите си. В това се състои и обетът на бодхисатвите. Те се заричат да постигнат просветление за да са в полза на света и на всички чувстващи същества. Последната практика, която води до абсолютна отдаденост: Псалми 31:5 В ръцете ти предавам духа си: Ти си ме избавил, Господи Боже на истината. Лука 23:46 И извика Исус с голем глас и рече: Отче, в твоите ръце предавам духа си. И това като рече издъхна. Това е само за смелите (за Любящите).

Привет! Никак не са относителни и субективни понятията. Греховността си е нищо повече от неизправност (липса на правота - любов към Бога, а от там и към ближния) в ядрото на човешката клетка и по-конкретно в ДНК-то. Всички наклонности, "наследствени" белези, склонности и пр. работи, които привличат човека към разне неща, чрез които облагодетелства себе си за сметка на околните и всичките изкривявания са там. Склонността към гняв, към ревност, към омраза, към насилие, към възгордяване, към егоизъм и пр., всичко е там. Това е първородния грях. Той се онаследява. Изкривяване в системата и несъвършенство в ДНК-то. Живели някога човеци, който достигнали своя връх. Настъпил тяхната златна ера. Царството на Мира и на Любовта, на Свободата и Щастието. Както обаче знаем в света няма застой и всеки връх е последван от упадък, от инволюция, за да се залакатуши отново колелото към изкачването. За да се изкачваш, то трябва да си ниско долу, да си слязъл. И така живели си тез човеци и владеели първоелементите. Творили и претворявали Битието. Те били Богове. Същите, ползващи се от своята мощ, създали хората (телата), така, че те да им бъдат от полза и да им служат. Помолили Бог да даде на новия вид съзнание (дух) и ето, че светът станал друг. Създателите на хората първоначално не били лоши. Напротив, били много добри и любящи, но както споменах по-горе, те вървели към инволюция и постепенно времето им изтичало, правейки ги слаби и немощни. Все по-често създателите се ползвали от странични и изкуствени мчетоди, за да държат нещата под контрол, но въпреки това все по-малко власт имали. Поради предопределението, Бог постепенно ограничавал техните сили и ги водил към изчезване. Кръвта на тези създания била синя, царска, свещена. За да предадат част от свето познание, творците на хората прибяхнали до омешване на тази кръв. Така от жените на хората се родили синове на боговете. Те били първите ханове, вождове, царе, фараони и в тяхната кръв присъствало онова съвършенство, което било хорактерно на боговете. От крайв време кастата на монарсите се опитва да запази тази кръв, обаче не е определено тя да бъде пазена по този изкуствен начин. Днес също сме свидетели как много принцове, лордове, принцеси и пр. влизат в съпружески отношения с хора от по-ниските слоеве. Царската и благородническа кръв (благо роди) е одавна изгубена, но тя може да бъде възтановена и то не само от онези, които наричат себе си благородници (а не са), а от всички, дори и от най-големия просяк. ДНК-то може да се измени. На благородния човек ДНК-то му е съвсем различно. В него не само са изчезнали първичните наследствени белези, които сами по себе си водят до неправда, беззаконие и грях, но даже са се появили блага и дарби. ДНК-то на праведния човек познава т.н. Христово съзнание и разбира отлично това що е Мир, Благодарност, Съгласие и Любов. Енергията на праведния човек се е издигнала право нагоре, към върха на света (микрокосмоса), където се е сляла с първоизтгочника. По пътя си, тази енергия на правидния човек не крони нито на ляво, нито надясно и не се разпилява в нито една от хоризонталите, водещи към различни измерения. В отговор на тази преданноотдаденост Бог спуска Милостта Си, която изменя греховността до най-дълбоките и корени, а сиреч до ядрото на всяка една от клетките, до мозъкът на костите. Доста "вода обаче изтича" докато някой не просветне напълно, докато цялото тяло, без никакъв остатък не се окъпе в Светлина. http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm#evangelie Това е и изходния билет от тук. Тогава тялото е друго - Ново Небе и Нова Земя. Спасението е на лице. Това което следва, във християнската традиция, а и не само там, се нарича Възнесение/Успение. http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Vaznesenie_Gospodne/index.htm http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm Тогава човек вече е извънземен и като всеки друг извънземен (такъв чийто първоелемент "земя" е претворен) и той може да "идва" и да си "отива" когато си поиска. Да се явява и да изчезва без следа... Преди това е било по-трудно, но утре това ще споходи мнозина, затова хората трябва да си помогаме, защото това нещо се постига най-лесно когато сме заедно: http://www.vbox7.com/play:0e631a86

Привет, granat1! Не съм чувал за по-големо наказание от това да не можеш да "гориш" в/от безусловна Любов. Който усети това нещо и който дори за миг го е губил, би страдал, както е страдал и стенел автора на Псалтира. Телата на атеистите остават смъртни и податливи на патогени, както и на всички други хора. Телата на вярващите обаче се променят, даже в най-голема дълбочина на клетката, където лежат т.н. "записки" - ДНК-то. "Буксуването" в една "неразорана и непосята нива", в една "нива, която е обречана на пустощ и безплодие", е достатъчно голямо наказание. Липсата на любов мирише и води смъртта. Няма по-голямо наказание от това. Колкото за вярващите - ето:

За сила и духовна защита чета "Завета на цветните лъчи на светлината" (от Учителя Дънов), изпълнявам някои "магически паси" (Кастанеда), понякога и мудри (?), и гледам слънцето (Хари Манек). Не бих се отказал от нито една от тези практики. Според мен има един Учител в света, и това е Бог. Още докато бех лапе (не че сега съм голем... ) видех от тези и други същества, особено вечер, или на тъмно, някъде, кодето се озовавах сам. Требваше да ме водят да ми "леят куршум" и да ми "баят". Направиха ми една вода и рекоха да я пия едиколко си дни... Разбира се - до там останаха тези прояви на въпросните същества. Всъщност нещата просто се оталожиха. Сега, след като е минало още "време" и "опитност" мога смело да твърдя, че проблем немам ваче с тия (днес пак виждам таквиз и онакиз, чат-пат ). Когато дойдат и рекат да ме плашат, просто вече казвам "о.к.". Ако е речено да ме трепате - трепайте ме. Ако е речено да ме бъхтате - бъхтайте ме. Каквото е писано - нека дойде. Легам си у ръцете на Бога и ми е гот, пък квото ще да става. Това, братко, е най-добрата "практика". Смирението и отдаването. Съгласието, приемането. Тогава вече нямаш нужда от "защити". За да направиш това обаче, ще трябва да си съгласен и със смъртта и с това още днес и на мига да изчезнеш безвъзвратно и не само телото ти да умре, ами всичко. Да изчезнеш напълно, без да се надаш на нещо като "дух", или "душа", щото ти не си сигурен (да речем) за съществуването на последните. Затуй по-добре е да си съгласен с напълното изчезване. Просто казваш въпросното "о.к.". В тази връзка апостола е казал: "за мен смъртта е придобивка". Смирението и съгласието с Божията воля, преданоотдадеността е на-бързия път към Бога, след Любовта разбира се. Във връзка с подписа ти, виж нещо интересно свързано с това кой е князът: Ефесяни 2 1 Съживи и вас които бехте мъртви в престъпленията и греховете, 2 в които сте некога си ходили според обичая на този свет, по княза на въздушната власт, духа който действува нине в синовете на противлението; 3 между които и ние всинца сме живели некога си в похотите на нашата плът, като сме правили волята на плътта и на помислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева. 4 Бог обаче, който е богат в милост, за големата си любов с която ни възлюби, 5 и като бехме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа, (по благодат сте вие спасени,) 6 И съвъскръси ни и турна ни наедно да седнем в небесно блаженство в Христа Исуса; 7 да покаже на идещите векове премногото богатство на своята благодат с добрината си към нас в Христа Исуса; 8 защото по благодат сте спасени чрез верата; и това не е от нас; Божий дар е: 9 не от дела, за да се не похвали никой.

Доказано от кого? Бихте ли изпратила линка? Защо атеистите боледуват, от рак и психични болести и т.н. ? То страданието от атеизъм е достатъчно голям показател. Основната работа на Сатана (егоизтичното съзнание) е да рече: "Няма Бог.", обявявайки себе си за господар, за този който управлява, за този който се разполага с живота. Всъщност точно това го прави Противник на Бога, а сиреч, в превод - Сатана. Атеизмът е "Темна е мъгла паднала". Липсата на Светлина си е Тъмнина, а "Светлината свети в Тъмнината, но Тъмнината я не схвана (обзе)..." Защо атеистите "не са обезпокоявани от тъмни сили"? Ами при положение, че самият атеизъм, като явление е тъмнина (тъмни сили), то ето защо:

Контролът над физическото тяло се явява като резултат от това, че си влязъл в друга среда , т.е. - вече си се слял с Бога и не съществуваш другояче , освен като дух; придобил си отново първичната си чистота... Това значи, че си приключил с връзката , която си имал със старото его (вече си приложил на практика урока, който Христос преподаде на Кръста и си излязъл от гъстата материя, по показания от Него начин)... Така, тялото ти само присъства (без да живее, а само като външен за тебе обект), в земната среда, но ти, духът, живееш на небето, при Баща си; родил си се изново и нямаш нищо общо със стария, спящ в невежеството си, човек ( който си бил в гъстата материя), нито с притежаването на неговото тяло, нито с името му, нито с каквито и да са други стари земни връзки... Вече наистина си свободен... (За пример : подобно нещо е, макар че тук става въпрос отново за земна среда, а такъв контрол , за който говори Ники, е възможен само при живот в небесна среда - напр. при плуването... Ти можеш да плуваш, но не на сухо, а за да контролираш тялото си така, както го правиш при плуването - трябва да влезеш в съответната за плуването, подкрепяща, по-рядка среда)... Да, следствие е. Това да владееш над тялото/формата е следствие от това, че си се намерил като Дух/Атма(н). Ето защо писах, че Свобода на волята имат само онези, които са се слели с Бога, чрез Атма(н) в "себе си". Станимир изхожда от това, някой да не тръгне да прави опити (а такива опити има колкото щеш) да контролира физическото си тяло, без да "фокусира съзнанието си във висшите три свои принципа (атма-будхи-манас)" и по този начин да попадне в нещо нежелано, като следствие - например патология някаква на тяло и ум. Или с други думи: "Търсете първо Царството Божие, а всичко останало ще ви се приложи." Аз нямам нищо против опитите на някои да владее над тялото, без да е постигнал единството на трите "принципа (атма-будхи-манас)". Такъв е обречен на провал и на други опитности, но това са си все уроци. Аз нямам нищо против уроците, защото водят до духовна еволюция. Аз нямам нищо против духовната еволюция. Някои хора имат нужда да усетят за да знаят. Такива рядко се ползват от готово-поднесен "чужд" опит, или ценен съвет.

"Свобода" из "Учителят говори": "Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, – само той е свободен, само той има свободна воля."... "Хората днес са роби и, за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на онази първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода."... "Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една-едничка връзка – с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно – това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него и те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм. Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен; само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него; само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина."... "И така, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата свобода зависи от това – доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин – това са наши схващания. Едно е вярно – ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината – така говори опитът на свободния човек, престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината." Привет! И още нещо... За мен думата "воля" е с много по-дълбоко значение, от колкото повечето хора я разбират. Свобода на волята има този, който може да господарува най-малко върху своето тяло. Да е независим от храна, вода, въздух. Да умее да управлява системи, органи и клетки. Да може да регенерира тъканите си. Да изменя честотата на сърдечните си пулсации например. Да пренасочва кръвообръщението си, само с мисълтта. Да не допуска да гасне Любовта в него и да не отпада от правата мисъл. Да владее над всички вътрешни "народи", без значение външната среда. Работи се с четирите първоелемента (земя, вода, огън и въдух), но това първоначално. После те се обединават в пети елемент. Разбира се, всичко е с Божията подкрепа и Божието допущение. Такъв човек не може да стори нищо, без да има Божието позволение подкрепа и милост. Толкова що годе за микрокосмоса. Ако човек господарува над микрокосмоса (тялото), то ще може да работи и с макрокосмоса. Даже нещата, според мен, се развиват успоредно. Спомням си добре една история за един странстващ даоист, който тъй както се "мотал" насам-натам, взел че се озовал в едно селце, някъде там в една закътана китайска провинция. В селето имало голяма беда. Не било валяло дъжд от мееци и реколтата била обречена на смърт. Хората непрекъснато се вайкали, скърбяли и молели боговете за помощ. Много мъка имало. При вида на даоиста, у селяните се появила голяма надежда. Не след много успели да го измолят да направи нещо, за да им помогне. Той се съгласил, но поставил условия. Искал човечеца да бъде оставен сам, без да го притесняват, там някрай селото и така да пребивава три дни. Помолил хората да му направят временна колиба. Така и станало. На първия ден, след като даоиста се оттеглил, започнали да прииждат облаци. Небето притъмняло. На втория ден заръмял лек дъждец, а на трети ден започнало да вали така, че цялата земя била напоена, при това без това да унищожи растенията. След като минали тези три денонощия даоиста излялзъл и понечил да си ходи. Хората не искали да го пускат без да са му се отблагодарили. Той обаче нямал никакви нужди, нито от храна, нито от подслон, нито от пари. Какво можели да направят обекновенните хора за него?! Накрая достигнали да съгласие с желанието на адепта. На раздяла те го попитали как е направил всичко това, а той отвърна: "Нищо не съм направил толкова. Просто върнах хармонията в себе си." Ако външното може да влияе на вътрешното, то и вътрешното може да влияе на външното.

Така де и това хич не е в противовест с това, което Мона пише: Ето например в Индия как се гледа на тези неща и как се върви. Випасана и затворите в Индия: http://tranz.it/load.php?id=9oHpKdbFo67ekZAB557643

Привет! Ака ме пита някою, а мен никой не ме пита, но аз ще си кажа, то е добре не само да има избор в храната, относно затворниците, но и даже да се предлага основно вегетарианска храна, за да стават все по-малко серт същите, щото месцето довежда до токсиниране на организма и до затлачване, до заболявания и да остаряване, до смърт, до рязкост в поведението, до емоционални изблици и до киселинност на РН-то. И сега как да ги накажем онез, които са постъпили зле с обществото, щото нали е затвор, а не свободия?! Да беха си седели мирно, да имаха на разположение свобода - да пият и ядат всичко, което им се доще и което могат да си позволят, а вервам всеки с работа може да искара за хлеба и за три кебапчета + бирицата, бачи! Да и освен вегетариански режим, за стравниците даже е нужен и Житен Режим и това е за тяхно "наказание" (добро), което е пък за доброто и на техните души. В някои затвори се ползва и практиката "Випасана". Нека имат избор относно практиките и вероизповеданието, но въпросно храната... Е, днес се внасят наркотици, алкохал, всякакви лакомства, та дори и проститутки, та ако иска някой да не хапва зарзеват, то едва ли ще бъде ограничен. Мнозина днес бъркат, търсейки щастието вън от тях. В ядене и пиене - в тези три неща. Това си е погрешен мисловен модел, който е пропагандиран от общество, от медиите... и това до такава степен е набито в главите, че думата "самскари" не може да го изрази. Счита се, че тези неща са ценни, важни, че изглеждат внушитено, че този който ги извършва е някой супер герой. Същото е това да си изградиш идол, на който да се възхищаваш и на който да поддръжаваш. Днес едно момче дойде при мен на гости. Та той ми разказа как въпреки, че е имал всичко, за което си мечтае човек, не бил щастлив и все си повтарял: "Нещо трябва да се случи! Нещо трябва да стане! Не може така! Не може това да е всичко. Не намирам в това търсеното. Тук не е същинското! Още съм "беден" (неудовлетворен)! Ако нищо не се случи и то скоро, значи няма никакъв смисъл живота. Това ли е всичко?" Еми щастието не в ядене и пиене, във външните удоволствие и в това да си значим в общество от слепци. Това са едни много грешни мисловни модели... на възхищение.

Привет! Според мен, Бог се е погрижил за часа, защото от инфо за Учителя и за Учението имат няжда най-вече "болните":

Привет, Орли! Да, така е. И на меня не нравится ето! Да се борим срещу течението е безсмислено. Това не би било "Вей-У-Вей". С борба няма да стане. С опълчване също, щото са си насилие. А не че не ги вършим и това е нормално, докато насилникът "съм аз". Има си Божи план и човек трябва да види, че нещата няма как да не са такива. Казано е, че Потоп няма да има, а Потопът бе свързан с водата, а тя - първоелемент на втора чакра, където е сексуалността. Содом и Гомор секс, извращения и пр. Затуй дойде потопа. Изкривяване у втори център. Време на страсти е било. Сега е друго. Казано е, че ще бъде с огън, а огъня е първоелемент на трети център и е свързан с емоцията с яда, с кавгата, с амбицията, с аз-а... Ще има много разделения. Ще има апогей на огъня, като първоелемент и вече е. Обърни внимание на хората, на емоциалността, на реактивното поведение, на изблиците. Даже само ако се разходиш по форумите.... Не напразно Земята се затопля, а ледниците се топят. Много огън, брате! Какво ще стане, ако се опълчим на всичко това? Ами ще отговорим на огъня с огън. Ще отговорим на амбицията с амбиция. А е нужно просто Любов. Да стоим в сърцето. Центрирани. Е, хайде нека дойде! Ако не дойде огъня, не можем да преминем нагоре. Както Кундалини, за да стиген до сърцето, минава през третия център, така и със Земята и хората. Тук са същите нива. Скоро обаче ще дойде Любовта (четвъртото измерение). Скоро. Незнам кога с точност, но вече ми намирисва на Любов. Всичко, което се случва, трябва да се случи. Не бива да роптаем, а бива да разбираме и просто да Любим, всеки до колкото може. И нека не забравяме, че и най-дребните в Любовта, могат да изиграят ролята на онази мишка, дет помогна на дядото да извади ряпата. Сега, днес вички дърпаме таз "ряпа". Дано да я дърпаме в една посока, но и да не е така, пак е от Бога предвидено и в Плана. Днес всички трябва да отработваме и трансформираме огъня на емоциалността в Любов. Според мен не е трудно.

МашАлла(х) Има и среден път ~ пътя на Любовта...

http://frognews.bg/news_15803/A_Griva_Idva_vremeto_na_slavianstvoto_spored_Uchitelia/

Здравей! Там където се пресичат улиците "Латинка" и "Никола Мирчев" в кв. Изгрев - там е градинката на Учителя. http://www.bgmaps.com/map.aspx?city=sofia&tip=1〈=bg Ако тръгнеш по ул. Никола Мирчев от бул. Драган Цанков, в посока навътре към квартала, то Руското посолство ще ти се пада отдясно, а градинката е малко по-навътре в ляво.

Описано в историята не е странно. То си има обяснение и е свързано с отчистващите процеси вътре в самия човек. Неизбежно се минава и през катарзиса. Тежко е, но който издържи, ако процесите придобият рязък и бърз характер, то взима Венеца на Живота. Малцина се осмеляват и това е нормално. Повечето от нас предпочитат по плавните трансформации, защото другите са съпътствани с болка и страдания. Един ден всеки ще ги премине и ще стъпи оттатък. С мен подобни неща, но не в такава остра форма се са случвали на Рилския манастир, а по-тежки са се случвали често, даже докато съм си бил у дома, при това са имали продължителност по няколко седмици. Тогава (на Рилския манастир) вдигам температура, но не висока - около 37/38`. Започва се постоянно разтройство, докато не излезе от мен всичко. С дни не ям. Тогава най-проблематично е да се справиш с шума на всички хора, щото ти се струва че си попаднал в кошер, а то просто сетивността ти са се изострили. Случвало се е да усещам миризми от десетки метри, през стени и в помещения, намиращи се далеч от обхвата на "нармалното" ми обоняние, та даже и да усещам хората как миришат вътре в тях - вътре в организма. Е, вервай ми не е хич приятно. Няма го това свято благоухание, което може да бъде усетено в един богобоязлив и смирен човек. Мислите на хората в тези моменти също не остават скрити. Последния път като ходих, а това беше миналата година, отидох сам и останах там няколко дни, непосредствено след като слязох от езерата, където също бях сам и където бях престоях десет дни, след един много тежък духовен период. Температурата почти не ме напускаше и имаше много изменения и промени, които бяха достигнали своя връх още преди да се кача на Рила. Тогава просто се канализираха нещата. Според мен, ако човек се уповава на Бога и ако е готов даже да се раздели с живота си, ако Бог така реши за него разбира се, то няма да има никакви проблеми. Съгласие, Любов и Благодарност с каквото и да е и към каквото и да е. Без страх. Каквото има да идва, нека дойде!

Ами в Родопите има не един такъв град и тези градове се обитават от Светли същества. Същото го има в Атон (Света Гора), както и на Рила. Лично съм виждал такива Светли същества под Молитвения връх на езерата. Това са много святи места.

Нито ти казваш нещо важно, нито аз Скудоумие ... няма диалог, може би е нормално. А дали е здраве или болест, не ние отреждаме За едни е важно едно, за други друго... Някои хора дори в на пръв поглед маловажните неща откриват ценности. Диалог има. Ето - няколко наши мнения са факт. Е, разбира се, не им е тук мястото на тези мнения.

Ники, хайде нека не се изживяваме като пророци на истината Преди хиляди години или преди 200 години хората са казали, каквото са имали да казват и който иска - може да прочете, не да ползва наготово, няма как да стане; който е потърсил - е намерил. Аз се доверявам на древните учени Всеки има право да изживява каквото намери за добре. Ако ти не искаш това за себе си, то не си длъжна да го правиш. Другите имат право да избират в това отношение. Друг е въпроса, дали ако казват нещо ще им вярват. Доверявай се на това, на което се доверяваш. Не мисля, че съм ти попречил. Не всички са като теб обаче. Един има нужда от едно, а друг от друго. Който счете това, което пиша за нещо значимо, нека си го ползва.Инак здраве да е!

А има ли нещо извън този ПЪТ? И някой познава ли го или умее само да препраща към чужди познания? И ако обичаш без безкрайни примери - за нещо, което е твоя препратка или за за дълги обяснения на азбучни истини, тя истината, няма нужда от от апологети Няма нищо извън Пътя, но финала на цикъла от този Път, който обхваща земното съществуване, се осъществява чрез Любовта. Всеки е свободен да има каквато и да е преценка за всекиго. Не е нужно човек да чете, ако дадено мнение не му харесва. Миля, че имам правото да посочвам примери и да представям "дълги обяснения на азбучни истини". Колкото до Истината... Права си може би, но все пак за Нея пишат и са писали, както и ще пишат! Явно за някои е нужно.